Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.04.2018 11:28 - ПА-КАЛА
Автор: balar Категория: Забавление   
Прочетен: 565 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 25.04.2018 11:36

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                                             5.  Подозрения
                                      

 Тишина и спокойствие.  Широките, като улици, коридори бяха празни, залите - пусти.  Дори животните и растенията изглеждаха унили. Въздухът в Крепостта миришеше особенно, тежка, студена миризма на гробница, запечатана преди хилядолетия.  Никой незнаеше какво се случва из планетата, отвън, не смееха и да попитат алките, но всеки от витеците усещаше с духа и сърцето,  кръвта и костите си онова, което ставаше там.
 Подивели стихии вилнееха неукротими, само осем същества, като стълбове от ярка светлина се движеха из планетата и се опитваха да укротят яростта на стихиите. Увиснал във въздуха, насред чудовищен по сила ураган, Галдор се взираше надолу към повърхността, където земята се цепеше с бучене и към черните небеса с рев се устремяваха гейзери лава, идеща от недрата на Теран, Нещо небеше наред. 
- Какви ги вършиш Андурин! - извика с глас като гръм стълба синя светлина, който бе Галдор. 
 В отговор под него зейна дълбока бездна, която бързо се запълни с огнена лава, кръв от огън потече към морето. 
 - Андурин! - светлината се стопи в Галдор и сините му очи се взяха в земята и огъня с недоумение. - Енлил? - огледа се и се почуства сам. - Уракон?! - откъм морето му отговори само бесния рев на вълните. Опита се с мисъл да достигне до тях, но неуспя. Нямаше ги дори Стиите-Стражи на посоките. - Какво да....- озадачения шепот бе заглушен от воя на вятъра, който го блъсна в лицето. Синият стълб светлина блесна отново, а после бавно взе да се разтваря и изчезва, като мираж. Накрая останаха само черни облаци раздирани от нажежени до бяло мълнии и дива хала ревяща от ярост. 


Тултек гледаше навъсен Ин-Ао, докато слушаше идеите му за бъдещето на Крепостта. Сам си бе признал, че преди това е разговарял със Сатуам. Не,  че беше лошо да изберат кмет чрез гласуване, все едно си избират селски старейшина, но тук щяха да са само година и нямаше смисъл.
 - Значи предпочиташ да си останеш тук вместо да се пребереш в родината си? - запита го сурово балришара. -  Не искаш да участваш в изграждането на нова държава, предпочиташ да си седиш тук, като плъх?  
Ин-Ао сви рамене. Накани се да отговори когато силен трус накара халбите бира на масата да се разплискат, а столовете заскърцаха.
 Двамата скочиха на крака и се спогледаха.
- Нна..ллиии...сссмеее...нна...сссииггуррннооо...? - прошепна Ин-Ао. Алките трябваше да опазят Крепостта читава, докато стражите на посоките укротяват стихиите отвън. Витеците нетрябваше да усетят нищо.
 - Уж. - сви рамене Тултек.  Усети нечие мисловно повикване и кимна като на себе си.  - После ще говорим. - каза към витека и изчезна облян в бяла светлина.
 - Дали не е от канализацията? - промърмори Ин-Ао и се почеса зачуден по тила.


Залата за събрания се намираше на най-горния етаж, тук бяха и всичките дванадесет Огледала за Шпионаж, които в момента бяха включени и показваха различни места от Теран.  С мрачни лица тардурите се взираха в тях и усещаха студ докато наблюдаваха тоталната разруха. Дори непогледнаха към появилите се балришари, алки и новите осем пазители на посоките. 
 - Какво се случва? - попита с леден глас Тедан, обръщайки се едновременно с останалите към новодошлите, чиито очи се бяха втенчили с ужас и неверие в Огледалата.- Нали загивайки Галдор, Андурин, Енлил и Уракон, Мейдеви, Асвейра, Талия и Ифимона, трябваше да укротят подивелите стихии?! Тях ги няма, а хаосът вън заплашва да ни унищожи! Не съм алк, но от това което виждам, мога да кажа, че сме пред  взрив.
 Силен трус накара витеците и стражите да се олюлеят. А нетрябваше земетресенията да се усещат в Крепостта. 
 Алките се спогледаха. Случващото се беше отвъд възможностите им. 
- Птицата е решила да умрем. - прошепна  кисалка Намтар. - Ние сме стражи на планетата, но има неща отвъд нас, тях неможем да спрем, неможем да повлияем на свъхсили. 
 - Теран умира. - каза тихо Лумаш. Нямаше нужда да обяснява на дълго и широко, нещо очевидно.
 - А теранците? - запита Дилан. - Извикахме ви за да помислим как да спасим хората.
 - А с теркелешите ще си поговорим като се върнат. - добави свирепо Омфрит. Беше ясно кой е виновен. 
 - Не ги съдете прибързано. - рече умислен Табарн . - Никой незнае защо са изтребили нещо, там някъде, до крак, и защо Върховните Стражи, които са с тях, са дали съгласието си.  Помислете! От една страна те дават съгласие нещо да бъде изличено, от друга Те са Длъжни да накажат заради това извършителите. Нещо не се връзва, освен ако нямат нещо предвид. 
  - Промениха пророчествата. - отвърна Нинурат. - Но въпреки това неспряха унищожението. Първо градовете и цивилизацията, после хората, сега самата планета. Каква е идеята? Тергаланите се опитаха да ги измамят превръщайки милиарди теранци във витеци, за да не умрат по време на войната. От тези милиарди неуязвими воини оцеляха накрая само тези, които сега са тук, в Крепостта,  580 хиляди души. Това е отговора на върховните стражи! Какво са си говорили Балиш, Алина, Тумдрак и Турвати само те си знаят, но да се опиташ да ги измамиш явно е невъзможно. 
 - Но защо ще искат да унищожат планетата и хората? - запита Олент и усети да го побиват ледени тръпки. 
- Планетата...Хората... - Диара поклати глава с погнусена физиономия. - Не са ви виновни тергаланите, нито върховните стражи! Огледайте се около себе си, вгледайте се в самите себе си! Долу е хаос,  Гинунгагап е зейнала бездна, ненаситна паст, но въпреки усилията ми немога да насмогна да пречистя цялата мръсотия, стичаща се там! Прелива, толкова чернилка се е насъбрала, че е невъзможно да се изчисти. Те го знаят! Знаят и че случи ли се това с планетата е свършено, умира заради нарушения баланс. Всеки от нас е виновен за това, което ще се случи, защото равновесието е крехко и най-малкото отклонение води до беди. В случая отклонението е толкова голямо, че ни чака унищожение.  Какви хора...?! - едва се свържа да не се изплюе. Лесно беше да обвиниш някой, който го няма за да се защити, по-трудно бе да видиш собствената си вина. 
- Какво предлагате? - попита всички Тедан. Диара говореше от  позицията на пазител на тъмния извор, нямаше как да види и доброто в хората. 
- Можем да използваме земетресенията за да отделим Крепостта - отвърна замислен Лумаш - Така при евентуален взрив ще излетим в космоса като астероид.  Това ние осемте можем да го направим. 
- И къде ще отидем? - попита го  еаналка Лизандир. 
 - Където Птицата е рекла. - Сви рамене Лумаш.  
- А ако негръмне?
 - Ще си имаме летяща крепост.
 - Ти ли ще я държиш? - изгледа го намръщен Табарн.







Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: balar
Категория: Забавление
Прочетен: 197670
Постинги: 199
Коментари: 104
Гласове: 363
Архив
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930