ГЛАВА  ЧЕТВЪРТА
                                                        В  БУР-БАСАН


Улиците на Бур-Басан бяха пълни със всякакви хора. На Лаиш му се стори по-шумно от миналия път. Или тогава небеше обърнал достатъчно внимание. От два дни бе по петите на някакъв търговец на алкохол и опиати. Според севиш-очаните беше просто престъпник, но наркоманите разправяха, че всеки длъжник, който неможел  да си плати изчезвал безследно.  И със разрешително от Малкам в джоба той се зае със случая. Може би неставаше въпрос за Агент, но непречеше да разчисти столицата на братчето си от престъпност. 
Влезе в  в смрадлива кръчма запушена от дима на  тютюн,  татул,  хашиш и още по-лоши нeща. От масите го гледаха вмирисани на алкохол подобия на мъже и разголени въпреки хладината същества приличащи на жени. Лаиш сбърчи нос. Ако продължаваше да обикаля най-лошите кръчми щеше да се превърне в човекомразец.
Спря на бара и заби поглед в ниския плешив мъж  бършещ стъклена чаша с мръсен парцал.
- Добър ден. - каза му тихо и се огледа. Един златен артан се появи на тезгяха и смени собственика си.
- Какво ще обича ваша милост? - запита мазно кръчмарят.
Лаиш извади лист,  който разгъна. Представляваше рисунка на кръглолик мъж със сплескан нос и тъмни очи. Косата му беше дълга и пребрана назад . Според надписа се наричаше Мотрас и наградата беше петдесет артана.
- Мхмм...- замисли се кръчмаря. - Май съм го мяркал наоколо няколко пъти. Но...аз си гледам бара най-вече.
- Ако те е страх не се бой. - успокои го Лаиш. - Мога да ти издействам закрила докато го хвана.
-  Страх!- посочи типовете в залата с нос. - Имам предвид,  че не се заглеждам толкова. Питай някое от момичетата.
Лаиш си пребра листа и се огледа. Насочи се към маса в далечния ъгъл,  като по пътя се взираше във всяко лице. 
Спря и брадатия мъж го изгледа с досада докато сядаше. Русата жена му се усмихна уморено.
- Изчезвай! - хвърли златна монета на масата до чашата на лардонеца.
Жената ги изгледа озадачена и се изправи.
- Не ти. Ти!
Мъжа стисна дръжката на меча си, но нещо в погледа на тергалана го накара да отпусне ръка. Изправи се и замина да си търси друга маса.
- Твърде млад и прекалено добре облечен. - отбеляза жената с усмивка и лицето й стана сериозно. - Майка ти знае ли какви ги вършиш?
- Определено знае!- потвърди Лаиш и остави листа на масата пред нея придружен от поредната жълтица..
 - Да, понякога се навърта насам - рече загледана в образа. - Контрабандист на какви ли не гадости. Инъче можеш да го откриеш при старите складове,  между Портата на Лисицата и малкото пристанище. Поне така съм чувала- погледна Лаиш- А дали е там...иди и виж. Наградата си струва.
Тергалана подтисна усмивката си. Награда нямаше. Бяха си го измислили за в случай,  че някой изяви желание да помогне. 
Излезе от кръчмата и отново пое по улиците на огромния град.
Така наречените стари складове представляваха полусрутени хангари и  сглобени с подръчни средства колиби между тях. Парцаливи и мърляви хора го гледаха с празни очи. Вървейки през купчини буклуци и нечистотии усещаше как ядът му се надига и засилва.  Кой отговаряше за това място и защо брат му незнаеше?! 
Спря при групичка  дрогирани младежи,  които го гледаха прекалено весело и им показа рисунката. 
Склада зад тях бе одавна изоставен, като всички останали,  и затрупан от какви ли не предмети. Вътре бе сумрачно и миришеше на леш. Някъде от мрака идеше тиха песен. Не далече от него някакъв мъж лежеше на пода  със стъклен поглед,  а лицето му изразяваше върховоно блаженство.
- Всевишни!- тихо възкликна Лаиш. 
Прекоси склада и стигна до мухлясала врата,  която отвори с погнуса. Почваше да съжалява,  че бе избрал Бур-Басан. Цената да види братята си и сестра си бе отвратителна.
 Влезе в тъмна стаичка осветена от мъждива факла закрепена на стената  в дясно. Срещу вратата имаше четвъртита маса край която стояха двама мъже и разговаряха. Но млъкнаха и скочиха на крака щом влезе. Единият беше Мотрас а другият...Дасмир ар-Батвир. Пръв Министър на царя на Лардон.
На Лаиш му причерня. В мига в който разпозна Дасмир вече нямаше значение кой е Агент и кой не. Прати по йорегите правилата на Тербел и очите му светнаха в бяло.
- Кой си ти?- запита стреснат Мотрас и отстъпи назад блед като платно.
- На буревестника му поникнали крилца!- изсмя се зловещо Дасмир.
- Бягай от тук- извика Лаиш на Мотрас. Агента се бе издал сам.
- Как?- изхленчи човека. 
Дасмир се бе изпънал срещу тергалана препречвайки пътя на Мотрас за бягство. Очите му бяха като две празни дупки от които лъхаше смразяваща омраза. Тъмна енергия заструи от него изпълвайки стаичката със мъртвешки студ. Мотрас се сви в ъгъла и загуби свяст. Лаиш прати лъч Земя на Багад и направи щит от енергия за да го опази. После насочи вниманието си към Агента.
- Търсех те. - каза му Лаиш и си спомни Дасмир от миналия месец. - Откраднал си тяло на човек когото познавах. - " И заслужава затвор" добави на ум.
- Няма друг начин. - сви рамене Агента.
- Мъртъв ли е?
- Да!  Само тъпанар би се вселил в живо тяло. Не се мъчи,  ако това имаш предвид. Войник не значи убиец нали?
- Напротив- не се съгласи тергалана. - По-лошо е. Масов убиец. 
- Давай тогава Буревестнико. - подкани го Агента на Мрака.
Лаиш го изгледа навъсен.
- Аз съм тергалан Лаиш. - рече гледайки  мъжа срещу себе си в очите. - Върви си!
От светналите очи излязоха два бели лъча светлина и се забиха в  челото на Агента. Злобаря разпери ръце извивайки се назад и нададе страховит рев. Тялото избухна в пламъщи и за миг се превърна в купчина пепел на пода.
Светлината в очите му изчезна и Лаиш прекъсна връзката с Багад.
Отиде при Мотрас и го побутна с ботуш. Човека бавно се надигна и се огледа ужасен.
- Ккаквоо...ббеше...ттоваа..?- промърмори тихо и погледна Лаиш - По-добре ме вкарай в затвора.
Лаиш го изгледа накриво и се изсмя.
- Незнаеш ли че цар Малкам обяви амнистия? Трябват ни войници,  а не затворници! - каза със зловещ глас. 
- Аз не съм войник. Разбирам от наркотици и алкохол,  а не от оръжия. 
- Алкохолът и наркотиците също са вид оръжия Мотрас. - Лаиш му махна за сбогом  и си тръгна с бързи крачки. Беше приключил с Агента. Сега следваше да понамине през Малкам и да си поговори с него за това отвратително място.


-