Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.10.2014 13:26 - ПЪТЯТ НА ЖЕРАВА
Автор: balar Категория: Забавление   
Прочетен: 1153 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 01.10.2014 14:42

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                                                       ГЛАВА   ШЕСТА 
                                                          САРИЯ  

Пренесоха се в предградията решени да разгледат целият град. Северното слънце осветяваше прави като струни широки улици и големи площади,  кръгли храмове без покриви, в които горяха "вечни" огньове и зелени паркове в които се разхождаха  различни хора и играеха деца. 
- Балшир-Артан номер две. - изсмя се Стенел и Шейла го изгледа засегната. 
Двамата с Датрик бяха поканили Стенел,  Лумаш,  Сурумир и Кирейна да разгледат столицата на источен Киериш или Тамерзан. Не изглеждаха да са много впечатлени. Липсата на крепостни стени и наличието на тълпи мирни хора говореха, че никой не се страхува от нападение. Дори не носеха оръжия със себе си. 
- Доста празнично са настроени. - отбеляза Лумаш. В очите му хората, покрай които минаваха бяха като безделници. Дали изобщо мислеха за хилядите войници охраняващи Стената? Вече бяха я посетили. Според легендите всички витеци се включили в построяването й за да се вдигне по-бързо. И цялата армия на Тамерзан бе средоточена там.  Едновременно с възмущението от безделничеството го обзе и чуството, че се е набутал с тия валширтански глупости. Едно беше да спориш с някой,  който е далече,  а съвсем друго да се срещнеш лице в лице с действителността. Самият вид на Сария му подсказваше, че може само да си мечтае някой тук да го приеме за велик цар. 
- Май си прав - почеса се по тила Датрик зачуден. Нямаше идещи празници в близките дни. Какво се готвеха да празнуват? 
- Може да е като при нас в Тариаш- предположи Сурумир. - И най-малкото нещо е повод за празник,  ако е свързано с витек,  страж или някоя царска особа.  
- Това е Тамерзан! - заяви Шейла. - Все едно да сравниш земята с небето. 
Поредният площад преля в огромен парк ограждащ  пищен дворец със високи кули,  по които се развяваха огненооранжеви знамена с черен дракон на тях, статуи ги гледаха от первазите на терасите и покрива,  на който имаше зимна градина. Масивни колони поддържаха арката на централния вход,  към който водеха стръмни стъпала. 
- Това вече е различно. - рече тихо Сурумир. Техните дворци си бяха просто огромни къщи-крепости,  в които при нужда да се събере цялото градско население,  а това бе като излязло от четката на художник прекалил с цветовете и декоративните елементи. 
Спряха пред стълбището и погледнаха към входа пазен от войници в медни ризници и шлемове и наметнали черни плащове. 
-  Дали от вътре е толкова бляскаво? - запита Кирейна.  Дори в Треашум палатите бяха по-скромни. Строени по-скоро с практична цел,  отколкото за демонстрация. 
- Хайде да влизаме- подкани останалите Датрик и пое нагоре по стълбите,  а те го последваха. 
 По средата на пътя обаче Стенел спря и се навъси. 
- Какво има ? - попита го Шейла озадачена. 
- Каква е вероятността Нинурат да се е върнал и да е вътре?- запита по-скоро себе си балришара. Току що бе отбил в страни от себе си търсещ лъч. 
- Дай да видим - предложи Сурумир. 
- Това би било взаимно неуважение. - скръсти ръце Лумаш. Отпусна ги и добави- Значи не е той. 
Продължиха с по-бърз ход нагоре. Подминаха стражите и влязоха в голям салон,  пода на който бе покрит с плочи в зелено и кафяво, а тавана обкован в медни листове. По стените ярки фрески изобразяваха бойни сцени. Стълбище водеше към горните етажи,  а до него имаше кабинка на асансьор побиращ до трима души. От салона тръгваха два коридора,  а срещу самият  вход се виждаше тронната зала. 

Вещицата погледна с ирония младежа,  а после вързаната за стол девойка в тъмни кожени дрехи. Да я натресът в нейната килия беше досадно. Беше й тясно и без съкилийници. 
- Мараш е леко изкуфял от старост. - рече тя и поклати глава. За сега държаха пленницата опоена,  но докога? Освен това начинанието на първият министър беше безмислено.  
- Не мога да го предумам. - сви рамене  Витар - От известно време не е същият- оператора-ритриш преглътна на сухо. - От него лъхат, като от гробища, студ и мрак.  И здраво ще загази когато оракулът се върне. И аз покрай него. 
- Не се безпокой. - рече му Еранг - Едва ли някой ще те предпочете пред балришар. 
- Аз и не искам!- заяви Витар. - Но никой не ме чува. - Мараш искаше да го ожени за абсолютно непозната,  за която твърдеше,  че била принцеса . Със Огън и Въздух на Еа Витар бе разбрал,  че е от предалечна страна наречена Барсубаш, наричаше се Ариана и беше на двадесет години, а хартийката размахвана от чичо му беше отпреди двадесет и пет години. Но Мараш нещеше и да чуе,  че се е объркал. 
 - Може би е дошло време истините да излязат на яве. - въздъхна вещицата и седна край  масата. 
- Каква истина? - запита навъсен Витар. Искаше просто малко помощ,  някакъв съвет как да се измъкне от ситуацията. 
- Има замесени витеци. На времето Еулмаш и Алдимир доста често се навъртаха  из двореца. А аз гледах да не се навирам в очите им прекалено.  Но една принцеса наистина се превърна в принц. Роди се принцеса, а на другата сутрин Ургар представи принца!-  вещицата се изсмя. 
 -Значи да питам тях. - ритриша се позамисли и огнена светлина бликна от очите му и го обви. А после се стопи заедно с него. Единственото спасение беше да говори с тези,  които стояха в дъното.

Залата, в която влезе бе почти празна. В средата имаше тепих за тренировки по ръкопашен бой, а покрай стените гимнастически уреди и пренадлежнасти.  До тук го бе отвел един от многото проследяващи лъчи Въздух. Но едно беше да откриеш пакалид,  а съвсем друго да го атакуваш. Освен това с него имаше хора,  с които разговаряше тихичко насред залата за тренировки.  
Скрит от Въздух се преближи и прати лъч Огън омесен с Въздух към пакалида в плът,  но се дръпна веднага. Лъча сякаш бе проникнал в безкрайна пустота където няма нищо.  
Отстъпи назад от групичката тамерзанци и отхвърли прикриващият го плащ от Въздух на Багад. Петимата се втренчиха в него изненадани. 
- Шпионин! - скочи на крака Мараш сочейки го с пръст. 
- По-кротко. - вдигна омиротворително ръце Хериан - Спокойно старче.- очите му се втренчиха в тези на пакалида,  предствавящ се за наместника  на тамерзанският цар. 
- Еара-тум!- изръмжа единият от мъжете до него. 
- Не правете нищо глупаво тамере-сани такива! - предупреди ги балришара. - Дръпнете се от него и изчезвайте от тук! 
Четиримата се спогледаха озадачени. Нямаха оръжия, беше забранено да носят такива в двореца,  досега трябваше да ги е накълцал на парчета със меча,  който носеше,  вместо това им казваше да заминават. 
- Ще се върнем! - рече с яд единия - Въоръжени! 
- Би било тъпо! - каза му Хериан без да спира да гледа Мараш в очите. 
Таморанците излязоха на бегом  сблъсквайки се на входа с друга група, която връхлетя в залата и спря зад хурита. 
- Какво правиш тук? - запита изненадан Стенел. 
- Дълга история. - отвърна Хериан без да се обръща. 
Петимата застнаха до него. От към сивобрадия мъж ги лъхна  гробовен студ и страховита омраза,  от която потръпнаха. 
- Разбирам. - рече с леден безчуствен глас Мараш и очите му се превърнаха в две дупки мрак по-черен от тъмнината ,  Мъгла заизлиза от тялото му и  стоящите срещу му отстъпиха назад. 
- Какво е това чудо? - запита Кирейна и се олюля зашеметена,  след опита си да го проучи. 
- Пакалид в плът. - отвърна Хериан. - Общо са дванадесет и този е един от тях.  
В отговор Мараш се разсмя зловещо и черната мъгла го обви изцяло. В отговор светлина бликна от очите на хората. Шейла насочи лъч Огън къв гърдите мур но той го отби и приклекна да избегне атаката на Лумаш.  Стенел се опита да го удари с волята си на балришарр но нищо не излезе.  Кирейна и Сурумир запратиха кълба огън срещу пакалида докато Хериан се опитваше да  го приспи,  но и това не помогна. Опита на Датрик да го вкамени също претърпя провал. От общата им атака не излезе нищо,  всички удари на физическо и мисловно ниво бяха отблъснати. 
- Хайде пак! - подкани всички Датрик. Идеята да размаже физиономията на умразният първи министър му изглеждаше добра. 
Двамата балришари едновременно пратиха мисъл към пакалида с цел да го парализират, Сурумир,   Кирейна и Шейла  го атакуваха от ляво със Огън а Лумаш и Датрик запратиха лъчи Земя от дясно. Пакалида със зла усмивка отби атаката на първите и отскочи за да избегне лъчите Земя,  които щяха да размажат тялото. Балришарите неуспяха дори да докоснат нещо подобно на мозък и се озоваха проснати на земята.  
- Как да го убием? - извика задъхан Сурумир. 
Хериан скочи на крака и извади сапфирения меч. Докато останалите се опитваха поне да го ранят балришара го заобиколи и острието се вряза в тила на сивобрадия. 
Ужасяващ металически рев проеча в залата и всички отхвръкнаха назад. Влезлите отново четирма тамерзански благородници застинаха на входа втрещени,  а в очите им блесна ужас. 
Насред залата за тренировки се извиси черно сенище приличащо на парцал от мрак по-черен от черното и по-студен от задгробен свят. Страховита зла енергия бликаше от него и караше  всички да бледнеят от отвращение. 
Хората на входа бяха разбутани и вътре нахълта Витар следван от двама витеци : Еулмаш и Алдимир.  
- Как се убива пакалид?!- извика към тях Хериан,  докато ставаше на крака с помоща на меча си. 
- Какво е пакалида?!- попита него с блеснали в бяло очи Алдимир. 
- Служител на Аритхин. - отвърна Хериан и се спогледа със Стенел .
Двамата балришари застанаха срещу сенището.  То изрева в лицата им и злата енергия се опита да ги парализира. В отговор двамата насочиха мислите си към него. Ако пакалида бе създание на хаоса,  където нямаше нищо то той самият беше нищо подобно на не-мястото, от което идеше. Нямаше как енергиите,  с които го атакуваха да подействат на нещо,  което го няма. Насочиха мисловната си енергия към празнотата стояща пред тях. От тях бликна светлина и пакалида се опита да се измъкне и избяга. 
- Давай! - процеди през зъби Стенел. 
Могъща воля удари парцала мрак и той потръпна. Очите на двамата светнаха в бяло и два лъча светлина излезли от тях пронизаха сенището. То нададе вой от болка и безсилна ярост. Затрепери като листо брулено от вятър и взе да примигва като догаряща свещ. Накрая се разкъса на парчета,  които се разтвориха във въздуха. 
Светлината изчезна в балришарите и те се отпуснаха с усмивка. Вече знаеха как се убиват пакалиди. 
- Това ли беше пакалид? - запита Лумаш приближавайки до двамата. 
- Да. - кимна му Хериан и пребра меча си обратно в ножницата. - А вие какво правите тук? - попита любопитно. 
 - Разхождаме се. - отвърна Стенел и останови, че всички са ги  наобиколили  и ги изучават с очи все едно са паднали от луната току що. 
- Значи това са балришари. - обади се един от таморанците. - Светещи като стражи,  а уязвими като нас. 
- Дали? - погледна го въпросително Хериан със подканваща усмивка. 
- Не бих се пробвал.  - отказа таморанеца. 
- А къде е чичо ми? - запита Витар като се огледа. Не се виждаше никъде из разнебитената зала. 
- Той беше пакалида в плът. - отвърна Хериан. 
- Затова ли се държеше като кухоглав? - възкликна същият придворен и  сви рамене като улови обидения поглед на Витар.  










Тагове:   магия,   война,   мир,   Свят,   зло,   добро,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: balar
Категория: Забавление
Прочетен: 295736
Постинги: 212
Коментари: 112
Гласове: 435
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031