Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.06.2015 12:51 - НОВИТЕ ВИТЕЦИ
Автор: balar Категория: Забавление   
Прочетен: 672 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 02.06.2015 20:03


                                                         11. 
                                            ДЪЛГ   И   ЧЕСТ


 От покрива на стъпаловидната пирамида се откриваше великолепна гледка във всички посоки. Сега,  когато не беше останал нито един противник можеха да поседнат и да се насладят на красотата на подземната кухина. С маскираните бяха проключили дори да имаше други на повърхността,  то и техните часове бяха преброени. 
- Някой сети ли се да прочете нещо от умовете им? - попита Янтар загледан в скалактон проблясващ ту в зелено ту в бяло. 
- Не. - прошепна Джураг и прехапа устни.  
- Тия бяха от твърде високо ниво щом разчитаха повече  на мисловни атаки. - каза замислен  Стенел. - И имах помощник между другото. Превърна златото на един от противниците ми в черно. 
- Хм. - изгледа го Хериан. -  В такъв случай трябва да разберем какво знаят. Сигурно вече са намерили шестимата,  които останаха. 
- Съмнявам се. - изсумтя Тултек. - Те ни следят и се надяват ние да ги отведем до тях. Засякох Темот по едно време. 
- Туй жените са страшна работа! - възкликна Лейджа и се разсмя с останалите. 
 Сградата под тях се разтресе и те отскочиха във въздуха със светнали в бяло очи. Под тях скалата започна да се руши и части от нея политаха надолу в тъмното с глух грохот. Витеците се огледаха и забелязаха черна мъгла недалече от тях,  която бързо приемаше форма. Пред очите им се материализира грамадна бяла змия със светещи сини очи. 
- Съжалявам,  но дългът си е дълг! - обяви Мехен или Мохехет.-  Беше  чест за мен да работя заедно със същества като вас теранците. 
- Мехен! - възкликна изненадан Янтар.
- Вече съм себе си - Мохехет. - поправи го бялата змия. Огледа балришарите и въздъхна. - Не очаквах  вашите теранци да са толкова...милички. Мисля,  че след толкова време ми е жал защото свикнах с тях.  Не искам да се бия със същества,  на които помагах хиляди епохи, макар да знаех че това време ще дойде и ще трябва да се изправя срещу...приятели. 
- Мехен. - изгледа я стаписан Хериан.- Дължим ти прекалено много,  но както каза дългът си е дълг! Хиляди по хиляди пъти твоите съвети спасяваха теранците,  с риск да си навлечеш гнева на Урнун посочваше верния път въпреки нея. Затова сме ти благодарни. Няма как да не знаеш какво те чака появявайки се пред нас. 
- Рано или късно щяхме да се срещнем.  
- Защо не се появи при другите? - попита я Нинурат тихо. 
- Защото исках да ви видя вас преди да изчезна за вечно. Знам,  че този път пленници не ви трябват заради Урнун и смятам,  че това е умно решение балришари. - отговори Мехен и кимна подканващо. - Не ме е страх да падна в битка със същества заслужили ...- светещите сини очи ги изгледаха озадачени. 
- Кажи го! - подкани я Стенел. 
- ...Заслужили обичта ми. - изшептя змията и тялото й взе да потръпва. Светлината в очите бавно потъмняваше като стихващ огън. - За милиони години така и не разбрах какво е да си пленник. Забравих,  че съм пленник. Забравих омразата,  злобата жаждата за мъст,  мисията си забравих. За което ви благодаря,  благодаря на всички теранци и стражи на реда.  - Очите на змията потъмняха ставайки като две дупки черен мрак. - Сбогом балришари,  пазете хората и ги защитавайте каквото и да става, 
с цената на всичко както винаги. Търсете където най-малко бихте очаквали и победете...- гласът заглъхна и бялото тяло избухна в пламъци. Змията сама се бе унищожила не допускайки бой с доскорошни приятели. 
 Седемте се взираха в изгарящото от самосебе си тяло слисани от заявленията на змията. 
- И за нас беше чест Мехен. - каза тихо Янтар. 
- И  ти благодарим,  че се грижеше за хората ни спасявайки ги от беди. - добави Хериан. 


 Увиснали във въздуха петимата демони се спогледаха с влажни очи. Бяха станали свидетели на самоунищожението на един от господарите на хаоса който  изгоря в пламъците на собствените си добри чуства. 
- Неее...- чу се тих шепот зад тях и те се обърнаха на мига обвити в сива мъгла. Пред тях стоеше огромна черна рогата змия с червени очи загледани към мястото където  преди миг бе изгоряла бялата змия. - Защо ме изостави Мехен. Нали заедно щяхме да обучаваме новите пазители на двата извора?! - червените очи се преместиха на демоните и змията изсъска. - Ето ги следовниците ми! Сатуам,  Шитала и Дра-Самен,  Темот и  Хаерон. 
- Апофис или Папауа стои пред нас? - запита го хладно Дра-Самен.
- А вие като кого искате да ме запомните? - огледа ги навъсен Апофис. - Като пазителя на черната вода или като един от господарите на хаоса?! - въздъхна и очите му светнаха. - Вие ми показахте какво значи да следваш емоциите си,  показахте ми разнообразието от чувства и желания из Теран. Следвахте ме независимо от края и ми позволихте да участвам в битки,  в които не е важно колко ще умрат,  а колко ще оцелеят. Гласувахте ми доверие като ми дадохте отговорна задача въпреки,  че знаехте,  че съм пленник и господар на безредието. Показахте ми,  че и в най-отвратителното нещо има красота,  и в най-черното има и светлина.  Беше забавно...
 Петимата се спогледаха. 
- Какво ги говориш учителю? - попита го навъсена Шитала. - Благодарение на теб сме тук сега и сме това,  което сме. Ти беше единствения,  който ни подаде ръка когато никой друг не искаше и да чува за нас. 
- Ние бяхме просто едни уязвими захвърлени от всички,  отречени и забравени - добави Темот - прокълнати и отритнати.  Всички ни сочеха с пръст  и чудовищата викаха към нас : " вижте чудовището!" . Все едно сме искали да се родим такива каквито сме се родили. Не им дойде на ум че те,  които ни сочеха със пръст,  ни превърнаха в това,  което бяхме.  Някой даде ли ни избор? Не!  Но ти ни научи да бъдем силни и ни показа,  че и в мрака има пътища. 
 Змията изсъска оглеждайки ги внимателно.  Петимата демони го гледаха със съжаление.  Усети от към тях да го лъхва някакво топло чуство. Червената светлина в очите на змията взе да се топи от тази емоция която май беше и негова. 
- Чувствата са взаимни деца...- изшептя тихо рогатата змия и избухна в ярки пламъци.-  Сбогом и продължавайте напред в мрака,  там някъде все ще има светлинка,  която да ви стопли...
Демоните сведоха глави,  а пепелта в която се превърна змията  се разнесе из подземната кухина от внезапен вятър.  Петимата се извърнаха и срещнаха погледите на балришарите стоящи недалече от тях. 
-  Те се самоунищожиха за да не се бием по между си. - каза тихо Сатуам. 
- Те бяха приятели. - сви рамене Тултек. - Останаха четирима,  но ви предлагаме да ги оставите на нас. Тях Аритхин ги е изтеглила от други бойни полета заради нас седмината. Не ги познава никой от вас или стражите,  дори ние само сме чували за тях.  Средоточете се в защитата както останалите. 
- Как да ги разпознаем,  ако ни нападнат? - попита Дра-Самен. 
- Ще разберем като му дойде времето. - сви рамене Стенел. 
 Петимата демони пожелаха успех на витеците и изчезнаха обвити в тъмна мъгла. 
 Балришарите огледаха необятната пещера замислени. Оставаше да елиминират само още четирима от господарите на хаоса,  но кои бяха и къде се намираха никой не знаеше. 
- Къде най-малко бихме очаквали? - зачуди се Лейджа. - Сигурно сред самите теранци. 
- Не ги познаваме лично само сме чували за тях. Нямаме идея как действат. - сви рамене Нинурат. -  Единствения начин е да се възползвам от знанията на оракул. 
- Турвати ще знае ли? - попита осъмнен Хериан. - Тя няма досег с Аритхин за да знае плановете й. Инъче досега да сме приключили. 
- Да сте забелязали,  че преди всяка вражеска атака почваме да подозираме всеки? - попита замислен Джураг. - Този път обаче може наистина врагът да е сред нас. 
- Предлагам да идем и да попитаме някой,  който знае нещо за четиримата. - каза Янтар сурово. - Няма смисъл да търсим нещо,  което не знаем дори как изглежда. 
- Кого? - запита Стенел като вдигна рамене. - Къде има някой който да ги знае? С какво да отидем при този някой? Границата е безкрайна  и милиард години няма да ни стигнат за да го открием.  Не разполагаме с толкова много време. 
- Балиш дали ще знае? - зачуди се Лейджа. 
- Изключено. - поклати глава Хериан. - Нито върховните стражи,  нито балите биха могли да знаят нещо несвързано с нашата система. Дори в Олеум няма да намерим нищо за тях. До тук беше лесното! 
- Но можем да се свържем с някой от другите воеводи и да питаме - предложи Стенел. 
- Как? 
- С помоща на Шан-Тваздриш-Субум. Стражите го ползват за връзка с Тваздар,  ако е достатъчно силен ще успеем да се свържем с някой от другите и да го питаме. 
- Ще ни се смеят и едноклетъчните! - намръщи се Джураг. - Да не сме бебета та да неможем сами да се оправим?! Няма да е лесно както до сега,  но вече стигнахме до най-горното ниво и да се излагаме накрая ще е смешно. Които и да са,  където и да са ще ги намерим там където най-малко очакваме да бъдат. 
- Ние веднага бихме се хвърлили на хора с авторитет,  които всички признават за водачи. - каза хладно Нинурат. - Или на престъпниците и демоните. Това е очевадно. 
- Ще трябва да се заровим дълбоко в сенките. - кимна Хериан. - Вече са сами,  но това ги прави още по-опасни. Нека се разделим и всеки да поеме следа.  Ще ги издирваме един по един бавно и внимателно за да не разберат кого от четиримата търсим. Намерим ли един ще сме открили и останалите. И имайте предвид,  че стражите и стиите им трябва да се подготвят за битката с Аритхин. Крайно време е да спрем да ги използваме и да ги оставим да се приготвят.  
- Да се заровим в сенките? - изгледа го очуден Тултек. - Останалото ми е ясно,  но как да се скрием когато няма вече и един,  който да не ни познава. 
- Лесна работа,  няма да сме ние. - отговори Хериан . - Винаги съм си мечтал да разбера какво е да не те познава никой.  Сега ни се отдава възможност да научим. 
- Това ще помогне ли? - попита скептично Стенел. - Вече имам опит в девет занаята така,  че не е проблем,   обаче къде е гаранцията,  че ще се натресем на някой от тях
-  Имаме три години и полвина на разположение да ги намерим и елиминираме.- отбеляза Янтар. - Затова вместо да говорим да се захващаме за работа.  Нека всеки сам си прецени как да действа,  важното е да ги намерим. Ако не го направим дори да победят стражите няма да има къде да се върнат. Няма да има свят,  няма  да има отражения,  няма да има ...слънце. И този път и нас няма да ни има.  Затова стига сме си чесали езиците,  а да върви и да ги намираме където и да са,  които и да са. 
 Останалите кимнаха замислени. Да търсиш нещо,  което дори незнаеш какво е и къде е беше непосилна задача.  Факта,  че бяха седем срещу четири не означаваше нищо,  понеже и силите на тези неизвестни врагове не се знаеха. А тези,  които може би знаеха нещо бяха прекалено далече за да ги попитат. 
- Ще ги открием. - изпуфтя Стенел. - Каквото и да става,  за всеобщо добро,  трябва да ги намерим. Колкото и силно да хапят,  колкото и отрова да пускат нетрябва да ги оставяме. 
 Бяла светлина бликна от очите на седемте,  обви ги,  а после се стопи заедно с тях.






                                            





Тагове:   война,   мир,   светлина,   мрак,   хаос,   враг,   зло,   ред,   приятел,   добро,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: balar
Категория: Забавление
Прочетен: 295623
Постинги: 212
Коментари: 112
Гласове: 435
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031