Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.05.2018 12:59 - СВЕТЛИ И ТЪМНИ
Автор: balar Категория: Забавление   
Прочетен: 611 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 05.05.2018 13:13

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                                             7.  ТАЙНАТА   НА   НОЩА


Стълбището се виеше надолу, осветявано от мъждиви факли, и го отведе до коридор, свършващ пред огромна зала.  Срещу вратата  се издигаше статуя висока до тавана, а пред нея имаше трон от черно, отровно, злато, издигнат на подиум. 
  Ерик примигна изненадан гледайки статуята. Представляваше  ухилена зловещо жена с очи от рубини,  в дясната си ръка стискаше човешка глава,  на чието лице бе изписана агония, а  лявата стискаше нож, от който се стичаше кръв. Крилата на статуята бяха разперени, все едно ей сега ще полети напред към него и ще му отнесе главата. Изглеждаше толкова жива, все едно бе истинска, а не статуя. 
  Пред подиума гореше огън излизащ от дупка в пода, а около него танцуваха оскъдно облечени жени, под съпровода на барабани. В залата имаше и доста хора, облечени в черни роби с кървавочерен знак отпред, разговаряха тихо по между си, неподозирайки, че някой ги снима. 
  Сиво сияние се появи пред трона и всички се омълчаха, музиката секна и танцьорките се оттеглиха. На подиума се материализира висока жена в сива  рокля до петите, но разкриваща пищна гръд. Кожата на жената бе покрита със сребрист прах, а косата й бе пребрана под тежка корона с биволски рога. Тя огледа студено присъстващите и седна бавно на трона си. Беше като копие на статуята, или изваянието бе нейно. 
  Пред стълбите към трона се появи Ин-Ао с табла в ръце и пое бавно нагоре, коленичи пред нея и поднесе таблата. Жената му се усмихна снизходително и взе в ръка нещо червено , облиза го и  се огледа с хищна усмивка, а от устата й потече струя кръв. Хората в залата паднаха на колене и забили лица в пода запяха тихо молитва към  жената, която явно боготворяха. 
  Върховният й жрец се оттегли при останалите, а край трона се появи фигура в черна роба и с маска на лицето, който държеше нещо като вързоп, който й подаде. Тя го взе внимателно и поднесе към гърдите си.  
  Ерик се навъси. До тук бе заснел цял куп нарушения, но тя лесно можеше да се оправдае с това, че старите правила вече неважат и може да прави каквото си иска. Дори да се превърне в нещо по ужасно от Сатуам и Шитала взети заедно. Засега небеше видял нищо, което да накара,  който и да било да повярва, че тя е виновна за убийствата. Загледа се в маскирания и се сети за разказа на Атиг, споделен му от  Нагай, на който казал Хериан. Маскиран канибал и приятели, хапнали си някого в едно мазе. Неможеше да е Сатуам, който бе бил с Тумдрак по него време, а там бе била и Турвати, така, че демона имаше алиби от гранит.   Кой ли беше тоя и как никой никога не го бе усетил? 
  Тергалана изреди  няколко попържи на ум като откро кой може да е, това беше Убиецът на витеци, защитен с наметало от нея и неуловим за балришарите, защото небеше теранец. Но какво беше? За нея му бе ясно, че се е върнала към старото си  "аз", защото името  Неасив получи след като Урнун я посочи, преди това се бе наричала Кушкара-Лила. Сега пред него стоеше именно съществото, което в действително представляваше, и нямаше нужда да се крие за разлика от преди. А убиецът на витеци тогава беше  Адух-Тхумбас, за когото и легенди вече небяха останали.  Каквото и да бяха замислили двамата то небеше от сега. Заети с войната нито теранци нито стражи обръщаха внимание на странични събития и случки.  Кога и как Лила бе успяла да се свърже с маскирания нямаше представа, но го беше направила, или той я беше потърсил, нарушавайки забраната да стъпва на Теран и да си стои в  Писур, отражението в което бе пратен в изгнание, за да некомпрометира Неасив.  Сега отново бяха заедно и заплахите на майките към непослушните деца вече нямаше да са само приказки. Онова, което бе видял Атиг, бе по-лошо от това да се натресе на могус.  
  От мислите го откъсна краят на молитвата, когато Ин-Ао извика нещо и пред огъня се появиха двама от поклонниците на Лилах хванали здраво витек, който бяха парализирали с помоща на някаква магия, срещу, която явно бе безсилен. Върховния жрец извади ножа си и го заби в гърдите на човека мърморейки нещо.  След това двамата които го държаха го отведоха на подиума, пред трона и го принудиха да коленичи. 
  Ерик обърна гръб и взе да снима през рамо, а от очите му потекоха сълзи от яд, че неможе да помогне с нищо. Дори да пробваше, нямаше да постигне нищо. 
 След края на ритуала на канибалите се върна обратно в голямата къща, в чието подземие се намираше залата.  Трябваше да разбере какво ли крояха двете създания, преди да е станало късно. 
  Двамата нямаше как да усетят дематериализирания тергалан, а това че бе пострадал трети негов подопечен тази нощ сигурно не ги и интересуваше. 
  Тхумбас наля в две чаши  вино и подаде едната на Лила. Тя взе чашата с усмивка. 
 - Добре се справиха и този път. - Рече той и свали маската, изсмя се иронично и я пусна на пода. Лицето му бе сивозеленикаво,  кожата изглеждаше гладка, а тялото прекалено кльощаво за голямата глава. Очите му бяха жълти. 
  Ерик разтърси глава погнусен от вида на сивия, нищо чудно, че носеше маска.  
 - Все някой трябваше да поеме ролята на бог, нали? - сви рамене Лила и отпи от чашата си сядайки на леглото. - Забраняваш на стражите да те безпокоят, изпиваш знанията на най-древния демон и готово.- въздъхна и добави. - Трябва да спрем за малко, понеже за започнали да разследват убийствата.  
 -  Ин-Ао е невнимателен! - каза й в очите Тхумбас. - Толкова е зает да угодничи и подмазва, че  накрая ще ни постави в опасност. Ако разберат, че съм се върнал от Писур ще стане лошо и за двама ни, а още не сме готови. На този свят му трябват истински богове, а не някакво хипотетично трио, което никой не е виждал и чувал!  - отпи от виното си и добави. - Избери друг за върховен жрец и се погрижи за сегашния, един от фризерите вече е празен.  Аз трябва да им създам още малко тревоги. - сивият се разсмя. - Сигурно следователите стоят и мъдруват какъв ли е този неуловим убиец, над когото балришарите нямат власт, а стражите немогат да усетят. - допи си виното и си наля още една чаша от каната на масата до прозореца. 
   Ерик ги огледа внимателно и тихо излезе в коридора, след което се понесе във вихрен бяг, по далече от стаята и огромната къща. 
 Спря едва в парка, достатъчно далече за да не го усетят, когато ползва енергия, бяла светлина бликна от очите му, обви го като сияещ облак и се стопи заедно с него. Вече имаше достатъчно доказателства не за една, а за сто присъди.

  
  Пренесе се на брега на голямо езеро, в което се оглеждаше залеза.  Тумдрак и Балиш  опъваха палатките за през ноща, а Турвати и Алина приготвяха вечеря до буен светъл огън.  
 - Пак съм аз. - подвикна им Ерик като размаха камерата, която държеше. 
 Четиримата го изгледаха с досада. 
 - А записа автентичен ли е ? - попита го Алина и добави като разпери ръце. - Съжалявам брат ми, но един запис на един измамник неозначава нищо! Освен теб и камерата други свидетели има ли? 
 - Сега пък свидетели! - възкликна възмутен Ерик. 
 - Така се прави. - подкрепи я Тумдрак.
 - Нямаме време за лигавщини! 
 - Нищо неможем да направим. - обади се и Балиш. - Едната видяла в отходния канал, другия заснел нещо, но тайно и без придружители.  По-сериозно, ако искаш да ти се вярва. 
 - Добре! - изпуфтя Ерик и  погледна нагоре към звездите въпросително. Защо не искаха да го чуят, или поне да видеха записа.

 








Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: balar
Категория: Забавление
Прочетен: 295784
Постинги: 212
Коментари: 112
Гласове: 435
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031