9.
                                         ЗАД    МАСКАТА 


   Пътят напред беше дълъг. Реката под тях се изгуби отивайки към повърхността,  а те превалиха една скала и полетяха над голямо езеро.  Кухината беше много по-голяма отколкото си бяха мислили в началото. 
 Отвъд езерото заобиколиха  голяма скала и спряха. Пред тях в далечината  на скала приличаща на гъба се издигаше стъпаловидна пирамида. Отвън се движеха зомбита в черни роби. 
 Невидими за тях балришарите се спуснаха пред входа на пирамидата и свалиха плащовете от Въздух,  които ги скриваха. Зомбитата веднага наизкараха оръжията си от черно злато и атакуваха без звук да издадът. Очите на витеците светнаха в бяло .
- ...Усмивката разцъфна на твоето лице и ти блесна като слънце посред лято,  изгори ме с топлината и ледено сърце стопи,  да бъдем двама...- изрече спокойно Стенел и се усмихна. 
Зомбитата се заковаха на място като вкаменени. 
- ...Смях весел,  смях щаслив,  смях от радост,  смях през сълзи, смеха е антидот, смеха е сила,  смей се...- пропя Лейджа и зомбитата избухнаха в пламъци и се затъркаляха в краката на витеците агонизиращи.
 Джураг и  Янтар се спогледаха възмутени.  
 Влязоха в сградата тихо . Светлината бе достатъчно ярка а от златото ги заболяха очите. 
- Кой си облицова къщата със злато. - измърмори отвратен Хериан. 
- Който не е виждал такова. - отвърна Нинурат и се изсмя подигравателно.
 Коридора ги изведе до кръгла зала от която почваха други осем коридора. Седемте спряха и се огледаха. Според  лъчите,  с които от далече бяха проучили мястото, враговете бяха около десет.  
- Ще се разделим ли? - попита Тултек. - По-бързо ще приключим с тях,  а не бива да се бавим. Кой ги знае какво ще направят.
- Добре. - съгласи се Янтар. - всеки си хваща следа и ги  почваме. 
- И незабравяйте мисловните атаки. - каза сурово Джураг. - Мъртвата вода им е дала сила,  с която злоупотребяват без да се замислят и като нищо могат да си опитат късмета и с нас. Давайте да ги видим тия маскари. 
 Седемте се разделиха и всеки тръгна по избран коридор към противника сочен от лъча Въздух. Беше време да дадът малко уроци на маскираните,  които първо бяха превърнали градовете и селата в руини,  а после се смееха че хората живеели като диваци,  бяха унищожили растенията и животните,  а после се присмиваха че били гладни и голи.  Бяха отвлекли теранците и бяха подчинили умовете им превръщайки ги в безмълвни зомбита,  незачитайки правото им на свободен избор. Това бе престъпление срещу духа и трябваше да бъде наказано. 


 Янтар  влезе в лъскава зала в червено и златно обзаведена като игрище за спорт.  В средата стоеше висок мъж в златни парадни доспехи измъкнати като от витрина на музей. Само маската на лицето му беше черна,  а от скритото лице го гледаха две черни като дупки очи. От маскирания лъхаха гробовен студ и зловеща омраза способна да убива.  
Балришара извади сабята си и очите му светнаха в бяло. 
- Точно така. - каза с равен глас маскирания. - Ела и си излей гнева. - извади златен  къс меч и се приготви да бой. 
- Подиграваш ли се! - намръщи се Янтар.  Огледа маскирания и оръжието му и си представи дуел на златния малък меч с дългата сабя-талисман.  Представи си движенията на противника облечен в тежък метал от глава до пети и бавно се усмихна. - Ела ми! - спусна се напред и маскирания отсъпи назад. 
 Витека настъпи сипейки бързи удари,  които маскирания едва смогваше да посреща отстъпвайки към стената. Черна мъгла го обви и той прати кълбо тъмна енергия към притисналия го витек. Янтар оттскочи назад и отби енергийната атака,  след което се опита да размаже маскирания с чук от Земя на Багад. Врагът го избегна и атакува с лъч,   който бе отразен от меча на витека.  Зад него като от въздуха се появиха две странни  бикоподобни същества с лъжици в ръцете и възмущение в очите. 
- Бягайте от тук. - подвикна им Янтар и те изчезнаха на мига. 
Очите като дупки на маскирания се разшириха от очудване. Витека се възползва от мига разсейване и перна маската с  Въздух. Тя издрънча на пода,  а  той се втренчи в лицето без маска,  което бе съвсем човешко. Маскирания вдигна ръце за да прикрие лицето си,  а сабята на балришара се заби в стомаха му минавайки през златната броня като през масло. Измъкна сабята с извъртане и кракът му се стовари в гърдите на маскирания като го залепи за стената. 
- Съжалявам за маската. - каза Янтар решил да пробва по стенеловски. 
 Дирахтама го зяпна и се срина на колене,  устата му се разтвори и залата прокънтя от болезнен рев. Облечения в злато пламна и изгоря за миг превръщайки се в купчина пепел. 
- Сам си беше виновен. - сви рамене и пребра сабята си. - Ще се бие в злато.Що за...- поклати глава отвратен и излезе от залата с бързи крачки.  


 Стаята,  до която го отведе следата приличаше на кабинета на някой потънал в работа счетоводител. Хартия имаше по пода,  по бюрото,   по рафтовете и всичко бе така разхвърляно,  че счетоводителя сигурно нямаше да се оправи и след милиард години. 
 Лейджа се огледа намръщен и погледа му спря на жената зад бюрото. Косата й бе пребрана назад и носеше очила със златни рамки. Зелената рокля скриваше дори врата й. 
- Виж кой бил тук. - рече студено и се усмихна като змия на таралеж. - Идваш точно навреме за да ми помогнеш за едно уравнение. - изправи се взимайки един от листите разпилени по бюрото. Приближи се до стоящият на прага балришар и му го връчи. 
- Ще се бием ли,  ще смятаме ли?! - погледна я възмутен. Неносеше маска,  но очите й бяха като дупки мрак. 
- Не мисля да се бия с мъж. - отвърна ледено жената. - Затова реших да водя дуел с ум. Ако го решиш ти си победител  и можеш да ме убиеш. Ако не успееш ще ти взема душата. 
 Лейджа я изгледа стаписан и се разсмя,  а тя се сгърчи и на лицето й се изписа болка. 
- Много високо се целиш драга. - каза ухилен и погледна цифрите на листа. Не беше кой знае каква задача,  беше решавал далече по-трудни от тази,  в Мадугард малцина бяха по-добри математици от него. 
- Това е уравнението на Тлилмитас,  ако не забелязаш- посочи цифрите и се изчерви. - Чакай. - притича до бюрото взе си молива и сложи две запетаи. - Дай да те видим! - изсмя се гробовно.
Лейджа я изгледа подозрително.  
- То няма решение. - каза замислен гледайки листа. Навъси се замислен и взе молива от ръката й. отиде при бюрото и седна,  а жената се надвеси над рамото му. 
Всяко нещо си имаше решение,  дори уравнението на Тлилмитас.  Започна да пресмята по листа,  а когато свърши взе друг. 
 След доста време писане и мислене вдигна глава,  хвърли молива и се изправи ухилен от щастие.  
- Реших най-трудното уравнение на Теран за всички времена! - извика весело и прегърна жената като я разцелува без да се замисля. - Видя ли,  успях. 
- Радвам се за теб балришар Лейджа. - прошепна тихо дирахтама и от него взе да се вдига дим. - И аз успях. - димящата ръка взе лист от бюрото и му го показа. 
Балришара  я  пусна и погледна нейното решение. То бе същото като неговото.  
- Ти си гений! - възкликна поразен от ума,  който имаше непознатата. 
Жената избухна в пламъци,  сред  които се чу нещо като " Благодаря"  миг преди  тя да стане на пепел в краката му. 
Лейджа остана загледан в пепелта,  а ръката му смачка двата листа.  


Джураг излезе от стаята и пребра меча си с кисела усмивка. Обърна се и застина. Пред него облечен в черни кожени дрехи стоеше друг маскиран с гола сабя готов за бой.  
Балришара се почеса по тила и тръгна напред сякаш не го забелязва. Мина покрай него и си продължи по пътя. 
Маскирания се обърна и впи очи във витека. 
- Да не съм невидим нещо?! -извика ледено. 
Джураг спря,  но не се обърна. Дирахтама се беше облякъл като четанар,  а според правилата те не съществуваха за хаутуните.  Маскирания  нещо не беше разбрал добре щом се надяваше на битка облечен като някой,  който по закон го няма.  Освен това гласът му се стори познат. 
- Не ме ли виждаш? - маскирания застана пред него и размаха сабято под носа му. 
Джураг хвана острието и го свали надолу. 
- Мухи ли има тук или комари са се завъдили. - каза с равен глас и измъкна оръжието от ръцете на дирахтама,  който скочи назад като ожилен. - Не,  мирише ми на запъртък. - изсмя се и заби юмрук в маската. Тя падна и дирахтама ужасен отстъпи още назад. 
- Защо бягащ прилепче?! - изхили се витека и следващия юмрук попадна в зъбите на дирахтама бил до неотдавна Бандарсаг. 
- Ти неразбираш - изхленчи бившия върховен жрец на Мадугард опитвайки се да избегне ударите на витека. 
- Напротив. Разделяй и владей. - отвърна  Джураг и очите му светнаха в бяло. Ръката му се изпъна с длан напред и той удари  дирахтама в гърдите . Лъчи бяла светлина прорязаха тялото му и той пламна .
Светлината се стопи в очите на балришара и той продължи пътя си по коридора към следващия противник.