12.
                                                       БЕЗРЕДИЕ  



   Мощната експлозия,  която разтърси всичко го накара да скочи на крака и да грабне меча лежащ до леглото. Забеляза черен дим да се издига нагоре към небето и притича до прозореца. Последва втри взрив от който стъклата издрънчаха и се напукаха . 
- Що за дивотии?! - възкликна Ерик и отвори  за да види по-добре. Качи се със скок на перваза и застина със отворена уста. 
 Тежък черен дим се издигаше откъм библиотеката и  сградата на съвета,  а  виковете които стигаха до ушите му бяха разнообразни. 
- Защо? - пророни очуден тергалана. И нещо го накара да скочи надолу. 
 Краката му тупнаха на зелената трева,  а очите светнаха в бяло.  Някой ги атакуваше,  но врагове не се виждаха никъде. Само войници бързащи към произшествията и цивилни които бягаха от пожарите или отиваха на там за да гледат или помогнат с нещо. 
 От сградата на оракула излязоха и останалите стражи,  които я ползваха за спане,  а лицата им бяха не по-малко изненадани от неговото. 
 - Какво става? - попита  навъсен Елемаг и се загледа в пушека издигащ се към утринното небе. 
- Нямам идея. - сви рамене Ерик и се присви щом чу зад гърба си оглушителен гърмеж. 
 Легна на земята и благодари на всевишния,  че е неуязвим. Прах,  мазилка,  дървета и камъни се разлетяха на всички страни,   а огнени езици зализаха взривената  сграда в която бяха биле допреди минути.  
 Погледна назад като изви глава и потръпна. Сградата на оракула в Офир бе напълно срутена. 
 -Вижте! - извика Кетил,  който се беше изправил. 
 Останалите се надигнаха и погледнаха към небето където сочеше. Лице скрито от черна маска ги гледаше със  убийствена злоба. Гробовен студ ги лъхна от това лице,  а омразата в очите нямаше равна,   самото олицетворение на омразата и злобата ги гледаше втренчено. 
- Това е само началото! - дойде леден нечовешки глас откъм маската. - Предложихме ви честен бой,  а вие непожелахте да леете кръв,  но сега ще ви принудим да извадите оръжията си!  Това което виждате тук се случва на всякъде по любимата ви планета! Не искате война? Ами умрете без война тогава! - гласът зад маската се разсмя ледено.  - Бийте се или умрете,  защото най-злия враг е сред вас и няма да ви пита преди да пролее кръвта ви!  
 Маскираното лице изчезна а стражите на цялото се спогледаха объркани. Какъв и чий най-зъл враг? 
- Засече ли го? - запита Лаиш. 
- Да. - кимна Улан. - Тоя дето прати холограмата незнае как да скрие енергийната й следа. 
- Да не е капан. - обади се Каран. 
- За кого?! - изсумтя Лаиш и разпери ръце. - Ти трупове да виждаш някъде? 
-Бесни са. - отбеляза Химир. - Единствения начин да ни накарат да се бием според тях е като взривяват сгради,  които и без това ще изчезнат с дивите стихии.  Сега сигурно ще набедят апофийците или чаркумите. 
- Носеше маска на борутите от митовете. - отбеляза Брук намръщена. - и каза,  че са сред нас. 
- По обяд,  тоест след шест часа,  Зенда ще е приключила изцяло. -  обади се Алина спокойно. - Нека взривяват. Осигуряват ни материал за Крепостта.  Нека най-злия враг се пробва да отнеме нечий живот  без аз да съм съгласна. Цялата злоба към самите тях се връща.  Няма как да съживят борутите. Освен това те продължават да си действат според пророчествата на Урнун без да се съобразяват,  че ние ги променихме. Война няма! - обяви накрая. 
- Те могат да предизвикат гражданска война като в Атлан. - предположи Белет. - Да разпалят стари вражди. 
- Или ще предизвикат катаклизми. - добави  Сардур. 
 - Кой ми срина къщата! - възмутения вик накара всички да замръзнат,  а после отново да погледнат към небето откъдето Галдор,  Енлил,  Андурин и Уракон се взираха ядосани и очудени в останките. 
- Някакъв с маска на борут. - отвърна Ерик. - каза,  че  те ще ни избият,  а пък ние като не щем да се бием да мрем като овце! 
- Борут ли?! - лицето на Галдор потъмня като облак носещ ураган. - Да разбирам ли,  че онези нищота са обезумели от бяс?
- Те сравняват себе си с борути. - изсмя се гневно Енлил - и ще ги слети същото като онези борути.
 Край Ерик и Лаиш се появи мъгла,  която се уплътни,  и след миг като вечност  там стояха Балиш и Тербел,  а край тях имаше десет големи сандъка от мрамор.  
- Да не сме се объркали? - озадачен се огледа Тербел. 
- Кой го направи това?! - запита Балиш оглеждайки се стаписан. 
- Някакви просяци. - отвърна през зъби Намтар. 


Виковете го накараха да изскочи на мига в тунела-улица осветяван от енергийни сфери висящи от тавана. Шум от взривове и грохот от срутващи се тунели идеше от всички страни.  
 Тумдрак хвана за ръкава един апофиец и той спря. 
- Какво става? 
- Някой е срутил най-горните нива тунели и продължава. - отвърна червеноокия. 
 Тумдрак го пусна и се навъси гневно. Досещаше се кой може да е този някой,  който бе изгубил търпение и атакуваше директно. 
Край него се материализираха Упуфуп,  Шитала и Сатуам а лицата им бяха бледи. 
- Предупредих ви всички! - рече гневно Сатуам. - Урнун може да бъде наистина изобретателна когато реши да отмъщава. 
- Аз също! - просъска ледено Упуфуп. 

 Урнан доволен се взираше към западния хоризонт. Там отвъд морето беше Храсалн Сометрийски,  към който се носеше кораба му. Един от последните напуснали Мадугард,  оставяйки най-дивния от четирите континента в ръцете на стихиите.  
- Ихааа! - общото възклицание на пират и тансат го накара да се извърне на пети в обратна посока. 
 Планината надвиснала над града  изригваше,  а той тресейки се бавно почна да потъва сривайки се в морето.
- Стига сте гледали! - извика им ужасен - Давайте да бягаме!  
Крясъка сякаш отърси всички от вцепенението и едни хукнаха да опъват платна,  а други се насочиха към трюма за да хванат греблата.   


- Аз казах ли че нелъжа? - попита навъсен Атиг. 
- Защо не дойде при мен? - запита го Нагай студено. Беше вдигнал Магниригур над главата си,  а талисмана-жезъл бе светнал в бяло и с негова помощ Пазителя бе направил енергиен похлупак над града за да защити поне това,  което бе останало от него. 
- Откъде да намеря в три сутринта маг да ме пренесе? Пък и откъде да знам,  че е било в преносен смисъл. 
- Нали си севиш-очан, уж.  Не ви ли учат да осмисляте чутото.?
 Нов трус ги накара да залитнат едва задържайки се на крака. 
- Не се карайте. - сряза ги  Табарн и хвърли в краката им  кървава торба. -  Оправих се. - огледа сринатия град и въздъхна. - Ще издържим още малко. 
Нагай се разсмя нервно. 
- Малко?! То сега започва! - заяви мрачно и се изхрачи. - Балришарите и стражите избегнаха две войни,  но тази не съм сигурен дали ще успеят да спрат. Няма враг,  а воюваме.  Ползвам супероръжие като вълшебна пръчка от приказка за да защитя нещо,  което и без това ще изчезне! И според пророчествата на царете-маги това е само началото. 
- Нали  върховните стражи ги промениха? 
- Чакайте,  пророчествата на Урнун са  всъщност план за нашето унищожение,  според Алина и Турвати и нямат нищо общо с нещо казано от Птицата! - обяви Атиг. 
Нагай и Табарн се спогледаха. Царят на Хуран свали ръката си и талисмана-оръжие спря да свети. 
- Тогава ще си пазя енергията за да противостоя! - заяви Нагай хладно.  Знаеше всички пророчества предричащи кървави войни,  бедствия и какви ли не още страхотии,  които трябваше да им се случат според змиите,  но върховните стражи ги бяха променили. Избегнаха не две,  а три войни,  ако брояха и бентаон,  сега трябваше да устоят на ответния удар на врага.  И на всяка цена да отклонят вниманието му от крепостта,  която се строеше високо в планината.  


Конниците спряха и очите им се впиха с потрес в димящите руини на Сапан,  столицата на Сангвор,  а вятърът освен миризма на изгоряло докара до носовете на четиримата и воня на зла енергия,  от която стомасите им се свиха на топка. Мъртвешка тишина бе обгърнала околността и те осъзнаха,  че няма нищо живо никъде наоколо.  От притъмнялото небе закапаха като сълзи студени капки дъжд. 
 - Тваздар! - възкликна Закалд и преглътна на сухо. 
- Нали не сме във война. - каза тихо  баланеца  Атан-Сури. 
- Е,  и?! - сви рамене  Рищан от Тенахар. - Врагове няма ли? 
- Но що за враг би сторил това. - зачуди се  хаутуна Могаяр.  
Подкараха конете към останките на града,  а дъждът се усили и рухналите сгради им  разкриха  името на извършителя,  миризмата им подсказа на къде е тръгнал,  тишината им разказа какво да очакват,  а  шепота на падащият дъжд им припомни багаторската клетва,  която бяха дали.
www.youtube.com/watch
www.youtube.com/watch

www.youtube.com/watch