2. 
                                           ПОДОЗРЕНИЯ 


 Ханът бе пълен с хора,   чиито гласове се смесваха с музиката,  трите сервитьорки едва насмогваха да обслужат всички,  а от кухнята се носеше дим каращ клиентите да преглъщат  гладно. Разговорите обаче този път небяха весели както обикновенно,  а петимата музиканти свиреха  мрачни мелодии за кръв,  война и смърт.  
 Сурумир стовари поредните халби бира на тезгяха и погледна въпросително Нагай който бе застанал пред него в поза " ще се бием ли или да?". 
- Търся един червенокос и едноок. - каза той навъсен. - Енергийната следа тръгва от шатрата на хората ти. 
- И какво? - погледна го студено в очите Сурумир и стисна зъби.  Наведе се към бледорусия витек и изшептя. - Този когото търсиш се нарича Брикс и е мой готвач на когото вярвам и съм го посветил в някои работи. На обяд дойде странен тип и той се хвана с него. 
Нагай присви очи. Малкам се беше объркал в опита си да копира Ерик. 
- Искам да го видя! - обяви Нагай и мина зад бара кдето беше кухнята преди да са го спрели. 
 Лъхна го мирис на прясно сготвена храна,  а тримата готвачи се потяха край печките приготвяйки поръчки. 
- Търся Брикс. - подвикна хладно. 
 Високият витек пържещ картофи се извърна и го погледна с досада. Главата му бе избръсната и лъщеше от пот. 
- Какво! - тросна се намръщен,  че му пречат на работата. Остави тигана настрани от огъня и  заби очи в тези на досадника влязал където нетрябва. 
- Днес на обяд си говорил с някакъв странен тип. - каза Нагай опитвайки се да прочете нещо по лицето му. - Видели са те. 
 Брикс го огледа внимателно с непроницаемо лице.  Пред него стоеше грамаден витек с почти бяла коса дълга до раменете и очи сини като самото небе,  носеше обикновенни дрехи в синьо и жълто и кафеви ботуши и ръкавици,   въоръжен само къс меч на колана. 
- Разбирам. - рече спокойно. - Видя ми се странен и реших да го проверя,  но се оказа,  че е просто витек от накунаталския стан тръгнал по следите на похитителите на деца.  Не знам какво си мислиш,  че правиш но ти предлагам да спреш. - в очите му за миг блесна паника,  която веднага се смени с безразличие
 - Аз съм пазителя на Магниригур. - навъси се Нагай. - . Не се опитвай да ме плашиш.  От къде си Брикс? - запита равнодушно. - Името ти е сометрийско и се използва само от една фамилия по интересни политически причини.  
- Стига! - сряза го готвача,  обърна се и продължи да пържи картофи. - Не е твоя работа. 
Нагай се втренчи в гърба му стаписан. Силата на гласа беше слаба,  но мисловната сила ударила ума му едновременно с думата беше страховита. 
- Ддоббре...- измърмори Нагай и излезе без повече приказки. Почуства се като дете,  на което му е забранено да язди на далече. 
  Глъчта в залата го накара да се опомни и да се навъси очуден как една дума го е принудила да се подчини. Нима имаше витеци с подобна сила? Прииска му се да се върне и да заплаши готвача,  че ще го навади на балришарите като се появят,  ако не му каже повече,  но се отказа. 
- Май те изгониха. - отбеляза Сурумир и му подаде халба бира. 
Нагай взе чашата и отпи голяма глътка. 
- Тоя Брикс...какво знаеш за него? - попита намръщен. 
- Каквото ми трябва. - отговори студено Сурумир гледайки Нагай в очите. - Примири се с факта,  че те е разкарал и толкова. 
- Изчезват деца Сурумир! Независимо от фракциите в това трябва да сме заедно! Ако не друго поне да съгласуваме действията си. - Нагай си допи бирата,  остави чашата и замина с бързи крачки. 
- Да бе. - изръмжа след него Сурумир. Последното нещо,  което щеше да направи беше да разкрие с какво се занимават той и останалите. Това небяха неща,  които хора като Нагай,  Табарн,  Калбрик и други биха разбрали.  От самото начало имаше особено чуство,  че витека нарекъл себе си Брикс не е този за когото се представя. Но немислеше да споделя с никого нищо,  ако бе прав то му бе гласувано доверие,  което никога нямаше да предаде. 
  Заслуша се в мелодията свирена от музикантите и за пореден път се запита къде са балришарите и кога ще се върнат. 


Луната светеше на мастиленото  небе,  а стана бе притихнал. Само нощната стража обикаляше покрай шатрите с ръце на оръжията и светнали в бяло очи. 
 Застанал пред шатрата,  където спяха нощем,  Брикс се прозя сладко и се огледа подозрително,  след което отново прие вида на едноокия червенокос пират и   тръгна спокойно между палатките.   
 Вървейки стигна чак до конюшните и там спря и се огледа. Забеляза сянка вървяща към него. Не приличаше на страж. Те носеха пълна бойна екипировка,  готови за бой във всеки един миг. Навик останал им след битките със зомбитата. Носеше обикновенни кожени дрехи за лов и рапира на колана. Лицето му бе скрито от качулката,  но Брикс усети очите  които го изучаваха сякаш беше някакво невиждано чудо. 
- Добър вечер. - рече непознатия спокойно щом спря до витека. 
- Такава е. - въздъхна Брикс и погледна към луната за миг преди отново да забие поглед в странника. - Сън не ме хваща. - добави с лека усмивка. 
- И мен. - изсмя се закачуленият.
Брикс се опита да види скритото от качуката лице,  но неуспя.  Знаеше по име всеки един витек в този стан,  знаеше близките ии и роднините на роднините им и можеше да се закълне в Тваздар,  че този не го познава. Усети лъч Въздух на Еа,  който се опита да проникне в ума му и се навъси. 
- Хубава дегизировка. - прошепна с усмивка като отблъсна лъча енергия. 
- Ъ...и твоята. - отвърна объркана Селена. Балите бяха описали един от господарите на хаоса,  но никъде из дванадесетте стана и петте катакомби нямаше теранец с това описание. 
- И какво ти говори това? - попита я Брикс кисело.
Селена изпуфтя и се облегна на оградата на конюшните до него. 
- Че  сте прави. Трябва да привлечем вниманието му. Трябва да накараме витеците да скочат и да търсят препорочни. Такива  вече няма,  но четиримата не го знаят. 
- Съмнявам се.  
 Двамата замълчаха когато забелязаха към тях да върви един от нощните пазачи на  стана. Изглеждаха подозрителни така,  че витека бе длъжен да ги провери. 
- Какво правите тук по това време? - попита воинът без да вдига наличника на шлема си. 
- Шляем се. - отговори Брикс спокойно. 
Странен хлад ги лъхна откъм войника и те  се спогледаха. 
- Значи ви е скучно? - изсмя се той. - Тогава мога ли да ви намеря малко работа? Имам познат в стана край  Нешан,  ако не сте заети ще му отнесете ли едно писмо? - запита хладно. 
- Мога. - съгласи се веднага Брикс. 
Пазача щракна с пръсти и в лявата му ръка се появи свитък,  който предаде на витека. 
-  Казва се  Елор - рече тихо. - Няма да ти е трудно да го намериш,  той е от помощниците на тамошния кмет Лумаш. А след като се върнеш ще помислим за награда,  мога да накарам Табарн да те направи съветник или нещо такова. 
- Звучи добре. - кимна с доволна усмивка Брикс. 
Войника им махна за довиждане и отмина с бързи крачки. 
Първата работа на двамата бе да прочетат писмото с помоща на Въздух и Огън,  но знаците им бяха абсолютно непознати. 
- Аз отивам в Нешан. - прошепна Брикс. - Ти се погрижи за тоя с маймунските йероглифи. 
- Необиждай маймуните! - изръмжа Селена и се дематериализира сливайки се с въздуха. 
Брикс въздъхна и погледна нагоре към луната и звездите. Дали не бяха по следите на повече от един? Опита се отново да прочете странните знаци,  но неуспя. Беше два след полунощ,  но знаше някой който с радост би му помогнал дори в този час.  
  Както и очакваше в  долината на стражите работата продължаваше и нощем. Огледа се и с помоща на Въздух  на Багад откри този,  който му трябваше. Тъмнокосия витек наблюдаваше механичната бетонобъркачка,  до която стоеше средоточен в работата си. Брикс се прокашля и витека се извърна към него . 
- Здравей Барвин. - поздрави Брикс. 
- Добър вечер. - отвърна равнодушно. Витека пред него беше странен. - С какво мога да помогна? - запита гледайки червенокосия подозрително. 
- Преди малко някакъв ми даде писмо,  но неможах да го прочета,  знаците са ми съвсем непознати. - обясни Брикс и му връчи свитъка. 
Очите на Барвин светнаха в бяло и той насочи лъч от омесени Въздух  и Огън към хартията. Опита се да сравни знаците с нещо познато, но неуспя. Прекъсна връзката с Багад и въздъхна с яд. 
- Немога. - прошепна и върна свитъка на Брикс. - Всички писмености на Теран,  колкото и различни да изглеждат по между си са сродни,  разликите идват от опити за опростяване или декориране,  а понякога и от недоглеждане или невнимание на писача. Така един и същи знак може да се срещне по над двадесет различни начина изписан.  Това тук обаче няма нищо общо с букви,  йероглифи,  пиктограми или руни,  което е странно. - Барвин се огледа и добави. - По-добре го занеси на когото са ти казали и от реакцията му ще се разбере какво пише. 
- А ако пише да ми отрежат главата? - навъси се Брикс.
- Съмнявам се еднооки пирате! - изсмя се Барвин. - Приличаш на опасен главорез,  а ако  си на прав път ще получиш и други мисии. 
- Не съм навит,  но ще внимавам. До скоро. - бяла светлина бликна от очите на витека и взе да го обгръща.
- Успех. - пожела му Барвин с усмивка и продължи с работата си.