Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.05.2015 10:09 - НОВИТЕ ВИТЕЦИ
Автор: balar Категория: Забавление   
Прочетен: 464 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 26.05.2015 10:19


                                                              2.
                                                ОТКРИТИЯ 


 Въпреки роптанията на Зенда в стана всички се съгласиха с предложението за празник и закипя подготовка. Дори посетиха руините на  Бур-Басан,  откъдето намериха подаръци за децата.  Изведнъж всички забравиха,  че са във опасност захващайки се с нещо различно от ежедневните дела.  Почистиха улиците между редиците шатри,  боядисаха портата и изпраха знамената,  след което изникнаха кръчма,  детска площадка,  няколко шатри-магазини, театрален подиум и  спортно игрище. Появиха се всички неща,  които им бяха липсвали за да се превърне военния стан в нещо като градче от палатки.  Пет дни по-късно  празникът бе открит от отговорника за стана: Табарн,  който произнесе реч за това колко е важно отвреме-навреме да разпускат, пожела на всички да се забавляват добре и напомни,  че са забравили да  направят и училище.  
Но не всички празнуваха. След теглене на жребий бяха избрани тези,  които щяха да пазят докато останалите празнуваха. Късметлиите неостанаха доволни,  но тергаланите им обещаха след празника да им отпуснат ден почивка.  


  Не голям огън едва осветяваше пещерата,  в която се бяха приютили за през ноща. Вечерята отново щеше да е сушено свинско полято със чай.  За да убие скуката Вириат извади сиринга от раницата си и засвири,  а останалите се заслушаха потънали в мисли. 
От вън се чу вой и в пещерата влязоха Кудур и Аран. Музиката секна и любопитни погледи се забиха в двамата  съгледвачи. 
- Добър вечер. - рече Кудур и двамата седнаха край огъня. 
- На полвин ден от тук има странна крепост издълбана в скалите. - каза Аран. - Видяхме поне стотина мутанти там отвън. 
 Отговори им дружен смях. 
- Аран изтъпяваш. - Поклати глава с неверие  Муршил. - Как изведнъж същества живели 48 хилядолетия в дивотиите, като зверове,  взеха да правят крепости?  
- На бас за ябълка! - впи обиден поглед в очите му Аран. Скочи на крака и отиде при раниците до стената. Извади от своята спаружена червена ябълка и я връчи на  Батрак. - Ще ми я върнеш утре. 
- Да бе. - изгледа го Батрак така сякаш бе откачил,  извади камата от ботуша си и я наряза на дванадесет парчета. - Имаме десерт! - обяви тържествено и раздаде на всички. 
- Истина е. - каза мрачно Кудур като си взе парченцето ябълка. Погледна към  сенките извън светлината на огъня и попита. - Възможно ли е? 
 От там се надигна тъмен силует,  който с прозявка излезе на светло и огледа всички. 
- Защо не. - сви рамене Хериан и си взе своето парче ябълка от шепата на Батрак. Седна и добави - Но...досега не сме попадали на подобно нещо. Трябва да е важно за онези място. Трябва да разберем повече. 
- Кога тръгваме? - запита Вириат и пребра сирингата в раницата си. 
- Като се наядем. - отговори Хериан.  
След като хапнаха и изгасиха огъня дванадесетте се приготвиха за път. Бяла светлина бликна от очите им и ги обви изяло,  а после се стопи заедно с тях. 
 Пренесоха се над тесен каньон,  а по скалите отсреща бяха издълбани пещери тераси и стълбища. Огньове осветяваха движещите се там твари,  а вятърът довяваше до ушите им откъслечни думи. Без шум дванадесет воини полетяха надолу и тупнаха на крака на дъното на каньона. Използвайки сенките се доближиха до стълбите и оръжията блеснаха в ръцете им. 
 Страховит рев раздра ноща  и мутантите пазещи стълбището паднаха преди да са разбрали какво става. Останалите веднага се хвърлиха срещу хората отбранявайки странната си крепост.  Аран блокира атаката на нападналия го мутант и го изрита в корема докато Батрак посече своя противник през ребрата. Мястото най-отпред бе заето веднага от Хериан,  който метна кълбо огън срещу  рогатия налитащ му с копие и Вириат,  който размахваше алебардата си като коса. Така разменяйки се стигнаха да първата тераса. Враговете наизкачаха от всякъде нодивите им ревове и оръжията от черно отровно злато нестреснаха групата теранци. Сега те бяха равни на стражите и черното злато не беше смъртоносно. 
- Все ме сърби езика - подвикна Кудур - и все забравям. Хериан защо не пламват от самосебе си? Според Ламурх брат му пламнал. 
- Защото апофийците са хора! - отвърна Хериан и стовари меча си с все сила връз гглавата на противника си и я разцепи като диня. - Важи само за хора. 
 Кудур сви рамене и чука му запрати  свинеподобна твар към копието на  Урвар,  който  го извъртя и дръпна рязко като с ритник свали съществото от оръжието си. Но друг,  с глава като на гарван,  заби меча си в гърба му. Урвар се срина стикайки зъби,  а Муршил и  Дейран застанаха над него да го пазят докато регенерира.
 - Стига. - изръмжа Аран и очите му светнаха. Пребра меча си и се захвана да мята кълба Огън по излизащите отвътре мутанти.  
- Добре де,  нали  са си дасамартунци? - попита зачуден  Муршил и помогна на Урвар да се изправи.  
- Питай някой витек. - препоръча му Хериан. изсмя и добави. - Стар имам предвид. За мутантите знам колкото всички останали. 
Битката бавни се пренесе навътре в коридори издълбани в скалата и осветени от факли. Мутантите почваха да намаляват,  а теранците капнали от умора и плувнали в кръв и пот едва се държаха да не рухнат. Последните го отнесоха от оръжията на Вириат и Батрак. 
- Добре,  че сме витеци- въздъхна Урвар гледащ с неверие самовъзстановяващият се гащеризон от диамантин.  
Изчакаха получените в битката рани да регенерират и продължиха напред през издълбаните в скалата коридори и стълбища. Личеше,  че е правено на ръка,  с кирки и чукове. 
Слизайки по поредното стръмно стълбище чуха далечни гласове,  откъм които  ги лъхна мрак и продължиха по тихо напред. Стълбите свършиха на тераса високо над огромна пещера,  а гледката разкрила се пред очите им ги накара да се спогледат изненадани.  


Пренебрегвайки желанието си да избяга някъде по-далече закачулената фигура с бавни крачки преблежи зеещата в земята дупка,  от която лъхаше мъртвешки студ. Черна като самия мрак вода идеше от отвор в стената на тази пещера и се изливаше долу в ямата. 
- Гадост. - изръмжа  през зъби.  Намираше се пред Гинунгагап, краят на горещият и светъл извор Виршигард. 
Стоящите  на страни четири бали също се преближиха. 
- Трябва да го овладееш. - каза Асвейра. 
- Лесно е да се каже. - изгледа я с изкривено от погнуса лице Диара. Обърна се отново към отходната яма на света и очите й светнаха в бяло,  което постепенно потъмня до сиво. Омеси Въздух,  Вода,  Огън и Земя и прати лъча комбиниращ енергиите надолу в дупката. Сива мъгла я обви изцяло и тя се превърна  в стълб от тъмната енергия на Еа. 
Четирите стии-бали наблюдаваха с интерес  "битката" с черната вода. Пазителката трябваше да научи всичко за това място,  за  извора и за своите задължения свързани с него. 
Сивата мъгла бавно се просмука в нея и тя погледна четирите стии с каменно лице. 
- Някой е бил тук! - обяви с леден глас. - Някой е взел от черната вода! 
Балите се спогледаха пребледнели.  Това бе все едно някой да слезе в каналите и да си вземе за пиене вода от там. Вода  пълна с цялата нечистотия на града. Или по-лошо,  защото тук се изливаше цялата мръсотия на планетата.  Събираше се и се пречистваше за да се върне обратно горе извирайки,  като чиста от извора Виршигард. Дори най-зловещите демони несмееха да преближат отходната яма,  а какво оставаше вода да пият. Единствените защитени от влиянието на черната вода бяха тези пет, които сега стояха в пещерата. 
- Това би убило всеки,  освен нас. - отбеляза Ифимона. 
- Или променило. - добави Талия навъсена.
Диара се загледа във водата и се зачуди какво би се случило,  ако някой все пак пийне от нея. Пиейки от канализацията човек можеше да си докара големи бели. Зарази,  токсини,  нечистотии...бульон,  който можеше да те убие. 
- Който и да е бил вече не е човек. - каза тихо и потръпна от студ. - Този някой трябва да е станал по-черен от самия мрак,  по студенокръвен от влечуго,  духа му е мъртъв,  душата му е змийска. Мисля,  че току що преминахме още едно ниво на стъпаловидната пирамида на балришарите. Стигнахме второто ниво! 
 Сивата мъгла я обви и пазителката се пренесе далече от глъбините. 
 Огледа се и се отправи към вдигащият пара извор,  край който другата пазителка  разглеждаше двата камъка,  между които извираше водата. 
- Добра среднощ. - поздрави Диара. 
 Ариана се извърна с усмивка,  която се стопи щом видя лицето й. 
- Сигурно си потресена. 
- Напротив. Нали аз чистя. - опита се да се усмихне Диара. - Нося голяма отговорност и не за да се оплаквам съм тук. Някой е пил от черния извор! 
 Минаващите наблизо Ердук и Савах замръзнаха на местата си  като ударени от гръм. 
- Кааквоооо?! - извика потресен Савах.  - Някой е поел цялата нечиста енергия на планетата?! 
Вика му накара всички стари стражи и стии да спрат работа и да се спогледат ужасени. 
 Ариана се навъси свирепо. 
- И до там ли стигнаха? - изръмжа с яд. - В това, което правят няма смисъл,  те ще изчезнат с дивите стихии каквото и да правят! Злините им ще свършат заедно с тях самите.   
- Но преди това ще си имаме работа с  нови тумаши. - рече ледено Савах. 
- Какво е "тумаши" ? - попита го Диара. 
- Дирахтами. - отвърна преближилия Гурум. 
Диара и Ариана се спогледаха с лица бели като брашно,  а в очите им се бяха смесили смут,  гняв и ужас. 


- Адхара?!- изненадан възкликна Муршил загледан в силуетите носещи черни или сиви роби с качулки скриващи лицата им. -  Живи са! 
- Я пак погледни. - процеди през зъби Хериан,  без да откъсва очи от фигурите движещи се  долу,  под тях,  между странните постройки наподобяващи стъпаловидни пирамиди. Студ и черен мрак ги лъхаха в лицата откъм мястото,  зловеща  енергия струеше от фигурите в черно и сиво. Зло,  пред което това на демоните-змии беше направо добродушие. Каквото и да бяха тези  нямаха нищо общо с адхара. 
- Мисля,  че ще ни трябват подкрепления. - отбеляза Аран. - Само дванадесет сме,  а там има много повече. 
 Една от фигурите погледна нагоре към тях и качулката се свлече назад откривайки лицето. 
Витеците се вкамениха все едно виждаха призрак. 
- О,  не! - процеди Хериан потресен - Не и това!






 


  





 





Тагове:   магия,   война,   мир,   хаос,   мит,   Свят,   хора,   зло,   добро,   стражи,


Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. balar - заб.
26.05.2015 10:12
дирахтами - или тумаши. нещо като супердяволи.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: balar
Категория: Забавление
Прочетен: 153890
Постинги: 194
Коментари: 104
Гласове: 339
Архив
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031