ГЛАВА  ВТОРА
                                                   ЗАМИСЛИ


Мардар изгледа стража в черна наметка над бронята. Беше десет часа вечерта и точно бе решил да си ляга, когато мъжа пред него бе влязъл и съобщил, че има посетители. Кой можеше да дойде посред нощ?
Излезе от стаятя следван от стража и с бързи крачки се насочи към  стълбището.
В голямото преддверие долу го очакваха двама непознати в лице, но облеклото им разпозна. 
- Знаете ли кое време е тук?- запита ги подтискайки прозявката си.
- Идваме по поръчка на Янтар  - каза Итан вместо извинение. Беше десет сутринта.
- Не се съобразихме. - добави другият, който беше Урнан, пират из источните морета. И превоз на тансатите по море, ако им потрябва такъв.
Мардар въздъхна и с жест ги подкани да го последват. Стражът тръгна след тях гледайки ги с любопитство.
Кухнята бее празна и личеше,  че скоро е била почистена. Мардар извади от един шкаф три чаши и ги остави на масата,  паогледна войника и взе още една.  С помоща на Огън на Еа чаят бе готов почти веднага. Когато нареди и купичка с мед  ги покани да седнат, и ги последва.
- Добър домакин. - усмихна се Итан.
- Ако сте гладни има още останал от вечеря ориз. - отвърна му Мардар. 
- При нас е десет сутринта.- отбеляза Урнан.
- Поводът да сме тук е особен. Сигурно знаеш къде посрещнаха кометата...тукашните дзаанци. - рече предпазливо Итан. Тансатите говореха само истината независимо от последствията.  Но неискаше да обижда съюзник в собствения му дом.
- Знам кой е Янтар. - кимна Мардар и отпи от чая си - Лейджа ми разказа всичко. Тук сте за да се опитате да сложите край на нещо което е залегнало и в законите на Гирсуджен и Бранд.
- Бранд не е ли витек от  Майя? - попита Урнан.
- От там е. - потвърди царят на Четангард.  - Мислиш ли че не сме търсили вратички?!
- Невъзможна задача са ви дали. - обади се стражът.
- Толкова невъзможна колкото аз и Итан на една маса?- изгледа го пирата иронично. - като оставим това че сме пират и цар, аз съм потомък на тамрабарски заселници,  а той на хурански. Потомци на кръвни врагове сме. 
- Господарят на Хаутунчан и Върховният Жрец няма да позволят да се случи исканото от вас. - каза Мардар.
 Урнан щракна с пръсти и в ръката му се появи дебела книга.  Остави я пред двамата четанари и им кимна подканващо.
- Това е книгата на Антан.
Мардар я  разтвори и погледна началната страница. А после се взря умислен в двамата си среднощни посетители.
- И как точно ще помогне това?
Итан се усмихна и в неговите ръце се появи втора книга.
- А това е на Субитан. - каза и я остави до другата. - Интересно е,  че и двете започват съвсем еднакво. За едно небето и земята са на едно мнение. Това е началото.
- Ако пробваме може да предизвикаме война. - каза стражът. - Но ако неопитаме господарю Мардар,  ще сме поредните примирили се със разцеплението. Всеки знае легендата как сангворските жреци си отмъстили на гатаните.
- Но Те самите не го знаят и неискат да знаят!- заяви Мардар.
- Сангворците нямат жреци. - отбеляза Итан.
- Преди седем хиляди години са имали.- отвърна Мардар.- атланските тулмеки кои мислиш че са?
- Значи трябва да посетим  така наречения Върховен Жрец. - каза замислен Итан. - За вас Върховен ли е ?
- Да!
Итан и Урнан се спогледаха. Току що бяха открили центъра на разцеплението. Разделяй и владей.
- Ще ги вкараме в гражданска война Итан!- обяви Урнан.
- Те си имат двама отделни царе,  няма да е гражданска война. - успокои го тансата. - Обикновенна ще е.
- Но са един народ и това ще е братоубийство.
- Хаутуните смятат Твореца за първи,  а четанарите птицата. Въпросът е кое е първо. Яйцето или кокошката?
Двамата майи погледнаха въпросително домакините си. Дзаанци и джайдаи от Майя одавна живееха в мир по между си,  но тук нямаше закон гласящ,  че всеки е свободен да вярва в каквото си иска.  Тук беше Мадугард.
- А какво мислите за дзайканданците от Басадония? - попита Итан.
Мардар го изгледа изпод вежди. 
- Дай да се върнем на хаутуните,  а?! 
- Защо? Обиколихме всички дзаанци и джайдаи преди да дойдем тук. Интересното е,  че навред всички живеят в мир по между си. С изключение на вас. А вие имате общи жреци. Как става ? Две религиозни течения и един върховен жрец?! - Итан се изсмя. - Никога ли не сте се запитвали защо е така? Един народ разделен на две населява една обща територия. Закони забраняващи всякакви взаимоотношения и мутурунги използвани като посредници. Помисли. 
- Ами хаутуните?- запита стражът.
- Кой е там?- попита и Мардар. Нямаше начин разговорът да се води само с него.
- Олгвира от Тариаш и Джураг и Лейджа. - отвърна Итан.
- Балришарите? - възкликна изненадан Мардар и се засмя. Янтар наистина беше находчив щом бе преценил степените на трудност без да е запознат добре със ситуацията.- А тая Олгвира коя е? 
- Бъдещата императрица на Хаутунчан. - отвърна Урнан и се зачуди защо двамата четанари се разсмяха с цяло гърло. - Да не казах виц?- почеса се по тила озадачен. 

Конника спря насред  двора на мрачния замък. Огледа се подозрително и слезе от седлото. Поизтупа дрехите си и с бързи крачки се насочи към входа.
Войниците и прислугата бързаха да се отстранят от погледа му още щом го зърнеха. Носеше черна роба с качулка,  скриваща лицето му, но те усещаха студени очи да ги пронизват и изчезваха бързо.
Влезе в голяма полупразна стая със тесни прозорци и сиви стени. Приличаше на тъмна килия. Свали качулката си и очите му пронизаха човека стоящ на кресло до прозореца.
- Кой си ти?- изправи се господарят на замъка. В тъмното неможеше добре да види лицето. 
- Съюзник. - отвърна хладно мъжа в робата. Преближи се и червените му очи срещнаха черни. - Дойдох да ти предложа помощ. Стига да искаш.
- Помощ?!- изсмя се горчиво господарят на замъка. - Нима имаш армия по-голяма от тази на Тоант?
- Имам нещо по-добро!- увери го червеноокия. - Мога да направя така,  че Тоант и всички останали да ти се кланят и да ти се подчиняват безусловно. Ако се съгласиш Бувнур ще владее Теран! 
Мъжа, който беше бувнурския цар Тумдрак,  се изсмя отново. Нищо неможеше да му помогне срещу армиите на витека от Метилена, който си бе поставил за цел да обедини Югоистока в името на Лаолатин, огнения Бал на юга. Който откажеше да се предаде доброволно бе помитан от армиите му,  като прах от метла. 
- Как ще стане? Да не си аешмад,  че да можеш да победиш витек?  Тоант има страшни съюзници...неможе да бъде победен дори от аешмад. 
- Не съм аешмад. - отвърна хладно червеноокия. - Но ако си съгласен да приемеш помоща ми ще станеш господар на света. Помисли си и решавай кое си избираш? Васал или сюзерен?
 - Добре. - кимна Тумдрак. Негубеше нищо. Така или инъче армиите на Югоистока бяха на границите на Бувнур. 
- Браво на теб - тупна го по рамото червеноокия. - Знаех си че ще се разберем
- Чакай!- дръпна се назад бувнуреца. - Къде е уловката?Какво искаш в замяна? 
- Нищо! - отвърна червеноокия. - Само това да те видя господар на Теран.
- Глупости!- навъси се царят на Бувнур. - Не ми говори като на идиот!
Червеноокия въздъхна. Май го бе подценил.
- Като станеш господар на Теран ще ти кажа какво искам - увери го той. - Какво губиш Тумдрак?! Предлагам ти света. Какво значение има какво ще искам после? Каквото и да е то,  едва ли ще е повече от върховната власт. 
Тумдрак въздъхна. Нещо гнило имаше в цялата работа. И защо очите на този аешмад бяха червени?! 
- Помогни ми тогава. - въздъхна бувнуреца. - Щом имаш желание давай.
Червеноокия се усмихна ледено.  Отчаян за властта си цар. Какво по-хубаво от това?  Трябваше му човек изубил вяра и надежда и го бе открил.
Тумдрак навъсен се опита да прозре отвъд каменното лице. Нещо го караше да не вярва и думичка,  но предложението си го биваше. Щеше му се да види как ще стане номера. Червеноокия явно падаше от небето,  щом му предлагаше да стане цар на планетата. Бувнур бе малко царство с незначителна армия. Причината да не иска да става васал на Тоант беше,  че според народа на страната,  тя пренадлежеше към Сометрам. Каквото и да си бе помислил червеноокия  падаше от небето,  или бе падал на главата си като малък.