Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.05.2015 20:56 - БАЛРИШАРИТЕ
Автор: balar Категория: Забавление   
Прочетен: 521 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 19.05.2015 21:16


                                                                  5. 
                                                 ПРАГА   НА   БЕЗДНАТА

 
 Химир стоеше на входа на пещерата  и чакаше къртиците,  които бе пратил преди шестнадесет часа да се върнат,  но лъча Въздух,  който ги следваше му показваше,  че още копаят надолу и надолу.
Прозя се срещу изгрева и им прати мисловна заповед да се прибират. Нямаше смисъл да ги мъчи повече.   
 Край него се появи Ерик и му връчи пакет храна с усмивка,  а после седна и погледна към слънцето. 
- Стигнаха ли вече? - запита любопитно. 
 Химир поклати глава. 
- Току що ги освободих. - отвърна мрачно. Развърза пакета и се захвана със закуската. 
 Ерик насочи вниманието си към пещерата и се изправи. Две гигантски къртици,  с ръст на  магарета,  копаеха шестнадесет часа успоредно на пропастта и небяха стигнали дъното. Колко ли дълбоко се спускаше пропастта? 
 Намираха се в планината Нидафял и според легендите и на обдорийците,  и на местните мутанти,  дупката в пещерата беше бездънна.  А всеки влязъл да разбере дали наистина е така никога не се връщаше обратно.  
 - Чакай. - подвикна му Химир с пълна уста и скочи на крака. Остави празната хартиена кисия  и се протегна. - Сериозно ли го мислиш?- запита подозрително.  
 Ерик кимна и пристъпи в пещерата,  а Химир го последва. 
 Лъхна ги гробовен студ,   докато вървяха бавно в тъмното. В пещерата нямаше нищо живо. Само голи черни камъни,  които се видяха подозрителни на Химир.  Тунела постепенно се разшири и преля в голяма зала,  а в средата зееше черната пропаст от легендите. 
 Двамата тергалани застанаха на ръба и погледнаха надолу в непрогледния мрак. Трапа водеше сякаш в самия Тардраш. Гробовния студ,  който ги лъхна в лицата ги накара да отсъпят назад. Имаше нещо мрачно и зло там долу. Нещо невидимо се взираше в тях с гладен поглед. Пренебрегвайки тресящите се крака двамата отново надникнаха надолу и се спогледаха облени в студена пот. Ужасът,  който мрака ги караше да изпитват бе необясним. Какво можеше да уплаши страж на реда? 
- Ххимм-ирр...- заекна Ерик - Вве..че ннес..ъм сси-гурренн..чче исс-камм...дда ввлии-азза...
- Аз  съм с теб. - успокои по-скоро себе си Химир с потрепващ глас. 
Някой ги тупна по раменете и двамата подксочиха. 
- Ще ходите в тъмното без огън а !- изсмя се Елемаг и се превърна в огнено същество с очи като тлеещи въглени, а светлината му разпръсна мрака в залата. 
- Не ни стряскай така! - изгледа го сърдито Ерик и му посочи пропастта. - Можеш ли да светнеш там?  
 Елемаг сви рамене. Нищо по-лесно за огнения тергалан. Той беше огънят на ковачите на оръжия,  огънят на пожарите следващи армиите,  огъня на кладите. Пристъпи към ръба и прекрачи във въздуха.  Спусна се малко надолу и двамата му приятели се надвесиха да видят как се справя. 
- Хей! - навъси се огненото същество. - Тия черни стени поглъщат светлината все едно изобщо я няма. 
- Затова говорим. - изръмжа Химир. Бяха пробвали с факли и кълба Огън на багад,  но нищо не можеше да освети пропастта. 
 Елемаг се издигна нагоре и изпуфтя. Върна си вида на огненокос младеж и погледна надолу в тъмнината. 
- Единствения начин да разберем дали наистина води в Глъбините е да слезем долу или да изчакаме да видим какво ще се покаже. 
 Химир и Ерик се спогледаха. 
 - Долу в глъбините е Тъмният Извор и ние там работа нямаме-  отбеляза Ерик - инъче вече да сме го направили. 
 - Кой може тогава?! - запита ги Елемаг и застана при тях на твърда земя. 
 От към пропастта се чу зловещ металически смях и тримата отстъпиха  назад,  а очите им светнаха в бяло. Каквото и да имаше там то ги бе надушило и сега пълзеше нагоре към тях. Можеха да усетят глада му,  омразата му,  зловещата черна енергия,  която бликаше от него... 
 Черна лапа опря в ръба на дупката последвана от останалите части на огромно тяло.
 Онова,  което излезе от пропастта приличаше на катраненочерен гущер,  от чиято паст стърчаха остри зъби. Жълти немигащи очи се втренчиха в тергаланите и те отстъпиха още назад. Вида на могуса ги стресна,  но размерите ги стаписаха. Пред тях стоеше  чудовище с размерите на мамут и ги гледаше свирепо озъбено.  
- Всевишни!- възкликна Ерик.
- А сега де! - изсмя се гневно Елемаг. - Нападнем ли го разкрити сме! Избягаме ли вън ще излезе и ще направи големи бели.
- Може да е сам.
- Едва ли. - поклати глава Химир. - сигурно са цяла група съгледвачи и вече сме се издали пращайки Огън на Багад в пропастта.
 Могуса се огледа сякаш душеше въздуха,  а после очите му се забиха в тергаланите.
 - Дракони! - изръмжа злобно. - Смалили сте се с времето.
- Сигурен ли си?!- навъси се Ерик и светлината го обви изцяло. И след миг като вечност великан от бяла светлина надвисна над черния змей.
 Елемаг и Химир го последваха.
 Могуса изгледа с неверие трите сияещи в мрака същества и отстъпи назад.
- Дхрагкхаан! - огледа се безпомощно търсейки път за бягство.
 Тримата пристъпиха напред и в ръцете им блеснаха оръжия от енергия. Могуса измъкна от колана си двете метални тръби,  а в това време от дупката,  зад него,  излязоха още шестима,  които в първия момент застинаха изненадани,  а после подобно на него изкраха оръжията.
 Могусите вкупом се спуснаха срещу тергаланите,  а от  металните  тръби в лапите им полетяха  енергийни откоси. От зъбатите муцуни забълваха кълба черна антиенергия. Тергаланите останаха в защита отбивайки атаките , изчаквайки удобен момент и той дойде когато металните тръби на гущерите се изхабиха.  Сега вече можеха да разчитат само на голи лапи и зъби,  а антиенергията неможеше да  навреди на стражите. 
 Ерик отби замаха на змея промъкващ се зад гърба му и отсече лапата протегната към рамото му. Отровна зелена течност плисна наоколо,  а могуса избълва черно кълбо миг преди главата му да полети в пропастта. Сабята на Елемаг се вряза в туловището на нападащия го и го разряза като нож масло,  тергалана изрита разполовения труп и се извъртя,  отнасяйки главата на следващия. Химир избегна летящото към него черно кълбо и брадвата му разсече муцуната,  от която бе излязло. Могусите нададоха свирепи ревове и се спуснаха в дива атака,  подобно на заслепени от ярост горили.  Тримата тергалани се възползваха веднага от грешката. Двама сами се нанизаха на оръжията,  а  Химир  просто се отстрани от пътя на двамата нападащи го отстрани и ги посече докато се сблъскваха... 
Светлината се стопи в тримата и оръжията от енергия изчезнаха от ръцете им. Около пропастта се въргаляха части от змейовете лежащи в локви странна зелена течност миришеща на сярна киселина. Те изритаха останките в дупката и се спогледаха. 
- Добра битка. - рече замислен Елемаг. -  Ако не бяхме стражи,  а уязвими биха ни смлели с един удар и изяли за предиобедно хапване. 
 Обърнаха гръб на пропастта и тръгнаха към изхода на пещерата. 
- Трябва да докладваме на Балиш. Появиха се прекалено рано. - каза замислен Ерик и потръпна.  Ако небяха стражи щяха да са в Ауртан-Етумен преди да са разбрали какво става. 
- Кой ще пази пещерата?!- запита ги Химир- Не можем да рискуваме живота на мутантите след видяното. Дори циклопите са само три метра,  пък и нямат кой знае какви сили. 
 Излязоха вън и ги лъхна свеж вятър,  който ги накара да се усмихнат въпреки мрачните мисли. 
 Химир си пребра захвърлената на земята хартия и се огледа. Сигурно вече го бяха докладвали на Роксана,  че цапа природата,  но за по-подходящ не се сещаше в момента. Очите му проблеснаха в бяло за миг и той се навъси. 
 Край тримата се появи сияние,  което се заформи и след миг до тях се материализира девойка с дълга кафява коса сплетена на плитка и облечена в тъмокафеви кожени дрехи. 
- Новини от пещерата?- запита направо,  а гласът й бе хладен.  Умората в очите им й подсказа,  че са се били с нещо. Нещо,  което  са победили повече с късмет отколкото със сила. - Какво има там? 
 Тримата нахлузиха непроницаеми маски. 
- Просто я запечатай! - процеди през зъби Химир. - Това няма да ги спре,  но поне малко ще ги забави. 
Роксана ги огледа внимателно и кимна. Нямаше да пита повече. Те сами щяха да проговорят,  когато бяха готови. 
 Застана с лице към входа на пещерата и очите й светнаха в бяло. 
- Елемаг. 
 Привикания застана до нея веднага. 
 Вътре в пещерата пода взе да се тресе и да се нацепва. От цепнатините бликна лава, която потече към пропастта . Ерик се пресъедини към двамата и създаде плътна като камък въздушна маса над  дупката. Лавата потече към нея и увисна във въздуха задържана от Въздух . Образува се нещо като капак,  който Ерик охлади,  запечатвайки бездънната яма.  Изтегли се при Химир и остави Роксана и Елемаг да довършат. 
 От пода Роксана изкарваше камъни с помоща на Земя,  а Елемаг ги топеше с Огън и ги превръщаше в стени. В това  време Химир събираше птици от околността,  на които обясняваше как и защо да пазят зазижданата пещера. 
 Когато двамата тергалани приключиха със зидането на преграда пещерата едва се отличаваше от останалата скала. 
 Земята леко се разтресе под краката им и пред запечатания вход се издигна висок камък във форма на колона. И сякаш невидима ръка изсече на колоната надпис,  който ги накара да потръпнат:  " Вход към Па-Кала" . 
- Имаш страшно чуство за хумор. - отбеляза мрачно Ерик. 
- Не е хумор- отвърна студено Роксана - Това е знак за всички уязвими да бягат от това място и знак за неуязвимите да го наблюдават.- махна им за довиждане и изчезна обвита в сияйна мъгла. 
  Тримата се загледаха в надписа  и от очите им заструи  светлина,  която ги обви и се стопи заедно с тях. 
 
 


  


Тагове:   магия,   война,   мир,   мит,   свят,   хора,   зло,   змии,   добро,   стражи,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: balar
Категория: Забавление
Прочетен: 239120
Постинги: 212
Коментари: 112
Гласове: 425
Календар
«  Октомври, 2022  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31