ГЛАВА   ОСМА
                                                              ЗМИИ 


Огромната зала,  чийто таван поддържаха дебели колони,  бе осветена само от огън излизащ от кръгладупка в средата на пода. Срещу входа се издигаше статуя на оплезен гущер от черен гранит. Въздухът бе топъл и сух,  напомняше за пустинята на повърността.  Трима вале-кх-хуом пееха тихо на статуята,  а други двама я омазваха със смес от яйца и мляко. 
Ирлик ги наблюдаваше средоточено и мислеше за пътя към Глъбините. Жреците пееха прощален химн,  явно им бе трудно да се разделят със статуята на Ердук. Заплахите на тримата негодници от Дашмер-Тхаум нямаше да го спрат. Но откакто бе обявил,  че се оттегля бяха почнали да изчезват адхара. 
Стъпки го накараха да се извърне на пети. Към него вървяха двама стии облечени в черни кожени дрехи.  На лицата им бе изписан потрес. 
- Научихте ли нещо?- запита ги Ирлик. 
- Не нещо,  а всичко!- заяви  Дус,  а Метрен кимна. - Ако ще ги измъкваш прави го бързо.
- Какво става там?- по лицата им можеше да прочете,  че са видели ужаси,  които бе по-добре да останат  неразказани. 
- Не питай,  не е за опис онова,  което се твори далече от хорските очи. Демони,  които с кръв,  пот и сълзи в Забвение сме пращали,  са там владетели. На Цялото вразите бъркат във казан страшна сган,  и срещу всинца ни смятат да я пратят.- отвърна тихо Дус,  стията на  Лаиш.- На клетниците там никнат крила,  рога,  а ние мислим ги за мъртви. Скалъпени тела ;  с очи,  но без уста...И като за капак парцали от мрак! С тия две очи видях как демоните доведоха  дузина уязвими. Странните парцали душите и живота им изпиха и в обвивките-тела се вселиха, а след това тримата дето са на върха ги пратиха да заместят мъртвите теранци. 
Ирлик го изслуша навъсен. Упуфуп и Шитала много бързо си бяха намерили съюзници. И как Сатуам пак се бе пресъединил към тях нямаше представа. Тя се беше заканила да предложи услугите си на Аритхин,  в такъв случай черните парцали мрак трябваше да са служители на господарката на Па-Кала. Но казана и скалъпените тела...
- Тваздар Всевишни!- възкликна Ирлик и очите му се разшириха от почуда и потрес. Какви ги вършеха апофийците? Що за болни мозъци можеха да създават изкуствени твари и да ги пращат из Теран? Значеше ли това,  че мутантите,  които го бяха нападнали,  след като напусна чифлика на аешмада Рагдур,  не са били пратени от  витека Гирзуджен?  А тварите небяха жители на Талатала, а съвсем местни. Хиляда години по сто хиляди Смъртници, изчезващи безследно със стъпването си във Зин,  не умираха на бойното поле. С тях се бе случвало нещо много по-лошо от умиране. И сега, когато идваше Чакрабалаера, врагът разполагаше с две армии. Една от караконджули и зомбита,  лешини,  аджари и плътеници и втора от самите апофийци,  които до един бяха оператори с черни антиенергии. Те бяха първите "опитни мишки" на двойният предател.  Нямаше начин да не е знаел още тогава какво предстои и да не се възползва. Дашмер-Тхаум се простираше от планината Гелаун до Банаук на юг,  тоест до северен Вадоокдон, под  земята. 
- Според правилата до деня на Дуела нетрябва да срещаме тези,  на които сме стии и пакости да правим на поразия.- каза гневно Ирлик. - Но след това,  което чух е по-добре с тях да сме.  Искам и ние като тергаланите бойци да водим срещу Зин. И царете на теранците трябва да узнаят всичко за зинитите,  или по-точно за апофийците. 
- А дуела?- попита го Метрен. 
- Може да го претупаме на бързо още тая нощ в Межинния Свят. - сви рамене Ирлик.- Какъв дуел,  когато трябва да сме едно цяло в тази война?! Появата на Аритхин в небето с кометата беше като сигнал за нас Стражите на Цялото. Ще има дуел, но с нея!- погледна към жреците и добави- но нека първо заведа ушдхаураха при могусите и повикам Апофис да ги пази. Той е стия на Мехен, и от двамата ще има нужда,  когато Ноща настъпи. 

Широки като улици коридори,  стени с ръбести грозни барелефи и странни хора в сиви роби. Като балкирия Турвати имаше дарбата да надушва чуствата на околните, да разгадава мислите им с един бегъл поглед и да усеща енергиите им. Тия тук воняха отвратително. 
- Това ли са зинитите? - попита тихо. 
- Предполагам. - сви рамене Тумдрак. Това не бяха хора,  а някакъв вид мутанти. В Бувнур бе виждал мутанти, но тези тук бяха съвсем различни. Червенооки,  сивокоси...имаше нещо заешко в тях. Огън на Багад му подсказа,  че всички срещнати до сега са оператори. Оператори с неизвестна на мага  енергия. Колкото пъти се опиташе да я проучи сякаш чук го удряше по главата. 
Залата,  в която влязоха беше огромна,  приличаща на едноетажна къща без стени между стаите. 
- Как ще ги обедиш че си господарят им?- Турвати сбърчи нос от погнуса. Радаманд си нямаше друга работа и трябваше точно нея да прати с бувнуреца. 
Тумдрак сви рамене. Витека-оракул му бе казал,  че всеки който се опита да го убие ще изгаря в пламъци. Време беше да провери думите му. 
Насочи се към маса близо до троновете,  следван от Турвати,  която се опитваше да не повърне. 
Тумдрак насочи лъч Земя към апофиеца,  който се размина с него и  той падна с размазан череп,  друг - четящ нещо-  се срина на земята и взе да се дави без вода. 
Тримата на масата скочиха на крака и впиха ледени очи в двамата натрапници. 
- Кои сте вие и как смеете да стъпвате тук!- провикна се с мъртвешки глас Упуфуп. 
Двамата спряха на дестина крачки. 
- Как смееш да ми се зъбиш нищожество!- викна му властно Тумдрак в отговор. - Аз съм цар,  а ти какъв си?! 
Тримата се спогледаха. Приближиха се и го огледаха като хиени лъвче. Турвати се преви и облекчи стомаха си в краката на Шитала. 
- Извинявай. - смутолеви първото,  което й дойде на езика. 
- Мръвка- изсъска в лицето й демоницата. 
- Да не ти приседна. - изгледа я мрачно балкирията и стисна дръжката на меча си. 
Упуфуп и Сатуам се взираха в Тумдрак. Ако змийският оракул беше истински това трябваше да е Албастий. Но защо ли им приличаше на бувнурския цар,  когото се бяха опитали да вербуват и превърнат в своя марионетка? Същият,  който ги бе метнал твърде лесно. 
- Кой си ти?!- запита Упуфуп с равен безчуствен глас. 
- Името ми е Албастий. - представи се Тумдрак. Прииска му се да се изсмее. Това име звучеше по-скоро като титла и май беше такава.- Праща ме змийският оракул. Каза,  че съм Мрачният Властелин и трябва да съм тук. 
- А тая коя е?-  Шитала изгледа Турвати с ледена умраза. Едва се бе появила и вече неможеше да я гледа. 
- Това е спътницата на Мрачният Властелин,  Орисницата. - отвърна той и Турвати го зяпна. 
- Вие нещо да не сте се объркали?!- запита умислен Сатуам - Или си мислите,  че сме слепи и глухи и незнаем за теранските пророчества. Все пак лично аз съм поласкан от такова посещение на двама от върховните стражи. За ваше съжаление вие би трябвало все още да сте уязвими.- изсмя се демона. 
- Ако това бе истина как ли,  да му се невиди,  са ни пуснали тук?!- ухили му се в лицето Тумдрак.- Доста път извървяхме и никой не ни спря.  Двама от вашите убих и никой не реагира. Знаеш ли защо?! Защото съм Мрачният Властелин и това е моят свят!- разпери ръце. Въздъхна и добави. - А Албастий мисля,  че  е господарят на Отражението  Туман, което се води вторият от дванадесетте ада. Като маг мога и да го опиша,  но не съм бил там все още. Не обичам мъгливо време. 
Демоните се спогледаха. Змийският оракул беше фалшив. А пред тях стоеше стията на Водача на Стражите. Бяха се опитали да примамят този,  който и без тяхна помощ трябваше да слезе в подземния свят. 
- Ако ви убием всичко приключва!- заяви Упуфуп. 
- Ти май не ме разбра червенооки мутанте!- рече му с гневна усмивка Тумдрак- Тук аз съм у дома си,  а вие сте проклети мутанти заграбили териториите на чаркумите и адхара,  след като сте ги превърнали в роби за благодарност,  че са ви подали ръка когато сте били слаби. Уязвим и незнаещ ще викаш на баба си- навря лице в неговото- Защото това за беззащитността и незнаенето са глупости на витеците и аешмадите,  за да заблудят ей такива зайци като теб!  Сега ще разбереш какво значи цялото да ти е враг. 
Врътна се на пети и тръгна към изхода. 
Турвати изгледа демоните изпод вежди и го последва.  Задачата дадена им от Радаманд беше да вървят заедно с Водача и Резачката, но от  долу на горе.