Постинг
05.09.2014 22:29 -
СТРАЖИ НА РЕДА
Автор: balar
Категория: Забавление
Прочетен: 581 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 18.05.2015 19:08
Прочетен: 581 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 18.05.2015 19:08
ГЛАВА ПЪРВА
ПОЛИТИКА
Балшир-Артан, столица на Тариаш. Огромен град в равнината на юг от планините Артамаг. Нямаше крепостни стени, сякаш за да потвърди, че пренадлежи на всички тарийци, като Офир. Но за разлика от него не в духовната сфера, а чисто политически. Жителите му не се страхуваха от нападения, Магниригур много бързо можеше да се озове тук и да ги защити от нашественици или бандити полакомили се за голяма плячка.
Двореца се издигаше в средата обграден от голям парк, и всеки можеше да се разхожда свободно в парка наслаждавайки се на зеленината и цветята или да влезе в двореца и спокойно да потърси каквото или когото трябва. Самият дворец бе огромна десететажна сграда, строена сякаш да събере целият град и отгоре. И точно затова бе толкова голям.
Три дни след новогодишния празник витека-оракул бе свикал събрание на царете от цял Тариаш. Никой от тях незнаеше защо е повикан тук. Научиха само, че Тронната Зала е отворена. А това за тях значеше много. В древни времена, котаго на мястото на този дворец, бе имало просто замък от дърво и кирпич, аур Агнир изковал трон от мрамор и сложил на него меч от сапфир. Меча на първият цар на тарийците. Тогава аур Гурум обявил, че който накара меча-талисман да светне е господарят на Тариаш. Досега само един бе успявал. Батир, загинал в Ярнвидур. И върховен водач на триста и седемдесет хиляди души загинали в горите при взрива на активираните Магниригур и Мортентар.
Сега, пет хиляди години по-късно същата зала бе отворена отново. Тя бе в центъра на двореца и досега бе стояла запечатана от аурите. Сега тях ги нямаше и тергаланите я бяха отворили. А след това призоваха всички владетели да се явят в нея.
Четиримата огледаха критично "жертвата" си. Кетил пооправи наметалото и се дръпна на страни.
- Идеално! - възкликна той.
Хериан обърна гръб на огледалото. Носеше синя туника без ръкави над бяла риза, жълти бричове и сини ботуши. Наметалото беше бяло.
- Защо аз?- запита четиримата тергалани. - И Янтар е балришар.
- Той изтегли дългата сламка. - отговори честно Каран. Нямаше да описва радостта на барсилеца.
- Това е голяма отговорност, приятели, - каза сериозно. - Не съм сигурен, че сте избрали подходящият човек.
- Мечът на Артан ще реши.- сви рамене Севар.
- Естесвено. - изсумтя Хериан.
Нямаше измъкване.
Излезе от покоите си следван от тергаланите. Асансьора ги свали до първият етаж и продължиха по коридорите към центъра на двореца. Стражите и слугите се сториха прекалено весели на царя на Хуран, който вървеше като на заколение.
- Ето, смеят ми се. Не ставам. - каза той крачейки напред бавно.
- На мен ми се струва, че ти се радват. - отговори с усмивка Тербел.
Двойната врата зееше разтворена. Хериан спря и ги погледна сериозно.
- Аз съм хурит! Аз съм безотговорен негодник, който лъже за забавление и незачита законите. Аз редовно си говоря с най-върлия ни враг, царя на тамерзанците. Аз...
- Нанар от Кулаб ли е най-върлия ни враг?- изгледа го ледено Севар. - Ние сме стражи, а ти си балришар. Влизай вътре и изпълни дълга си! Знаеш, че няма друг начин.
Хериан ги изгледа студено.
- Добре! Знам пророчествата, участвах в разплитането им. И знам какво ще стане...един съвет тергалани...нетръгвайте по пътя на аурите!
Обърна им гръб и пристъпи в залата. Както и очакваше описанието небеше точно. Нямаше злато и тюркоаз навсякъде. Беше обикновенна бяла зала с каменни тронове за присъстващите. А отпред на едно ниво с другите бе мраморния трон. На него бе оставен да лежи меч от сапфир.
Тръгна напред, а царете на Тариаш се изправиха на крака. Бяха тридесет и четирима. Лица, които го гледаха с любопитство. С изключение на Нагай. Деспота на Бал-Хуран го гледаше пребледнял. Като втори по-ред от четиримата братя автоматично ставаше цар на Хуран. Затова и беше в залата с останалите царе. Имаше и още един неочакван. Малкам от Лардон. Говореше се, че Мирсин умрял от препиване по време на празника. Не беше сигурен в истинността на слуховете, но присъствието на седемгодишно момче го накара да потръпне.
Спря пред трона и взе двуръчния меч с една ръка. Обърна се и огледа лицата на царете. " Аз съм балришар Хериан! "-извика на ум.- " искам да ви опазя, а не да ви избия!"
Вдигна талисмана-оръжие над главата си и очите му светнаха в жълто.
- Артан!
Извика гръмко Хериан и меча светна и засия в синя светлина, а присъстващите паднаха на коляно и допряха юмруци до сърцата си.
- АРТАН!
Отекна вика им в залата и от този вик земята потръпна. Скочиха на крака и извадиха оръжия, които заразмахаха над главите си.
- Всички синове на мрака ще умрат и мир не ще има докато и последният непадне!
Клетва изречена от тридесет и четири гърла едновременно. Царете на Тариаш бяха готови да го последват и в Па-Кала. Заради един светнал меч и едно пророчество.
- А някой да го интересува, че съм балришар?- запита Хериан тихо, но никой от изпадналите в еуфория царе не го чу. Май щеше да му се наложи да приеме факта, че вече е Балсубага- Канаран на Тариаш и Всички Артанци, Наследник на Еара-Калата и Йездигерд, Господар на всички потомци на Вирбала...или накратко цар на целия Тариаш.
Хунан се извърна към двамата коленичили по лице пред него. Тънките увиснали мустаци правеха лицето му по-хладно, от колкото беше.
- Вие...- изръмжа гневно господарят на Хаутунчан. - Вие двамата заслужавате смърт по всички закони, които са ми известни! Провалихте се на мисия, от която зависи бъдещето ни, и отгоре на всичко сте национални предатели! Как ви хрумна, че може да съществува нещо общо между нас и онези, които подкрепят Четангард?! Само харакири може да изличи срама!
- Ние...- обади се Зайдун
- Тихо!- отряза го Хунан.
Джураг леко надигна глава и погледна побеснелия човек готов да ги прати на смърт. Изправи се бавно и го погледна в очите. Зайдун пребледнял се опита да свали брат си обратно на земята. Но той се дръпна.
- Достатъчно!- гласът му бе като леден ураган посред зима. - Ти ни изпрати на тази мисия! Дума не каза на Върховния Жрец като ни избра! Сега ни наричаш предатели и предлагаш да се самоубием, защото сме нарушили законите! Чии закони?! Ти мен ли ще караш да спазвам закони?! Нали казах, че неискам да ходя?! Аз съм Балришар Джураг и от сега нататък тук ще важат моите закони! А според тях никой няма да се самоубива.
- Не ми дръж такъв тон!- кресна му в лицето Хунан и извади сабята си. - Защото ще ви обвиня и в опит за преврат!
Стоящата до вратата на стаята Олгвира се разсмя. Сцената разиграваща се в покоите на императора на хаутуните беше като някакъв цирк. Двамата принцове тържествено коленичеха в краката на владетеля и му разказваха подробно какво са правили, след което следваше голяма сръдня от негова страна.
Тримата я погледнаха озадачени.
- Нещо смешно ли казах?!- попита надменно вирнал нос Хунан.
- А, не продължавайте си - махна с ръка Олгвира. - Мога и цял ден да слушам простотии.
Хаутуна отиде при нея и опря сабята в гърлото й.
- Още ли е смешно?!
- Недей- рече му Зайдун пребледнял.
Но късно. В мига, в който русата жена усети острето в гърлото си коляното й се оказа на точното място. Дланта й удари гърдите му и Хунан отхвръкна до стената отсреща, удари се в нея и се свлече на пода.
- Нож ще ми вади!- изсумтя възмутена.
Зайдун и Джураг отидоха при проснатия на земята господар на хаутуните и клекнаха до него.
- Не диша. -рече стреснат Джураг.
- Предупредих го. - изшептя смутен Зайдун.
- Има ли нещо?- запита ги Олгвира без капка притеснение. От разказите им бе научила много за император Хунан. Нито едно хубаво!
- Не! - поклати глава Зайдун и се изправи едновременно с Джураг. - Току що ни спаси живота.
Олгвира ги изгледа озадачена.
- Мислех, че е нещо като ритуално посрещане. - рече тихо.
Слънцето осветяваше тронната зала, правейки я не толкова мрачна, колкото беше обикновенно. Като господар на Тамерзан бе свикал тук всички свои васали и най-висши благородници. От три часа стояха и се гледаха мълчаливо. Нямаше нищо за казване, но трябваше да са тук.
От коридора се чуха глъч и стъпки. Взалата нахлу запъхтян мъж в тъмни кожени дрехи и с бързи крачки прекоси разстоянието до трона. Придворните го гледаха с каменни лица.
- Ваше Величество- поклони се той ниско. - Нося вест от място, за което само сте чували, че го има. Случило се е чудо!
Нинурат погледна пратеника, в който разпозна тардура Намтар, с безразличие.
- Чудо?!- рече с кух глас. - И ме безпокоиш заради някакво чудо на място, за което само сме чували?! Да не би еаратумите да ги е тръшнала чума до един?!
Намтар падна на колене и заби чело в пода
- Простете на вестоносеца, Господарю!- каза уплашено.
- Изправи се и говори спокойно. - каза през зъби царят на Тамерзан. Тардура играеше добре ролята си.
Намтар се изправи бавно и колебливо. От него лъхаше колебание. Огледа присъстващите и ледения господар на трона и потръпна.
- Идвам от далече Господарю. - каза Намтар с тих, несигурен глас. - Праща ме ширтама на Киериш, Лумаш, с вест до теб и твоите хора. Пренесох се до тук и едва успях да убедя стражите, че трябва да вляза.
- И каква работа има с мен самозванеца?!- изръмжа Нинурат, а придворните вече гледаха вестоносеца враждебно.
- Вие навярно помните древната клетва. - каза Намтар и потръпна. - Мир няма да има докато мъртвата гора не се съживи отново. И ние помним клетвата дадена след битката в Ярнвидур. Но е станало чудо Господарю!- обяви Намтар. - Истинско чудо! Овъгр(лените дървета на Ярнвидур са се съживили! Цялата гора е жива и зелена! Твореца и Птицата са ми свидетели, Ярнвидур отново е жива гора!- закле се вестителя и измъкна от дрехите си клонче, което вдигна за да го видят всички. - Това е клонка от Ярнвидур!
В залата настъпи смут. Как беше възможно напълно овъглрени дървета да се съживят?
Нинурат се изправи и шума секна. Погледите на придворните се забиха в него. Той беше и оракул, никоя лъжа неможеше да се скрие от него.
- Казвам истината!- заяви Намтар.
- Аз съм и оракула на Сария.- рече студено Нинурат - Ако това е лъжа аз щях да знам! Но ти говориш истината!
Придворните се спогледаха изненадани, а после смутено погледнаха владетеля на Тамерзан.
- Не може да бъде!
- Хиляди години...
- Току що уби вярата ни !- заяви студено Нинурат на вестителя. - Това са пет хиляди години! Твърде много време! И изведнъж Ярнвидур оживява! Прекалено много време траеше враждата, боят в Ярнвидур е бил последният по между ни. Но от тогава ние 5 000 години се готвим и чакаме следващата битка! И точно когато сме готови мъртвата гора взе, че се разлисти!- седна на трона и добави с възмущение. - Как си позволява да бърка дълговечните ни планове?!
Намтар стисна зъби за да не се разсмее. Надяваше се придворните скоро да загреят какво е казал току що царят им. А ако не, поне да се подчинят на клетвата дадена след битката в Ярнвидур.
-
ПОЛИТИКА
Балшир-Артан, столица на Тариаш. Огромен град в равнината на юг от планините Артамаг. Нямаше крепостни стени, сякаш за да потвърди, че пренадлежи на всички тарийци, като Офир. Но за разлика от него не в духовната сфера, а чисто политически. Жителите му не се страхуваха от нападения, Магниригур много бързо можеше да се озове тук и да ги защити от нашественици или бандити полакомили се за голяма плячка.
Двореца се издигаше в средата обграден от голям парк, и всеки можеше да се разхожда свободно в парка наслаждавайки се на зеленината и цветята или да влезе в двореца и спокойно да потърси каквото или когото трябва. Самият дворец бе огромна десететажна сграда, строена сякаш да събере целият град и отгоре. И точно затова бе толкова голям.
Три дни след новогодишния празник витека-оракул бе свикал събрание на царете от цял Тариаш. Никой от тях незнаеше защо е повикан тук. Научиха само, че Тронната Зала е отворена. А това за тях значеше много. В древни времена, котаго на мястото на този дворец, бе имало просто замък от дърво и кирпич, аур Агнир изковал трон от мрамор и сложил на него меч от сапфир. Меча на първият цар на тарийците. Тогава аур Гурум обявил, че който накара меча-талисман да светне е господарят на Тариаш. Досега само един бе успявал. Батир, загинал в Ярнвидур. И върховен водач на триста и седемдесет хиляди души загинали в горите при взрива на активираните Магниригур и Мортентар.
Сега, пет хиляди години по-късно същата зала бе отворена отново. Тя бе в центъра на двореца и досега бе стояла запечатана от аурите. Сега тях ги нямаше и тергаланите я бяха отворили. А след това призоваха всички владетели да се явят в нея.
Четиримата огледаха критично "жертвата" си. Кетил пооправи наметалото и се дръпна на страни.
- Идеално! - възкликна той.
Хериан обърна гръб на огледалото. Носеше синя туника без ръкави над бяла риза, жълти бричове и сини ботуши. Наметалото беше бяло.
- Защо аз?- запита четиримата тергалани. - И Янтар е балришар.
- Той изтегли дългата сламка. - отговори честно Каран. Нямаше да описва радостта на барсилеца.
- Това е голяма отговорност, приятели, - каза сериозно. - Не съм сигурен, че сте избрали подходящият човек.
- Мечът на Артан ще реши.- сви рамене Севар.
- Естесвено. - изсумтя Хериан.
Нямаше измъкване.
Излезе от покоите си следван от тергаланите. Асансьора ги свали до първият етаж и продължиха по коридорите към центъра на двореца. Стражите и слугите се сториха прекалено весели на царя на Хуран, който вървеше като на заколение.
- Ето, смеят ми се. Не ставам. - каза той крачейки напред бавно.
- На мен ми се струва, че ти се радват. - отговори с усмивка Тербел.
Двойната врата зееше разтворена. Хериан спря и ги погледна сериозно.
- Аз съм хурит! Аз съм безотговорен негодник, който лъже за забавление и незачита законите. Аз редовно си говоря с най-върлия ни враг, царя на тамерзанците. Аз...
- Нанар от Кулаб ли е най-върлия ни враг?- изгледа го ледено Севар. - Ние сме стражи, а ти си балришар. Влизай вътре и изпълни дълга си! Знаеш, че няма друг начин.
Хериан ги изгледа студено.
- Добре! Знам пророчествата, участвах в разплитането им. И знам какво ще стане...един съвет тергалани...нетръгвайте по пътя на аурите!
Обърна им гръб и пристъпи в залата. Както и очакваше описанието небеше точно. Нямаше злато и тюркоаз навсякъде. Беше обикновенна бяла зала с каменни тронове за присъстващите. А отпред на едно ниво с другите бе мраморния трон. На него бе оставен да лежи меч от сапфир.
Тръгна напред, а царете на Тариаш се изправиха на крака. Бяха тридесет и четирима. Лица, които го гледаха с любопитство. С изключение на Нагай. Деспота на Бал-Хуран го гледаше пребледнял. Като втори по-ред от четиримата братя автоматично ставаше цар на Хуран. Затова и беше в залата с останалите царе. Имаше и още един неочакван. Малкам от Лардон. Говореше се, че Мирсин умрял от препиване по време на празника. Не беше сигурен в истинността на слуховете, но присъствието на седемгодишно момче го накара да потръпне.
Спря пред трона и взе двуръчния меч с една ръка. Обърна се и огледа лицата на царете. " Аз съм балришар Хериан! "-извика на ум.- " искам да ви опазя, а не да ви избия!"
Вдигна талисмана-оръжие над главата си и очите му светнаха в жълто.
- Артан!
Извика гръмко Хериан и меча светна и засия в синя светлина, а присъстващите паднаха на коляно и допряха юмруци до сърцата си.
- АРТАН!
Отекна вика им в залата и от този вик земята потръпна. Скочиха на крака и извадиха оръжия, които заразмахаха над главите си.
- Всички синове на мрака ще умрат и мир не ще има докато и последният непадне!
Клетва изречена от тридесет и четири гърла едновременно. Царете на Тариаш бяха готови да го последват и в Па-Кала. Заради един светнал меч и едно пророчество.
- А някой да го интересува, че съм балришар?- запита Хериан тихо, но никой от изпадналите в еуфория царе не го чу. Май щеше да му се наложи да приеме факта, че вече е Балсубага- Канаран на Тариаш и Всички Артанци, Наследник на Еара-Калата и Йездигерд, Господар на всички потомци на Вирбала...или накратко цар на целия Тариаш.
Хунан се извърна към двамата коленичили по лице пред него. Тънките увиснали мустаци правеха лицето му по-хладно, от колкото беше.
- Вие...- изръмжа гневно господарят на Хаутунчан. - Вие двамата заслужавате смърт по всички закони, които са ми известни! Провалихте се на мисия, от която зависи бъдещето ни, и отгоре на всичко сте национални предатели! Как ви хрумна, че може да съществува нещо общо между нас и онези, които подкрепят Четангард?! Само харакири може да изличи срама!
- Ние...- обади се Зайдун
- Тихо!- отряза го Хунан.
Джураг леко надигна глава и погледна побеснелия човек готов да ги прати на смърт. Изправи се бавно и го погледна в очите. Зайдун пребледнял се опита да свали брат си обратно на земята. Но той се дръпна.
- Достатъчно!- гласът му бе като леден ураган посред зима. - Ти ни изпрати на тази мисия! Дума не каза на Върховния Жрец като ни избра! Сега ни наричаш предатели и предлагаш да се самоубием, защото сме нарушили законите! Чии закони?! Ти мен ли ще караш да спазвам закони?! Нали казах, че неискам да ходя?! Аз съм Балришар Джураг и от сега нататък тук ще важат моите закони! А според тях никой няма да се самоубива.
- Не ми дръж такъв тон!- кресна му в лицето Хунан и извади сабята си. - Защото ще ви обвиня и в опит за преврат!
Стоящата до вратата на стаята Олгвира се разсмя. Сцената разиграваща се в покоите на императора на хаутуните беше като някакъв цирк. Двамата принцове тържествено коленичеха в краката на владетеля и му разказваха подробно какво са правили, след което следваше голяма сръдня от негова страна.
Тримата я погледнаха озадачени.
- Нещо смешно ли казах?!- попита надменно вирнал нос Хунан.
- А, не продължавайте си - махна с ръка Олгвира. - Мога и цял ден да слушам простотии.
Хаутуна отиде при нея и опря сабята в гърлото й.
- Още ли е смешно?!
- Недей- рече му Зайдун пребледнял.
Но късно. В мига, в който русата жена усети острето в гърлото си коляното й се оказа на точното място. Дланта й удари гърдите му и Хунан отхвръкна до стената отсреща, удари се в нея и се свлече на пода.
- Нож ще ми вади!- изсумтя възмутена.
Зайдун и Джураг отидоха при проснатия на земята господар на хаутуните и клекнаха до него.
- Не диша. -рече стреснат Джураг.
- Предупредих го. - изшептя смутен Зайдун.
- Има ли нещо?- запита ги Олгвира без капка притеснение. От разказите им бе научила много за император Хунан. Нито едно хубаво!
- Не! - поклати глава Зайдун и се изправи едновременно с Джураг. - Току що ни спаси живота.
Олгвира ги изгледа озадачена.
- Мислех, че е нещо като ритуално посрещане. - рече тихо.
Слънцето осветяваше тронната зала, правейки я не толкова мрачна, колкото беше обикновенно. Като господар на Тамерзан бе свикал тук всички свои васали и най-висши благородници. От три часа стояха и се гледаха мълчаливо. Нямаше нищо за казване, но трябваше да са тук.
От коридора се чуха глъч и стъпки. Взалата нахлу запъхтян мъж в тъмни кожени дрехи и с бързи крачки прекоси разстоянието до трона. Придворните го гледаха с каменни лица.
- Ваше Величество- поклони се той ниско. - Нося вест от място, за което само сте чували, че го има. Случило се е чудо!
Нинурат погледна пратеника, в който разпозна тардура Намтар, с безразличие.
- Чудо?!- рече с кух глас. - И ме безпокоиш заради някакво чудо на място, за което само сме чували?! Да не би еаратумите да ги е тръшнала чума до един?!
Намтар падна на колене и заби чело в пода
- Простете на вестоносеца, Господарю!- каза уплашено.
- Изправи се и говори спокойно. - каза през зъби царят на Тамерзан. Тардура играеше добре ролята си.
Намтар се изправи бавно и колебливо. От него лъхаше колебание. Огледа присъстващите и ледения господар на трона и потръпна.
- Идвам от далече Господарю. - каза Намтар с тих, несигурен глас. - Праща ме ширтама на Киериш, Лумаш, с вест до теб и твоите хора. Пренесох се до тук и едва успях да убедя стражите, че трябва да вляза.
- И каква работа има с мен самозванеца?!- изръмжа Нинурат, а придворните вече гледаха вестоносеца враждебно.
- Вие навярно помните древната клетва. - каза Намтар и потръпна. - Мир няма да има докато мъртвата гора не се съживи отново. И ние помним клетвата дадена след битката в Ярнвидур. Но е станало чудо Господарю!- обяви Намтар. - Истинско чудо! Овъгр(лените дървета на Ярнвидур са се съживили! Цялата гора е жива и зелена! Твореца и Птицата са ми свидетели, Ярнвидур отново е жива гора!- закле се вестителя и измъкна от дрехите си клонче, което вдигна за да го видят всички. - Това е клонка от Ярнвидур!
В залата настъпи смут. Как беше възможно напълно овъглрени дървета да се съживят?
Нинурат се изправи и шума секна. Погледите на придворните се забиха в него. Той беше и оракул, никоя лъжа неможеше да се скрие от него.
- Казвам истината!- заяви Намтар.
- Аз съм и оракула на Сария.- рече студено Нинурат - Ако това е лъжа аз щях да знам! Но ти говориш истината!
Придворните се спогледаха изненадани, а после смутено погледнаха владетеля на Тамерзан.
- Не може да бъде!
- Хиляди години...
- Току що уби вярата ни !- заяви студено Нинурат на вестителя. - Това са пет хиляди години! Твърде много време! И изведнъж Ярнвидур оживява! Прекалено много време траеше враждата, боят в Ярнвидур е бил последният по между ни. Но от тогава ние 5 000 години се готвим и чакаме следващата битка! И точно когато сме готови мъртвата гора взе, че се разлисти!- седна на трона и добави с възмущение. - Как си позволява да бърка дълговечните ни планове?!
Намтар стисна зъби за да не се разсмее. Надяваше се придворните скоро да загреят какво е казал току що царят им. А ако не, поне да се подчинят на клетвата дадена след битката в Ярнвидур.
-
Няма коментари