Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.10.2014 21:56 - ПЪТЯТ НА ЖЕРАВА
Автор: balar Категория: Забавление   
Прочетен: 685 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 03.10.2014 21:57


                                                   ГЛАВА   ЕДИНАДЕСЕТА 
                                                        ВОДАЧЪТ НА СТРАЖИТЕ 

Празникът преля в "празниците" и трая цяла седмица,  като все излизаше нещо ново за отзнаменуване. Но след седмият ден тълпите се разпръснаха и  всеки се зае за задачите си. И дори тези, които преди небяха имали задължения сега получиха такива. 
Балиш беше от вторите, заедно с балите,  Турвати и Алина. Задачите на балите бяха да помагат на кисалките да събират семена от всички съществуващи растения и спори от всички гъби,  докато Алина и Турвати помагаха на еаналките за биджа от всяко същество на планетата независимо от вида и големината му. Колкото до Тумдрак,  той одавна бе събрал владетелите на подземните народи и им бе дал необходимите инструкции.  
Влезе в сградата на Съвета и огледа тергаланите и тардурите,  заели повечето от каменните столове, където обикновенно стояха тарийските владетели. Това бяха неговите воини и го гледаха ведро ухилени. Седна на първия попаднал му пред очите стол и лицата им станаха сериозни. Тишината стана тежка като скала. Той беше витек но със статут над техния и  им беше водач. Очакваше се пръв да заговори,  а ако съдеше по лицата им дори да им кажеше да скачат щяха да го напроавят веднага. Хубавото беше, че вече можеше да се говори открито и без опасност от нападение заради някое особено изречение. 
- Сигурно сте изненадани,  от това което се случи през последните няколко седмици. - рече Балиш спокойно като продължаваше да ги оглежда внимателно. 
- Приятно. - кимна Ерик. 
- Наистина. - добави Ардвиг.  
- Пророчествата изведнъж излязоха фалшиви. - каза хладно Севар. - Целият ни план отиде на вятъра. 
 - Беше си подготовка за излишни кръвопролития! - заяви Белет. .- Нямаше да умират само апофийци,  но и теранци. Повече наши като вземем предвид силите на  мутантите от дълбините. Дори без оръжията си пак са по-силни от повечето уязвими. 
 - Да,  но се трепахме сума ти време със затварящото се ветрило. 
- Ами отворете го. - изгледа го Белет възмутена от негодуванието на тергалана,  че няма да има война. 
- Права си. - ухили се Тербел и погледна  Балиш. - Ще предложа нещо. Така и така  осем армии са събрани в една точка на света, като ветрило пред топче, за да го притиснат и пометат затваряйки се. Ако тези армии тръгнат като метли на обратно,  а топчето се търкулне под земята ще разчистим доста прах така да се каже. 
 - Искаш да кажеш да използваме армиите, които са събрали царете и тримата демони срещу осемте змии. - Балиш се замисли. - Името на Аритхин напълно й приляга, навред е пълно безредие, но излиза, че си е довела и приятелчетата,  а отгоре на всичко Урнун наруши обещанието си. Да използваме армиите за да борят стихийни бедствия и  пакалиди...те са уязвими,  а не стражи. 
- Напълно прав си- въздъхна Намтар. - За жалост са само уязвими. Но ние обещахме нещо на тези уязвими,  а думата на един страж е като клетва. 
Балиш се облегна назад в каменния стол. Вече беше неуязвим,  нямаше нужда да мълчи и стиска зъби. Пък и последната дума бе негова. 
- Стражи воини и пазители - рече сериозно - Време е да ви кажа две неща. Първо знам всичко и второ аз и Алина променихме пророчествата, така че каквото и да става от тук нататък, да знаете, че ние сме го измислили. Приятели неможе убиец да бъде награден като герой,  защото е пролял кръв.  Животът е свещен,  дори този на враговете и колкото и смел да е воинът, той не ще получи друга награда, освен тази, с която е дарил противника. Неможеш да дадеш камък и да чакаш да ти се върне хляб, нали? Имах само две битки. С караконджули в Табар и на границата на Кулаб с пустините на южна Шагшаара. Мисъл преди боя "бий за да не те убият" и мисъл след това"отврат!". Опиянението от мириса на кръв по време на бой, адреналина нахлуващ в главата ти,  погледа се замъглява и спираш да мислиш, да гледаш,  да чуваш..ти си оръжието и ако спреш си мъртъв,  а когато всичко свърши и се огледаш около теб има само кървави трупове на врагове,  в чиято кръв си потънал и  самият ти. И тогава проглеждаш! - замълча и забеляза,  че погледите се промениха. Дори най-войнствено настроените сведоха глави спомняйки си битките,  които им се бе наложило да водят.Балиш говореше за уязвимите войници, а в армиите бяха такива. 
- Съжалявам - прошепна Севар.- Но това ни е работата.  
- А на фермерите,  занаятчиите,  търговците в армиите това ли им е работата?- запита го Балиш. 
- Обещахме им,  че всеки помогнал ни по какъвто и да било начин ще получи награда. - отбеляза Намтар и се почеса по тила. Водачът им бе говорил само за войниците.- Искаш армиите да се разпуснат? 
- Да! - кимна Балиш. - Всеки да се върне жив и здрав в къщи,  защото битката с осемте господари на хаоса с оръжия няма как да я водим. Отлично знаете как трябва да се бием с тях. И най-могъщите оръжия срещу тях са безсилни,  неможеш да убиеш нещо което не съществува. Можеш да го унищожиш само по един начин и вие знаете какъв е. Но до битката има четири години,   през които можем само да се пазим и да...помогнем на витеците в начинанието им.  - въздъхна и добави- и всеки ще получи награда според труда си. 
- Идва нещо, което не е ставало от дванадесет милиона години - обади се Ерик- но благодарение на милостта на някои от нас сега ще се бием и с осемте господари на хаоса. Аз предлагам този път да се възползваме от това,  че ще са всички и да проявим малко повечко милост , за да няма неблагодарни следващият път. Или по-точно да няма следващ път. 
- Трябва да измислим нещо по-добро за тях- допълни го  Тедан. - Подобни постове за такива като тях са крайно неподходящи,  както се оказа. 
- Добре, ще ги превърнем в жаби. - рече с усмивка Балиш и се разсмя заедно с останалите.Изправи се и добави - Захващайте се за работа воини и пазители и не се безпокойте, този път на балришарите ще бъде обърнато повече внимание. Все пак все още ни има благодарение на тях.  
- Значи обща работа? - попита Каран докато ставаше. 
- Да,  ти всеки ден срещаш пакалиди под път и над път. - изсмя се Химир. 
- В Мадугард скоро ще стане напечено - каза Банджа -затова трябва да обърнем повече внимание  там. 
- Небяха ли само дванадесет? - попита зачуден  Лаиш. 
- Бяха. - отвърна сухо Улан. 
Балиш ги наблюдаваше как един по един си тръгват залавяйки се за работа още с излизането си от сградата. Беше очаквал да е доста труден разговор и много по-дълъг но изглежда стражите не бяха против казаното от него и май необърнаха внимание на признанието му за пророчествата. Освен един. 
- Прощавай водачо - приближи се Тербел - Алина ли каза че ти е помагала? 
- Без нея не става. - сви рамене Балиш. Изсмя се и добави - Не се безпокой, каквото и да ти е мнението за сестра ти мога да  те уверя,  че има наистина изобретателен ум.
- В това е проблема- въздъхна Тербел. - Изобретателността й. Тя е Резачката, Неотменната, тя е тази,  която казва  да или не и когато го каже то е неотменно. Тя ли ни хвърли в битка с осемте господари на Па-Кала? - запита навъсен. От известно време се чудеше дали Алина не е истинска сестра на Ерик. Мислеха твърде еднакво.  
- Уф! - изгледа го със стиснати зъби Балиш. - Четири години какво ще правим? Ще започнем съвсем на чисто. Ново начало без сенки от миналото. Това решихме. 
Тербел потръпна. Без сенки от миналото? 
- Балиш сериозно ли си оставил Алина да те предума да се бием едновременно със бентаон и могусите и то сега?! 
- А с кого? С хора като другите ли? Заради едните червени очи и сиви коси ли ще ги избиете или защото Упуфуп им е цар? Нали това искат онези змии,  да се изпобиваме сами по между си?! Или мислиш, че няма да се оправим? 
Тербел изсумтя. 
- Вайдаадхара дхарани ааратха дхрагкхаан шшамуш!- изрече твърдо гледайки витека в очите. 
- Тогава какъв е проблема? - попита го Балиш. - Този път ние сме по-силни защото не сме драконите,  а сме теранци. 
- Нямаме план . - разпери длани тергалана. 
- Плана го има. Изкарваме ги на повърхността и се защитаваме до ноща на дивите стихии. Когато ноща настъпи излезлите на повърхността могуси и бентаон ще си отидат с чакрабалаерата. Харесва ли ти? 
Тербел се позамисли и потри брадичка. Плана изглеждаше жесток като измислен от бувнуреца Тумдрак,  но и хитър като излязъл от ума на баланеца-витек до него. Общ план на върховните стражи. 
- Служа на цялото! - обяви тергалана вместо отговор. Усмихна се и добави. - Бива си те водачо. До скоро. - обърна се и си тръгна с бързи крачки. 
Балиш огледа празната кръгла зала,  която наричаха сграда и  въздъхна. От тук нататък Дхрагкхаан щяха да поправят грешката си  да проявят милост към врага,  който за благодарност ги удряше в гръб.  Беше време да приемат предложението на Седемте,  макар и с няколко милиона години  закъснение.  
Хората,  които очакваше незакъсняха много. Поздравиха го и насядаха на столовете до неговия. На външен вид не се отличаваха с нещо особено,  освен навика да не носят оръжия . Но  под скромното им облекло и обикновенният вид се криеше сила равна на тази на върховните стражи и балите. 
Балиш огледа внимателно балришарите един по един. Според митовете, които знаеше като теранец те се появяваха в плът само когато теранците ги грози пълно унищожение. Според това което му бе известно като страж това бяха седем същества от енергия,  но различни от балите,  които предишната чакрабалаера бяха помогнали срещу могусите и Наунет,  а после използвайки кръвта на стражите бяха създали теранците,  след безчет неуспешни опити влагайки в тях част от себе си. 
- Радваме се,  че те виждаме отново водачо. - рече с усмивка  Джураг. 
- Очаквате извинение може би. - предположи. 
- Не,  ти сега си баланец,  а не дракон! - отвърна Янтар - Сега могусите не са сроден вид за да ги жалиш. Сега съвсем безпристрастно можеш да отсъдиш кой беше прав тогава,  ние пришълците,  които като чужди виждахме истината ясно или вие сродниците,  които  пожалихте роднини,  заслепени от сантименталност. 
- Откъде...- изгледа го Балиш и погледна Нинурат - Ти ли...как? 
-  Няма как да приемам пророчества от врага си. - сви рамене оракула - Би било нелепо. Моите идват от друго място. 
- И понеже забелязахме несъответствие между пророчествата,  които разплетохме и събитията,  които се случиха наскоро се допитахме до нашият си оракул. - добави Хериан. - Незнам как, но тези които са ги променили все едно са чели балришарските във Витала. 
- Хубаво е,  че този път сме на едно мнение. - отпусна се Балиш като усети,  че се напрегнал.- Време е за една последна битка и нея трябва да я спечелим за да започнем на чисто. 
- По скоро война. - изсумтя Тултек.  
- Ние сме добри в защитата. - усмихна му се Лейджа- благодарение на вас. 
- Да се защитаваш винаги е по-лесно. - каза с лека усмивка Стенел. Позамисли се и добави.- Относно бентаон имахме други планове,  не да ги избиваме.  Нещата са малко на обратно. 
- Винаги можем да ги пратим на заточение в някое отражение.- сви рамене Балиш.  "Ето защо им трябвали гурите, да опитомят маймуняците"-  Ами така наречените гури? 
- Те...трябваше да унищожат бентаон- отвърна Тултек  и свъси вежди замислен. - Нищо ли не се сетихте за тях? - запита гледайки Балиш в очите. - Подбрахме най-добрите  от най-добрите и сега...какво? 
- Говориш за двегодишни деца. - напомни му Хериан. - Не за стари воини-ветерани. Бъдещето е пред тях, и ще е такова каквото те си изберат да бъде. 
- Решаваме ли? - запита всички Джураг- Бентаон отиват в отраженията и край. 
- Да! - съгласи се Балиш, а балришарите кимнаха за да потвърдят. - Отваряме им път примамваме ги,  но вместо извън Свърталището си попадат в отраженията и толкова. Да си живеят живота там . Остават пакалидите и могусите. 
- Истинската война - с Па-Кала. - рече Лейджа и се навъси. - Хайде да започваме. - подкани другите и се изправи. 
Осемте напуснаха сградата на съвета заедно и вън се разделиха. Беше време за действие.





Тагове:   магия,   война,   мир,   хаос,   мит,   Свят,   зло,   добро,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: balar
Категория: Забавление
Прочетен: 295611
Постинги: 212
Коментари: 112
Гласове: 435
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031