Постинг
19.05.2015 20:56 -
БАЛРИШАРИТЕ
Автор: balar
Категория: Забавление
Прочетен: 589 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 19.05.2015 21:16
Прочетен: 589 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 19.05.2015 21:16
5.
ПРАГА НА БЕЗДНАТА
Химир стоеше на входа на пещерата и чакаше къртиците, които бе пратил преди шестнадесет часа да се върнат, но лъча Въздух, който ги следваше му показваше, че още копаят надолу и надолу.
Прозя се срещу изгрева и им прати мисловна заповед да се прибират. Нямаше смисъл да ги мъчи повече.
Край него се появи Ерик и му връчи пакет храна с усмивка, а после седна и погледна към слънцето.
- Стигнаха ли вече? - запита любопитно.
Химир поклати глава.
- Току що ги освободих. - отвърна мрачно. Развърза пакета и се захвана със закуската.
Ерик насочи вниманието си към пещерата и се изправи. Две гигантски къртици, с ръст на магарета, копаеха шестнадесет часа успоредно на пропастта и небяха стигнали дъното. Колко ли дълбоко се спускаше пропастта?
Намираха се в планината Нидафял и според легендите и на обдорийците, и на местните мутанти, дупката в пещерата беше бездънна. А всеки влязъл да разбере дали наистина е така никога не се връщаше обратно.
- Чакай. - подвикна му Химир с пълна уста и скочи на крака. Остави празната хартиена кисия и се протегна. - Сериозно ли го мислиш?- запита подозрително.
Ерик кимна и пристъпи в пещерата, а Химир го последва.
Лъхна ги гробовен студ, докато вървяха бавно в тъмното. В пещерата нямаше нищо живо. Само голи черни камъни, които се видяха подозрителни на Химир. Тунела постепенно се разшири и преля в голяма зала, а в средата зееше черната пропаст от легендите.
Двамата тергалани застанаха на ръба и погледнаха надолу в непрогледния мрак. Трапа водеше сякаш в самия Тардраш. Гробовния студ, който ги лъхна в лицата ги накара да отсъпят назад. Имаше нещо мрачно и зло там долу. Нещо невидимо се взираше в тях с гладен поглед. Пренебрегвайки тресящите се крака двамата отново надникнаха надолу и се спогледаха облени в студена пот. Ужасът, който мрака ги караше да изпитват бе необясним. Какво можеше да уплаши страж на реда?
- Ххимм-ирр...- заекна Ерик - Вве..че ннес..ъм сси-гурренн..чче исс-камм...дда ввлии-азза...
- Аз съм с теб. - успокои по-скоро себе си Химир с потрепващ глас.
Някой ги тупна по раменете и двамата подксочиха.
- Ще ходите в тъмното без огън а !- изсмя се Елемаг и се превърна в огнено същество с очи като тлеещи въглени, а светлината му разпръсна мрака в залата.
- Не ни стряскай така! - изгледа го сърдито Ерик и му посочи пропастта. - Можеш ли да светнеш там?
Елемаг сви рамене. Нищо по-лесно за огнения тергалан. Той беше огънят на ковачите на оръжия, огънят на пожарите следващи армиите, огъня на кладите. Пристъпи към ръба и прекрачи във въздуха. Спусна се малко надолу и двамата му приятели се надвесиха да видят как се справя.
- Хей! - навъси се огненото същество. - Тия черни стени поглъщат светлината все едно изобщо я няма.
- Затова говорим. - изръмжа Химир. Бяха пробвали с факли и кълба Огън на багад, но нищо не можеше да освети пропастта.
Елемаг се издигна нагоре и изпуфтя. Върна си вида на огненокос младеж и погледна надолу в тъмнината.
- Единствения начин да разберем дали наистина води в Глъбините е да слезем долу или да изчакаме да видим какво ще се покаже.
Химир и Ерик се спогледаха.
- Долу в глъбините е Тъмният Извор и ние там работа нямаме- отбеляза Ерик - инъче вече да сме го направили.
- Кой може тогава?! - запита ги Елемаг и застана при тях на твърда земя.
От към пропастта се чу зловещ металически смях и тримата отстъпиха назад, а очите им светнаха в бяло. Каквото и да имаше там то ги бе надушило и сега пълзеше нагоре към тях. Можеха да усетят глада му, омразата му, зловещата черна енергия, която бликаше от него...
Черна лапа опря в ръба на дупката последвана от останалите части на огромно тяло.
Онова, което излезе от пропастта приличаше на катраненочерен гущер, от чиято паст стърчаха остри зъби. Жълти немигащи очи се втренчиха в тергаланите и те отстъпиха още назад. Вида на могуса ги стресна, но размерите ги стаписаха. Пред тях стоеше чудовище с размерите на мамут и ги гледаше свирепо озъбено.
- Всевишни!- възкликна Ерик.
- А сега де! - изсмя се гневно Елемаг. - Нападнем ли го разкрити сме! Избягаме ли вън ще излезе и ще направи големи бели.
- Може да е сам.
- Едва ли. - поклати глава Химир. - сигурно са цяла група съгледвачи и вече сме се издали пращайки Огън на Багад в пропастта.
Могуса се огледа сякаш душеше въздуха, а после очите му се забиха в тергаланите.
- Дракони! - изръмжа злобно. - Смалили сте се с времето.
- Сигурен ли си?!- навъси се Ерик и светлината го обви изцяло. И след миг като вечност великан от бяла светлина надвисна над черния змей.
Елемаг и Химир го последваха.
Могуса изгледа с неверие трите сияещи в мрака същества и отстъпи назад.
- Дхрагкхаан! - огледа се безпомощно търсейки път за бягство.
Тримата пристъпиха напред и в ръцете им блеснаха оръжия от енергия. Могуса измъкна от колана си двете метални тръби, а в това време от дупката, зад него, излязоха още шестима, които в първия момент застинаха изненадани, а после подобно на него изкраха оръжията.
Могусите вкупом се спуснаха срещу тергаланите, а от металните тръби в лапите им полетяха енергийни откоси. От зъбатите муцуни забълваха кълба черна антиенергия. Тергаланите останаха в защита отбивайки атаките , изчаквайки удобен момент и той дойде когато металните тръби на гущерите се изхабиха. Сега вече можеха да разчитат само на голи лапи и зъби, а антиенергията неможеше да навреди на стражите.
Ерик отби замаха на змея промъкващ се зад гърба му и отсече лапата протегната към рамото му. Отровна зелена течност плисна наоколо, а могуса избълва черно кълбо миг преди главата му да полети в пропастта. Сабята на Елемаг се вряза в туловището на нападащия го и го разряза като нож масло, тергалана изрита разполовения труп и се извъртя, отнасяйки главата на следващия. Химир избегна летящото към него черно кълбо и брадвата му разсече муцуната, от която бе излязло. Могусите нададоха свирепи ревове и се спуснаха в дива атака, подобно на заслепени от ярост горили. Тримата тергалани се възползваха веднага от грешката. Двама сами се нанизаха на оръжията, а Химир просто се отстрани от пътя на двамата нападащи го отстрани и ги посече докато се сблъскваха...
Светлината се стопи в тримата и оръжията от енергия изчезнаха от ръцете им. Около пропастта се въргаляха части от змейовете лежащи в локви странна зелена течност миришеща на сярна киселина. Те изритаха останките в дупката и се спогледаха.
- Добра битка. - рече замислен Елемаг. - Ако не бяхме стражи, а уязвими биха ни смлели с един удар и изяли за предиобедно хапване.
Обърнаха гръб на пропастта и тръгнаха към изхода на пещерата.
- Трябва да докладваме на Балиш. Появиха се прекалено рано. - каза замислен Ерик и потръпна. Ако небяха стражи щяха да са в Ауртан-Етумен преди да са разбрали какво става.
- Кой ще пази пещерата?!- запита ги Химир- Не можем да рискуваме живота на мутантите след видяното. Дори циклопите са само три метра, пък и нямат кой знае какви сили.
Излязоха вън и ги лъхна свеж вятър, който ги накара да се усмихнат въпреки мрачните мисли.
Химир си пребра захвърлената на земята хартия и се огледа. Сигурно вече го бяха докладвали на Роксана, че цапа природата, но за по-подходящ не се сещаше в момента. Очите му проблеснаха в бяло за миг и той се навъси.
Край тримата се появи сияние, което се заформи и след миг до тях се материализира девойка с дълга кафява коса сплетена на плитка и облечена в тъмокафеви кожени дрехи.
- Новини от пещерата?- запита направо, а гласът й бе хладен. Умората в очите им й подсказа, че са се били с нещо. Нещо, което са победили повече с късмет отколкото със сила. - Какво има там?
Тримата нахлузиха непроницаеми маски.
- Просто я запечатай! - процеди през зъби Химир. - Това няма да ги спре, но поне малко ще ги забави.
Роксана ги огледа внимателно и кимна. Нямаше да пита повече. Те сами щяха да проговорят, когато бяха готови.
Застана с лице към входа на пещерата и очите й светнаха в бяло.
- Елемаг.
Привикания застана до нея веднага.
Вътре в пещерата пода взе да се тресе и да се нацепва. От цепнатините бликна лава, която потече към пропастта . Ерик се пресъедини към двамата и създаде плътна като камък въздушна маса над дупката. Лавата потече към нея и увисна във въздуха задържана от Въздух . Образува се нещо като капак, който Ерик охлади, запечатвайки бездънната яма. Изтегли се при Химир и остави Роксана и Елемаг да довършат.
От пода Роксана изкарваше камъни с помоща на Земя, а Елемаг ги топеше с Огън и ги превръщаше в стени. В това време Химир събираше птици от околността, на които обясняваше как и защо да пазят зазижданата пещера.
Когато двамата тергалани приключиха със зидането на преграда пещерата едва се отличаваше от останалата скала.
Земята леко се разтресе под краката им и пред запечатания вход се издигна висок камък във форма на колона. И сякаш невидима ръка изсече на колоната надпис, който ги накара да потръпнат: " Вход към Па-Кала" .
- Имаш страшно чуство за хумор. - отбеляза мрачно Ерик.
- Не е хумор- отвърна студено Роксана - Това е знак за всички уязвими да бягат от това място и знак за неуязвимите да го наблюдават.- махна им за довиждане и изчезна обвита в сияйна мъгла.
Тримата се загледаха в надписа и от очите им заструи светлина, която ги обви и се стопи заедно с тях.
ПРАГА НА БЕЗДНАТА
Химир стоеше на входа на пещерата и чакаше къртиците, които бе пратил преди шестнадесет часа да се върнат, но лъча Въздух, който ги следваше му показваше, че още копаят надолу и надолу.
Прозя се срещу изгрева и им прати мисловна заповед да се прибират. Нямаше смисъл да ги мъчи повече.
Край него се появи Ерик и му връчи пакет храна с усмивка, а после седна и погледна към слънцето.
- Стигнаха ли вече? - запита любопитно.
Химир поклати глава.
- Току що ги освободих. - отвърна мрачно. Развърза пакета и се захвана със закуската.
Ерик насочи вниманието си към пещерата и се изправи. Две гигантски къртици, с ръст на магарета, копаеха шестнадесет часа успоредно на пропастта и небяха стигнали дъното. Колко ли дълбоко се спускаше пропастта?
Намираха се в планината Нидафял и според легендите и на обдорийците, и на местните мутанти, дупката в пещерата беше бездънна. А всеки влязъл да разбере дали наистина е така никога не се връщаше обратно.
- Чакай. - подвикна му Химир с пълна уста и скочи на крака. Остави празната хартиена кисия и се протегна. - Сериозно ли го мислиш?- запита подозрително.
Ерик кимна и пристъпи в пещерата, а Химир го последва.
Лъхна ги гробовен студ, докато вървяха бавно в тъмното. В пещерата нямаше нищо живо. Само голи черни камъни, които се видяха подозрителни на Химир. Тунела постепенно се разшири и преля в голяма зала, а в средата зееше черната пропаст от легендите.
Двамата тергалани застанаха на ръба и погледнаха надолу в непрогледния мрак. Трапа водеше сякаш в самия Тардраш. Гробовния студ, който ги лъхна в лицата ги накара да отсъпят назад. Имаше нещо мрачно и зло там долу. Нещо невидимо се взираше в тях с гладен поглед. Пренебрегвайки тресящите се крака двамата отново надникнаха надолу и се спогледаха облени в студена пот. Ужасът, който мрака ги караше да изпитват бе необясним. Какво можеше да уплаши страж на реда?
- Ххимм-ирр...- заекна Ерик - Вве..че ннес..ъм сси-гурренн..чче исс-камм...дда ввлии-азза...
- Аз съм с теб. - успокои по-скоро себе си Химир с потрепващ глас.
Някой ги тупна по раменете и двамата подксочиха.
- Ще ходите в тъмното без огън а !- изсмя се Елемаг и се превърна в огнено същество с очи като тлеещи въглени, а светлината му разпръсна мрака в залата.
- Не ни стряскай така! - изгледа го сърдито Ерик и му посочи пропастта. - Можеш ли да светнеш там?
Елемаг сви рамене. Нищо по-лесно за огнения тергалан. Той беше огънят на ковачите на оръжия, огънят на пожарите следващи армиите, огъня на кладите. Пристъпи към ръба и прекрачи във въздуха. Спусна се малко надолу и двамата му приятели се надвесиха да видят как се справя.
- Хей! - навъси се огненото същество. - Тия черни стени поглъщат светлината все едно изобщо я няма.
- Затова говорим. - изръмжа Химир. Бяха пробвали с факли и кълба Огън на багад, но нищо не можеше да освети пропастта.
Елемаг се издигна нагоре и изпуфтя. Върна си вида на огненокос младеж и погледна надолу в тъмнината.
- Единствения начин да разберем дали наистина води в Глъбините е да слезем долу или да изчакаме да видим какво ще се покаже.
Химир и Ерик се спогледаха.
- Долу в глъбините е Тъмният Извор и ние там работа нямаме- отбеляза Ерик - инъче вече да сме го направили.
- Кой може тогава?! - запита ги Елемаг и застана при тях на твърда земя.
От към пропастта се чу зловещ металически смях и тримата отстъпиха назад, а очите им светнаха в бяло. Каквото и да имаше там то ги бе надушило и сега пълзеше нагоре към тях. Можеха да усетят глада му, омразата му, зловещата черна енергия, която бликаше от него...
Черна лапа опря в ръба на дупката последвана от останалите части на огромно тяло.
Онова, което излезе от пропастта приличаше на катраненочерен гущер, от чиято паст стърчаха остри зъби. Жълти немигащи очи се втренчиха в тергаланите и те отстъпиха още назад. Вида на могуса ги стресна, но размерите ги стаписаха. Пред тях стоеше чудовище с размерите на мамут и ги гледаше свирепо озъбено.
- Всевишни!- възкликна Ерик.
- А сега де! - изсмя се гневно Елемаг. - Нападнем ли го разкрити сме! Избягаме ли вън ще излезе и ще направи големи бели.
- Може да е сам.
- Едва ли. - поклати глава Химир. - сигурно са цяла група съгледвачи и вече сме се издали пращайки Огън на Багад в пропастта.
Могуса се огледа сякаш душеше въздуха, а после очите му се забиха в тергаланите.
- Дракони! - изръмжа злобно. - Смалили сте се с времето.
- Сигурен ли си?!- навъси се Ерик и светлината го обви изцяло. И след миг като вечност великан от бяла светлина надвисна над черния змей.
Елемаг и Химир го последваха.
Могуса изгледа с неверие трите сияещи в мрака същества и отстъпи назад.
- Дхрагкхаан! - огледа се безпомощно търсейки път за бягство.
Тримата пристъпиха напред и в ръцете им блеснаха оръжия от енергия. Могуса измъкна от колана си двете метални тръби, а в това време от дупката, зад него, излязоха още шестима, които в първия момент застинаха изненадани, а после подобно на него изкраха оръжията.
Могусите вкупом се спуснаха срещу тергаланите, а от металните тръби в лапите им полетяха енергийни откоси. От зъбатите муцуни забълваха кълба черна антиенергия. Тергаланите останаха в защита отбивайки атаките , изчаквайки удобен момент и той дойде когато металните тръби на гущерите се изхабиха. Сега вече можеха да разчитат само на голи лапи и зъби, а антиенергията неможеше да навреди на стражите.
Ерик отби замаха на змея промъкващ се зад гърба му и отсече лапата протегната към рамото му. Отровна зелена течност плисна наоколо, а могуса избълва черно кълбо миг преди главата му да полети в пропастта. Сабята на Елемаг се вряза в туловището на нападащия го и го разряза като нож масло, тергалана изрита разполовения труп и се извъртя, отнасяйки главата на следващия. Химир избегна летящото към него черно кълбо и брадвата му разсече муцуната, от която бе излязло. Могусите нададоха свирепи ревове и се спуснаха в дива атака, подобно на заслепени от ярост горили. Тримата тергалани се възползваха веднага от грешката. Двама сами се нанизаха на оръжията, а Химир просто се отстрани от пътя на двамата нападащи го отстрани и ги посече докато се сблъскваха...
Светлината се стопи в тримата и оръжията от енергия изчезнаха от ръцете им. Около пропастта се въргаляха части от змейовете лежащи в локви странна зелена течност миришеща на сярна киселина. Те изритаха останките в дупката и се спогледаха.
- Добра битка. - рече замислен Елемаг. - Ако не бяхме стражи, а уязвими биха ни смлели с един удар и изяли за предиобедно хапване.
Обърнаха гръб на пропастта и тръгнаха към изхода на пещерата.
- Трябва да докладваме на Балиш. Появиха се прекалено рано. - каза замислен Ерик и потръпна. Ако небяха стражи щяха да са в Ауртан-Етумен преди да са разбрали какво става.
- Кой ще пази пещерата?!- запита ги Химир- Не можем да рискуваме живота на мутантите след видяното. Дори циклопите са само три метра, пък и нямат кой знае какви сили.
Излязоха вън и ги лъхна свеж вятър, който ги накара да се усмихнат въпреки мрачните мисли.
Химир си пребра захвърлената на земята хартия и се огледа. Сигурно вече го бяха докладвали на Роксана, че цапа природата, но за по-подходящ не се сещаше в момента. Очите му проблеснаха в бяло за миг и той се навъси.
Край тримата се появи сияние, което се заформи и след миг до тях се материализира девойка с дълга кафява коса сплетена на плитка и облечена в тъмокафеви кожени дрехи.
- Новини от пещерата?- запита направо, а гласът й бе хладен. Умората в очите им й подсказа, че са се били с нещо. Нещо, което са победили повече с късмет отколкото със сила. - Какво има там?
Тримата нахлузиха непроницаеми маски.
- Просто я запечатай! - процеди през зъби Химир. - Това няма да ги спре, но поне малко ще ги забави.
Роксана ги огледа внимателно и кимна. Нямаше да пита повече. Те сами щяха да проговорят, когато бяха готови.
Застана с лице към входа на пещерата и очите й светнаха в бяло.
- Елемаг.
Привикания застана до нея веднага.
Вътре в пещерата пода взе да се тресе и да се нацепва. От цепнатините бликна лава, която потече към пропастта . Ерик се пресъедини към двамата и създаде плътна като камък въздушна маса над дупката. Лавата потече към нея и увисна във въздуха задържана от Въздух . Образува се нещо като капак, който Ерик охлади, запечатвайки бездънната яма. Изтегли се при Химир и остави Роксана и Елемаг да довършат.
От пода Роксана изкарваше камъни с помоща на Земя, а Елемаг ги топеше с Огън и ги превръщаше в стени. В това време Химир събираше птици от околността, на които обясняваше как и защо да пазят зазижданата пещера.
Когато двамата тергалани приключиха със зидането на преграда пещерата едва се отличаваше от останалата скала.
Земята леко се разтресе под краката им и пред запечатания вход се издигна висок камък във форма на колона. И сякаш невидима ръка изсече на колоната надпис, който ги накара да потръпнат: " Вход към Па-Кала" .
- Имаш страшно чуство за хумор. - отбеляза мрачно Ерик.
- Не е хумор- отвърна студено Роксана - Това е знак за всички уязвими да бягат от това място и знак за неуязвимите да го наблюдават.- махна им за довиждане и изчезна обвита в сияйна мъгла.
Тримата се загледаха в надписа и от очите им заструи светлина, която ги обви и се стопи заедно с тях.
Няма коментари