9.  ИДЕИ 


Слънцето се усмихваше весело от висините на бистрото небе, а лекият ветрец разнасяше аромата на пролетни цветя. Из улиците на пристанищното градче бе пълно с различни  хора, като едни бързаха по рабита, други просто се разхождаха спокойно, или насядали по пейките в хановете си говореха, а музиката се разнасяше от кръчмите по улиците и над покривите, понесена от вятъра. 
  Ерик стоеше на припек на една маса, пийваше сок от ябълки и се наслаждаваше на мелодията на гайда и кавал  идеща от залата на хана. Мястото му вече бе тук, сред хората, а не в кабинета, който бе преотстъпил на   Бурсин, някогашен багатор и настоящ витек, чиято дарба беше да надушва лъжата преди да е изречена. Умението му да чете по лицата и очите го правеше добър заместник. Небеше единственият станал равен на върховните стражи.  Но като такъв дългът му бе още по-голям. За сега обаче нямаше кой знае какво за вършене, колкото и да проверяваше с помоща на Дух на багад витеците нямаха необходимост от специална подкрепа. 
  Една пчела  забръмча над цветята във саксията в средата на масата и той й се усмихна леко. Отпи от сока и насочи вниманието си отново към хората движещи се по улицата. Спомни си улиците на старите градове, отпреди войната, те също бяха пълни с всякакви хора, но имаше нещо, което тук липсваше, а беше важно. След като направиха доклада, Ардиш просто го разписа и той го остави в един шкаф, никой не ги пита за него, нито поиска да го прочете. Онова, което липсваше из улиците бяха стражите. Нямаше градска стража, която да се грижи за реда и спокойствието на хората.  
  Очите му проблеснаха и след минута при него се появи витечката Ардиш, в диамантинен гащеризон и му се усмихна приветливо.
 - Нов случай ли имаме? - запита ведро и седна на съседния стол. 
 - Не. - отвърна тергалана. - Огледай хората по улицата и ми кажи какво липсва. 
  Тя се загледа в пъстрите тълпи и сви рамене. Забеляза няколко хартийки подритвани от минувачите, тук там бяха поникнали треви от фугите между плочите настилка,  някакъв продавач на сергия викаше нещо срещу две деца, които избягаха нанякъде със смях. 
 - Кошчета за боклук. - сви рамене витечката. От всичко видяно боклука на улицата й се наби в очите като тръни и я подразни. 
 - Само това ли? 
 - Какво друго? - зачудена го погледна в очите Ардиш и извърна глава към сервитьорката на която си поръча сок от моркови. Изпуфтя и насочи поглед отново към стража. - Малко цветя и храсти за украса, пейки и...зоопарк. Вчера говорих със Дейран, ще ни помогне при построяването. 
  - Знаеш ли аз какво невиждам. - рече й Ерик. - Градска стража. Засега минаха само три години, Хериан извика обратно останалите 145 320 витеци, които бяхме изтеглили в Буран, при басадонците,  вече не сме толкова малко и ще ставаме все повече. - облегна се назад скръстил ръце и добави -  Необходимо е да осигурим  безопастността на еаритайците. С овеличаването на населението има опасност да се появят и пресъпници. 
 Ардиш благодари на момичето за сока и погледна Ерик изпод вежди. 
 - Възможно ли е? Нали разчистихте уж. -  рече разочарована, но нещо й подсказа, че тергалана е прав. 
 - Докато има хора ще има и престъпления. - сви рамене той и се изчерви. - Не исках да прозвучи така.  Мисълта ми е, че всеки сам избира пътя си,  добро за един винаги е зло за друг.  Освен това ги има и стиите, чиято работа е да ни мътят водата, а ние тяхната. Ден без нощ неможе, Теран се върти около слънцето, така и живота се върти.  Ан-Ин-Ки, законът на вселената, закодиран в нас при сътворението. Приложен в обикновенния живот би гласял :  Грешника е сянката на Светеца. Който твърди, че едното може без другото лъже! Теранците, които оцеляха и станаха витеци не сме ги избрали понеже са безгрешни, а защото са майстори в това, което умеят най добре. За какво ни е някой,  който е безгрешен, но едно яйце неможе да свари или един пирон да забие? 
 Витечката се замисли и кимна. Без градска стража щеше да настане бъркотия. 
 - Кого предлагаш да назначим? - запита и отпи от оранжевият сок в чашата си. 
 - Теб. - усмихна се Ерик. 
 - Само аз ли? - попита го объркана Ардиш. 
   Ерик се замисли. Бурсин вече го бе назначил за  заместник кмет. С времето доста витеци от Еаритай му бяха станали приятели, но повечето си имаха друга работа и неможеше да ги накара да я оставят ставайки стражари. 
 - С времето ще се разрастнем. Засега се сещам за теб и още трима, на които би харесало да бъдат стражи, понеже насила нестава, човек трябва да обича да прави това, което върши. 
 Очите му проблеснаха за миг и той си доизпи сока. 
 Край масата им се появиха три светлини, които се заформиха и уплътниха и след  миг там стояха витеците Таймир, Галвир и Инлет. Тримата огледаха седналите на слънце с любопитство. 
 - Сядайте. - подкани ги Ерик и те се настаниха при приятелите си.  - Току що решихме, че ще ни трябва градска стража и мисля, че вие четирмата можете да я сформирате. - добави към тях. 
  - Звучи добре. - кимна Галвир. - Наистина липсва контрол, а града ще се разрастне. 
  Инлет се изсмя иронично. 
 - Чакай малко, Ерик, - каза с насмешка - Събрал си  балкирия,  артистка,  изследовател на древни текстове  и  наемен убиец и им предлагаш да станат пазители на закона? - изреди положението им отпреди войната и поклати глава. - Мислиш ли, че някой ще ни вземе на сериозно. 
 - Защо не. - сви рамене тергалана. - Идеални сте и четиримата. Може би има и по-добри от вас,  но на мен ми трябвате точно вие. 
 - Хитро. - потри брадичка Таймир,  чудейки се какво ли е замислил кмета на Еаритай. 
 - Е,  - въздъхна Ерик  - щом сте съгласни  тогава да започваме. Ще подберете хора по своя обща преценка, ще ги обучим и екипираме за да се отличават и хората като ги мернат да знаят, че наблизо има някой, на когото винаги могат да разчитат. 
  - Ами сграда? - запита го Галвир. - Все някъде ще трябва да се събираме. 
  Ерик го изгледа очудено. Не се беше замислял за седалище. 
 - Лесна работа. - усмихна се ведро и се изправи. - Отивам да потърся сграда, а вие помислете за хора и внимавайте. - изтегли се настрани от масата и изчезна облян в светлина. 
 Витеците се спогледаха замислени над предложението на тергалана.  Нямаше да е лесно нито да ги съберат нито да ги обучат. 
 - Ще оправдаем доверието, нали? - попита ги Ардиш. 
 - Поне ще опитаме. - кимна Таймир.


Ерик се пренесе при складовете до пристанището и се  огледа. Бяха пет големи хангара,  около които се движеха хора заети с делата си. Забеляза Суртар да крещи нещо пред близкия хангар в ляво и се запъти натам. 
 - ...Затова няма какво да плащам за счупена стъклария...
  Витеците пренесли стоката от кораба му го гледаха гузно.
 Ядосания търговец се извърна към тергалана. 
 - Натрошили всичко в сандъците, а ги помолих да внимават! - оплака се зачервен от яд. 
 - Кога ще разбереш, че неставаш за търговец? - запита го Ерик и добави. - Взимам хангара ти, заедно с кораба и моряците, плюс теб. 
 Суртар го изгледа озадачен. Не беше направил нищо, с което да разсърди тергалана. 
 - Лиам не е падал, влезе във водата да изпере платната. - каза тихо и изгледа навъсен витеците, които се засмяха. - За какво сме ти? - запита с пресъхнало гърло. 
 - Островите са четири общо,  вие ще сте морският ми патрул. Поне това знаеш как се прави. 
 Суртар се навъси замислен.  Бе решил да пробва как е от другата страна, но тергалана беше прав, неставаше за търговец, бе бил  ловец на пирати из Слънчевото море и патрул по бреговете на Латан и Лардон. 
 Ерик обърна поглед към осмината витеци помогнали на Суртар.  
 - Ще ми помогнете ли да разчистим склада и да го оправим така, че да заприлича на ...казарма? - попита ги със спокойна усмивка. 
 Те се спогледаха очудени. Казарма ли? Нали правилата вече бяха други, нетрябваше да има казарми, войници, пазители и подобни милитаристки елементи.
 - Защо ни е? - попита подозрително един от тях. - Нали сме във вечен мир със всички? 
 - Точно заради това. - усмихна му се Ерик в отговор и влезе в хангара, следван от витеците.