Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.09.2014 22:29 - СТРАЖИ НА РЕДА
Автор: balar Категория: Забавление   
Прочетен: 581 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 18.05.2015 19:08


                                                      ГЛАВА  ПЪРВА
                                                         ПОЛИТИКА


Балшир-Артан, столица на Тариаш. Огромен град в равнината на юг от планините Артамаг. Нямаше крепостни стени,  сякаш за да потвърди, че пренадлежи на всички тарийци,  като Офир. Но за разлика от него не в духовната сфера, а чисто политически.  Жителите му не се страхуваха от нападения,  Магниригур много бързо можеше да се озове тук и да ги защити от нашественици или бандити полакомили се за голяма плячка.
 Двореца се издигаше в средата обграден от голям парк, и всеки можеше да се разхожда свободно в парка наслаждавайки се на зеленината и цветята или да влезе в двореца и спокойно да потърси каквото или когото трябва.  Самият дворец бе огромна десететажна сграда, строена сякаш да събере целият град и отгоре. И точно затова бе толкова голям.
Три дни след новогодишния празник витека-оракул бе свикал събрание на царете от цял Тариаш. Никой от тях незнаеше защо е повикан тук. Научиха само, че Тронната Зала е отворена. А това за тях значеше много. В древни времена, котаго на мястото на този дворец, бе имало просто замък от дърво и кирпич, аур Агнир изковал трон от мрамор  и сложил на него меч от сапфир. Меча на първият цар на тарийците. Тогава аур Гурум обявил, че който накара меча-талисман да светне е господарят на Тариаш. Досега  само един бе успявал. Батир, загинал в Ярнвидур. И върховен водач на триста  и седемдесет хиляди души загинали в горите при взрива на активираните Магниригур и Мортентар. 
Сега, пет хиляди години по-късно същата зала бе отворена отново. Тя бе в центъра на двореца и досега бе стояла запечатана от аурите. Сега тях ги нямаше и тергаланите я бяха отворили. А след това призоваха всички владетели да се явят в нея.
Четиримата огледаха критично "жертвата" си. Кетил пооправи наметалото и се дръпна на страни.
- Идеално! - възкликна той.
Хериан обърна гръб на огледалото. Носеше синя туника без ръкави над бяла риза,   жълти бричове и сини ботуши. Наметалото беше бяло.
- Защо аз?- запита четиримата тергалани. - И Янтар е балришар.
- Той изтегли дългата сламка. - отговори честно Каран. Нямаше да описва радостта на барсилеца.
- Това е голяма отговорност,  приятели, - каза сериозно. - Не съм сигурен,  че сте избрали подходящият човек. 
- Мечът на Артан ще реши.- сви рамене Севар.
- Естесвено. - изсумтя Хериан.
Нямаше измъкване. 
Излезе от покоите си следван от тергаланите. Асансьора ги свали до първият етаж и продължиха по коридорите към центъра на двореца. Стражите и слугите се сториха прекалено весели на царя на Хуран,  който вървеше като на заколение.
- Ето, смеят ми се. Не ставам. - каза той крачейки напред бавно.
- На мен ми се струва,  че ти се радват. - отговори с усмивка Тербел.
Двойната врата зееше разтворена. Хериан спря и ги погледна сериозно.
- Аз съм хурит! Аз съм безотговорен негодник,  който лъже за забавление и незачита законите. Аз редовно си говоря с най-върлия ни враг, царя на тамерзанците. Аз...
- Нанар от Кулаб ли е най-върлия ни враг?- изгледа го ледено Севар. - Ние сме стражи,  а ти си балришар. Влизай вътре и изпълни дълга си! Знаеш, че няма друг начин.
Хериан ги изгледа студено.
- Добре! Знам пророчествата, участвах в разплитането им. И знам какво ще стане...един съвет тергалани...нетръгвайте по пътя на аурите! 
Обърна им гръб и пристъпи в залата. Както и очакваше описанието небеше точно. Нямаше злато и тюркоаз навсякъде. Беше обикновенна бяла зала  с каменни тронове за присъстващите. А отпред на едно ниво с другите бе мраморния трон. На него бе оставен да лежи меч от сапфир.
Тръгна напред,  а царете на Тариаш се изправиха на крака.  Бяха тридесет и четирима. Лица, които го гледаха с любопитство. С изключение на Нагай. Деспота на Бал-Хуран го гледаше пребледнял. Като втори по-ред от четиримата братя автоматично ставаше цар на Хуран. Затова и беше в залата с останалите царе. Имаше и още един неочакван. Малкам от Лардон. Говореше се,  че Мирсин умрял от препиване по време на празника. Не беше сигурен в истинността на слуховете,  но присъствието на седемгодишно момче го накара да потръпне. 
Спря пред трона и взе двуръчния   меч с една ръка. Обърна се и огледа лицата на царете. " Аз съм балришар Хериан! "-извика на ум.- " искам да ви опазя, а не да ви избия!" 
Вдигна талисмана-оръжие над главата си и очите му светнаха в жълто.
- Артан!
Извика гръмко Хериан и меча светна и засия в синя светлина, а присъстващите паднаха на коляно и допряха юмруци до сърцата си. 
- АРТАН! 
Отекна вика им в залата и от този вик земята потръпна. Скочиха на крака и извадиха оръжия, които заразмахаха над главите си.  
- Всички синове на мрака ще умрат и мир не ще има докато и последният непадне!
Клетва изречена от тридесет и четири гърла едновременно. Царете на Тариаш бяха готови да го последват и в Па-Кала. Заради един светнал меч и едно пророчество.
- А някой да го интересува,  че съм балришар?- запита Хериан тихо, но никой от изпадналите в еуфория царе не го чу. Май щеше да му се наложи да приеме факта, че вече е Балсубага- Канаран на Тариаш и Всички Артанци, Наследник на Еара-Калата и Йездигерд, Господар на всички потомци на Вирбала...или накратко цар на целия Тариаш. 

Хунан се извърна към двамата коленичили по лице пред него. Тънките увиснали мустаци правеха лицето му по-хладно,  от колкото беше.
- Вие...- изръмжа гневно господарят на Хаутунчан. - Вие двамата заслужавате смърт по всички закони, които са ми известни! Провалихте се на мисия, от която зависи бъдещето ни, и отгоре на всичко сте национални предатели! Как ви хрумна, че може да съществува нещо общо между нас и онези,  които подкрепят Четангард?!  Само харакири може да изличи срама!
- Ние...- обади се Зайдун
- Тихо!- отряза го Хунан.
Джураг леко надигна глава и погледна побеснелия човек готов да ги прати на смърт. Изправи се бавно и го погледна в очите. Зайдун пребледнял се опита да свали брат си обратно на земята. Но той се дръпна.
- Достатъчно!- гласът му бе като леден ураган посред зима. - Ти ни изпрати на тази мисия! Дума не каза на Върховния Жрец като ни избра! Сега ни наричаш предатели и предлагаш да се самоубием,  защото сме нарушили законите! Чии закони?! Ти мен ли ще караш да спазвам закони?! Нали казах, че неискам да ходя?! Аз съм Балришар Джураг и от сега нататък тук ще важат моите закони! А според тях никой няма да се самоубива.
 - Не ми дръж такъв тон!- кресна му в лицето Хунан и извади сабята си. - Защото ще ви обвиня и в опит за преврат!
Стоящата до вратата на стаята Олгвира се разсмя. Сцената разиграваща се в покоите на императора на хаутуните беше като  някакъв цирк. Двамата принцове тържествено коленичеха в краката на владетеля и му разказваха подробно какво са правили, след което следваше голяма сръдня от негова страна.
Тримата я погледнаха озадачени.
- Нещо смешно ли казах?!- попита надменно вирнал нос Хунан.
- А,  не продължавайте си - махна с ръка Олгвира. - Мога и цял ден да слушам простотии.
Хаутуна отиде при нея и опря сабята в гърлото й.
- Още ли е смешно?!
- Недей- рече му Зайдун пребледнял.
Но късно. В мига,  в който русата жена усети острето в гърлото си коляното й се оказа на точното място. Дланта й удари гърдите му и Хунан отхвръкна до стената отсреща, удари се в нея и се свлече на пода.
- Нож ще ми вади!- изсумтя възмутена.
Зайдун и Джураг отидоха при проснатия на земята господар на хаутуните и клекнаха до него. 
- Не диша. -рече стреснат Джураг.
- Предупредих го. - изшептя смутен Зайдун.
- Има ли нещо?- запита ги Олгвира без капка притеснение. От разказите им бе научила много за император Хунан. Нито едно хубаво!
- Не! - поклати глава Зайдун и се изправи едновременно с Джураг. - Току що ни спаси живота.
Олгвира ги изгледа озадачена.
- Мислех,  че е нещо като ритуално посрещане. - рече тихо. 

Слънцето осветяваше тронната зала,  правейки я не толкова мрачна, колкото беше обикновенно. Като господар на Тамерзан бе свикал тук всички свои васали и най-висши благородници. От три часа стояха и се гледаха мълчаливо. Нямаше нищо за казване, но трябваше да са тук.
 От коридора се чуха глъч и стъпки. Взалата нахлу запъхтян мъж в тъмни кожени дрехи и с бързи крачки прекоси разстоянието до трона. Придворните го гледаха с каменни лица. 
- Ваше Величество- поклони се той ниско. - Нося вест от място,   за което само сте чували,  че го има. Случило се е чудо!
Нинурат погледна пратеника, в който разпозна тардура Намтар,  с безразличие.
- Чудо?!- рече с кух глас. - И ме безпокоиш заради  някакво чудо на място,  за което само сме чували?! Да не би еаратумите да ги е тръшнала чума до един?!
Намтар падна на колене и заби чело в пода
- Простете на вестоносеца,  Господарю!-  каза уплашено.
- Изправи се и говори спокойно. - каза през зъби царят на Тамерзан. Тардура играеше добре ролята си.
Намтар се изправи бавно и колебливо. От него лъхаше колебание. Огледа присъстващите и ледения господар на трона и потръпна.
- Идвам от далече Господарю. - каза Намтар с тих,  несигурен глас. - Праща ме ширтама на Киериш, Лумаш, с вест до теб и твоите хора. Пренесох се до тук и едва успях да убедя стражите,  че трябва да вляза.
- И каква работа има с мен самозванеца?!- изръмжа Нинурат,  а придворните вече гледаха вестоносеца враждебно.
-  Вие навярно помните древната клетва. - каза Намтар и потръпна. - Мир няма да има докато мъртвата гора не се съживи отново. И ние помним клетвата дадена след битката в Ярнвидур. Но е станало чудо Господарю!- обяви Намтар. - Истинско чудо! Овъгр(лените дървета на Ярнвидур са се съживили! Цялата гора е жива и зелена!  Твореца и Птицата са ми свидетели, Ярнвидур отново е жива гора!- закле се вестителя и измъкна от дрехите си клонче, което вдигна за да го видят всички. - Това е клонка от Ярнвидур!
В залата настъпи смут. Как беше възможно напълно овъглрени дървета да се съживят?
Нинурат се изправи и шума секна. Погледите на придворните се забиха в него. Той беше и оракул, никоя лъжа неможеше да се скрие от него. 
- Казвам истината!- заяви Намтар.  
- Аз съм и оракула на Сария.- рече студено Нинурат - Ако това е лъжа аз щях да знам! Но ти говориш истината!
Придворните се спогледаха изненадани, а после смутено погледнаха владетеля на Тамерзан.
- Не може да бъде!
- Хиляди години...
- Току що уби вярата ни !- заяви студено Нинурат на вестителя. - Това са пет хиляди години! Твърде много време! И изведнъж Ярнвидур оживява!  Прекалено много време траеше враждата, боят в Ярнвидур е бил последният по между ни. Но от тогава ние 5 000 години се готвим и чакаме следващата битка!  И точно когато сме готови мъртвата гора взе,  че се разлисти!- седна на трона  и добави с възмущение. - Как си позволява да бърка дълговечните ни планове?! 
Намтар стисна зъби за да не се разсмее. Надяваше се придворните скоро да загреят какво  е казал току що царят им. А ако не, поне да се подчинят на клетвата дадена след битката в Ярнвидур. 

 

 

 -










Тагове:   война,   мир,   мит,   Свят,   хора,   зло,   змии,   добро,   страж,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: balar
Категория: Забавление
Прочетен: 295774
Постинги: 212
Коментари: 112
Гласове: 435
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031