Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.05.2018 19:45 - СВЕТЛИ И ТЪМНИ
Автор: balar Категория: Забавление   
Прочетен: 460 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                                          3.  ПОДОЗРЕНИЯ



  Кабинета на кмета на Еаритай беше неголяма стая, а самият кмет изтегнат в стола си зяпаше тавана с блуждаещ поглед. Бледожълтата му коса бе подстригана съвсем късо, а чистите му дрехи подсказваха, че са отскоро на гърба му.  Позата изглеждаше замечтана, но балришара забеляза стиснатите зъби.  
 - Някой е бил убит! - заяви Хериан заставайки пред бюрото. 
 - А ? - погледна го леко навъсен Ерик и се усмихна. - Слухове. 
 - Гледах репортаж на Мотубиб. 
 - А-а! - Ерик си отдъхна мислено. Значи един репортаж го бе накарал да се сети, че има задължения. 
 Хериан се навъси. Какво означаваше  възклицанието на тергалана и защо  продължаваше да гледа тавана?  
 - Има още, нали? - запита го балришара сурово. 
 Ерик го погледна с пребледняло лице. Нямаше начин да каже за Атиг на брат му.  Но и да крие нямаше смисъл . Извади папката от чекмеджето и я остави на бюрото с кимване за подкана.   Очите му проследиха ръцете, които я взеха и му се дощя да избяга за да е по-далече в мига,  в който витека пред него се ядоса. Погледа му се премести на лицето на балришара, което бавно почервеня и в сините очи лумнаха пламъци. 
 Тергалана успя някак си да се дръпне до стената с рафтовете миг преди ритника на Хериан, подсилен с Въздух, да счупи бюрото му на две.  
 - Няма смисъл в това. - вдигна ръце Ерик. 
- Знам! - отговори през зъби Хериан  - Намери ли го?  - попита взирайки се в очите му. 
 - Всичко е там, в папката. - сви рамене Ерик. - И аз искам да знам, но не се сещам нищо полезно. 
 - И това го казва Страж?! 
 Ерик изпуфтя объркан.
 -  Може да е всеки...Разбирам, че става въпрос за брат ти, но...дивеенето няма да ни помогне с нищо. Само ще привлече излишно внимание, а убиеца е бил  с Наметало.
 Хериан го изгледа изпод вежди озадачен. Не беше ли още рано Стражите да започват с игрите по между си. Някой от тях явно бе решил да избърза, но какво общо имаше Атиг с цялата работа. В какво се беше замесил? За последно го бе видял преди месец, не му каза с какво се занимава, нито бе споменал къде отива когато си тръгваше - както винаги. 
 - Разпита ли другите? - Хериан изсумтя. - Разбира се! По-важно е да не ядосваме балришар! 
 - Когато го намерих вчера трупа беше на четири нощи! - викна му ядосан Ерик. - Не съм факир, цял ден търсих помощ от други стражи, но удрях на камък, накрая снощи помолих Ардиш да проведе разследване, всичко е в папката. Явно съм нямал време да се сетя за някой, който не би ми помогнал с нищо! 
 - Ако е бил с Наметало е близко до ума, че никой Страж или стия, няма да ти помогне за да непредизвика покровителя му! - сряза го Хериан.  
 - Аз откъде да знам? Просто хукнах!  А работата явно е по-голяма, щом и Мотубиб е намерил труп, в гората, която сам е сял! 
 Прокашляне ги накара да се опомнят и обърнат глави към вратата. На прага стоеше висок слаб витек в черни кожени дрехи и ги гледаше с укор. 
 - Знаете ли къде се чувате вие двамата? - процеди през зъби. - Стените са тънки тук, не го забравяйте и внимавайте какви ги ръсите. - Сурумир се приближи до двамата и ги огледа внимателно. Държаха се сякаш незнаеха защо никой не искаше да се задържа в крепостта. Не напразно Янтар бе взел по-голямата част от хората, оставяйки тук само най-силните витеци, с най-добрите дарби и умения. И дори те предпочитаха да са някъде из острова. 
  Хериан му кимна с каменно изражение.  
 - Кой е фалшивата следа? - попита Сурумир  Ерик. 
 - Аз...- замълча и се замисли, и  очите му леко проблеснаха за миг.  - Витека на Мотубиб! - заяви категорично. - Намерен веднага, на съвсем видно място, насред гора, която стията наобикаля всеки ден. Толкова показно, че мирише на фалшива следа. 
 - А какво знаем за Атиг? 
 - Нищо. - сви рамене Хериан. 
 - Разследвам от вчера. - разпери ръце  Ерик. 
 - Браво. - леда в очите на Сурумир ги смрази и накара да потръпнат. -  Тогава дайте да разберем. 
 Ерик го изгледа подозрително. 
- Защо всъщност си тук? 
 - Някой все пак е бил убит там, при Мотубиб. - отговори Сурумир. - Дойдох да попитам ние как сме и ви чух да ревете като гладни тигри. Предлагам да поразпитаме тук-там. 
 - Няма смисъл. - поклати глава Ерик.  
 - Имам предвид за Атиг. Ако разберем с какво се е занимавал в последно време може би ще разберем нещо и за убиеца.  
 Ерик се изсмя невесело. Ардиш беше права за покойния витек-шпионин. Откакто неизпълняваше мисии давани му от големите му братя и сестра се бе превърнал в нещо като наемник на свободна практика, а какво правеше в свободното си време беше загадка. 
  Край стената с картата се появи сияние, което бързо се уплътни и само след миг там стоеше  Севар. Тергалана кимна с лека усмивка на витеците и насочи вниманието си към Ерик. 
 - За всеки случай проверих. - рече тихо и тикна в ръката му сгънат лист, след което изчезна така внезапно, както се бе и появил. 
 Ерик разгъна листа и погледна буквите. Бяха изписани само две думи :  " Хилманд"  и  " син". Навъси се и потри брадичка замислен, след което връчи листа на Хериан. 
 - Можеш ли да го придърпаш?  
  Балришара кимна и очите му свенаха в бяло. Напрегна се търсейки, но без резултат. Светлината се стопи и той поклати глава. 
 - Нестава. - това беше странно. Силата на Балришар му позволяваше да привика при себе си всеки теранец, независимо къде е и кой е. 
 - Добре. - Кимна Ерик по-скоро на себе си. - До тук имаме убиец с Покровител, който отгоре на всичко е необвързан с Балришарите. 
 - Хилманд? - запита Сурумир. 
 - Не, Хилманд е покойник, когото Севар е питал. - отвърна Ерик. 
 Хериан го изгледа стаписан. От паметта му изплува стар спомен. За двама чувмаини и един тариец, които заедно с маскиран извършили нещо ужасно в едно мазе. Последвалите събития го бяха накарали да забрави напълно за това, а и сутринта Табарн се беше погрижил за канибала. Поне единия. А после вече нямаха време да разследват случая по-внимателно.  Явно покойния Атиг бе видял нещо,  което нетрябва и са разбрали, или някакъв е решил да си отмъщава чак сега и то на грешния човек.   
 - Не мога да го намеря! - обяви Хериан след поредния опит да придърпа заподозрения непознат. - Това е смешно! 
 - Защо? - попита го умислен Сурумир. - Няма такъв или бъркаме някъде? 
 - Севар нелъже. - отбеляза Ерик. - Обаче си мисля, че щом може да се скрие с Наметало, съответния страж знае и номер,  с който да го скрие от балришарите. Остава да разберем при кого е този Хилмандид, а това няма да е лесна и бърза работа. Ще е странно тергалан Ерик да обикаля всички други стражи на цялото, много бързо ще ме усетят, а тогава ще стане лошо.  
 - Дай да пробваме друго. - предложи Хериан. - Ще дръпна Ин-Ао, един от оцелелите чувмаини.  - очите му блеснаха отново и той се изпъна в усилието да призове битека, който явно неискаше, съпротивлението беше голямо, но след няколко минути  борба пред тях стоеше нисък на ръст мъж сплел мазната си черна коса на четири плитки, овързани с разноцветни конци.  Имаше вид на болен от жълтеница с лек кафяв загар. И явно бе отхвърлил витешкото облекло, защото носеше черна роба с кървавочервена луна отпред,  пристегната с кафяв пояс,  на който висеше извит нож от обсидиан. 
 - Ти ли си Ин-Ао ? - огледа го сбърчил нос Сурумир. Пояса му беше подозрителен. 
 - Зает съм. - извини се придърпания към балришара, без да обръща внимание на другите двама.  
 - Така ли?! - заби леден поглед в него Хериан.  - С какво ако не е тайна!? - тихият глас накара витека да отстъпи и да погледне към Сурумир и Ерик. Двамата изглеждаха така все едно е невидим. 
 - Канех се да обядвам. - отвърна той и усети по лицето си капки пот. 
 - Сутринта някак си си спомних, че кмета на Балшир-Артан май имаше син. - рече му Хериан, знаеще, че ако му направи нещо Зенда ще разбере и ще се разсърди. - Казаха ми, че бил при Хората  на Тултек! - натърти на последните думи за да подчертае кой за него е по-важен. 
 - Тариец?! - Ин-Ао се замисли и сви рамене. - При нас няма такива. Нелъжа, балришар Хериан. - увери го витека и добави. - И аз гледах Мотубиб, но убийството е станало на обратната страна на света, не при нас. 
 Тримата еаритайци се спогледаха с непроницаеми лица. 
 - Добре, извинявай, объркали сме боровете със секвои. - кимна му с неловка усмивка Хериан и го освободи. 
 Тримата се гледаха дълго сред гробовна тишина. И най-добрите понякога правеха грешки. 
 - Е? - наруши мълчанието Ерик. - Ако е така ние току що предупредихме престъпниците, че сме след тях.  Трябва да сме внимателни, защото... - Ерик се огледа подозрително. -  Няма да е добре да сърдим Зенда.
 - Защо? - попита го Сурумир. - Ти по-слаб ли си? 
- А сам ли съм? - погледна го навъсен Ерик и потръпна от внезапен студ. 

 

 
 
 

 



Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: balar
Категория: Забавление
Прочетен: 294536
Постинги: 212
Коментари: 112
Гласове: 435
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031