4.
                                                 ЧЕРНОКНИЖНИЦИТЕ


 Очите се взираха в изгрева,  отвъд прозореца,  а в тях танцуваха хитри пламъчета. Понякога за да постигнеш нещо трябваше да платиш висока цена.  Врагът не беше за подценяване и всеки детайл трябваше да бъде изпипан много подробно. Много внимателно. А като оракул Нинурат знаеше точно как да постъпи. Задачата бе противна,  но нямаше кой друг да го направи. 
 Огненооранжева светлина бликна от очите му и го обви,  а после се стопи заедно с него. 
 Пренесе се на висок хълм,  а на хоризонта, в равнината,  се виждаше град приличащ на спирала. Обвит в утринна мъгла приличаше на призрачни руини. Балришара се навъси. 
" Какво...?" - прати лъч въздух към града,  който бе Ехиднон столицата на нагите, който трябваше да изчезне за да скочат теранците срещу адхара. - " Не може да бъде!" - лъча въздух неоткри нищо живо там. 
 Пренесе се пред двореце в самият център на града и се огледа а по гърба му полазиха тръпки. Мъртвешка тишина цареше на всякъде и студ лъхаше от празните сгради и улици. Всички живи същества бяха изчезнали от това място,  сякаш изтрити с гумичка. Някой го беше изпреварил изличавайки хората,  животните,  растенията,  дори буболечките.  
Седна на стъпалата и се огледа. Едно подозрение го накара да замръзне от ужас. Те вече бяха тук и атакуваха място,  което теранците смятаха за свещенно.  Но за да го сторят им трябваха марионетки. Изправи се и разпрати лъчи въздух омесен с огън търсейки следи.  Нещо го накара да се сети за отраженията на Ин и купища нисши демони. Следите от Портали бяха навсякъде из града. Нещо бе атакувало хората без те да имат възможност да се защитят. Нещо ги бе погълнало преди да разберат какво става. Но те се бяха сторили малко на това Нещо и то бе погнало абсолютно всичко що диша плюс растенията.  Кои оператори можеха да отварят портали и да призовават твари от отраженията на Ин? За какво им беше на оператори да си търсят допълнителна помощ? 
 Следващото място,  на което се пренесе беше нечия спалня,  огряна от първите лъчи на слънцето, които й предаваха приказен вид.  Вратата към терасата бе отворена,  а там бяха обитателите на тази спалня,  които закусваха наслаждавайки се на гледката към огромния парк. 
- Добро утро. - рече им Нинурат без да се опитва да скрие настроението си. 
- Добро. - отвърна Хериан с полуусмивка,  а Ариана само му се усмихна. 
- Снощи някой е атакувал Ехиднон. 
- Браво! Но не трябва ли да вдигнеш врява в Офир?- изгледа го очуден Хериан. 
 Нинурат изпуфтя и се опря на парапета като скръсти ръце. 
- Нищо не съм направил. - рече тихо с леден глас. - Когато отидох вече бе късно. Някой друг е бил там снощи. Пълно мъртвило! И портали към отраженията на Ин.Нещо ги е унищожило наистина. 
Хериан застина вперил стъклен поглед в таморанеца. Някой беше унищожил нагите наистина? 
- Но там...там...- гласът му се загуби някъде и той се изправи бавно. - Там бяха гурите!- обяви навъсен - Там бяха братята ни,  които ги пазеха...Наистина ли наистина?! 
- Абсолютно. 
В светлите очи на хурита блеснаха мълнии. 
- Разбирам...- изръмжа през зъби -  Само едни изчадия хатаналски ползват портали към Ин за да призововат разни твари!  Атланските магьосници! Чар не ги е изтребил навремето,  но сега аз ще го направя! 
- Но Тул...
- Пет пари недавам какво казва един кръвопиец за друг кръволок! - викна зачервен от ярост Хериан.  Жълта светлина бликна от очите му и той се пренесе на някъде преди да са го спрели. 
- Трябваше ли да го спра?!- попита Нинурат хладно. 
- Не ти препоръчвам. - отвърна Ариана и се навъси. - А  за Тултек не бери грижа.  

Звездите блещукаха на нощното небе и лек ветрец разклащаше клоните на дърветата. Облицованите със злато къщи мрачнееха и само котките будуваха все още.  
Техут пое въздух и издиша бавно. Ноща бе прекрасна. Усети хлад и се извърна. Пред него стоеше котка,  която го гледаше втренчено с немигащи очи.  
- Браво на теб- измърка с човешки глас. - Сега вече ще получите уважението,  което заслужавате. Никой оператор няма да ви гледа от високо и да ви се смее в лицата. 
 Котката изчезна обвита в черна мъгла,  а върховният жрец влезе в храма с доволна усмивка. Сигурно мълвата,  че са унищожили града на демоните-змии вече обикаляше Теран. 
 В мига,  в който жреца се пребра черни облаци скриха небето и падна непрогледен мрак. Свиреп леден вятър забрули дърветата с яростен рев,  оглушителен грохот разтърси всичко в квартала на жреците-магьосници и град и мълнии западаха връз покривите. Разбудените хора ужасени впериха очи към черното небе и страховитият ураган,  който ги бе връхлетял. И някак си разбраха,  че " утре" за тях няма да има.  

Жалното мучене,  което стигна до ушите му,  докато вървеше по виещият се надолу коридор,  го накара да се сгърчи. От  някъде долетя и монотонен напев на непонятен език. Миризмата на кръв и горяща плът стана непоносима с наближаването на целта.
 Прекрачи в залата която се намираше на най-дорното ниво на храма и закуската би отбой през където бе влязла. На лицето му се бяха смесили гняв и отвращение. Цялата зала бе плувнала в кръв и въздухът вонеше на леш. Трупове на крави лежаха пред статуя на зеленокож мъж овит в саван като мъртвец, а от прерязаните им гърла бликаше кръв. Около тях сновяха жреци в бели роби и златни накити,  а голите им глави бяха намазани с кръв. Гледната като цяло можеше да превърне и най-заклетия месоядец във вегетарианец. 
 Заети с ритуалите си жреците не му обърнаха внимание докато неотиде до статуята. Изгледа я с омраза и я изрита. Тя се разклати и падна а главата се отдели от тялото. Магьосниците се втренчиха в балришара а от сърповидните ножове в ръцете им се стичаше кръв. 
- Светотатство! - изви един от тях и пламна като факла. 
- Ще си платиш операторе...
 Девет от тринадесет се затъркаляха с писъци по земята обвити от огън изгарящ ги отвътре на вън. 
- Кой си ти! - изпъна се пред него Техут,   а ръцете му започнаха да се движат правейки някакви странни жестове. 
- Възмездието на Нагите!- отговори Хериан със глас засилен от въздух.  
 Техут надраска с кръв някакъв знак на земята и изпя нещо на език,  който сигурно сам си беше измислил. В центъра на символа се появи червена мъгла,  която се заформи и уплътни и след миг там стоеше някакво момче с пижама и изглеждаше доста ядосано. 
- Къде? - огледа се стията и заби гневен поглед в магьосника. - Що ме будиш бе?!- запита грубо. 
- Нужна ми е защитата ти в името...
- Стига!- махна с ръка Хериан и кървавия символ изчезна от пода отмит с  Вода на Багад. - Върви и си почивай Омфрит. - обърна се към стията. 
- Слушам ваше величество. - отвърна принца на Нирир и изчезна веднага. 
Балришара се изхрачи и пристъпи към магьосниците. Пламнаха още трима.  
- Защо ни нападаш?!- попита го ледено Техут и се огледа за помощ,  но вече бе сам. 
- Това не е нападение,  а наказание! - отвърна гледайки го в очите Хериан- Някой е унищожил всичко що диша в Ехиднон Балнагарски и следите водят към вас. Защо унищожихте цял град?!  
- Една котка... 
- Котка?! 
- Една котка ни каза,  че ако унищожим столицата на адхара операторите ще ни признаят за равни и ще получим уважението,  което заслужаваме.- магьосника се срина на колене,  а в очите му студената надменност се смени със сърцераздирателна мъка. - Моля те не ме убивай- изхленчи с треперещ глас. Ако знаеше,  че ще ги нападнат щеше да си приготви повече заклинания,  но проклетия оператор го заварваше неподготвен. 
- Ти нормален ли си?!- кресна му Хериан. - Изпотрепали сте 459 хиляди души и помен не е останал от тях и имаш наглостта да молиш за милост?! - с крайчеца на окото си забеляза скрития в ръкава на жреца кинжал и разбра,  че  просто си печели време. - Вярно...- рече през зъби-  ти признаваш само Тултек за Балришар. Ние другите сме врагове. - обърна му гръб и добави. -  Понякога си мисля,  че не е необходим външен враг за да ни унищожи,  защото сами ще го направим преди това. - изсмя се и тръгна към изхода. Зад него Техут скочи пъргаво на крака само за да избухне в пламъци. 
Хериан излезе без да се обръща. Но този път коридорите водещи вън от храма небяха празни. Разбудени от врявата жреците-магьосници бързо се ориентираха .Размахали сърповидни ножове се спускаха в нападение и пламваха в мига,  в който им минеше мисълта да убият балришар. Щяха да последват нагите до един. 
Вън урагана вилнееше с пълна сила. А градушката с размери на дини се сипеше като снаряди връз къщите,   а те рухваха една след друга. Мълниите разпалваха пожари които нищо не можеше да изгаси. Хериан се издигна във въздуха и увисна над квартала на магьосниците. Огледа под себе си навъсен и издигна ръка нагоре и сви юмрук. 
- И аз мога! - извика срещу разрушените къщи.  - Приятели елате да накажем тези,  които унищожиха 459 хиляди невинни хора без причина!  
 От черните облаци се спусна торнадо,  а дъжда рукна като от маркуч на градинар,  земята се разтресе със силно бучене и се нацепи,  а от пукнатините изригнаха фонтани лава...  

...Една котка стоеше на стените,   ограждащи квартала на магьосниците,  и жълтите й немигащи очи се взираха в апокалипсиса вътре. Измяука и обърна глава към съседният квартал на Дур-Гебур,  където звездите блещукаха в тишината,  а хората спяха сладко неподозиращи какво се случва на метри от къщите им. 
- Мияууу...
 Котката скочи на крака долу и постепенно се оголеми и промени приемайки вида на чернокосо момиче в сиви дрехи. 
Огледа се и се усмихна доволна.