Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.05.2018 14:24 - СВЕТЛИ И ТЪМНИ
Автор: balar Категория: Забавление   
Прочетен: 690 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 03.05.2018 06:40

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                                          2. СЪБУЖДАНЕ


 Слънцето пръскаше златни лъчи над земята погали нежно тримата витеци  застанали насред леха в градината. Заедно вече бяха насели лук и сега бе ред на чесъна. Нямаше нищо по-хубаво от спокойствието на мирния фермерски живот, носеше радост и удолетворение, всяко поникнало стръкче, всеки зрял плод извикваше гордост в сърцето на фермера, че е направил нещо голямо, граничещо с вълшебство. 
 Хериан направи кладенче с мотиката и Сваран сложи три скилидки ухилен до ушите. След него Ариана зарови семената и поля с лейката. От сутринта бяха в градината и до вечерта май щяха да засеят всичко планирано.  
 - Неможе ли по-бързо? - попита Сваран като погледна кошницата пълна с чесън. 
 - Може, но удоволствието се губи. - отвърна Ариана и се сети, че сина им непознава друг живот, освен този. Блясъка на дворците, лицемерието на придворните, раболепието на слугите...никога нямаше да разбере какво е било. 
 - Бягай да играеш. - рече му с усмивка Хериан. Да скиташ волно, да правиш каквото си искаш и когато си искаш, да говориш каквото мислиш без страх, че ще разсърдиш някого, това бе истинска свобода. 
 - Аз искам да помогна. - намръщи се Сваран и очите му светнаха в бяло. Пръст се вдигна във въздуха и из лехата зейнаха дупки, скилидките полетяха от кошницата и във всяко кладенче отидоха по три, накрая висящата във въздуха пръст падна и покри семената. - Ето! - обяви гордо момченцето и се изправи. 
  Двамата се спогледаха. И да се опитаха да му обяснят никога нямаше да ги разбере. 
 - С енергия е лесно, но нали се разбрахме да не я използваш за неща, които можеш и с ръцете си да свършиш! - каза му с укор Ариана. 
 - Карай. - сви рамене Хериан и пусна мотиката. - Без това и на мен ми омръзна.  Браво, последователю на Тербел! - изсмя се и вдигна сина си на ръце. 
 - Мързеливци! - изгледа ги възмутена наужким Ариана. Нямаше да си признае, че от самото начало идеята й се бе сторила  глупава. Да се правят на фермери за забавление не беше за тях. Физическото натоварване бе важно, но човек трябваше и да знае какво всъщност прави. 
- Значи да си намерим нещо мързеливо за правене. - позамисли се Хериан. -  Но какво? 
  Откъм овощната градина се зададе тъмнобрад витек и спря до лехата. Огледа я критично и поклати глава. 
  - Кой го направи това?! - попита възмутен Кудур - Имате ли представа какво сте направили?  Нищо няма да поникне! 
 - Само помагах. - отвърна Сваран. 
 - Аааа! Помагал! 
 Витека отиде при тримата и впи гневен поглед в очите на Хериан. 
 - Махай се от нивата ми и си намери нещо друго за опропастяване! - процеди през зъби. 
 - Добре де. - сви рамене Хериан. - Какво предлагаш? - попита го спокойно. Кудур имаше право да се сърди. Беше им обяснил, че ако ползват енергия тя ще повреди семената и те няма да поникнат. 
 Витека сви рамене.  
 - Помагай на Сурумир и Муршил, да речем...- отвърна Кудур и се почеса по тила зачуден какво да измисли. Двамата споменати бяха възстановили школата Дилом-Очан, за която всички избягваха да говорят, затова и небеше популярна като Севиш-Очан. Поне легално никой непознаваше никого от нея. Там не се беше влизало само с желание, не беше за всеки. 
 - Звучи добре, но идеята...не е тази.
 - Хериан, неможеш да правиш всичко, което ти хрумне, дори това, което никога не си виждал как става.  Много е забавно и лесно да си фермер - от страни! 
 - Това да се пресъединим към Сурумир не звучи зле. - отбеляза Ариана и присви очи. - Всъщност отваря добри възможности. 
 Хериан я изгледа леко пребледнял. Веднъж вече бе работил за Сурумир, тоя човек можеше да е по-зъл от вълк, по-студенокръвен от змия и по-отровен от скорпион.  Освен това вече му бяха предложили да се пресъедини към групата, но бе отказал, понеже идеята му бе да си гледа живота и семейството в мир. Без да се замесва в нищо, което би застрашило покоят им. 
 - Не искаш да се замесваш с тях. - увери я шепнейки.
 - Казал един от Далнозорките за останалите. - изсмя се Кудур.  
 Хериан изпуфтя с досада. 
 Взеха си довиждане с витека и се пренесоха в апартамента си, в крепостта. Работата и забавлението явно не трябваше да се смесват.
 След като се изкъпа и преоблече Хериан седна на дивана и се загледа замислен във  стената отсреща, изрисувана със заснежени планински върхове. Да си почива или по-точно абдикира от задълженията си беше хубаво. Спокойно и мирно, без проблеми и без нищо сериозно. Кмета Ерик вършеше всичко и него никой не го и търсеше. В началото се сещаха, но постепенно всички се пренасочиха към всеотдадения на работата си тергалан, оставяйки на мира балришара, който ги караше сами да си измислят разрешение на проблемите. 
 Ариана се появи откъм банята, седна до него и взе дистанционното от масичката до себе си. Изрисуваната стена светна и се  раздели разкривайки голям екран. 
 - Новините продължават с репортаж на стията Мотубиб - усмихна се срещу тях  разпространителката на клюки Кейкрия. 
 - Простотиите на Тербел и Диагил! - възкликна Хериан. Имаше предвид екрана, едно от многото изобретения на стража и стията му, които правеха живота по-лесен и забавен, на пръв поглед. 
 На екрана се появи висок млад мъж с обръсната глава, а зад него се виждаше поляна насред гора от млади дръвчета.
 - Здравейте приятели. - поздрави стията с каменно лице и продължи с кух равен глас. -  За съжаление днес няма  да ви разсмея. Не! - Очите на стията помръкнаха. - За съжаление тук,  на тази поляна,  снощи са се родили нови демони! - стражът се дръпна и камерата показа голям плосък камък оплескан с кръв. - Тук, снощи, при пълнолуние, витеци са станали аешмади. Все още водим разследване, така че де факто незнаем нищо. Съжалявам. - измърмори накрая стията и сложи край на прекия репортаж. 
 Хериан остана загледан напред, но вече не слушаше думите на Кейкрия. Някой бе нарушил единствения закон. Имаха само един, да не се избиват, и някой го бе пристъпил. 
 Изправи се и очите му светнаха в бяло. Май беше време за работа. 


Ерик проследи с поглед витечката Ардиш, докато влизаше в кабинета му. Подаде му папката, която носеше и застана мирно,  като войник,  в дясно от стола му.
 - Свободно. - напомни й, че вече не е балкирия и тя се отпусна леко изчервена. 
 Разтвори папката и зачете резултатите от разследването. Първо бе пробвал по-лесния начин, но Алина го бе изгонила само като чу какво иска от нея. Следващият в списъка му бе бил Севар, който отказа да се занимава, понеже не бил некромант и нямал намерение да става. Тогава прибягна към трудния начин, но Упуфуп нямаше необходимата техника, а  Химир нямаше време. Накрая се бе обърнал към собствените си хора. Не искаше да ги тревожи, но нямаше избор. Сега техните резултати бяха в ръцете му.  Първото, което го изненада беше, че единият витек бе фалшив. Кукла, направена така изкустно, че да заблуди витека, което значеше, че беше капан заложен от убиеца. Но откъде той ще знае кой и кога ще мине през необитаемите долни коридори на подземните етажи? 
 - Кой е бил в Еаритай преди четири нощи? - попита Ерик и остави папката на бюрото. 
 Ардиш кимна и се замисли. 
 - Бривин, Хериан, Аз, Ти, Урнан, Метвин и Атиг. Последния не се брои. От останалите само ти си останал до сутринта. Бривин е наминал към осем, едновременно с Метвин.  Двамата са взели части за сеялки и са си отишли веднага. Хериан и Ариана са наминали само колкото да покажат Чибат-Тир на сина си някъде около осем и полвина и са заминали. Урнан ти е донесъл акула, понеже загубил  баса, на който сте се хванали. Аз бях свидетел на баса, така че бях с вас до около десет, когато пирата си тръгна. - Изреди всички със спокоен равен глас. - Заключение : Атиг е убит от външен. 
 - Външен ли? - изгледа я с недоумение Ерик. -Какво ще рече външен? Кой му има зъб пък на него? 
 - По-точно кой му няма. - поправи го Ардиш. - Напълно неуправляем, правещ каквото му скимне, без да се съобразява с елементарни правила. Извинявай, но беше въпрос на време това да се случи. Когато човек непрекъснато си вре носа навсякъде рано или късно му го чупят. 
- Говорим за убийство! - намръщи се Ерик. Беше права. В такъв случай кого ли бе ядосал до толкова, или може би бе видял нещо, което не е трябвало. 
 - Не можеш ли в качеството си на Страж дааа..го намериш? - запита умислено Ардиш. Случилото се беше сериозно, само с обикновенни средства неставаше. 
 - Пробвах, още тогава, в коридора реших да го намеря веднага. Едва после си дадох сметка, че нещо не беше наред. Като Патрон, аз знам във всеки един момент моите подопечни къде са, какво правят и дори какво мислят. Когато някой или нещо ги застрашава аз знам кой и защо. - отвърна Ерик. Само, че не винаги. Лик му бе обяснил как да скрие дело на свой човек от очите на останалите стражи и стии,  дори тези на върха ставаха като глухи и слепи. Бе пробвал с Батрак, след като му обясни какво иска да направи. Химир така и не бе разбрал, че един от хората му се рее из стратосферата на планетата наслаждавайки се на гледката.  А ако и другите знаеха същия номер? Едва ли бе патент на Лик. 
 - Тогава?
 - Тогава си права - въздъхна тергалана - Външен е.  Но кой е, откъде е и защо? Загадка. - отвори чекмеджето на бюрото и пребра папката там. - Засега това остава между нас, за да нетревожим другите. - рече тихо. - Атиг беше скитник, така че на Нагай, Хериан и Олгвира едва ли ще им направи впечатление, че е изчезнал безследно. Ако въобще се сетят за него. 
 Ардиш кимна бавно. Струваше й се нередно да пазят в тайна кой е жертвата, но от друга страна да разгласят щеше да е като да предупредят убиеца да се пази. 
 Обърна се и напусна кабинета с маршова стъпка. 
 Останал сам Ерик се замисли за останалите стражи на реда. Кой от тях би помогнал някому да елиминира негов подопечен. Ирлик бе първият заподозрян, затова отпадаше веднага. Пък и стията му не би паднал до там. Бяха едва в началото, за вражди по между им неможеше и да се мисли. 
 - Загадка. - прошепна тихо и погледна към тавана.  Кой ли беше? Или кои?



 
 
 
 
 



Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: balar
Категория: Забавление
Прочетен: 294530
Постинги: 212
Коментари: 112
Гласове: 435
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031