Постинг
01.10.2014 13:26 -
ПЪТЯТ НА ЖЕРАВА
Автор: balar
Категория: Забавление
Прочетен: 1153 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 01.10.2014 14:42
Прочетен: 1153 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 01.10.2014 14:42
ГЛАВА ШЕСТА
САРИЯ
Пренесоха се в предградията решени да разгледат целият град. Северното слънце осветяваше прави като струни широки улици и големи площади, кръгли храмове без покриви, в които горяха "вечни" огньове и зелени паркове в които се разхождаха различни хора и играеха деца.
- Балшир-Артан номер две. - изсмя се Стенел и Шейла го изгледа засегната.
Двамата с Датрик бяха поканили Стенел, Лумаш, Сурумир и Кирейна да разгледат столицата на источен Киериш или Тамерзан. Не изглеждаха да са много впечатлени. Липсата на крепостни стени и наличието на тълпи мирни хора говореха, че никой не се страхува от нападение. Дори не носеха оръжия със себе си.
- Доста празнично са настроени. - отбеляза Лумаш. В очите му хората, покрай които минаваха бяха като безделници. Дали изобщо мислеха за хилядите войници охраняващи Стената? Вече бяха я посетили. Според легендите всички витеци се включили в построяването й за да се вдигне по-бързо. И цялата армия на Тамерзан бе средоточена там. Едновременно с възмущението от безделничеството го обзе и чуството, че се е набутал с тия валширтански глупости. Едно беше да спориш с някой, който е далече, а съвсем друго да се срещнеш лице в лице с действителността. Самият вид на Сария му подсказваше, че може само да си мечтае някой тук да го приеме за велик цар.
- Май си прав - почеса се по тила Датрик зачуден. Нямаше идещи празници в близките дни. Какво се готвеха да празнуват?
- Може да е като при нас в Тариаш- предположи Сурумир. - И най-малкото нещо е повод за празник, ако е свързано с витек, страж или някоя царска особа.
- Това е Тамерзан! - заяви Шейла. - Все едно да сравниш земята с небето.
Поредният площад преля в огромен парк ограждащ пищен дворец със високи кули, по които се развяваха огненооранжеви знамена с черен дракон на тях, статуи ги гледаха от первазите на терасите и покрива, на който имаше зимна градина. Масивни колони поддържаха арката на централния вход, към който водеха стръмни стъпала.
- Това вече е различно. - рече тихо Сурумир. Техните дворци си бяха просто огромни къщи-крепости, в които при нужда да се събере цялото градско население, а това бе като излязло от четката на художник прекалил с цветовете и декоративните елементи.
Спряха пред стълбището и погледнаха към входа пазен от войници в медни ризници и шлемове и наметнали черни плащове.
- Дали от вътре е толкова бляскаво? - запита Кирейна. Дори в Треашум палатите бяха по-скромни. Строени по-скоро с практична цел, отколкото за демонстрация.
- Хайде да влизаме- подкани останалите Датрик и пое нагоре по стълбите, а те го последваха.
По средата на пътя обаче Стенел спря и се навъси.
- Какво има ? - попита го Шейла озадачена.
- Каква е вероятността Нинурат да се е върнал и да е вътре?- запита по-скоро себе си балришара. Току що бе отбил в страни от себе си търсещ лъч.
- Дай да видим - предложи Сурумир.
- Това би било взаимно неуважение. - скръсти ръце Лумаш. Отпусна ги и добави- Значи не е той.
Продължиха с по-бърз ход нагоре. Подминаха стражите и влязоха в голям салон, пода на който бе покрит с плочи в зелено и кафяво, а тавана обкован в медни листове. По стените ярки фрески изобразяваха бойни сцени. Стълбище водеше към горните етажи, а до него имаше кабинка на асансьор побиращ до трима души. От салона тръгваха два коридора, а срещу самият вход се виждаше тронната зала.
Вещицата погледна с ирония младежа, а после вързаната за стол девойка в тъмни кожени дрехи. Да я натресът в нейната килия беше досадно. Беше й тясно и без съкилийници.
- Мараш е леко изкуфял от старост. - рече тя и поклати глава. За сега държаха пленницата опоена, но докога? Освен това начинанието на първият министър беше безмислено.
- Не мога да го предумам. - сви рамене Витар - От известно време не е същият- оператора-ритриш преглътна на сухо. - От него лъхат, като от гробища, студ и мрак. И здраво ще загази когато оракулът се върне. И аз покрай него.
- Не се безпокой. - рече му Еранг - Едва ли някой ще те предпочете пред балришар.
- Аз и не искам!- заяви Витар. - Но никой не ме чува. - Мараш искаше да го ожени за абсолютно непозната, за която твърдеше, че била принцеса . Със Огън и Въздух на Еа Витар бе разбрал, че е от предалечна страна наречена Барсубаш, наричаше се Ариана и беше на двадесет години, а хартийката размахвана от чичо му беше отпреди двадесет и пет години. Но Мараш нещеше и да чуе, че се е объркал.
- Може би е дошло време истините да излязат на яве. - въздъхна вещицата и седна край масата.
- Каква истина? - запита навъсен Витар. Искаше просто малко помощ, някакъв съвет как да се измъкне от ситуацията.
- Има замесени витеци. На времето Еулмаш и Алдимир доста често се навъртаха из двореца. А аз гледах да не се навирам в очите им прекалено. Но една принцеса наистина се превърна в принц. Роди се принцеса, а на другата сутрин Ургар представи принца!- вещицата се изсмя.
-Значи да питам тях. - ритриша се позамисли и огнена светлина бликна от очите му и го обви. А после се стопи заедно с него. Единственото спасение беше да говори с тези, които стояха в дъното.
Залата, в която влезе бе почти празна. В средата имаше тепих за тренировки по ръкопашен бой, а покрай стените гимнастически уреди и пренадлежнасти. До тук го бе отвел един от многото проследяващи лъчи Въздух. Но едно беше да откриеш пакалид, а съвсем друго да го атакуваш. Освен това с него имаше хора, с които разговаряше тихичко насред залата за тренировки.
Скрит от Въздух се преближи и прати лъч Огън омесен с Въздух към пакалида в плът, но се дръпна веднага. Лъча сякаш бе проникнал в безкрайна пустота където няма нищо.
Отстъпи назад от групичката тамерзанци и отхвърли прикриващият го плащ от Въздух на Багад. Петимата се втренчиха в него изненадани.
- Шпионин! - скочи на крака Мараш сочейки го с пръст.
- По-кротко. - вдигна омиротворително ръце Хериан - Спокойно старче.- очите му се втренчиха в тези на пакалида, предствавящ се за наместника на тамерзанският цар.
- Еара-тум!- изръмжа единият от мъжете до него.
- Не правете нищо глупаво тамере-сани такива! - предупреди ги балришара. - Дръпнете се от него и изчезвайте от тук!
Четиримата се спогледаха озадачени. Нямаха оръжия, беше забранено да носят такива в двореца, досега трябваше да ги е накълцал на парчета със меча, който носеше, вместо това им казваше да заминават.
- Ще се върнем! - рече с яд единия - Въоръжени!
- Би било тъпо! - каза му Хериан без да спира да гледа Мараш в очите.
Таморанците излязоха на бегом сблъсквайки се на входа с друга група, която връхлетя в залата и спря зад хурита.
- Какво правиш тук? - запита изненадан Стенел.
- Дълга история. - отвърна Хериан без да се обръща.
Петимата застнаха до него. От към сивобрадия мъж ги лъхна гробовен студ и страховита омраза, от която потръпнаха.
- Разбирам. - рече с леден безчуствен глас Мараш и очите му се превърнаха в две дупки мрак по-черен от тъмнината , Мъгла заизлиза от тялото му и стоящите срещу му отстъпиха назад.
- Какво е това чудо? - запита Кирейна и се олюля зашеметена, след опита си да го проучи.
- Пакалид в плът. - отвърна Хериан. - Общо са дванадесет и този е един от тях.
В отговор Мараш се разсмя зловещо и черната мъгла го обви изцяло. В отговор светлина бликна от очите на хората. Шейла насочи лъч Огън къв гърдите мур но той го отби и приклекна да избегне атаката на Лумаш. Стенел се опита да го удари с волята си на балришарр но нищо не излезе. Кирейна и Сурумир запратиха кълба огън срещу пакалида докато Хериан се опитваше да го приспи, но и това не помогна. Опита на Датрик да го вкамени също претърпя провал. От общата им атака не излезе нищо, всички удари на физическо и мисловно ниво бяха отблъснати.
- Хайде пак! - подкани всички Датрик. Идеята да размаже физиономията на умразният първи министър му изглеждаше добра.
Двамата балришари едновременно пратиха мисъл към пакалида с цел да го парализират, Сурумир, Кирейна и Шейла го атакуваха от ляво със Огън а Лумаш и Датрик запратиха лъчи Земя от дясно. Пакалида със зла усмивка отби атаката на първите и отскочи за да избегне лъчите Земя, които щяха да размажат тялото. Балришарите неуспяха дори да докоснат нещо подобно на мозък и се озоваха проснати на земята.
- Как да го убием? - извика задъхан Сурумир.
Хериан скочи на крака и извади сапфирения меч. Докато останалите се опитваха поне да го ранят балришара го заобиколи и острието се вряза в тила на сивобрадия.
Ужасяващ металически рев проеча в залата и всички отхвръкнаха назад. Влезлите отново четирма тамерзански благородници застинаха на входа втрещени, а в очите им блесна ужас.
Насред залата за тренировки се извиси черно сенище приличащо на парцал от мрак по-черен от черното и по-студен от задгробен свят. Страховита зла енергия бликаше от него и караше всички да бледнеят от отвращение.
Хората на входа бяха разбутани и вътре нахълта Витар следван от двама витеци : Еулмаш и Алдимир.
- Как се убива пакалид?!- извика към тях Хериан, докато ставаше на крака с помоща на меча си.
- Какво е пакалида?!- попита него с блеснали в бяло очи Алдимир.
- Служител на Аритхин. - отвърна Хериан и се спогледа със Стенел .
Двамата балришари застанаха срещу сенището. То изрева в лицата им и злата енергия се опита да ги парализира. В отговор двамата насочиха мислите си към него. Ако пакалида бе създание на хаоса, където нямаше нищо то той самият беше нищо подобно на не-мястото, от което идеше. Нямаше как енергиите, с които го атакуваха да подействат на нещо, което го няма. Насочиха мисловната си енергия към празнотата стояща пред тях. От тях бликна светлина и пакалида се опита да се измъкне и избяга.
- Давай! - процеди през зъби Стенел.
Могъща воля удари парцала мрак и той потръпна. Очите на двамата светнаха в бяло и два лъча светлина излезли от тях пронизаха сенището. То нададе вой от болка и безсилна ярост. Затрепери като листо брулено от вятър и взе да примигва като догаряща свещ. Накрая се разкъса на парчета, които се разтвориха във въздуха.
Светлината изчезна в балришарите и те се отпуснаха с усмивка. Вече знаеха как се убиват пакалиди.
- Това ли беше пакалид? - запита Лумаш приближавайки до двамата.
- Да. - кимна му Хериан и пребра меча си обратно в ножницата. - А вие какво правите тук? - попита любопитно.
- Разхождаме се. - отвърна Стенел и останови, че всички са ги наобиколили и ги изучават с очи все едно са паднали от луната току що.
- Значи това са балришари. - обади се един от таморанците. - Светещи като стражи, а уязвими като нас.
- Дали? - погледна го въпросително Хериан със подканваща усмивка.
- Не бих се пробвал. - отказа таморанеца.
- А къде е чичо ми? - запита Витар като се огледа. Не се виждаше никъде из разнебитената зала.
- Той беше пакалида в плът. - отвърна Хериан.
- Затова ли се държеше като кухоглав? - възкликна същият придворен и сви рамене като улови обидения поглед на Витар.
САРИЯ
Пренесоха се в предградията решени да разгледат целият град. Северното слънце осветяваше прави като струни широки улици и големи площади, кръгли храмове без покриви, в които горяха "вечни" огньове и зелени паркове в които се разхождаха различни хора и играеха деца.
- Балшир-Артан номер две. - изсмя се Стенел и Шейла го изгледа засегната.
Двамата с Датрик бяха поканили Стенел, Лумаш, Сурумир и Кирейна да разгледат столицата на источен Киериш или Тамерзан. Не изглеждаха да са много впечатлени. Липсата на крепостни стени и наличието на тълпи мирни хора говореха, че никой не се страхува от нападение. Дори не носеха оръжия със себе си.
- Доста празнично са настроени. - отбеляза Лумаш. В очите му хората, покрай които минаваха бяха като безделници. Дали изобщо мислеха за хилядите войници охраняващи Стената? Вече бяха я посетили. Според легендите всички витеци се включили в построяването й за да се вдигне по-бързо. И цялата армия на Тамерзан бе средоточена там. Едновременно с възмущението от безделничеството го обзе и чуството, че се е набутал с тия валширтански глупости. Едно беше да спориш с някой, който е далече, а съвсем друго да се срещнеш лице в лице с действителността. Самият вид на Сария му подсказваше, че може само да си мечтае някой тук да го приеме за велик цар.
- Май си прав - почеса се по тила Датрик зачуден. Нямаше идещи празници в близките дни. Какво се готвеха да празнуват?
- Може да е като при нас в Тариаш- предположи Сурумир. - И най-малкото нещо е повод за празник, ако е свързано с витек, страж или някоя царска особа.
- Това е Тамерзан! - заяви Шейла. - Все едно да сравниш земята с небето.
Поредният площад преля в огромен парк ограждащ пищен дворец със високи кули, по които се развяваха огненооранжеви знамена с черен дракон на тях, статуи ги гледаха от первазите на терасите и покрива, на който имаше зимна градина. Масивни колони поддържаха арката на централния вход, към който водеха стръмни стъпала.
- Това вече е различно. - рече тихо Сурумир. Техните дворци си бяха просто огромни къщи-крепости, в които при нужда да се събере цялото градско население, а това бе като излязло от четката на художник прекалил с цветовете и декоративните елементи.
Спряха пред стълбището и погледнаха към входа пазен от войници в медни ризници и шлемове и наметнали черни плащове.
- Дали от вътре е толкова бляскаво? - запита Кирейна. Дори в Треашум палатите бяха по-скромни. Строени по-скоро с практична цел, отколкото за демонстрация.
- Хайде да влизаме- подкани останалите Датрик и пое нагоре по стълбите, а те го последваха.
По средата на пътя обаче Стенел спря и се навъси.
- Какво има ? - попита го Шейла озадачена.
- Каква е вероятността Нинурат да се е върнал и да е вътре?- запита по-скоро себе си балришара. Току що бе отбил в страни от себе си търсещ лъч.
- Дай да видим - предложи Сурумир.
- Това би било взаимно неуважение. - скръсти ръце Лумаш. Отпусна ги и добави- Значи не е той.
Продължиха с по-бърз ход нагоре. Подминаха стражите и влязоха в голям салон, пода на който бе покрит с плочи в зелено и кафяво, а тавана обкован в медни листове. По стените ярки фрески изобразяваха бойни сцени. Стълбище водеше към горните етажи, а до него имаше кабинка на асансьор побиращ до трима души. От салона тръгваха два коридора, а срещу самият вход се виждаше тронната зала.
Вещицата погледна с ирония младежа, а после вързаната за стол девойка в тъмни кожени дрехи. Да я натресът в нейната килия беше досадно. Беше й тясно и без съкилийници.
- Мараш е леко изкуфял от старост. - рече тя и поклати глава. За сега държаха пленницата опоена, но докога? Освен това начинанието на първият министър беше безмислено.
- Не мога да го предумам. - сви рамене Витар - От известно време не е същият- оператора-ритриш преглътна на сухо. - От него лъхат, като от гробища, студ и мрак. И здраво ще загази когато оракулът се върне. И аз покрай него.
- Не се безпокой. - рече му Еранг - Едва ли някой ще те предпочете пред балришар.
- Аз и не искам!- заяви Витар. - Но никой не ме чува. - Мараш искаше да го ожени за абсолютно непозната, за която твърдеше, че била принцеса . Със Огън и Въздух на Еа Витар бе разбрал, че е от предалечна страна наречена Барсубаш, наричаше се Ариана и беше на двадесет години, а хартийката размахвана от чичо му беше отпреди двадесет и пет години. Но Мараш нещеше и да чуе, че се е объркал.
- Може би е дошло време истините да излязат на яве. - въздъхна вещицата и седна край масата.
- Каква истина? - запита навъсен Витар. Искаше просто малко помощ, някакъв съвет как да се измъкне от ситуацията.
- Има замесени витеци. На времето Еулмаш и Алдимир доста често се навъртаха из двореца. А аз гледах да не се навирам в очите им прекалено. Но една принцеса наистина се превърна в принц. Роди се принцеса, а на другата сутрин Ургар представи принца!- вещицата се изсмя.
-Значи да питам тях. - ритриша се позамисли и огнена светлина бликна от очите му и го обви. А после се стопи заедно с него. Единственото спасение беше да говори с тези, които стояха в дъното.
Залата, в която влезе бе почти празна. В средата имаше тепих за тренировки по ръкопашен бой, а покрай стените гимнастически уреди и пренадлежнасти. До тук го бе отвел един от многото проследяващи лъчи Въздух. Но едно беше да откриеш пакалид, а съвсем друго да го атакуваш. Освен това с него имаше хора, с които разговаряше тихичко насред залата за тренировки.
Скрит от Въздух се преближи и прати лъч Огън омесен с Въздух към пакалида в плът, но се дръпна веднага. Лъча сякаш бе проникнал в безкрайна пустота където няма нищо.
Отстъпи назад от групичката тамерзанци и отхвърли прикриващият го плащ от Въздух на Багад. Петимата се втренчиха в него изненадани.
- Шпионин! - скочи на крака Мараш сочейки го с пръст.
- По-кротко. - вдигна омиротворително ръце Хериан - Спокойно старче.- очите му се втренчиха в тези на пакалида, предствавящ се за наместника на тамерзанският цар.
- Еара-тум!- изръмжа единият от мъжете до него.
- Не правете нищо глупаво тамере-сани такива! - предупреди ги балришара. - Дръпнете се от него и изчезвайте от тук!
Четиримата се спогледаха озадачени. Нямаха оръжия, беше забранено да носят такива в двореца, досега трябваше да ги е накълцал на парчета със меча, който носеше, вместо това им казваше да заминават.
- Ще се върнем! - рече с яд единия - Въоръжени!
- Би било тъпо! - каза му Хериан без да спира да гледа Мараш в очите.
Таморанците излязоха на бегом сблъсквайки се на входа с друга група, която връхлетя в залата и спря зад хурита.
- Какво правиш тук? - запита изненадан Стенел.
- Дълга история. - отвърна Хериан без да се обръща.
Петимата застнаха до него. От към сивобрадия мъж ги лъхна гробовен студ и страховита омраза, от която потръпнаха.
- Разбирам. - рече с леден безчуствен глас Мараш и очите му се превърнаха в две дупки мрак по-черен от тъмнината , Мъгла заизлиза от тялото му и стоящите срещу му отстъпиха назад.
- Какво е това чудо? - запита Кирейна и се олюля зашеметена, след опита си да го проучи.
- Пакалид в плът. - отвърна Хериан. - Общо са дванадесет и този е един от тях.
В отговор Мараш се разсмя зловещо и черната мъгла го обви изцяло. В отговор светлина бликна от очите на хората. Шейла насочи лъч Огън къв гърдите мур но той го отби и приклекна да избегне атаката на Лумаш. Стенел се опита да го удари с волята си на балришарр но нищо не излезе. Кирейна и Сурумир запратиха кълба огън срещу пакалида докато Хериан се опитваше да го приспи, но и това не помогна. Опита на Датрик да го вкамени също претърпя провал. От общата им атака не излезе нищо, всички удари на физическо и мисловно ниво бяха отблъснати.
- Хайде пак! - подкани всички Датрик. Идеята да размаже физиономията на умразният първи министър му изглеждаше добра.
Двамата балришари едновременно пратиха мисъл към пакалида с цел да го парализират, Сурумир, Кирейна и Шейла го атакуваха от ляво със Огън а Лумаш и Датрик запратиха лъчи Земя от дясно. Пакалида със зла усмивка отби атаката на първите и отскочи за да избегне лъчите Земя, които щяха да размажат тялото. Балришарите неуспяха дори да докоснат нещо подобно на мозък и се озоваха проснати на земята.
- Как да го убием? - извика задъхан Сурумир.
Хериан скочи на крака и извади сапфирения меч. Докато останалите се опитваха поне да го ранят балришара го заобиколи и острието се вряза в тила на сивобрадия.
Ужасяващ металически рев проеча в залата и всички отхвръкнаха назад. Влезлите отново четирма тамерзански благородници застинаха на входа втрещени, а в очите им блесна ужас.
Насред залата за тренировки се извиси черно сенище приличащо на парцал от мрак по-черен от черното и по-студен от задгробен свят. Страховита зла енергия бликаше от него и караше всички да бледнеят от отвращение.
Хората на входа бяха разбутани и вътре нахълта Витар следван от двама витеци : Еулмаш и Алдимир.
- Как се убива пакалид?!- извика към тях Хериан, докато ставаше на крака с помоща на меча си.
- Какво е пакалида?!- попита него с блеснали в бяло очи Алдимир.
- Служител на Аритхин. - отвърна Хериан и се спогледа със Стенел .
Двамата балришари застанаха срещу сенището. То изрева в лицата им и злата енергия се опита да ги парализира. В отговор двамата насочиха мислите си към него. Ако пакалида бе създание на хаоса, където нямаше нищо то той самият беше нищо подобно на не-мястото, от което идеше. Нямаше как енергиите, с които го атакуваха да подействат на нещо, което го няма. Насочиха мисловната си енергия към празнотата стояща пред тях. От тях бликна светлина и пакалида се опита да се измъкне и избяга.
- Давай! - процеди през зъби Стенел.
Могъща воля удари парцала мрак и той потръпна. Очите на двамата светнаха в бяло и два лъча светлина излезли от тях пронизаха сенището. То нададе вой от болка и безсилна ярост. Затрепери като листо брулено от вятър и взе да примигва като догаряща свещ. Накрая се разкъса на парчета, които се разтвориха във въздуха.
Светлината изчезна в балришарите и те се отпуснаха с усмивка. Вече знаеха как се убиват пакалиди.
- Това ли беше пакалид? - запита Лумаш приближавайки до двамата.
- Да. - кимна му Хериан и пребра меча си обратно в ножницата. - А вие какво правите тук? - попита любопитно.
- Разхождаме се. - отвърна Стенел и останови, че всички са ги наобиколили и ги изучават с очи все едно са паднали от луната току що.
- Значи това са балришари. - обади се един от таморанците. - Светещи като стражи, а уязвими като нас.
- Дали? - погледна го въпросително Хериан със подканваща усмивка.
- Не бих се пробвал. - отказа таморанеца.
- А къде е чичо ми? - запита Витар като се огледа. Не се виждаше никъде из разнебитената зала.
- Той беше пакалида в плът. - отвърна Хериан.
- Затова ли се държеше като кухоглав? - възкликна същият придворен и сви рамене като улови обидения поглед на Витар.
Русия: Градът обявен за извънредно полож...
Каква съдебна реформа?!
Бивш швейцарски разузнавач: Европа е в п...
Каква съдебна реформа?!
Бивш швейцарски разузнавач: Европа е в п...
Няма коментари