Мартин стоеше на чина опрял глава на дланта на ръката си, потънал в безгранично отегчение, докато се опитваше да незаспи, слушайки учителката разказваща някакви безмислици за някакви геоложки периоди, сякаш лично бе ходила назад в миналото, че да знае какво е било. 
 Погледна скришом надолу към телефона и изпуфтя. Още три минути глупости. Още две. Една...
 - Айдеее! - скочи нетърпеливо едновременно със звънеца. Облече набързо якето си, пъхна тетрадката в джоба и побърза да се потопи в хаоса на коридорите и стълбищата, имаще чуството, че се намира в кошер пълен с дезориентирани пчели. 
 Вървейки към къщи се замисли над разказа за периодите на Земята. Динозаврите бяха най-известни, но не тяхната съдба бе най-трагична. Според урока преди тях бе имало друго, много по голямо изтребление, при което животът на земята бил сведен почти до нула. Доколкото бе разбрал се било случило между Перм и Триас,  преди възхода на влечугите, когато по света ходели същества подобни повече на бозайници. От тия същества оцелели десет процента морски твари и около двадесет сухоземни. Как въобще се беше възобновил живота? 
 По философия, малко по-рано,  бяха разсъждавали за душата и Бога, като част от самият човек. Ами ако имаше нещо общо?
 С тънка усмивка реши да отправи предизвикателство. Вярваше, че ще получи отговор, и  зададе въпроса си на ум,  докато крачеше напред  към светофара. 
 Зелено! Светофара явно се беше бъгнал и от пет минути даваше зелена светлина на пешеходците.
 Премина спокойно, но може би беше чиста случайност.
 Втори опит. 
 Боб на яхния! Майка му бе сготвила за обяд любимото му, уханието го блъсна в носа още с влизането и корема му изръмжа гладно.  
 Реши да пробва и трети път. Ако и сега се случеше нещо неочаквано, вече нямаше да е случайност. Щеше да е прекалено. 
 Гледайки филм на компютъра хвърляше поглед към телефона. Дали щеше да се случи поредното чудо за деня? 
 И очакваното звънене просвуча като най-хубавата мелодия в ушите му. Взе го и припряно се обади с широка усмивка. Приятелката му бе спряла да се сърди, че я поля с бира на последното парти и сега му се обаждаше. 
 - Какво правиш? - запита го весел глас. 
 - Гледам няк"ви глупости за динозаври. - отговори и се изсмя. 
  Дали наистина Господ бе отговорил на въпроса му, или някой дявол се опитваше да го заблуди?  Може би твърде много се беше филмирал с фантастики и сега си въобразяваше. 
 Ореди си среща за следващия ден пред училище и остави телефона на страна. Влезе в Ю-Туб и откри каквото му трябваше, но клипа беше някак сектантски и го спря. Вече имаше отговор на въпроса " Имало ли е хора преди 250 милиона години, че да разкажат какво е било?". И отговора беше три пъти " Да".  
 Погледна към книгите наредени на библиотеката, заемаща една от стените в хола и се усмихна на една опредлена книга с твърди черни корици. Истината бе някъде там.  И само един знаеше със сигурност. Ако един негов ден се равняваше на милиард обикновенни то нещата си идваха на мястото, но това бе само фантасмагория.  А може би не?