Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.07.2015 16:12 - СЛЕДИ В МРАКА
Автор: balar Категория: Забавление   
Прочетен: 753 Коментари: 0 Гласове:
0



                                                              7. 
                                                  МИСТЕРИИ


Слънчевите лъчи огряха двамата витеци стоящи край торището зад конюшните,  а вятърът лъхащ в лицата им им напомни,  че имат още много работа. До вечерта всичко трябваше да е натоварено в огромни сандъци и пратено в Табар при алките,  но Нагай се взираше мрачно в тора и нямаше намерение да започва,  а Калбрик се бе отказал да му обяснява повече  колко е важно  това,  което правят.  
- Няма да го преглътна! - изръмжа Нагай дълбоко обиден и заби лопатата в купа пред себе си. 
- А така! - изсмя се Калбрик. - Насочи гнева към конструктивна дейност. Използвай лошите емоции за добро. 
- Не ми се прави на тансат!- изгледа го Нагай. - Добре знаеш,  че ме натопиха. Тъпата кама изобщо не би трябвало да съществува. Беше призори,  единсвеното,  за което се сетих беше Магниригур и ...- сведе глава навъсен,  а после погледна към синьото небе.
- Не се впрягай толкова. На всички им е ясно,  че Метарн и Ивин играят някаква игра. Отначало изглеждаха като някакви върли врагове на Арбаг и Зиртия,  а сега ...явно им е омръзнало. - витека въздъхна и се захвана с ринене на тор. 
- Грозно е да си обвинен невинен. - процеди през зъби Нагай.
- И какво? Утре всичко ще свърши.  Остави ги да си играят безмислените игрички,  правят си интересното. 
- На мой гръб! - обяви Нагай възмутен. Той отговаряше за защитата, който и да стоеше зад отстраняването му добре знаеше какво прави. Елиминирането на Вириат също беше хитро,  нищо че бе инсценировка и витека сега се намираше във отражението Хатанала за да не бъде засечен. Случилото се не приличаше на обикновен черен хумор,  а на опасен заговор с цел отслабване на защитата. Разбира се Табарн бе поставил на негово място витека Муршил, така че врагът да започне да си мечтае за дните на Нагай. И все пак кой си бе направил труда да слезе на дъното на пропастта,  в която се бе сринал пред очите му Балшир-Хуран,  само заради една кама от черно злато?  Имаше и друг въпрос: защо му се сруваше,  че познава Брикс,  а Ивин отскоро се държеше като един негов познат?  


Влезе в шатрата бавно като воден на заколение. Чистотата и реда този път не му направиха впечатление,  нито пъстрите цветя сложени във ваза на ниската софра до огъня. 
 Свали ботушите си до входа и погледна умислен жената стояща на големия сламенник наричан "легло".  Зачуди се дали веднага да атакува или да продължи още малко да се преструва на нещо като слуга. 
 Ниншара остави книгата,  която четеше и се изправи, гледайки го изненадана все едно неочакваше да се върне от мисията дадена му от Елор. 
- Успяхте ли да откриете балришарите?! - запита хладно. 
 - Който търси си намира каквото е заслужил. - отвърна Брикс студено взян в лицето й.-Елор е мъртъв. - добави тихо следейки лицето и очите й. 
 Витечката изсумтя презрително. 
- Естествено,  че ще е мъртъв, предупредих го. - каза студено,  а лицето й остана спокойно сякаш смъртта на витека не значеше нищо. 
- Не го убиха балришарите,  а някакви странни твари. 
- Елор да не е идиот! - възкликна Ниншара и се навъси. - Завел ви е при...Амаот?! И тримата сте живи? 
 Брикс се почеса по тила. Предателката бе лапнала въдицата. 
- Очевадно. - кимна той и се опита да изглежда поне малко смутен. - Какво са те тримата? 
- Роби! - отвърна Ниншара и смута в окото на Брикс стана истински.
Господарите на хаоса бяха военачалници на Аритхин и равни на балришарите и стражите,  беше странно някой да нарича роби върховни водачи. Освен ако този някой не смята себе си за повече от тях. 
- Доста ужасни на вид роби. - отбеляза Брикс. 
 Ниншара се изсмя. 
- Не повече от караконджулите на  Упуфуп.
 Брикс стисна зъби за да запази лицето си равнодушно. Какво намекваше Ниншара? Онези три същества не бяха господарите на хаоса,  а само подставени лица за пред витеците-предатели,  на които явно нямаха толкова доверие,  че да се покажат. Но откъде имаха караконджули,  след като тергаланите ги бяха изтребили,   правейки услуга на всички включително и самите създания. Първо камата,  сега и това. В такъв случай Хух наистина ли беше Хух или обикновен жител на отражението  Ашрапаха, където живееха същества хранещи се с енергия? 
- Това неправи ли господарите на хаоса страхливци? - запита с равен глас. - Защо не си вършат работата сами? 
Ниншара се разсмя весело. 
- Не задавай глупави въпроси,  ако искаш да живееш дълго. - каза му през смях. - Кой генерал сам си води битките,  след като разполага с достатъчно пушечно месо около себе си?! Водачите стоят на страни от мелето,  нали имат армия. 
- Това е нечестно! - заяви навъсен и витечката го изгледа озадачена. - Щом са толкова силни защо са им армии? - пристъпи бавно напред и добави. - Действат като страхливци и подлеци вместо да се покажат и умрат в честен бой. 
- Какви ги говориш! - изсъска Ниншара пребледняла. 
- Истината казвам. Само страхливците се крият и ползват марионетки истинските воини излизат смело срещу врага - очите му светнаха в бяло - а слабаците се крият като мишки. 
- Спри! - заповяда му студено Ниншара и се огледа с паника в очите. - Не си търси белята витеко! 
 Брикс я изгледа зачуден защо не пламва или поне да почне да дими. Присви очи и отскочи назад като попарен в мига,  в който осъзна защо не изгаря от самосебе си. Само на същества от Теран и отраженията му действаше Огледалото на Емоциите. Но нямаше как да е и господар на хаоса. 
- Незнаеш и полвината от това,  което става! - обяви ледено Ниншара. - Ясно ми е че  витеците,  които се пишат предатели просто целят да научат къде са господарите на хаоса за да съобщят на балришарите за тях. Но си нямаш идея какво ви е замислила великата господарка този път! 
- Не ме интересува. - сви рамене Брикс и светлината бликна от очите му и го обви изцяло. Очите на жената се превърнаха в две дупки мрак,  но в същия миг към нея полетя кълбо Бял Огън и я удари в гърдите преди да успее да реагира, същевременно два лъча на Въздух смесен с Огън на Багад  пронизаха челото й. Нечовешки вой огласи шатрата и няколко витеци нахлуха вътре и спрели до входа се зазяпаха в изгарящото същество и светещия стълб енергия,  който горейки го извличаше информация от ума му. 
 Повей от някъде разпиля праха на Ниншара докато светлината се стопяваше в Брикс. Той въздъхна и се обърна към витеците,  които го гледаха озадачени. 
- Какво става тук? - попита навъсена Зиртия. 
- Нищо. - сви рамене Брикс. 
- Да бе! - изсмя се невесело Ардиш и потри носа си за да покаже,  че й мирише. 
- С един злодей по-малко. - обади се  Аран. - Лично аз сега ще спя по-спокойно! Или може би я харесвахте? 
 Останалите поклатиха отрицателно глави и побързаха да излязат от шатрата. 
Аран се вгледа внимателно в Брикс и присви очи. 
- Това господар на хаоса ли беше? - попита преглъщайки другия си въпрос. 
- Не! - отвърна тихо Брикс и мравки полазиха по гърба му. - Нещо не по-малко зло,  но не са те! Нещо,  което е измамило балите представяйки се за същества от съседната звездна система. Нещо решило да се възползва от войната за лична облага. 
- Може ли по-ясно. 
- Чакай първо да асимилирам  информацията,  която извлякох от мозъка й. - Брикс навъсен седна на едното от столчетата край софрата и се замисли над наученото,  без да обръща внимание на стърчащия до него Аран чакащ отговори. Нещо продало се на Па-Кала одавна,  без никой нищо да заподозре,  дошло одавна за да може лесно да се слее с множеството и да действа спокойно.
- И? -запита нетърпеливо Аран.
- В по-голяма беда сме отколкото си мислехме. - отвърна Брикс и погледна Аран в очите. - Твърде заети витеците и стражите не са обърнали внимание на малка подробност. Щом има военачалници има и армия,  която ги следва. 
- Армия? - изшептя витека и потръпна от внезапен студ. - Каква армия? Нали ги победихме? 
- Победихме дирахтамите и техните армии хипнотизирани мутанти и зомбирани хора. Едва сега се сблъскваме с врага, а той не е човек за разлика от онези. 
- Какво да правим? 
- Питай Табарн,  не мен. Щом Балиш е избрал за кметове на дванадесетте стана и петте катакомби определени витеци значи им е казал нещо, което знае като Водач. - изгледа витека накриво и добави - Сега изчезвай и нека разговора си остане между нас.  
 Аран изсумтя. 
- Да не те видях само аз? 
 - И с какво ще ти помогне настойчивоста? Освен да оплескаш нещо. Помагай на Сурумир, нашата работа  е прекалено опасна. Освен това съм едноокия пират Брикс, както виждаш, което трябва да ти подскаже,  че нищо не е свършило с елиминацията на Ниншара и Елор,  а сега започва. 
Аран въздъхна примирено,  обърна се и излезе от шатрата. 
 Брикс се загледа навъсен след него. Зачуди се откога армиите на врага бяха готови и защо старите стражи и витеци не знаеха нищо по въпроса. Отговора може би беше в Урнун-Наунет и правилата й. Змията беше мъртва,  но отровата й все още действаше. Излизаше,  че Аритхин бе решила този път да се подсигури за всеки случай.  Но и те си имаха козове.  


Очите на паяците наблюдаваха внимателно ставащото в бившия дворец на Упуфуп. През осемте чифта очи гледаха четирма тардури,  които наблюдаваха озадачени случващото се. 
 Трима витеци стояха край една маса и похапваха кървавите останки на странните същества,  които смятаха за господари на хаоса. Омазани с кръв довършиха зловещия си обяд и се разсмяха доволни. Изправиха се и се огледаха с безизразни лица. 
- Странно. - рече единия равнодушно. - Нивут не се появи на пиршеството. - очите му потъмняха превръщайки се в черни дупки мрак. - Не я усещам. 
 Другите двама се спогледаха. 
- Как така не я усещаш? 
- Да не е унищожена? 
 Тримата застинаха  объркани. 
 Стъпки откъм коридора ги накараха да се извърнат към входа на залата-дворец готови за бой. Хората,  които влязоха ги накараха да се спогледат пребледнели. 
- Разкрити сте. - извика към тях един от седемте витеци. 
- Е,  щом се налага. - сви рамене единия от тримата канибали. 
 Паяците на алките разкриха на тардурите една странна битка, в която обвитите в мрак господари на хаоса с лекота победиха седемте балришари на куп. Витеците дори неуспяха да се защитят като хората,  сякаш нямаха енергия дори за прост щит от Земя.  
 Когато приключиха тримата се спогледаха очудени от случилото се. 
- Какво беше това? Това ли бяха страховитите същества,  за които ни прати тук великата господарка? 
- Трябваше да ги питаме преди да ги унищожим. Но явно бяха те. 
- Тогава къде е Нивут? Тези мижавци ли са я елиминирали?! 
- Трябва ли ти? Сега ще има повече за нас. 
Тримата се изгледаха един друг подозрително. 


- Това не е истина!- възкликна Гилзан загледан в огледалото предавател,  с чиято помощ виждаха през очите на двата паяка. 
- Естествено,  че не е. - съгласи се Етас. Който и да беше направил клонингите в бързината бе допуснал големи грешки. 
 Тедан и Банджа се спогледаха. Беше им ясно какво виждат,  но каква беше идеята на балришарите нямаха представа. Вече си бяха достатъчно скрити под образи смятани от витеците за препорочни престъпници,  по погрешка станали витеци. 
- Какво незнаем? - запита Тедан. 
- Имайки предвид скоростта на събитията просто нямат време да ни кажат. - отвърна Етас
- Поне видяхме лицата на истинските господари на хаоса. - отбеляза Банджа. - Тая Нивут е унищожена и остават тия тримата,  които трябва да са Амаот,  Хух и Аутхух. 
- Невярвам! - заяви Гилзан навъсен. Бяха ги направили за смях карайки ги да гонят някакъв си вампир. Врагът някак си знаеше всяка тяхна стъпка предварително и правеше всичко възможно да ги обърка предавайки в ръцете им точно това,  което искат да намерят. - Това са поредните подставени лица! Време е да се вслушаме в хората! - изправи се рязко и кимна подканващо на останалите.  Не биваше да забравят,  че миналата чакрабалаера те бяха победили Па-Кала и сега Аритхин се бе подготвила много по-добре,  изтегляйки войски от други части заради тях. За нея войната се бе превърнала в лично отмъщение,  заради погрома нанесен й миналия път. Всичко случващо се приличаше на замазване на очи с отпадъци. 
-Не търсим истинското зло,  а само негови подобия. - каза тихо Етас. - За пример взимаме аешмади,  демони и стии,  забравяйки,  че те са необходимото зло и са част от цялото. Трябва да погледнем нещата от друг ъгъл, те не биха се замесили в никакви злодеяния,  защото действат тайно. 
 Тримата до него се спогледаха очудени. 
- Невидимо зло. - прошепна озадачен  Тедан. - Нещо,  което на пръв поглед изглежда добро, но като задълбаеш излиза някаква гадория? 
- Да! Това трябва да търсим и за тази цел ще трябва да обърнем внимание на всеки един витек на Теран. Те са някъде там. Врагът е прекалено мръсен и няма намерение да ни подценява. Дори напротив,  явно ни смята за прекалено опасни,  след като действа толкова потайно. 
- Това,  че ги е страх не е добре. -  въздъхна Тедан. - Страхливият враг е по-страшен и от отчаяния. Винаги съм си представял войните като кървави мелета подобно на онова с мутантите и зомбитата. А излиза,  че воюваме на мисловно ниво. На истина трябва да обърнем внимание на хората докато не е станало твърде късно. 
 Четиримата застанаха в средата на шатрата и от тях заструи бяла светлина. Господарите на хаоса искаха душите на техните теранци,  ама щяха да ги получат някой друг път.


 













Тагове:   магия,   война,   мир,   светлина,   мрак,   хаос,   враг,   зло,   ред,   приятел,   добро,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: balar
Категория: Забавление
Прочетен: 295609
Постинги: 212
Коментари: 112
Гласове: 435
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031