Постинг
02.06.2015 12:51 -
НОВИТЕ ВИТЕЦИ
Автор: balar
Категория: Забавление
Прочетен: 672 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 02.06.2015 20:03
Прочетен: 672 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 02.06.2015 20:03
11.
ДЪЛГ И ЧЕСТ
От покрива на стъпаловидната пирамида се откриваше великолепна гледка във всички посоки. Сега, когато не беше останал нито един противник можеха да поседнат и да се насладят на красотата на подземната кухина. С маскираните бяха проключили дори да имаше други на повърхността, то и техните часове бяха преброени.
- Някой сети ли се да прочете нещо от умовете им? - попита Янтар загледан в скалактон проблясващ ту в зелено ту в бяло.
- Не. - прошепна Джураг и прехапа устни.
- Тия бяха от твърде високо ниво щом разчитаха повече на мисловни атаки. - каза замислен Стенел. - И имах помощник между другото. Превърна златото на един от противниците ми в черно.
- Хм. - изгледа го Хериан. - В такъв случай трябва да разберем какво знаят. Сигурно вече са намерили шестимата, които останаха.
- Съмнявам се. - изсумтя Тултек. - Те ни следят и се надяват ние да ги отведем до тях. Засякох Темот по едно време.
- Туй жените са страшна работа! - възкликна Лейджа и се разсмя с останалите.
Сградата под тях се разтресе и те отскочиха във въздуха със светнали в бяло очи. Под тях скалата започна да се руши и части от нея политаха надолу в тъмното с глух грохот. Витеците се огледаха и забелязаха черна мъгла недалече от тях, която бързо приемаше форма. Пред очите им се материализира грамадна бяла змия със светещи сини очи.
- Съжалявам, но дългът си е дълг! - обяви Мехен или Мохехет.- Беше чест за мен да работя заедно със същества като вас теранците.
- Мехен! - възкликна изненадан Янтар.
- Вече съм себе си - Мохехет. - поправи го бялата змия. Огледа балришарите и въздъхна. - Не очаквах вашите теранци да са толкова...милички. Мисля, че след толкова време ми е жал защото свикнах с тях. Не искам да се бия със същества, на които помагах хиляди епохи, макар да знаех че това време ще дойде и ще трябва да се изправя срещу...приятели.
- Мехен. - изгледа я стаписан Хериан.- Дължим ти прекалено много, но както каза дългът си е дълг! Хиляди по хиляди пъти твоите съвети спасяваха теранците, с риск да си навлечеш гнева на Урнун посочваше верния път въпреки нея. Затова сме ти благодарни. Няма как да не знаеш какво те чака появявайки се пред нас.
- Рано или късно щяхме да се срещнем.
- Защо не се появи при другите? - попита я Нинурат тихо.
- Защото исках да ви видя вас преди да изчезна за вечно. Знам, че този път пленници не ви трябват заради Урнун и смятам, че това е умно решение балришари. - отговори Мехен и кимна подканващо. - Не ме е страх да падна в битка със същества заслужили ...- светещите сини очи ги изгледаха озадачени.
- Кажи го! - подкани я Стенел.
- ...Заслужили обичта ми. - изшептя змията и тялото й взе да потръпва. Светлината в очите бавно потъмняваше като стихващ огън. - За милиони години така и не разбрах какво е да си пленник. Забравих, че съм пленник. Забравих омразата, злобата жаждата за мъст, мисията си забравих. За което ви благодаря, благодаря на всички теранци и стражи на реда. - Очите на змията потъмняха ставайки като две дупки черен мрак. - Сбогом балришари, пазете хората и ги защитавайте каквото и да става,
с цената на всичко както винаги. Търсете където най-малко бихте очаквали и победете...- гласът заглъхна и бялото тяло избухна в пламъци. Змията сама се бе унищожила не допускайки бой с доскорошни приятели.
Седемте се взираха в изгарящото от самосебе си тяло слисани от заявленията на змията.
- И за нас беше чест Мехен. - каза тихо Янтар.
- И ти благодарим, че се грижеше за хората ни спасявайки ги от беди. - добави Хериан.
Увиснали във въздуха петимата демони се спогледаха с влажни очи. Бяха станали свидетели на самоунищожението на един от господарите на хаоса който изгоря в пламъците на собствените си добри чуства.
- Неее...- чу се тих шепот зад тях и те се обърнаха на мига обвити в сива мъгла. Пред тях стоеше огромна черна рогата змия с червени очи загледани към мястото където преди миг бе изгоряла бялата змия. - Защо ме изостави Мехен. Нали заедно щяхме да обучаваме новите пазители на двата извора?! - червените очи се преместиха на демоните и змията изсъска. - Ето ги следовниците ми! Сатуам, Шитала и Дра-Самен, Темот и Хаерон.
- Апофис или Папауа стои пред нас? - запита го хладно Дра-Самен.
- А вие като кого искате да ме запомните? - огледа ги навъсен Апофис. - Като пазителя на черната вода или като един от господарите на хаоса?! - въздъхна и очите му светнаха. - Вие ми показахте какво значи да следваш емоциите си, показахте ми разнообразието от чувства и желания из Теран. Следвахте ме независимо от края и ми позволихте да участвам в битки, в които не е важно колко ще умрат, а колко ще оцелеят. Гласувахте ми доверие като ми дадохте отговорна задача въпреки, че знаехте, че съм пленник и господар на безредието. Показахте ми, че и в най-отвратителното нещо има красота, и в най-черното има и светлина. Беше забавно...
Петимата се спогледаха.
- Какво ги говориш учителю? - попита го навъсена Шитала. - Благодарение на теб сме тук сега и сме това, което сме. Ти беше единствения, който ни подаде ръка когато никой друг не искаше и да чува за нас.
- Ние бяхме просто едни уязвими захвърлени от всички, отречени и забравени - добави Темот - прокълнати и отритнати. Всички ни сочеха с пръст и чудовищата викаха към нас : " вижте чудовището!" . Все едно сме искали да се родим такива каквито сме се родили. Не им дойде на ум че те, които ни сочеха със пръст, ни превърнаха в това, което бяхме. Някой даде ли ни избор? Не! Но ти ни научи да бъдем силни и ни показа, че и в мрака има пътища.
Змията изсъска оглеждайки ги внимателно. Петимата демони го гледаха със съжаление. Усети от към тях да го лъхва някакво топло чуство. Червената светлина в очите на змията взе да се топи от тази емоция която май беше и негова.
- Чувствата са взаимни деца...- изшептя тихо рогатата змия и избухна в ярки пламъци.- Сбогом и продължавайте напред в мрака, там някъде все ще има светлинка, която да ви стопли...
Демоните сведоха глави, а пепелта в която се превърна змията се разнесе из подземната кухина от внезапен вятър. Петимата се извърнаха и срещнаха погледите на балришарите стоящи недалече от тях.
- Те се самоунищожиха за да не се бием по между си. - каза тихо Сатуам.
- Те бяха приятели. - сви рамене Тултек. - Останаха четирима, но ви предлагаме да ги оставите на нас. Тях Аритхин ги е изтеглила от други бойни полета заради нас седмината. Не ги познава никой от вас или стражите, дори ние само сме чували за тях. Средоточете се в защитата както останалите.
- Как да ги разпознаем, ако ни нападнат? - попита Дра-Самен.
- Ще разберем като му дойде времето. - сви рамене Стенел.
Петимата демони пожелаха успех на витеците и изчезнаха обвити в тъмна мъгла.
Балришарите огледаха необятната пещера замислени. Оставаше да елиминират само още четирима от господарите на хаоса, но кои бяха и къде се намираха никой не знаеше.
- Къде най-малко бихме очаквали? - зачуди се Лейджа. - Сигурно сред самите теранци.
- Не ги познаваме лично само сме чували за тях. Нямаме идея как действат. - сви рамене Нинурат. - Единствения начин е да се възползвам от знанията на оракул.
- Турвати ще знае ли? - попита осъмнен Хериан. - Тя няма досег с Аритхин за да знае плановете й. Инъче досега да сме приключили.
- Да сте забелязали, че преди всяка вражеска атака почваме да подозираме всеки? - попита замислен Джураг. - Този път обаче може наистина врагът да е сред нас.
- Предлагам да идем и да попитаме някой, който знае нещо за четиримата. - каза Янтар сурово. - Няма смисъл да търсим нещо, което не знаем дори как изглежда.
- Кого? - запита Стенел като вдигна рамене. - Къде има някой който да ги знае? С какво да отидем при този някой? Границата е безкрайна и милиард години няма да ни стигнат за да го открием. Не разполагаме с толкова много време.
- Балиш дали ще знае? - зачуди се Лейджа.
- Изключено. - поклати глава Хериан. - Нито върховните стражи, нито балите биха могли да знаят нещо несвързано с нашата система. Дори в Олеум няма да намерим нищо за тях. До тук беше лесното!
- Но можем да се свържем с някой от другите воеводи и да питаме - предложи Стенел.
- Как?
- С помоща на Шан-Тваздриш-Субум. Стражите го ползват за връзка с Тваздар, ако е достатъчно силен ще успеем да се свържем с някой от другите и да го питаме.
- Ще ни се смеят и едноклетъчните! - намръщи се Джураг. - Да не сме бебета та да неможем сами да се оправим?! Няма да е лесно както до сега, но вече стигнахме до най-горното ниво и да се излагаме накрая ще е смешно. Които и да са, където и да са ще ги намерим там където най-малко очакваме да бъдат.
- Ние веднага бихме се хвърлили на хора с авторитет, които всички признават за водачи. - каза хладно Нинурат. - Или на престъпниците и демоните. Това е очевадно.
- Ще трябва да се заровим дълбоко в сенките. - кимна Хериан. - Вече са сами, но това ги прави още по-опасни. Нека се разделим и всеки да поеме следа. Ще ги издирваме един по един бавно и внимателно за да не разберат кого от четиримата търсим. Намерим ли един ще сме открили и останалите. И имайте предвид, че стражите и стиите им трябва да се подготвят за битката с Аритхин. Крайно време е да спрем да ги използваме и да ги оставим да се приготвят.
- Да се заровим в сенките? - изгледа го очуден Тултек. - Останалото ми е ясно, но как да се скрием когато няма вече и един, който да не ни познава.
- Лесна работа, няма да сме ние. - отговори Хериан . - Винаги съм си мечтал да разбера какво е да не те познава никой. Сега ни се отдава възможност да научим.
- Това ще помогне ли? - попита скептично Стенел. - Вече имам опит в девет занаята така, че не е проблем, обаче къде е гаранцията, че ще се натресем на някой от тях
- Имаме три години и полвина на разположение да ги намерим и елиминираме.- отбеляза Янтар. - Затова вместо да говорим да се захващаме за работа. Нека всеки сам си прецени как да действа, важното е да ги намерим. Ако не го направим дори да победят стражите няма да има къде да се върнат. Няма да има свят, няма да има отражения, няма да има ...слънце. И този път и нас няма да ни има. Затова стига сме си чесали езиците, а да върви и да ги намираме където и да са, които и да са.
Останалите кимнаха замислени. Да търсиш нещо, което дори незнаеш какво е и къде е беше непосилна задача. Факта, че бяха седем срещу четири не означаваше нищо, понеже и силите на тези неизвестни врагове не се знаеха. А тези, които може би знаеха нещо бяха прекалено далече за да ги попитат.
- Ще ги открием. - изпуфтя Стенел. - Каквото и да става, за всеобщо добро, трябва да ги намерим. Колкото и силно да хапят, колкото и отрова да пускат нетрябва да ги оставяме.
Бяла светлина бликна от очите на седемте, обви ги, а после се стопи заедно с тях.
ДЪЛГ И ЧЕСТ
От покрива на стъпаловидната пирамида се откриваше великолепна гледка във всички посоки. Сега, когато не беше останал нито един противник можеха да поседнат и да се насладят на красотата на подземната кухина. С маскираните бяха проключили дори да имаше други на повърхността, то и техните часове бяха преброени.
- Някой сети ли се да прочете нещо от умовете им? - попита Янтар загледан в скалактон проблясващ ту в зелено ту в бяло.
- Не. - прошепна Джураг и прехапа устни.
- Тия бяха от твърде високо ниво щом разчитаха повече на мисловни атаки. - каза замислен Стенел. - И имах помощник между другото. Превърна златото на един от противниците ми в черно.
- Хм. - изгледа го Хериан. - В такъв случай трябва да разберем какво знаят. Сигурно вече са намерили шестимата, които останаха.
- Съмнявам се. - изсумтя Тултек. - Те ни следят и се надяват ние да ги отведем до тях. Засякох Темот по едно време.
- Туй жените са страшна работа! - възкликна Лейджа и се разсмя с останалите.
Сградата под тях се разтресе и те отскочиха във въздуха със светнали в бяло очи. Под тях скалата започна да се руши и части от нея политаха надолу в тъмното с глух грохот. Витеците се огледаха и забелязаха черна мъгла недалече от тях, която бързо приемаше форма. Пред очите им се материализира грамадна бяла змия със светещи сини очи.
- Съжалявам, но дългът си е дълг! - обяви Мехен или Мохехет.- Беше чест за мен да работя заедно със същества като вас теранците.
- Мехен! - възкликна изненадан Янтар.
- Вече съм себе си - Мохехет. - поправи го бялата змия. Огледа балришарите и въздъхна. - Не очаквах вашите теранци да са толкова...милички. Мисля, че след толкова време ми е жал защото свикнах с тях. Не искам да се бия със същества, на които помагах хиляди епохи, макар да знаех че това време ще дойде и ще трябва да се изправя срещу...приятели.
- Мехен. - изгледа я стаписан Хериан.- Дължим ти прекалено много, но както каза дългът си е дълг! Хиляди по хиляди пъти твоите съвети спасяваха теранците, с риск да си навлечеш гнева на Урнун посочваше верния път въпреки нея. Затова сме ти благодарни. Няма как да не знаеш какво те чака появявайки се пред нас.
- Рано или късно щяхме да се срещнем.
- Защо не се появи при другите? - попита я Нинурат тихо.
- Защото исках да ви видя вас преди да изчезна за вечно. Знам, че този път пленници не ви трябват заради Урнун и смятам, че това е умно решение балришари. - отговори Мехен и кимна подканващо. - Не ме е страх да падна в битка със същества заслужили ...- светещите сини очи ги изгледаха озадачени.
- Кажи го! - подкани я Стенел.
- ...Заслужили обичта ми. - изшептя змията и тялото й взе да потръпва. Светлината в очите бавно потъмняваше като стихващ огън. - За милиони години така и не разбрах какво е да си пленник. Забравих, че съм пленник. Забравих омразата, злобата жаждата за мъст, мисията си забравих. За което ви благодаря, благодаря на всички теранци и стражи на реда. - Очите на змията потъмняха ставайки като две дупки черен мрак. - Сбогом балришари, пазете хората и ги защитавайте каквото и да става,
с цената на всичко както винаги. Търсете където най-малко бихте очаквали и победете...- гласът заглъхна и бялото тяло избухна в пламъци. Змията сама се бе унищожила не допускайки бой с доскорошни приятели.
Седемте се взираха в изгарящото от самосебе си тяло слисани от заявленията на змията.
- И за нас беше чест Мехен. - каза тихо Янтар.
- И ти благодарим, че се грижеше за хората ни спасявайки ги от беди. - добави Хериан.
Увиснали във въздуха петимата демони се спогледаха с влажни очи. Бяха станали свидетели на самоунищожението на един от господарите на хаоса който изгоря в пламъците на собствените си добри чуства.
- Неее...- чу се тих шепот зад тях и те се обърнаха на мига обвити в сива мъгла. Пред тях стоеше огромна черна рогата змия с червени очи загледани към мястото където преди миг бе изгоряла бялата змия. - Защо ме изостави Мехен. Нали заедно щяхме да обучаваме новите пазители на двата извора?! - червените очи се преместиха на демоните и змията изсъска. - Ето ги следовниците ми! Сатуам, Шитала и Дра-Самен, Темот и Хаерон.
- Апофис или Папауа стои пред нас? - запита го хладно Дра-Самен.
- А вие като кого искате да ме запомните? - огледа ги навъсен Апофис. - Като пазителя на черната вода или като един от господарите на хаоса?! - въздъхна и очите му светнаха. - Вие ми показахте какво значи да следваш емоциите си, показахте ми разнообразието от чувства и желания из Теран. Следвахте ме независимо от края и ми позволихте да участвам в битки, в които не е важно колко ще умрат, а колко ще оцелеят. Гласувахте ми доверие като ми дадохте отговорна задача въпреки, че знаехте, че съм пленник и господар на безредието. Показахте ми, че и в най-отвратителното нещо има красота, и в най-черното има и светлина. Беше забавно...
Петимата се спогледаха.
- Какво ги говориш учителю? - попита го навъсена Шитала. - Благодарение на теб сме тук сега и сме това, което сме. Ти беше единствения, който ни подаде ръка когато никой друг не искаше и да чува за нас.
- Ние бяхме просто едни уязвими захвърлени от всички, отречени и забравени - добави Темот - прокълнати и отритнати. Всички ни сочеха с пръст и чудовищата викаха към нас : " вижте чудовището!" . Все едно сме искали да се родим такива каквито сме се родили. Не им дойде на ум че те, които ни сочеха със пръст, ни превърнаха в това, което бяхме. Някой даде ли ни избор? Не! Но ти ни научи да бъдем силни и ни показа, че и в мрака има пътища.
Змията изсъска оглеждайки ги внимателно. Петимата демони го гледаха със съжаление. Усети от към тях да го лъхва някакво топло чуство. Червената светлина в очите на змията взе да се топи от тази емоция която май беше и негова.
- Чувствата са взаимни деца...- изшептя тихо рогатата змия и избухна в ярки пламъци.- Сбогом и продължавайте напред в мрака, там някъде все ще има светлинка, която да ви стопли...
Демоните сведоха глави, а пепелта в която се превърна змията се разнесе из подземната кухина от внезапен вятър. Петимата се извърнаха и срещнаха погледите на балришарите стоящи недалече от тях.
- Те се самоунищожиха за да не се бием по между си. - каза тихо Сатуам.
- Те бяха приятели. - сви рамене Тултек. - Останаха четирима, но ви предлагаме да ги оставите на нас. Тях Аритхин ги е изтеглила от други бойни полета заради нас седмината. Не ги познава никой от вас или стражите, дори ние само сме чували за тях. Средоточете се в защитата както останалите.
- Как да ги разпознаем, ако ни нападнат? - попита Дра-Самен.
- Ще разберем като му дойде времето. - сви рамене Стенел.
Петимата демони пожелаха успех на витеците и изчезнаха обвити в тъмна мъгла.
Балришарите огледаха необятната пещера замислени. Оставаше да елиминират само още четирима от господарите на хаоса, но кои бяха и къде се намираха никой не знаеше.
- Къде най-малко бихме очаквали? - зачуди се Лейджа. - Сигурно сред самите теранци.
- Не ги познаваме лично само сме чували за тях. Нямаме идея как действат. - сви рамене Нинурат. - Единствения начин е да се възползвам от знанията на оракул.
- Турвати ще знае ли? - попита осъмнен Хериан. - Тя няма досег с Аритхин за да знае плановете й. Инъче досега да сме приключили.
- Да сте забелязали, че преди всяка вражеска атака почваме да подозираме всеки? - попита замислен Джураг. - Този път обаче може наистина врагът да е сред нас.
- Предлагам да идем и да попитаме някой, който знае нещо за четиримата. - каза Янтар сурово. - Няма смисъл да търсим нещо, което не знаем дори как изглежда.
- Кого? - запита Стенел като вдигна рамене. - Къде има някой който да ги знае? С какво да отидем при този някой? Границата е безкрайна и милиард години няма да ни стигнат за да го открием. Не разполагаме с толкова много време.
- Балиш дали ще знае? - зачуди се Лейджа.
- Изключено. - поклати глава Хериан. - Нито върховните стражи, нито балите биха могли да знаят нещо несвързано с нашата система. Дори в Олеум няма да намерим нищо за тях. До тук беше лесното!
- Но можем да се свържем с някой от другите воеводи и да питаме - предложи Стенел.
- Как?
- С помоща на Шан-Тваздриш-Субум. Стражите го ползват за връзка с Тваздар, ако е достатъчно силен ще успеем да се свържем с някой от другите и да го питаме.
- Ще ни се смеят и едноклетъчните! - намръщи се Джураг. - Да не сме бебета та да неможем сами да се оправим?! Няма да е лесно както до сега, но вече стигнахме до най-горното ниво и да се излагаме накрая ще е смешно. Които и да са, където и да са ще ги намерим там където най-малко очакваме да бъдат.
- Ние веднага бихме се хвърлили на хора с авторитет, които всички признават за водачи. - каза хладно Нинурат. - Или на престъпниците и демоните. Това е очевадно.
- Ще трябва да се заровим дълбоко в сенките. - кимна Хериан. - Вече са сами, но това ги прави още по-опасни. Нека се разделим и всеки да поеме следа. Ще ги издирваме един по един бавно и внимателно за да не разберат кого от четиримата търсим. Намерим ли един ще сме открили и останалите. И имайте предвид, че стражите и стиите им трябва да се подготвят за битката с Аритхин. Крайно време е да спрем да ги използваме и да ги оставим да се приготвят.
- Да се заровим в сенките? - изгледа го очуден Тултек. - Останалото ми е ясно, но как да се скрием когато няма вече и един, който да не ни познава.
- Лесна работа, няма да сме ние. - отговори Хериан . - Винаги съм си мечтал да разбера какво е да не те познава никой. Сега ни се отдава възможност да научим.
- Това ще помогне ли? - попита скептично Стенел. - Вече имам опит в девет занаята така, че не е проблем, обаче къде е гаранцията, че ще се натресем на някой от тях
- Имаме три години и полвина на разположение да ги намерим и елиминираме.- отбеляза Янтар. - Затова вместо да говорим да се захващаме за работа. Нека всеки сам си прецени как да действа, важното е да ги намерим. Ако не го направим дори да победят стражите няма да има къде да се върнат. Няма да има свят, няма да има отражения, няма да има ...слънце. И този път и нас няма да ни има. Затова стига сме си чесали езиците, а да върви и да ги намираме където и да са, които и да са.
Останалите кимнаха замислени. Да търсиш нещо, което дори незнаеш какво е и къде е беше непосилна задача. Факта, че бяха седем срещу четири не означаваше нищо, понеже и силите на тези неизвестни врагове не се знаеха. А тези, които може би знаеха нещо бяха прекалено далече за да ги попитат.
- Ще ги открием. - изпуфтя Стенел. - Каквото и да става, за всеобщо добро, трябва да ги намерим. Колкото и силно да хапят, колкото и отрова да пускат нетрябва да ги оставяме.
Бяла светлина бликна от очите на седемте, обви ги, а после се стопи заедно с тях.
Няма коментари