Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.04.2018 21:11 - ПА - КАЛА
Автор: balar Категория: Забавление   
Прочетен: 662 Коментари: 1 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                                                     12. КРАЙ  И  НАЧАЛО 


 Витеците изчакаха тергаланите да се възстановят напълно и вдигнаха празник в тяхна чест, който продължи цял месец, толкова трая и опиянението им от победата над Па-Кала и озъптяването на подивелите стихии. Бяха живи и здрави,  но извън Крепостта имаше една напълно пуста планета. Единствените оцелели същества се намираха тук в Убежището построено от старите стражи и стии, витеци и аешмади. Още преди да се нанесат на всички им бе ясно едно : Крепостта беше сладък плод, който никой не би искал да остави. Някои бяха намерили решение копирайки чертежите и уговаряйки строителите да им построят подобни градове. Само трябваше да изчакат алките да картографират цялата повърхност за да изберат най-доброто място в старите си земи, или това, което бе останало от тях. Най-лесни бяха подземните народи, които единодушно си избраха за Патрон Тумдрак, и с негова помощ откриха подходящи за живот кухини. Неможеха да оцелеят на повърхността, пък и бяха общо само стотина души.  А и Зимата нямаше да ги засегне с нищо, така щяха да са от помощ за хората на повърхостта, при нужда.  Но имаше и други, които не само непланираха да свият свои гнезда някъде, а бяха започнали да плетат мрежи за превземане на това. 
  Мислейки за тези други Балиш влезе в залата с огледалата за шпионаж и кимна за поздрав на насядалите по столовете около кръглата маса тергалани и тардури. Двадесет и четирмата му се усмихнаха в отговор докато сядаше. Най-вероятно тардурите вече бяха научили всичко, което им бе показал Ворум в Олеум, това щеше да олесни разговора, ако беше така. 
 - Това е първият ни общ съвет, каквото решим сега ще важи за три хиляди години напред, до следващия. - каза спокойно и се облегна назад - Надявам се всички сте наясно каква е задачата ни. Почистихме, но поради безизходица оставихме тук-там по нещо, което би ни навредило. Тези неща са не просто зараза, те са заплаха за бъдещите теранци, които няма да са витеци, а уязвими и ще пострадат. Да, трябва да сме благодарни, но...някой да се сеща за реална помощ с нещо? Помоща я получихме от теранци, като нас и витеците, но има и други, които не са теранци, и не само, че не са, ами и са ни смъртни врагове,   благодарение на Урнун. Змиите ги няма, но отровата им е тук. 
 - Не смятам да се мотая толкова дълго. - каза замислен  тардура Гилзан. - Предполагам, че бързо ще ги насметем обратно.  Шитала е нямало как да знае кой какъв е като ги е напускала всичките от Вечно Забвение. 
 - Има и по-опасни от моризила Сатуам. - отбеляза  Роксана. 
 - И кой? - изгледа я Ерик. 
 - Всички са опасни! - обяви Тедан. - И нашата работа е да се погрижим за тях. Истина е, че теранците превърнали се в демони помагаха, както е истина, че другите само пречеха. Трябва да се разделим, но целта ни е еднаква, каквото и да правим от тук нататък, то трябва да доведе до добър край за нас. 
  - Небързай. - погледна го в очите Тербел. - Няма да е толкова лесно, защото те са наясно, че не  са запрени все още понеже нямахме време да се занимаваме с тях. И трябва да са безкрайно глупави, ако вече не са се сетили кой е наред, въпреки опитите на приятелите ни да им отклонят вниманието от мисълта. 
 - Всичките едновременно ли ще ги мятаме? - попита ги Балиш изненадан.  - Няма ли да е прекалено очевидно, те си имат поддръжници, до колкото успяхме да видим в Олеум. 
 - Едновременно ще е. - кимна Тедан. - Барабар с поклонниците им.  Разбира се ще сме внимателни. 
 - Ако им обявиш война ще пострадат и нашите. - напомни му Тербел. - Те знаят слабите места на витеците, но колко витека знаят слабите места на враговете? Николко! И това ще ги направи безсилни срещу им. Сатуам е просто един енергиен вампир,  най-безобидния от цялата им пасмина.  
 - Ние сме тардури! 
 - Но зад вас ще има уязвими, които могат да умират!  Предполагам ти не би искал подопечните ти да изпогинат за нищо само защото си подценил ситуацията. 
 - Уф! - изгледа ги с досада Балиш. - Не сме се събрали да се караме, а да договорим действията си занапред.  И каквото и да правите мислете първо за теранците, това ни е работата,  те не са стръв за риба,  нито са пешки, а живи същества и вие зависите от тях, не те от вас. Напомняйте си го от време на време, или поне си спомнете всеки от нас от къде тръгна,  и как. - изправи се и добави - Съвещанието приключи!  - вдигна ръка за "до скоро" и излезе от залата оставяйки ги дълбоко замислени над думите му.
 Имаха свобода да действат както намерят за добре, но без да използват никого като помощник. Сами, без витеци и уязвими теранци. 
 - Ами ако някой сам се предложи? - прошепна зачуден Кетил.
 - Има ли такива луди? - изсмя се Каран. 
 - Няма да казваме какво правим. - сви рамене Тербел. 
 -Като старите стражи?  - погледна го накриво Севар.
 -  Явно са имали причина да мълчат за действията си, както излиза. 
 - За да не застрашат невинни хора. - кимна Тедан. - Ще се оправим и сами, нали?
 - Както винаги. - усмихна му се Тербел и го тупна по рамото. 


В съседната зала, в която седалките бяха много повече, наредени пред невисок подиум,  се бяха събрали всички витеци смятащи да останат в Крепостта. Тя все още нямаше име, а предложенията бяха хиляди, затова по идея на  Сурумир всеки бе написал своето предложение и сега на подиума трябваше да бъде изтеглено едно от хилядите, което да стане име на Крепостта  за напред. Витеците се взираха като хипнотизирани във сферата на подиума, в която Вириат разбъркваше листчетата, и всеки се надяваше да е неговото. Въртейки сферата витека оглеждаше внимателно лицата на присъстващите.  Повечето ги познаваше но имаше и непознати.С тях трябваше да внимават, знаеше по име и лице всички от стана, където бяха престоели до построяването на Крепостта, тези небяха от стана им, нито от другия при Накунатал, както бе научил от  Тейан и Алтиан, опитите му да научи нещо за тях го бяха довели само до знанието, че небяха от никой от дванадесетте стана на витеците, още по- малко бяха от строителите. Кои ли бяха? 
 Спря да върти сферата, отвори капака и извади едно от листчетата. 
 - Готови ли сте? - извика гръмко, опитвайки се да звучи весело. - В това листче се крие съдбата ни!  - изчака виковете в отговор да утихнат и продължи - В този лист хартия е нашето бъдеще. - усети нещо като лек повей зад гърба си, но необърна внимание,  знаеше кой може да е. Понякога подсигуряването бе необходимо, а в случая от успеха зависеха самите те. Разгъна листчето и огледа тържествено витеците. - Внимание приятели! Името на нашият дом и убежище, името на бъдещето ни е...- навъси се леко като видя какво е написано, но не позволи другите да видят смущението му -  Еаритай!- обяви гръмко с ясен глас и му се дощя да счупи главата на Жаран, че ги измисля все такива претруфени и горделиви и на Атиг, че се е съгласил с него.  - Какво прекрасно име за крепост! - възкликна викайки и добави тихо. - Цепи мрака с надутост! - но нямаше връщане. От сега нататък крепостта щеше да се нарича Еаритай.  
 Витеците в залата наскачаха с радостни викове и заскандираха името. Но имаше и такива, които си стояха на седалките с непроницаеми лица. 
 - Кой е автора на името? - изпровикна се един от тях и витеците притихнаха. - Нека се покаже, да го видим. 
 - Да, да излезе да разкаже как му е хрумнало. - подкрепи го друг от групата непознати на Вириат. 
 Останите ги подкрепиха без да му мислят. 
 - Аз го предложих! И аз го измислих! - обади се спокоен глас от последният ред. - Проблем ли е?
 Витеците се обърнаха и погледнаха стоящия зад всички и се спогледаха. 
 - Съвсем не Балришар Хериан. - отвърна Бривин и сви рамене, осъзнавайки, че някой го е изманипулирал по най-тъпия начин и той се е хванал. 
 Хериан ги огледа и се изправи. 
  - Внимавайте витеци, - каза им спокойно. - Останалите Балришари решиха да построят други крепости като тази, за да не се караме, оставиха я на нас и сега й дадохме име : Еаритай. Не го дадох аз, дадохте го вие, с делата си по време на войната, аз само измислих дума,  която да опише на кратко, всичко, което направихте за да сме сега тук. Затова не се дръжте като маймуни, а започвайте да бъдете истински еаритайци. Мислете! - опита се да обхване всички с очи и забеляза няколко да се изнизват тихичко от залата.  Надяваше се Балиш да е приключил отатък за да ги засече навреме.  
 - Все пак е малкооо...надуто. - каза Вириат. 
 - Голяма работа, ще го преживеем. - сви рамене Хериан. - Пък и кой го е грижа? Не името ни прави това, което сме. Името си го правим ние, с дела и думи. И не е важно с какво ще бъде запомнено от познатите, а от непознатите. Време е да започнем на чисто, и ще го направим. Почваме като неутрални и само от нас зависи дали ще имаме приятели или врагове.  
 - Значи сме само ние. - разпери ръце  Муршил сочейки останалите в залата. 
 - Амиии...Колкото -  толкова. - кимна Хериан. 
 Витеците се спогледаха малко смутени от факта, че са само няколко хиляди. 
 - Мислех, че сме повече. - отбеляза  Калбрик объркан и присви очи. - Къде е Янтар? 
 - Там е въпроса. - усмихна му се загадъчно Хериан. - Но по-правилният въпрос е къде ни е царят. Витек неможе да бъде  владетел, още по-малко страж, освен, ако не е...
  - Готови ли сте? 
 Въпросът накара витеците да погледнат към входа на залата. После вратовете им се извърнаха към Балришара и пак към входа и един въпрос ги накара да се спогледат.  Какво ставаше тук всъщност? 
 - Абсолютно. - кимна Хериан с усмивка. - А ти хвана ли ги? 
 - Да,  ама малко незнам как да ги пращам във Забвение. - отвърна Балиш и сви рамене.
 - И аз незнам. - успокои го Хериан и се разсмя заедно с него.

 
 
 
  



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. balar - Това беше
30.04.2018 18:48
Войната на Антиподите. Част първа от Хрониките на Теран.

Следва част втора : Двата Извора.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: balar
Категория: Забавление
Прочетен: 295653
Постинги: 212
Коментари: 112
Гласове: 435
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031