8. Възмездие




Следвайки лъча Въздух петимата тергалани се пренесоха сред пълен мрак. Но не като в дупката. Усещаха нечие невидимо присъствие, някой ги наблюдаваше по-скоро с любопитство, отколкото със страх. С помоща на шлемовете си можеха да чуят дори дишането на онова, което ги гледаше в тъмнината.  
 Превключиха на нощно виждане и се огледаха. Намираха се насред голяма зала от черен камък, поглъщащ светлината, дебели колони поддържаха тавана, а по стените бяха изрязани ръбести барелефи,  същите каквито вече бяха виждали в тунелите на могусите и адхара. В единият край на залата се извисяваше подиум с трон от същия черен камък, а на него се бе разположил огромен  черен гущер с немигащи жълти очи без зеници. Очи,  които ги гледаха с любопитство и без капка страх. Пред подиума към трона стояха още петима черни могуси. 
 - Най-после се срещаме...терра...грани!? - запъна се на последната дума могуса на трона. - Дошли сте да преговаряме или да се бием? - могуса изпуфтя. - Войната продължи прекалено дълго, затова имам предложение за вас: предавате се или умирате! Сами разбирате, че пред моща ни сте безсилни, каквото и да правите неможете да ни победите. Ние сме навсякъде, ние сме безсмъртни и неуязвими, силите ни са толкова големи, че дори боговете, ако ги има, се страхуват от нас! Защото ние сме боговете, а вие сте самозвани прости червеи! - изрева могуса и се разсмя , а металическият му смях отекна из залата. - Не проумяхте ли най-после жалкото си положение, колко още да ви доказвам, че ние сме Господарите Ви! И вие мизерни твари трябва да се преклоните пред волята ни! Вие сте крехки и слаби създания, които едва родени вече умират, а ние сме вечни!  Ние сме....
 Петимата усетиха силата вложена в думите на могуса и ги оставиха да минат покрай ушите им. Не си струваше да слушат глупости. 
 - Явно нещо си се объркала. - рече с полуусмивка Балиш, след като могуса се наприказва. - Никой никога не е и помислял за преговори...Кар! - изрече последното с широка усмивка и  петимата могуси пламнаха като факли и изгоряха само за миг, превръщайки се в купчинки пепел. - Здраво си се оплела в собствената си мрежа, започнала си да си вярваш. Огледай се, усещаш ли? Не?! 
 Могуса се навъси. Очите му проблеснаха сякаш се опитваше да повика някого с мисъл, но антиенергията недостигна нито едно съзнание. Отговори и само гробовна тишина. 
- Как смеете! - изрева докато се изправяше рязко. Петимата я гледаха с присмех. Бяха изпепелили не само петимата й генерали, а всичко живо на планетата. Само за миг. Само с една дума на  водача им. - Как смеете! - черен мрак заструи от могуса и взе да го обвива...И изчезна. 
 Тергаланите се разсмяха наистина весело и гущера се сгърчи от безсилна ярост. 
 - Самонадеяността е лош съветник. - иззад трона излезе сивокос мъж и се разсмя като видя физиономията на сащисания могус. - Здрасти Аритхин! - изхили й се Упуфуп , който държеше странен предмет от черно отровно злато, приличаше на обикновенна вилица, но именно с негова помощ бе блокирал силите й.  - Ти явно от полове неразбираш, щом не си забелязала, че при онези там има момиче, а преди 12 тукашни години май и петимата бяхме мъже! - заливайки се от смях Упуфуп отиде при останалите и те се здрависаха с него, като с приятел. 
 - Не е честно! - изрева господарката на хаоса. - До там ли ще паднете, да ме убиете с измама!?
 - Колкото и да пропаднем, твоето падение няма да го стигнем. - отговори Ерик. 
- Понеже сме ти ученици, ако ме разбираш. - добави Химир. - А и за какво да те щадим.  Всички други гущери ги изгорихме, остана само ти. 
 - Много си милостив! - сряза го Зенда. - Нали е  "Господарка", трябва да й изберем господарско наказание. - Зенда огледа могуса, който се задъхваше от ярост, но неможеше да помръдне и въздъхна. 
 - Айде избирай. - махна с ръка Балиш великодушно. Надяваше се Аритхин да осъзнава напълно театъра,  който играеха, за да й е гадно.  А щеше да й е гадно.
 Зенда се ухили зловещо и се втренчи в жълтите очи на могуса. Сиво сияние я обви и лъч сребриста светлина се устреми напред. Гущера се опита да избегне лъча, но неможеше да мръдне. Свелината се заби в лоба, между очите й и Аритхин нададе гръмовен рев от който залата се разтресе. Отговори й ледено студен смях идещ като от гробница. Сънищата понякога можеха да са и кошмари. Но кошмара на господарката на хаоса нямаше да свърши. 
 Рева се засили и колоните се напукаха. Петимата край Зенда насочиха лъчъ на Багад към черния могус. Петте енергии я пронизаха и ревейки гущера взе да се променя. 
 Когато приключиха на подиума пред трона стоеше черна жаба и ги гледаше мигайки тъпо. 
 - Хммм...- изгледа резултата замислен Елемаг. - Какво ще яде? 
- Това мой проблем ли е ? - сви рамене Балиш. - Нали ви обещах жаби? Имате цяла планета пълна с жаби! 
 Останалите се спогледаха и се разсмяха. Вярно, че при един разговор бе споменал, че ще превърне господарите на хаоса в земноводни, но си бяха помислили, че е на шега. 
 - Следващият път риби! - заяви Ерик. 
- Бе направо амеби, за по -сигурно. - изсмя се Елемаг.  
 - Деволюция викаш. - тупна го по рамото Химир. 
 - Нормално, нали са обратното на нас простосмъртните твари. Ние еволюираме, но те като нещо повече от нас би трябвало да деградират. Все пак за тях е унизително да са като нас. - добави Ерик и нов дружен смях огласи залата.
 - Да се прибираме. - подкани ги Зенда. С хитрост бяха приключили бързо, и чисто.
 Шестимата  махнаха за сбогом на жабата и бяла светлина заструи от тях и ги обви, а после се стопи като лятна мъгла.