-                                                         ГЛАВА  ДЕВЕТА
                                                            ЗАГАДКИ

Вратата се отвори с размах и на прага застана рошава кафявокоса жена с полуотворени очи и омачкана пижама. Лицето й изразяваше силно желание да продължи да спи,  но  неканеният среднощен гост я накара да се събуди на мига. 
Гуралд влезе без да чака покана и тя затръшна вратата след него. 
- Що за безобразие е това да ме будиш посред нощ?! -- изръмжа тя. 
- Можех да се пренеса и да те събудя и с кана вода. - сви рамене витека. А тя беше Оркна,  господарката на мутантите. По настоящем живееше в Офир Алхонски,  не далече от сградата на Оракула.
 - Хубаво. - кимна подканващо.Нямаше да му благодари че не е я стреснал. - Едва ли ме събуди за нещо дребно.
- Огромно е. - свъси вежди Гуралд. - Оркна каквото и да имаш против мен не си го изкарвай на хора,  на които съм обещал закрила! 
Оркна го изгледа объркана. Омразата между двамата датираше от времето след битката в Ярнвидур,  когато тя бе помогнала на Отхар да открадне и скрие Магниригур,  пазен от Гуралд. Но никога личните чуства не бяха намесвани в работата. 
- За какво говориш? - запита озадачена. 
- За тансатите! - изръмжа витека. - Започнали са нападения срещу им по пътищата и по всичко личи,  че извършителите са мутанти! Без подкрепа от теб те небиха се осмелили да нападат хора.  - витека щракна с пръсти и в ръката му се появиха няколко листа,  които й връчи. 
Оркна ги взе и разгледа. Бяха скици на телата и стъпките около тях.
 - Не може да е истина! - отрече вижданото. - Някой се опитва да ни натопи.  - захвърли листите на близкия шкаф и добави - Кой би имал изгода от това да насочи вниманието към мутантите?!
Гуралд сви рамене.
- И аз бих искал да знам,  но не се сещам. За това съм тук, да чуя за врагове по-различни от хората. Сещаш ли се за такива? Някой ви смята за опасни. 
Оркна го изгледа замислена. Кой би искал нови битки между хора и мутанти? В чий интерес щеше да е цяла Майя да потъне в кръв и хаос? 
- Има разни легенди  за прадревни земи и битки. Но кампир-пуруша са изтребени от бентаон, а бентаон от балришарите.  Оцелелите бентаон са все още затворени под земята в Забраненана Земя на юг от Балнагар Басадонски. Дентините също вече несъществуват. - Оркна изсумтя - Има ли някаква вероятност  прадревен мит да е истина? 
 - Понякога. - кимна Гуралд. 
 - Дасамар-Тун. - рече тихо Оркна и в гласа й се прокрадна страх. - В прадревно време нямало мутанти. Но един злодей взривил два талисмана  и заради радиацията се появили хора-животни, мутанти.  А друг злодей спасил само приятелите си оставяйки другите да се оправят както могат. Тия другите сме ние. Според мита Дасамар-Тун е бил там където  сега е Зин. 
- Майтапиш се. - изсмя се витека. - Обаче не бих могъл да потвърдя или отрека преди да сме проверили. До тогава нека поданниците ти стоят по-далече от пътищата и селищата. 
- Няма никакъв смисъл в това да избиват тансати!- увери го Оркна. 
- Ще разбера! - заяви витека и замина бързо затръшвайки вратата след себе си.
- Какво става тук? - прозя се Оркна и се отправи бавно към спалнята. В момента не й се мислеше за нищо . Мутантите из Майя  живееха далече от хората и се срещаха по между си твърде рядко. Какъв беше смисълът да се създава изкуствено напрежение? - Дасамар-Тун. - изсъска Оркна и се навъси. Дали не беше дошъл момента за разплата с най-древния враг. Този,  който ги бе изоставил на милостта на съдбата.  

Слънцето бавно изгря над езерото и обля с лъчи светлина най-големият град на континента Майя - Офир Алхонски. Тук беше сградата на Оракула-витек, Великата Библиотека събрала всички писания от Теран,  Сградата на Съвета където се събираха всички майянски владетели веднъж на сто години и Склада за Талисмани-Оръжия.  Не беше столицата на Алхон,  но бе много по-известен от него. 
Галдор  потънал в пот остави зад себе си площада ограждащ Сградата на оракула и мина през портата й. Стражите го поздравиха и той им намахна без да спира утринната си обиколка. 
Спря чак в преддверието откъдето тръгваха пет коридора. Позамисли се и избра първия в дясно. Тръгна спокойно представяйки си как се кисне във ваната и хапва за закуска. Беше кандидат за страж на сградата,  но за да стане такъв трябваше да се потруди. 
Вниманието му привлякоха гласове иззад притворена врата. Зачуди се кой ли можеше да е дошъл толкова рано и как оракулът-витек се е съгласил да разговаря с него. Приближи се и застана до стената така, че да чува. 
- Ти на някакви пророчества ли ще вярваш или на мен?! - изръмжа възмутеният глас на Радаманд.- Кой знае кой го е посал това. 
- В торбата при златните таблички на Аран е било!- настоя другият глас, който му беше непознат. - Смятам,  че Гурум не би сложил нещо излишно или фалшиво. 
- Няма такова пророчество!- викна му ядосан оракула. - Върви питай и Астеринта и Нинурат като на мен невярваш!
Чуха стъпки и от стаята излезе намръщен тъмнокос мъж в синя роба. Изгледа Галдор мрачно и си тръгна мърморейки си под носа. 
- Влез! 
Гласът на витека го накара да потръпне. Да подслушваш оракул си беше малко глупаво. 
Галдор влезе бавно в стаята и погледна виновно Радаманд.  
- Не чу всичко нали? - попита го витека и изпуфтя. - Ще повярваш ли,  че се е появил водача на стражите на реда? 
- Да. - сви рамене Галдор с безразличие. Струваше му се някак в реда на нещата да си имат водач. 
-  Но според пророчествата той ще води и армиите на теранците. 
- Няма лошо. Така координацията ще е по-лесна предполагам. 
Радаманд го изгледа накриво. 
-  А кое пророчество ти харесва повече? Че кометата ще го доведе или че се провъзгласи в Меликертовите Хребети,  като начинаещ сектант?! 
 - Първото звучи повече като пророчество. - отвърна Галдор. - Второто..е глупаво. 
-  Обаче се е сбъднало второто. 
Галдор направи крачка назад. 
- Не може да бъде! - възкликна с неверие. Ако трябваше да се довери на сънищата си Водачът на стражите на реда в момента се шляеше нанякъде придружен,  от двамата стражи-посредници. Освен това той не би трябвало да знае какъв е преди да е дошъл момента. И защо ще се провъзгласява като цар? 
- Значи си съгласен с мен,  че оня от южен Дану е самозванец? - запита го оракула. 
- Абсолютно. - кимна Галдор. - Но нека изчакаме,   да го видим какво е намислил...- мълнии блеснаха в светлите очи на момчето и витека отстъпи назад неволно. Според пророчествата преди водача трябваше да се появят балите. - Така ми се щеше да се позабавлявам още мъничко... - измърмори Галдор със съжаление и погледна към небето отвъд прозорците.