Постинг
07.09.2014 20:46 -
СТРАЖИ НА РЕДА
Автор: balar
Категория: Забавление
Прочетен: 571 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 18.05.2015 19:10
Прочетен: 571 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 18.05.2015 19:10
ГЛАВА ПЕТА
ВАДООКДОН
Улан крачеше из улиците на Лусмерия, столицата на Вадоокдон в Югоистока. Следите, които бе хванал от Ерзурум го бяха довели до тук. Въоръжените до зъби хора , препълнили града говореха за обсада. Отвъд стените бяха армиите на Балаканда, Шагшаара и Тлешитлил и очакваха вадоокдонците да се предадът без бой, както гласеше договорката с Малваа, но нещо се бе променило.
Тергалана заглеждаше лицата на хората и му бе ясно, че неискат да се бият с довчерашни приятели.
В преддверието на двореца го пресрещна жена в златни доспехи и корона приличаща на венец от бръшлянови листа. В ръка стискаше копие със връх от рубин, талисман-оръжие.
Той спря и й се поклони.
- Ти ли си вестоносеца им?!- запита тя припряно. Беше царицата на пасамийките, Дриадис, и сестра на царя на Вадоокдон.
- Не. - отвърна Улан хладно. - Аз съм тергалан Улан. - представи се той. - Следвам един лъч на Въздух от Ерзурум. Следата стига до този дворец!
Жената-воин го изгледа озадачена. Страж на реда едва ли би тръгнал след уязвим.
- Не разбирам. Да не би някой аешмад да се е преобразил на брат ми?- запита и се навъси ядно.
Улан поклати глава.
- Трябва да огледам и ще разбера истината.
- Истината е, че ще се опозорим тотално, ако се сбием с приятелите си! - заяви Дриадис.
- Да си забелязала нещо странно напоследък? Изчезващи хора или такива държащи се като хипнотизирани?!- попита я тергалана.
- Дойдох днес сутринта...за толкова кратко време е трудно да се прецени, като не си оператор. - тя сви рамене и добави - Имаш разрешението ми да действаш свободно и ако трябва да елиминираш някого не се притеснявай!
Улан й благодари и тръгна из двореца опипвайки всичко с Въздух на Багад. Присъствието на Агента се чустваше като мъртвешки студ. Войниците из коридорите имаха стъклени очи вперени в нищото и стояха като статуи по местата си.
Лъча го отведе до неголяма стая на вторият етаж, с бюро срещу вратата картини по стените и рафтове с книги покрай тях. Прозореца бе затъмнен, така че да не влиза твърде много светлина. На стола зад бюрото седеше къдравокос млад мъж в червена тога, а прав до него тъмнокож брадат мъж с безизрачно лице и студени очи.
- Как смееш да влизаш неканен!- изсъска той и застана пред бюрото изпънат надменно.
- Имам позволението на принцесата на тази страна. - отговори Улан. Агентите бяха безплътни същества, които се вселяваха в телата на убити от тях престъпници. Понеже служеха на стиите избираха според злите дела извършени от съответния човек, и като използваха информацията в ума му продължаваха неговите дела. С тая разлика, че стиите виждаха и чуваха всичко.
- Но тя няма глас откакто стана царица на Пасамот! - обяви брадатия и беше прав.
Улан опипа внимателно мъжа с Въздух. Усети леден студ да го лъхва в лицето. Това беше Агента на Мрака но май небеше кой да е.
Лъч Въздух се насочи и към къдравия на стола. Стъклен поглед зареян някъде и идиотско изражение на блаженство. Знак, че е във властта на Агента. Улан пребави Вода на Багад към лъча насочен към Малваа. Енергията образува нещо като облак над главата му, И капки дъжд от вода на Багад заваляха към лицето му.
- Ккакво пправиш?! - попита Агента и погледна царя като прехапа устни. - после се втренчи в тергалана - Как?! - очите му станаха изцяло черни, като дупки и от тялото му взе да излиза тъмна мъгла.
За гърба му Малваа се размърда като пробуден от дълбок сън. Прозя се и се прогегна.
- Колко съм загубен! Да заспя в кабинета си!- изръмжа иронично и се огледа.
- Дирмаас?- погледна въпросително своя велик везир. - Тии...- изправи се бавно а в очите му блесна гняв.
- Не се меси. - каза му Улан. - После ще ти обясня твое величество.
- Да не се меся? Някакъв аешмад ме е преспал и кой знае какви ги е вършил, а ти искаш да не се меся?! - очите на вадоокдонеца светнаха в бяло.- Имах ти доверие Дирмаас!- извика побеснял от гняв. - Вярвах, че ще се поправиш...
Улан прибави Огън към лъча Въздух насочен към Агента. Тялото се изви силно в дъга назад надавайки писък на ужасна болка. После избухна в пламъци и след миг бе купчинка пепел на пода.
Двамата прекъснаха връзката с Багад и се спогледаха озадачени.
- Не беше преобразен аешмад. - отбеляза новоизлюпеният витек.
- Агент на Стиите беше. - отвърна Улан. - Но те са просто шпиони, което значи че твоят най-приближен служител е бил предател. Пред града са три армии очакващи да се пресъедините към тях. Наместо това сте се затворили готвейки се за бой.
Малваа се позамисли и пребледня.
- Ще ме извиниш, но отивам да поправя поразиите на предателя - рече той и без бавене изчезна обвит в бяла светлина.
Улан огледа тъмния кабинет и излезе в коридора. Войниците вече идваха на себе си и се споглеждаха смутени. Навярно си спомняха какво са сънували спейки прави и то ги караше да се чустват неловко.
Вървейки обратно забеляза тичащата към него пасамийка. Сети се за обяснението на eаналка Лизандир относно двата народа. Те всъщност бяха един разделен на две, . Жените се наричаха пасамийки, а мъжете вадоокдонци. Историята, за това как се случило беше объркваща.
- Какво стана?- запита Дриадис дишайки тежко и тръгна с него.
- Оправих се. - отвърна Улан.
- А Малваа добре ли е?!
- Напълно - кимна тергалана. - Отиде в лагера пред града.
- Отишъл е...как?
- Ами както правят витеците.
Пасамийката изгледа недоверчиво тергалана.
- Витек ли е?- запита очудена. Не ставаха ли много витеците?
- Очите му светнаха в бяло. - сви рамене Улан.
- Това може да се окаже сериозно. - измърмори пасамийката.
- За теб ли?
- Какво намекваш?
- Нищо. Но всеки страж или стия може от пръв поглед да разбере чий потомък е съответният витек.
- Значи...и аз може да стана воин на стражите, така ли? - запита замислена и се намръщи. Владетел и витек беше лоша комбинация.
- Питай Мехен. - сви рамене Улан. Все още не знаеше и полвината от нужното на един страж на реда. Според старите стражи практиката бе най-добрият учител, а той те първа започваше.
ВАДООКДОН
Улан крачеше из улиците на Лусмерия, столицата на Вадоокдон в Югоистока. Следите, които бе хванал от Ерзурум го бяха довели до тук. Въоръжените до зъби хора , препълнили града говореха за обсада. Отвъд стените бяха армиите на Балаканда, Шагшаара и Тлешитлил и очакваха вадоокдонците да се предадът без бой, както гласеше договорката с Малваа, но нещо се бе променило.
Тергалана заглеждаше лицата на хората и му бе ясно, че неискат да се бият с довчерашни приятели.
В преддверието на двореца го пресрещна жена в златни доспехи и корона приличаща на венец от бръшлянови листа. В ръка стискаше копие със връх от рубин, талисман-оръжие.
Той спря и й се поклони.
- Ти ли си вестоносеца им?!- запита тя припряно. Беше царицата на пасамийките, Дриадис, и сестра на царя на Вадоокдон.
- Не. - отвърна Улан хладно. - Аз съм тергалан Улан. - представи се той. - Следвам един лъч на Въздух от Ерзурум. Следата стига до този дворец!
Жената-воин го изгледа озадачена. Страж на реда едва ли би тръгнал след уязвим.
- Не разбирам. Да не би някой аешмад да се е преобразил на брат ми?- запита и се навъси ядно.
Улан поклати глава.
- Трябва да огледам и ще разбера истината.
- Истината е, че ще се опозорим тотално, ако се сбием с приятелите си! - заяви Дриадис.
- Да си забелязала нещо странно напоследък? Изчезващи хора или такива държащи се като хипнотизирани?!- попита я тергалана.
- Дойдох днес сутринта...за толкова кратко време е трудно да се прецени, като не си оператор. - тя сви рамене и добави - Имаш разрешението ми да действаш свободно и ако трябва да елиминираш някого не се притеснявай!
Улан й благодари и тръгна из двореца опипвайки всичко с Въздух на Багад. Присъствието на Агента се чустваше като мъртвешки студ. Войниците из коридорите имаха стъклени очи вперени в нищото и стояха като статуи по местата си.
Лъча го отведе до неголяма стая на вторият етаж, с бюро срещу вратата картини по стените и рафтове с книги покрай тях. Прозореца бе затъмнен, така че да не влиза твърде много светлина. На стола зад бюрото седеше къдравокос млад мъж в червена тога, а прав до него тъмнокож брадат мъж с безизрачно лице и студени очи.
- Как смееш да влизаш неканен!- изсъска той и застана пред бюрото изпънат надменно.
- Имам позволението на принцесата на тази страна. - отговори Улан. Агентите бяха безплътни същества, които се вселяваха в телата на убити от тях престъпници. Понеже служеха на стиите избираха според злите дела извършени от съответния човек, и като използваха информацията в ума му продължаваха неговите дела. С тая разлика, че стиите виждаха и чуваха всичко.
- Но тя няма глас откакто стана царица на Пасамот! - обяви брадатия и беше прав.
Улан опипа внимателно мъжа с Въздух. Усети леден студ да го лъхва в лицето. Това беше Агента на Мрака но май небеше кой да е.
Лъч Въздух се насочи и към къдравия на стола. Стъклен поглед зареян някъде и идиотско изражение на блаженство. Знак, че е във властта на Агента. Улан пребави Вода на Багад към лъча насочен към Малваа. Енергията образува нещо като облак над главата му, И капки дъжд от вода на Багад заваляха към лицето му.
- Ккакво пправиш?! - попита Агента и погледна царя като прехапа устни. - после се втренчи в тергалана - Как?! - очите му станаха изцяло черни, като дупки и от тялото му взе да излиза тъмна мъгла.
За гърба му Малваа се размърда като пробуден от дълбок сън. Прозя се и се прогегна.
- Колко съм загубен! Да заспя в кабинета си!- изръмжа иронично и се огледа.
- Дирмаас?- погледна въпросително своя велик везир. - Тии...- изправи се бавно а в очите му блесна гняв.
- Не се меси. - каза му Улан. - После ще ти обясня твое величество.
- Да не се меся? Някакъв аешмад ме е преспал и кой знае какви ги е вършил, а ти искаш да не се меся?! - очите на вадоокдонеца светнаха в бяло.- Имах ти доверие Дирмаас!- извика побеснял от гняв. - Вярвах, че ще се поправиш...
Улан прибави Огън към лъча Въздух насочен към Агента. Тялото се изви силно в дъга назад надавайки писък на ужасна болка. После избухна в пламъци и след миг бе купчинка пепел на пода.
Двамата прекъснаха връзката с Багад и се спогледаха озадачени.
- Не беше преобразен аешмад. - отбеляза новоизлюпеният витек.
- Агент на Стиите беше. - отвърна Улан. - Но те са просто шпиони, което значи че твоят най-приближен служител е бил предател. Пред града са три армии очакващи да се пресъедините към тях. Наместо това сте се затворили готвейки се за бой.
Малваа се позамисли и пребледня.
- Ще ме извиниш, но отивам да поправя поразиите на предателя - рече той и без бавене изчезна обвит в бяла светлина.
Улан огледа тъмния кабинет и излезе в коридора. Войниците вече идваха на себе си и се споглеждаха смутени. Навярно си спомняха какво са сънували спейки прави и то ги караше да се чустват неловко.
Вървейки обратно забеляза тичащата към него пасамийка. Сети се за обяснението на eаналка Лизандир относно двата народа. Те всъщност бяха един разделен на две, . Жените се наричаха пасамийки, а мъжете вадоокдонци. Историята, за това как се случило беше объркваща.
- Какво стана?- запита Дриадис дишайки тежко и тръгна с него.
- Оправих се. - отвърна Улан.
- А Малваа добре ли е?!
- Напълно - кимна тергалана. - Отиде в лагера пред града.
- Отишъл е...как?
- Ами както правят витеците.
Пасамийката изгледа недоверчиво тергалана.
- Витек ли е?- запита очудена. Не ставаха ли много витеците?
- Очите му светнаха в бяло. - сви рамене Улан.
- Това може да се окаже сериозно. - измърмори пасамийката.
- За теб ли?
- Какво намекваш?
- Нищо. Но всеки страж или стия може от пръв поглед да разбере чий потомък е съответният витек.
- Значи...и аз може да стана воин на стражите, така ли? - запита замислена и се намръщи. Владетел и витек беше лоша комбинация.
- Питай Мехен. - сви рамене Улан. Все още не знаеше и полвината от нужното на един страж на реда. Според старите стражи практиката бе най-добрият учител, а той те първа започваше.
Няма коментари