Постинг
26.09.2014 11:08 -
СЕНКИ В МРАКА
Автор: balar
Категория: Забавление
Прочетен: 586 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 18.05.2015 19:19
Прочетен: 586 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 18.05.2015 19:19
ГЛАВА ДЕВЕТА
СРЕЩИ
Библиотеката в сградата на оракула беше огромна. Рафтове с книги, свитъци и таблички високи до тавана, заемаха цялото пространство. Празно място имаше само край големия прозорец, през който надничаше слънцето. Пред него на голямо бюро бяха струпани още книги, а в удобно кресло бе седнал Балиш и четеше средоточено. Бяха му предоставили всички писания, които бе поискал, че и от горе. Но покрай коментарите бе решил да прочете и това което би научил, ако събитията се бяха развили по друг начин и все още си беше в къщи.
Затвори книгата и изпуфтя гледайки купа на бюрото. Царете-маги доста се бяха постарали с разплитането на пророчества, но картината, която рисуваха не му харесваше. Пророчествата идеха от Урнун, посредством Мехен, но трябваше да има още, а такива липсваха. Имаше само за войни, беди и разни супергерои, които бяха длъжни да набият лошите. Някак си доброто беше пропуснато, всичко бе черно, мрачно и лошо. Едностранчиво, обслужващо Ин, а нетрябваше да е така. Пророчествата слугуваха на тъмната полвина, светлата беше напълно игнорирана, сякаш на тоя свят няма да се случи никога нищо добро.
Остави книгата и се изправи. Протегна се и се огледа с въздишка. С кого ли можеше да поговори за тия полвинчати пророчества?! Стражите бяха заети, Радаманд беше изчезнал на някъде, а охраната в сградата едва ли беше компетентна по тия въпроси.
Врата се отвори рязко и някой влезе. Рафтовете пречеха да види кой е, а стъпките бяха безшумни.
Влезлият подсмъркна, като да извести за себе си, и излезе иззад рафта между вратата и бюрото. Беше червенокосо момиче в оранжева туника без ръкави над бяла риза, и кафеви гащи, чийто крачоли бяха натикани в ботуши до под коленете. На колана й висеше тънка рапира , а в ботушите бе тикнала по два кинжала.
- Здрасти. - кимна й Балиш. Струваше му се някак позната, но не си спомняше да я е срещал преди.
- Здравей- отвърна Алина и му се усмихна. - Идвам да си взема нещо за четене, ще мине цяла вечност докато се дотътрят всички за Общият Съвет.
- Какъв съвет? На стажите?
- Не на тарийските владетели. Веднъж на четири години се събират тук на общ съвет, но брат ми е прекалено малък и неможе да участва. И по-големите немогат, защото събират разни боклуци. - отвърна Алина и любопитно се залепи за книгите на бюрото. Взе една и я заразгръща намръщена. Попрочете тук-так и я остави със полуусмивка.
-Какви са тия глупости?!- възкликна възмутена.
- Пророчества. - сви рамене Балиш. - И на мен полвината не ми харесват, но няма други.
- И какво правиш с тях?
- Инспектирам ги.
Алина се вгледа внимателно в момчето пред себе си. Носеше обикновенни дрехи в бяло и зелено, не носеше никакво оръжие и страшно много приличаше на някого, когото бе срещала на сън.
- Случайно да сме се срещали в Междинния Свят? - запита го тя и го погледна в очите.
- Нямам доверие на сънища. - усмихна й се баланеца. Тук в Тариаш големи суеверия падаха що се отнасяше до сънищата. Явно не бяха наясно, че най-лесно на сън можеш да втълпиш на някого каквото си искаш.
Алина го изгледа кисело.
- Името ти е Бал-Виран и имаш татуйровка на гърба. Обясни ни, че това е свещен знак, който сте пазели във вашето село и за да не го забравите, случайно, сте се татуирали. - каза без да сваля поглед от очите му. - Ти си от Басадония. Как знам това щом Междинният Свят е плод на въображението на хората?
- Мога да споря цяла вечност, но нямам време! - върна се в креслото, взе първата попаднала му книга и я разтвори.
- Защо въобще ги четеш тия пророчества?!- навъси се Алина.
- За да уважа труда положен да бъдат написани.
- И съгласен ли си с тях?
- Това какво общо има?
Алина изсумтя.
- Едно от тях говори за Водача и Предачката, Властелина и Резачката.- рече тихо. - Те са стражи и стии над всички други.
- А ти страж ли си и откъде знаеш тия работи?
- Не съм страж- поклати глава момичето. - Мисля, че...по-скоро съм стия, но...по-различна от другите стии. Нещо като частичката Ин в Ан.
- Резачката?!- Балиш захвърли книгата и се изправи на крака. - Ако си права то точно ти ми трябваш и то веднага!
- Защо?- попита озадачена Алина.
- Защото Предачката колкото и да нарича, ти си тази, която казва "да" или "не". - отвърна Балиш.
- Нали невярваш на сънища. - измърмори Алина.
- Но на себе си вярвам. Ще помогнеш ли да резнем нечии крилца?
- С удоволствие.
Слънцето огряваше ярко парка, потънал в зеленина, и обливаше с топлина седналите на припек витеци. Бяха приключили и с последните задачи дадени им от старите стражи. Сега стояха и се чудеха дали имат време за почивка или сами да подсетят новите стражи да им дадът нещо за правене. А те, Гуралд и Алдимир, Еулмаш и Нинлилтар, бяха нещо като водачи, поради това че ги имаше още от Митичните Времена.
- Приключихме със обединяването. - рече Алдимир. - Обаче ми се струва не редно да си почиваме, след като дори старите стражи не са се оттеглили.
- Те сега са витеци и небиха ни дали нещо за правене- сви рамене Еулмаш. - А новите май са ни сърдити.
- Не е май, а наистина. - изсумтя Нинлилтар.
- Аз викам да построим нещо като укритие в Долината на Стражите. - каза замислен Гуралд и потупа тревата с длан. - Всичко ще изчезне. Трябва да се приготвим и за друга битка. С подивелите стихии.
- Трябва ни разрешение от стражите на цялото. - каза леко пребледнял Еулмаш. - Долината е свещенна, там са Виршигард, Шан-Тваздриш-Субум и Чибат-Тир, дървото, под което стражите се събират на съвет.
-Дай да ги питаме. - предложи Нинлилтар и очите му проблеснаха в синьо за момент.
Почти веднага край седналите на тревата витеци се появи светлина, която се заформи и след миг, като вечност, там стоеше висок тъмнокос младеж в бяло и черно.
- Сигурно е на живот и смърт щом витек се сеща за Посредник. - отбеляза Врищух.
- Вие ще кажете. - сви рамене Нинлилтар.
- Имаме предложение. - каза му Гуралд. - Да построим укритие в Долината на Стражите. Но ни трябва съгласието ви понеже си е ваша, по принцип.
Врищух изсумтя и ги огледа иронично.
- Толкова е наша, че като ни заведоха там я гледахме като паднали от луната. Заградено и недостъпно...тя си е на предишните стражи. Ние, нашата смяна, не обичаме да се крием от уязвимите и да си шепнем далече от ушите им неща засягащи тях. Правете каквото си искате. Долината сега пренадлежи на всички.
- Значи можем да построим нещо?- погледна го изненадан Гуралд.
- Не!- обяви стражът- Неможе да е просто нещо си. - почеса се по тила и добави- Измислете убежище, което да удолетвори всеки един страж и стия, всеки витек и аешмад, всеки теранец и жител на подземния свят.
- Това ще ни отнеме много време. - рече навъсен Алдимир. - Войната...
- Има достатъчно войници. - прекъсна го Врищух- Вие ще сте строители. Имате три години да приключите проекта. На четвъртата всичко трябва да е готово. Вярвам, че ще се справите. А аз ще кажа на всички стражи какво сте замислили за да може всеки да ви помогне със идеи и знания.
Обвит в бяло сияние стражът изчезна от поляната на парка. Четиримата витеци се гледаха умислени. На пръв поглед изпросената задача изглеждаше проста. Строиш там някакво укритие и готово.
- Град. - прошепна Гуралд. - за да удолетворим всеки трябва да вдигнем цял град.
- Как?- сви рамене Нинлилтар.Въобще неможеше да си представи град там в Долината. Трябваше да се скрият от дивите стихии, а се предполагаше че те ще вилнеят една година. Обаче когато всичко утихнеше светът нямаше да е същият. За хилядолетия живот и четирмата бяха виждали много пъти на какво са способни стихиите.
- Има време, ще се оправим- успокои го Гуралд.- Няма да оставим хората си да изпогинат. Ще извикаме и старите стражи да помагат и ще приключим на време.- За три години да вдигнат град-убежище, крепост за защита от стихиите, която да удолетвори всички еднакво. Щеше да е трудно.
Складът за талисмани на пръв поглед представляваше обикновенна къща на един етаж, близо до Сградата На Оракула. Жителката й бе навъсена докачлива жена с рошава коса и зелени като трева очи, известна като Оркна, витечката-господарка на мутантите.
В тъмното и студено мазе на тази къща имаше голям казан който вонеше отвратително на всякакви нечистотии. Потънал в паяжини и ръжда приличаше на вещерска съдина, в която Тарам-Баба си готви вечерята. Но под него нямаше огън.
Нагай го изрита с отвращение и казана с дрънчене се търколи до някакъв рафт пълен с шишета и буркани, чието съдържание скриваха паяжини.
Очите му проблеснаха в жълто. Каменните плочи на пода се разделиха със стържещ звук и разкриха стръмни стълби слизащи надолу в непрогледен мрак. Изхрачи се и пое надолу настройвайки очите си на Нощно Виждане с помоща на Багад. Над него плочите се затвориха и казана сам се върна на мястото си придърпан от магнита в камъните.
Стълбите се виеха все по надолу в тъмното и свършваха на хилядното стъпало пред каменна стела изобразяваща четирите свръх талисмана. Само определени хора можеха да минат отвъд стелата.
- Въздух на Багад е тук. - рече спокойно Нагай и камъка светна в синьо разпознал гласа и енергийния отпечатък на дошлия. Отмести се в ляво и Нагай пристъпи в огромно помещение, чийто краища се губеха в далечината . Светлината идваше от тавана и беше почти като слънчевата, осветяваща рафтове до тавана, пълни с талисмани-оръжия.
Само четирима можеха да отворят склада. Пазителите на великите свръхталисмани. Инъче единствено стражи и стии имаха достъп.
- Претъпкан е. - каза доволен глас зад него и той се извърна. На входа стояха другите трима Пазители. Датрик от Тенахар с Мортентар, Тенгу от Мадугард с Ханлин-Хардзаин и Хирам от Алтаир със Миктлантекатл. Нагай им се усмихна и в ръцете му се появи Магниригур.
- Можехме да се пренесем- рече Тенгу.
- Отварянето е като ритуал- изгледа го недоволен Датрик.
- Така е- кимна Нагай- и ние ще трябва да раздадем всички талисмани събрани тук!- обяви той.
Четири чифта очи обходиха огромния склад със възхищение и ужас едновременно. Хиляди талисмани-оръжия бяха събрани тук и всеки трябваше да си намери стопанин. Несравними по красота различни предмети, които балите правеха за забавление. Но същевременно и страшни оръжия, от които и стражите се плашеха не без основание.
СРЕЩИ
Библиотеката в сградата на оракула беше огромна. Рафтове с книги, свитъци и таблички високи до тавана, заемаха цялото пространство. Празно място имаше само край големия прозорец, през който надничаше слънцето. Пред него на голямо бюро бяха струпани още книги, а в удобно кресло бе седнал Балиш и четеше средоточено. Бяха му предоставили всички писания, които бе поискал, че и от горе. Но покрай коментарите бе решил да прочете и това което би научил, ако събитията се бяха развили по друг начин и все още си беше в къщи.
Затвори книгата и изпуфтя гледайки купа на бюрото. Царете-маги доста се бяха постарали с разплитането на пророчества, но картината, която рисуваха не му харесваше. Пророчествата идеха от Урнун, посредством Мехен, но трябваше да има още, а такива липсваха. Имаше само за войни, беди и разни супергерои, които бяха длъжни да набият лошите. Някак си доброто беше пропуснато, всичко бе черно, мрачно и лошо. Едностранчиво, обслужващо Ин, а нетрябваше да е така. Пророчествата слугуваха на тъмната полвина, светлата беше напълно игнорирана, сякаш на тоя свят няма да се случи никога нищо добро.
Остави книгата и се изправи. Протегна се и се огледа с въздишка. С кого ли можеше да поговори за тия полвинчати пророчества?! Стражите бяха заети, Радаманд беше изчезнал на някъде, а охраната в сградата едва ли беше компетентна по тия въпроси.
Врата се отвори рязко и някой влезе. Рафтовете пречеха да види кой е, а стъпките бяха безшумни.
Влезлият подсмъркна, като да извести за себе си, и излезе иззад рафта между вратата и бюрото. Беше червенокосо момиче в оранжева туника без ръкави над бяла риза, и кафеви гащи, чийто крачоли бяха натикани в ботуши до под коленете. На колана й висеше тънка рапира , а в ботушите бе тикнала по два кинжала.
- Здрасти. - кимна й Балиш. Струваше му се някак позната, но не си спомняше да я е срещал преди.
- Здравей- отвърна Алина и му се усмихна. - Идвам да си взема нещо за четене, ще мине цяла вечност докато се дотътрят всички за Общият Съвет.
- Какъв съвет? На стажите?
- Не на тарийските владетели. Веднъж на четири години се събират тук на общ съвет, но брат ми е прекалено малък и неможе да участва. И по-големите немогат, защото събират разни боклуци. - отвърна Алина и любопитно се залепи за книгите на бюрото. Взе една и я заразгръща намръщена. Попрочете тук-так и я остави със полуусмивка.
-Какви са тия глупости?!- възкликна възмутена.
- Пророчества. - сви рамене Балиш. - И на мен полвината не ми харесват, но няма други.
- И какво правиш с тях?
- Инспектирам ги.
Алина се вгледа внимателно в момчето пред себе си. Носеше обикновенни дрехи в бяло и зелено, не носеше никакво оръжие и страшно много приличаше на някого, когото бе срещала на сън.
- Случайно да сме се срещали в Междинния Свят? - запита го тя и го погледна в очите.
- Нямам доверие на сънища. - усмихна й се баланеца. Тук в Тариаш големи суеверия падаха що се отнасяше до сънищата. Явно не бяха наясно, че най-лесно на сън можеш да втълпиш на някого каквото си искаш.
Алина го изгледа кисело.
- Името ти е Бал-Виран и имаш татуйровка на гърба. Обясни ни, че това е свещен знак, който сте пазели във вашето село и за да не го забравите, случайно, сте се татуирали. - каза без да сваля поглед от очите му. - Ти си от Басадония. Как знам това щом Междинният Свят е плод на въображението на хората?
- Мога да споря цяла вечност, но нямам време! - върна се в креслото, взе първата попаднала му книга и я разтвори.
- Защо въобще ги четеш тия пророчества?!- навъси се Алина.
- За да уважа труда положен да бъдат написани.
- И съгласен ли си с тях?
- Това какво общо има?
Алина изсумтя.
- Едно от тях говори за Водача и Предачката, Властелина и Резачката.- рече тихо. - Те са стражи и стии над всички други.
- А ти страж ли си и откъде знаеш тия работи?
- Не съм страж- поклати глава момичето. - Мисля, че...по-скоро съм стия, но...по-различна от другите стии. Нещо като частичката Ин в Ан.
- Резачката?!- Балиш захвърли книгата и се изправи на крака. - Ако си права то точно ти ми трябваш и то веднага!
- Защо?- попита озадачена Алина.
- Защото Предачката колкото и да нарича, ти си тази, която казва "да" или "не". - отвърна Балиш.
- Нали невярваш на сънища. - измърмори Алина.
- Но на себе си вярвам. Ще помогнеш ли да резнем нечии крилца?
- С удоволствие.
Слънцето огряваше ярко парка, потънал в зеленина, и обливаше с топлина седналите на припек витеци. Бяха приключили и с последните задачи дадени им от старите стражи. Сега стояха и се чудеха дали имат време за почивка или сами да подсетят новите стражи да им дадът нещо за правене. А те, Гуралд и Алдимир, Еулмаш и Нинлилтар, бяха нещо като водачи, поради това че ги имаше още от Митичните Времена.
- Приключихме със обединяването. - рече Алдимир. - Обаче ми се струва не редно да си почиваме, след като дори старите стражи не са се оттеглили.
- Те сега са витеци и небиха ни дали нещо за правене- сви рамене Еулмаш. - А новите май са ни сърдити.
- Не е май, а наистина. - изсумтя Нинлилтар.
- Аз викам да построим нещо като укритие в Долината на Стражите. - каза замислен Гуралд и потупа тревата с длан. - Всичко ще изчезне. Трябва да се приготвим и за друга битка. С подивелите стихии.
- Трябва ни разрешение от стражите на цялото. - каза леко пребледнял Еулмаш. - Долината е свещенна, там са Виршигард, Шан-Тваздриш-Субум и Чибат-Тир, дървото, под което стражите се събират на съвет.
-Дай да ги питаме. - предложи Нинлилтар и очите му проблеснаха в синьо за момент.
Почти веднага край седналите на тревата витеци се появи светлина, която се заформи и след миг, като вечност, там стоеше висок тъмнокос младеж в бяло и черно.
- Сигурно е на живот и смърт щом витек се сеща за Посредник. - отбеляза Врищух.
- Вие ще кажете. - сви рамене Нинлилтар.
- Имаме предложение. - каза му Гуралд. - Да построим укритие в Долината на Стражите. Но ни трябва съгласието ви понеже си е ваша, по принцип.
Врищух изсумтя и ги огледа иронично.
- Толкова е наша, че като ни заведоха там я гледахме като паднали от луната. Заградено и недостъпно...тя си е на предишните стражи. Ние, нашата смяна, не обичаме да се крием от уязвимите и да си шепнем далече от ушите им неща засягащи тях. Правете каквото си искате. Долината сега пренадлежи на всички.
- Значи можем да построим нещо?- погледна го изненадан Гуралд.
- Не!- обяви стражът- Неможе да е просто нещо си. - почеса се по тила и добави- Измислете убежище, което да удолетвори всеки един страж и стия, всеки витек и аешмад, всеки теранец и жител на подземния свят.
- Това ще ни отнеме много време. - рече навъсен Алдимир. - Войната...
- Има достатъчно войници. - прекъсна го Врищух- Вие ще сте строители. Имате три години да приключите проекта. На четвъртата всичко трябва да е готово. Вярвам, че ще се справите. А аз ще кажа на всички стражи какво сте замислили за да може всеки да ви помогне със идеи и знания.
Обвит в бяло сияние стражът изчезна от поляната на парка. Четиримата витеци се гледаха умислени. На пръв поглед изпросената задача изглеждаше проста. Строиш там някакво укритие и готово.
- Град. - прошепна Гуралд. - за да удолетворим всеки трябва да вдигнем цял град.
- Как?- сви рамене Нинлилтар.Въобще неможеше да си представи град там в Долината. Трябваше да се скрият от дивите стихии, а се предполагаше че те ще вилнеят една година. Обаче когато всичко утихнеше светът нямаше да е същият. За хилядолетия живот и четирмата бяха виждали много пъти на какво са способни стихиите.
- Има време, ще се оправим- успокои го Гуралд.- Няма да оставим хората си да изпогинат. Ще извикаме и старите стражи да помагат и ще приключим на време.- За три години да вдигнат град-убежище, крепост за защита от стихиите, която да удолетвори всички еднакво. Щеше да е трудно.
Складът за талисмани на пръв поглед представляваше обикновенна къща на един етаж, близо до Сградата На Оракула. Жителката й бе навъсена докачлива жена с рошава коса и зелени като трева очи, известна като Оркна, витечката-господарка на мутантите.
В тъмното и студено мазе на тази къща имаше голям казан който вонеше отвратително на всякакви нечистотии. Потънал в паяжини и ръжда приличаше на вещерска съдина, в която Тарам-Баба си готви вечерята. Но под него нямаше огън.
Нагай го изрита с отвращение и казана с дрънчене се търколи до някакъв рафт пълен с шишета и буркани, чието съдържание скриваха паяжини.
Очите му проблеснаха в жълто. Каменните плочи на пода се разделиха със стържещ звук и разкриха стръмни стълби слизащи надолу в непрогледен мрак. Изхрачи се и пое надолу настройвайки очите си на Нощно Виждане с помоща на Багад. Над него плочите се затвориха и казана сам се върна на мястото си придърпан от магнита в камъните.
Стълбите се виеха все по надолу в тъмното и свършваха на хилядното стъпало пред каменна стела изобразяваща четирите свръх талисмана. Само определени хора можеха да минат отвъд стелата.
- Въздух на Багад е тук. - рече спокойно Нагай и камъка светна в синьо разпознал гласа и енергийния отпечатък на дошлия. Отмести се в ляво и Нагай пристъпи в огромно помещение, чийто краища се губеха в далечината . Светлината идваше от тавана и беше почти като слънчевата, осветяваща рафтове до тавана, пълни с талисмани-оръжия.
Само четирима можеха да отворят склада. Пазителите на великите свръхталисмани. Инъче единствено стражи и стии имаха достъп.
- Претъпкан е. - каза доволен глас зад него и той се извърна. На входа стояха другите трима Пазители. Датрик от Тенахар с Мортентар, Тенгу от Мадугард с Ханлин-Хардзаин и Хирам от Алтаир със Миктлантекатл. Нагай им се усмихна и в ръцете му се появи Магниригур.
- Можехме да се пренесем- рече Тенгу.
- Отварянето е като ритуал- изгледа го недоволен Датрик.
- Така е- кимна Нагай- и ние ще трябва да раздадем всички талисмани събрани тук!- обяви той.
Четири чифта очи обходиха огромния склад със възхищение и ужас едновременно. Хиляди талисмани-оръжия бяха събрани тук и всеки трябваше да си намери стопанин. Несравними по красота различни предмети, които балите правеха за забавление. Но същевременно и страшни оръжия, от които и стражите се плашеха не без основание.
Няма коментари