Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.09.2014 18:00 - ПЪТЯТ НА ЖЕРАВА
Автор: balar Категория: Забавление   
Прочетен: 1019 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 30.09.2014 19:54

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                                                           ГЛАВА   ПЕТА
                                                             СЛЕДИ

 Мястото, на което се пренесе беше широк,  като улица,  коридор ,  до самия вход на огромна по резмери черна зала. Хора в сиви роби се движеха вътре заети с техните си задачи. 
Хериан влезе бавно и спокойно, апофийците веднага насочиха вниманието си към него и черна мъгла заструи от тях.  
- Майтапите се. - навъси се балришара и един от червенооките избухна в пламъци и се затъркаля по земята с писъци. Останалите загледаха ту човека,  ту себеподобния си. 
- Достатъчно!- проехтя леден глас в залата и пред апофийците застана чернокоса жена с очи на котка.
Мъглата обвила апофийците изчезна,  а агонизиращият спря да гори. Изправи се и се втренчи в балришара,  а приятелите му остановиха,  че  няма и следа от изгаряне по тялото му. 
- Съжалявам Хериан,  но явно те сбъркаха с тергалан Ерик.- извини се демоницата със странно мек глас. 
- Няма проблем. - съгласи се балришара. 
- Какво води един от балришарите тук?- запита го тя и се усмихна. Апофийците зад гърба й се спогледаха озадачени. Господарката им никога не говореше толкова меко, а да се усмихне беше немислимо. 
- Пакалидите ви. - отвърна Хериан и се навъси гневно. - Разбрах от Гхуувнах,  че се представят за тези чиито тела ползват. Има ли вероятност някой да е получил тяло на принц, цар или друг,  но препорочен и престъпен тип?- запита. 
Шитала се замисли. Пред нея стоеше един от уязвимите,  които бяха единствените отнесли се добре с нея за всичките й хилядолетия живот. От появата й в плът в Треашум до последният ден в Бал-Хуран си бе прекарала като истинска принцеса въпреки, че всички около нея знаеха, че е демон. Нито веднъж не бе чула една лоша дума нито усетила лоша мисъл. Тези теранци бяха коренно различни от онези във времето на Дасаар-Кх-Фавал. Нейното време. 
- Най-вероятно има - кимна тя. - На брой са дванадесет и са на различни места. 
- Някой от тях е отвлякъл принцесата на Барсубаш!- заяви Хериан - Която е и принцесата на Тамерзан. И...Владетелката на Светлия Извор. Ако й се случи нещо няма да има смисъл да завладяваш света,  а апофийците зад теб няма за какво да отмъщават. Всички ни чака едно и също. 
- Барсубаш и Извор...определено няма нищо общо с войната. - намръщи се озадачена Шитала. - Има в Сария. - каза му в очите. - Но внимавай. Пакалидите са служители на Аритхин,  не ги подценявай. Не всеки е бил като този,  който ти се е натресъл. 
- Той беше кефен от Атлан. - рече с ирония Хериан и добави сериозно. - Значи в Сария.  
 Очите му светнаха в жълто. Махна за сбогом на демоницата и апофийците и изчезна обвит в жълта светлина. 
Пренесе си в светъл коридор с фрески по стените,  а войниците наоколо го зяпнаха зачудени да го нападнат ли или да се престорят,  че не го виждат. Той се преближи до най-близкия и го погледна дружелюбно. 
- Аз съм балришар Хериан - представи се този път ,  преди някой да е направил грешката да помисли да го убива.- Случайно някой в двореца да се държи странно? - попита тихо войника. 
Тамерзанеца сви рамене. 
- Незнам за странно, но откакто негово величество замина  на някаква негова си балришарска мисия на запад наместникът му се държи ужасно. - отвърна той. - Разпорежда се като цар, а благородниците в негово присъствие са като пияни.   
Хериан изпуфтя.  Мисията беше да охранява лично владетелката на тъмния извор,  която му бе като сянка в Офир. За разлика от него Хериан предпочиташе да оставя на хората малко въздух. Този път принципите му го бяха предали. 
- Къде да го открия? 
Войникът пребледня леко. 
- Той е от групата противници на помирението с вас- рече и се огледа подозрително. - Твърди, че оживяването на Ярнвидур било измама на еаратумите, понеже били по-слаби. 
- Много му се мре явно. - усмихна се накриво Хериан.  
- Не бих имал нищо против - усмихна се в отговор стражът. - Всъщност всички биха си отдъхнали. Отнася се със нас като с кучета, а със слугите като с някакви нисши същества. Дано по-скоро се върне нашият балришар-оракул- пожела си накрая. 
Хериан го тупна окуражително по рамото и тръгна из коридорите да търси наместника на Нинурат. Не се очудваше, че го харесват дори стражите и прислугата.  Той не беше таморанец ,а  само потомък на такива от Кулаб в Югоистока. Разбиранията му за отношенията между съсловията бяха съвсем различни от тукашните. 
 Очите му светнаха в жълто и плащ от Въздух го скри от погледите на хората.  Говор от към една притворена врата го днакара да се насочи натам. Надникна и се шмугна през отвора между вратата и касата й. В стая затрупана с платове две слугини се суетяха около дървен манекен. 
- Внимавай много. - рече страхливо едната - Господарят Мараш иска всичко да е идеално. 
- Да...- измърмори припряно другата. и взе да забожда  игли по роклята, която облякоха на манекена.  
Хериан мислено се извини на приятеля си и прати лъчи Въздух и Огън към двете слугини. Те застинаха за миг и взеха да си говорят доста дружелюбно. 
- Освободил Еранг - изсумтя едната- вещицата на Ирдил. Представяш ли си? 
- Но май е истина - въздъхна другата. - За три дни доста народ успя да убеди,  че  племенникът му има повече права над трона. Размахва някаква хартия и твърди, че е писмо на Ирдил до майка й. Вътре се говорело, че е опозорена щото родила принцеса. Което мисля, че ако е истина наистина племенникът на Мараш има права. 
- Ти добре ли си?!- зяпна я първата потресена.- Ширтана ни от небето ли е паднал. Я млъквай! 
- Но момичето страшно прилича на Ургар- отбеляза втората прислужница. 
- Млъквай! - процеди през зъби първата стиснала войнствено ножица и готова за бой.  Хериан усети, че гнева пак го завладява . Непредвидим вулкан се надигаше за пореден път в гърдите му. 
Слугините зяпнаха напуканата стена и изкъртена мазилка до вратата. Сякаш невидим чук бе ударил стената.  

Тъмните очи примигнаха. На перваза на отварения прозорец стояха тигърче и  лисице и се взираха в мъжа с любопитство. 
- Да кажа ли " баау " ?- запита тигърчето с човешки глас.  
- Няма как - поклати глава  лисичето. - избрал си си да бъдеш котка. 
- Тигър! 
- Котка! 
- Стига толкова!- сряза ги мъжа, който беше Сатуам, ледено.- Разбирам, че се преобразявате за пръв път от много дълго време,  но не се дръжте като бебета! 
Животинките скочиха в стаята и от очите им бликна бяла светлина. Тя ги обви и те започнаха да нарастват и да се променят приемайки човешки образ. Накрая до прозореца вече стояха Ерик и Елемаг.  
- Така е по-добре. - кимна доволен демона. Бяха по следите му от сутринта и нямаше отърване въпреки,  че непрекъснато се издаваха, че го следят. Накрая се бе пренесъл в произволна стая на двореца в Бур-Басан и те веднага се бяха появили на перваза на прозорец, намиращ се на петият етаж. 
- Здрасти Сатуам - рече му Ерик с равен глас. - Последния път като се видяхме май се изпобихме. 
- Искаш да кажеш предпоследният. - поправи го демона. - Усетих ви в  подобието на дворец на Упуфуп. - Но предполагам искате да говорим,  щом полвин ден ме следите като аматьори. Дори пропуснахте две много добри за битка места. 
- Ако искахме да те запортим в Забвение нямаше да разбереш преди да е станало! - заяви Елемаг и светлина заструи направо от тялото му. - На колко милиона си Сатуам? - попита го тергалана. Надяваше се демона да знае какво вижда. 
- Не много. Какво имаш предвид? 
Светлината се пребра в стража и той се спогледа с другия. За пореден път трябваше да повторят обяснението.  Но пък тоя пред тях беше достатъчно умен за да се сети и с подсказване. 
- Двете са едно! - отвърна Елемаг.  - Или се предаваш и си с нас или отиваш там където си беше до скоро.
- Това не е предупреждение. - добави Ерик. - Това ще стане веднага! 
- Защо?!- изсмя се демона . Тия шеги ли си правеха? 
Ерик извади от джоба си черно лъскаво топче и му го показа с кисела усмивка. Големината му беше на лешник поне привидно. Именно това бе затвора известен като Вечно Забвение. Духа на престъпника биваше затварян там, а топчето хвърляно в Езерото на Скъпоценните Камъни. 
- Чакай малко...- вдигна ръце Сатуам и отстъпи назад. - Поне ми обяснете какво става...Неможе така...без дуел е против правилата. 
- Чии правила?- изсмя се Елемаг.  
- На стражите на реда.- отвърна Сатуам. 
- Кой ги е измислил?  
- Вие трябва да знаете по-добре от мен. 
Ерик прибра топчето обратно в джоба си. Те трябваше да знаят защото това бяха техните правила. А пред тях във вид на демон стоеше последният оцелял моризил. Оцелял във война преди около три милиона години и пратен в Забвение, като водач на крадците на души-моризилите. 
- Бъди с нас. - рече Ерик. 
- В какво? - запита го демона. 
- В бунта на стражите! 
Сатуам ги огледа подозрително. Бунт? Срещу кого? Това бе техният свят и техен дълг беше да го пазят и защитават. Да се разбунтуват не значеше ли да си зарежат задълженията? 
- Ами Ноща? - запита ги тихо.- Битката с хаоса? Аз за какво се трепя, да завладявам обречен на изчезване свят ли?  И стражи и стии и демони и всички сме нищо без този свят. Ще бъдем просто блуждаещи в безкрая бездомни духове. 
 Двамата се спогледаха. 
- Има четири години до тогава - измърмори Ерик. и го погледна в очите. - Сънуваш ли Сатуам? 
- Демоните не спят. - отвърна той. Въздъхна и ги попита - Срещу кого е бунта? 
- Срещу правилата и напътствията. - отвърна Ерик и демона пребледня, а очите му се разшириха от ужас. - Какво? 
 - Питайте родителите си за времето когато изчезна Тай и какво се случило, защото стражите се опитали на своя глава да действат, без да се съобразят със думите на Урнун. - отвърна той. - Питайте ги за кампир-бисуум. В Ахатлаатан имаше митове за онова време, но участниците ще знаят по-добре какво следва, когато не се подчиниш. 
 - Значи си с нас. - заключи Ерик. 
- Тергалан Ерик... - изпуфтя Сатуам и прекара ръка през косата си- Да,  с вас съм! - кимна без да се замисля. Може би наистина бе дошло време правилата да се променят.  

Светлината се стопи в Химир и Зенда и те погледнаха сивокосият мъж стоящ насред съсипаната лаборатория. Той ги усети и се обърна към тях. 
- А ето ги варварите! - възкликна гневно. - Що за идеи ви хрумват да палите и взривявате всичко?! Можехте просто да ги откраднете! 
- Взривихме апаратите и оръжията за да не бъдат използвани. - отвърна Химир. 
Упуфуп впи очи пълни с гняв и умраза в тергалана. 
- И смееш да ми се вясваш пред очите? Точно ти! 
Химир го изгледа навъсен и от него заструи светлина. Тергалана нарастна на височина до тавана и се превърна в същество от ярка бяла светлина,  а две невероятно сини очи гледаха към  червеноокия спокойно.  Лабораторията се изпълни с чуство на щастие . 
- Каакво?- намръщи се Упуфуп и потръпна. Добре знаеше какво е това. Страж на Цялото. Появата на това същество означаваше, че няма стражи и стии,  светли и тъмни, добри и лоши, а нещо над това. 
- Ще се откажеш ли от отмъщението? - попита го спокойно Химир - И без това апофийците са подземни жители и не биха оцелели на повърхността. Ще следваш ли пророчествата вещаещи смърт до крак за тях,  или ще бъдеш по-милостив от мен и отново ще ги спасиш? И аз и ти и всички останали следвахме заръки на един и същ. Урнун чрез Мехен командваше и двете страни. Помисли и ще видиш, че съм прав. Колко пъти се засичаха стражи и стии там? Колко пъти чувахме, какво се казва на врага? Но правилата повеляват да се престорим, че невиждаме, не чуваме и нищо не знаем. 
- Цялото. - промълви Упуфуп. - Но битката е след четири години. 
- Бунта срещу Урнун обаче започва сега! - заяви Химир. 
Упуфуп се почеса по тила. 
- Като те гледам май пак ще станем приятели. - усмихна се той. 

- Уф! - захвърли книгата на земята Алина и се излегна на килима . Очите й бяха зачервени и подпухнали. Обърна се по корем и подпряла брадичка с длани погледна към стоящия до бюрото Балиш. - Умрях. - засмя се уморено. 
- Но сме готови. - отвърна той и се протегна с прозявка. Бяха приключили с коригирането.  Оставаше да видят резултата от труда си.









Тагове:   магия,   война,   мир,   Свят,   зло,   добро,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: balar
Категория: Забавление
Прочетен: 295620
Постинги: 212
Коментари: 112
Гласове: 435
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031