ГЛАВА  ВТОРА 
                                                            КАТО  НА  ИГРА 


В книгите винаги имаше пленници,  които изпяваха всичко за да се спасят  или геройски загиваха от задушаване след глътване на езика. И  двете възможности бяха безмислени. В първият случай можеше и да лъже,  а във вторият наистина нищо да не знае. Имаха враг,  който небиваше да бъде подценяван. Бяха изтребили тварите и унищожили апаратите,  с чиято помощ ги сътворяваха злобарите,  но зъл гений като Упуфуп сигурно криеше още изненади. Дори и да нямаше спомени за времето преди една ера само по вида на тези коридори,   през които вървеше скрит от Въздух на Багад,  щеше да му е ясно,  че апофийците неживеят в пещери и няма да им излязат насреща с камъни и дървета. 
Ерик влезе бавно в голямата черна зала и се изплези на огромната статуя. А после тихо тръгна към апофийците. Едни стояха по масите и разговаряха,  други пресмятаха и пишеха нещо. Тримата демони ги нямаше наоколо,  което беше добре. Те можеха да го усетят веднага,  което би довело до нежелана битка. 
Спря до една от каменните маси и се надвеси над рамото на един от четиримата апофийци. На масата лежеше разгъната картата на Майя,  като територията от Ледения океан на север до Банаук на юг бе наречана "Дашмер-Тхаум". Доста скандално и обидно за Лумаш,  Стенел и Тоант. Картографа обаче бе имал предвид подземни територии. На юг граничеха с  Бакаките и място наречено: " Свърталището на ужаса". Невидимият тергалан се почеса по тила и кимна на себе си. Според разказите на Гирсив апофийците са участвали в битката с бентаон и също като останалите охраняват Забранената Зона. Прибави Вода към Въздух и се настрои на гласовите им вибрации за да разбере какво говорят. 
- Простотии,  ако ме питаш, Ламурх- рече тоя зад когото  стоеше към отсрещния-  Какъв е смисълът да пренасочвеме всичките си сили на север и да се оголим на юг откъм бакаките. Проклетите крадливи джуджета само това чакат. 
- Мхм. - кимна апофиеца в ляво. - Голяма радост падна когато зомбито докара принцесата,  но тя нищо неразбира от стратегия.  За какво са ни тия древни демони от Забвение, които освободи?!  
- Врагът успя да елиминира живите ни оръжия,  те ще ги заместят. Жалко само за апаратите ни. Какви хубави живи оръжия щяха да направят генетиците...ако бяха живи. 
Другите трима се засмяха. 
- Враговете ни разсъждават по детски!- заяви апофиеца наречен Ламурх. - Смятат че като ни счупят играчките играта свършва. 
Ерик им обърна гръб навъсен. " Когато избиеш меча от ръцете на противника незабравяй за кинжала в ръкава му! "- бе казал веднъж Ластир по повод приятелски бой със  Гириан,  живеещ в съседство. Ерик толкова се бе зарадвал,  че го е обезоръжил,  че се озова на земята с опрян в тила нож.  Този път обаче противника не беше приятел,  който заливайки се от смях чака признание от победения. Врагът беше истински. 
Следващият привлякъл вниманието му смяташе нещо с някаква машинка и си записваше на лист нещо. Ерик погледна листа и очите му се разшириха от изненада. Дра-Самен не беше излъгал за броя на тварите,  но апофийците...И броят бе най-малкият проблем. Какви бяха тези подразделения според типа оръжие? Оръжия за които не беше и чувал, но дълбоко в него онзи,  който бе бил ги помнеше отлично. Нямаше енергия или магия в тях. Имаше техника. 
Тергалана огледа залата и разпрати лъчи Въздух на всички страни. Чертежите и схемите бяха в здраво заварен сандък до самата статуя на рогатата змия. С Огън на Багад премахна заварката, огледа се и клекна отваряйки тихо сандъка. Представи си какво биха сторили тия оръжия и Огън се насочи към ръкописите. Изправи се и се загледа в пламъците докато апофийците наскачаха изпаднали в паника заради "пожара". Едва ли знаеха какво има в сандъка. Един от тях лизна течността от една кана в сандъка, но  без резултат. Огъня изчезна от самосебе си когато всичко се превърна в прах. 
Ерик обърна гръб на суетящите се апофийци и излезе от залата. Малко го вълнуваше какво ще им се случи заради изгорелите  писаници на господаря им.  
Направо се пренесе на следващото място. Беше огромен склад или оръжейна. Имаше какви ли не оръжия и гърмящи сфери,  които трябваше да изчезнат. Дори и да помнеше на изуст чертежите Упуфуп нямаше да има време да прави нови.  Тръгна между рафтовете,  като четеше внимателно табелите. Спря при червени сфери с броячи закрепени за тях и се ухили . Активира всичките сто,  които бяха на етажерките и нагласи първата на пет минути. Когато приключи му оставаха три секунди да изчезне от там. Време достатъчно за да се пренесе далече от взрива,  който последва. Изчезвайки се зачуди дали още си спомнят за Гирсив и дали Упуфуп няма да обвини Химир за унищожението на арсенала събиран от него хилядолетия. 
Пренесе се  пред сградата на Съвета в Офир. Погледна за миг кън синьото небе и влезе. 
Както и очакваше царете разговаряха един през друг и кой какво казал и кой какво разбрал не беше много ясно. Май просто се надвикваха,  колкото да регистрират дейност. Липсата на някои от тях само потвърждаваше подозрението. 
Тергалана застана до кръглата маса и очите му светнаха в бяло.  
- Тарийци!- гръмна гласа му засилен от Въздух и настъпи гробовна тишина. - Благодаря за вниманието- усмихна им се Ерик. - Исках само да питам къде е Хериан?! 
- Ти да не искаш да държим сметка на великия цар?- сви рамене  Калбрик от Таргон.
- По скоро ти къде си ходил- сбърчи нос стоящият до него Ивин от Обдор. - Вониш на..няма да ти кажа какво. 
- Зает е с някакъв баланец- подвикна Тейан от Вирия- Носел меча на Йездигерд моля ти се! 
- Мечовете на Йездигерд и Нин-Гари-Маган са две различни оръжия. - успокои го Ерик. - Къде отидоха? 
- Сети се. - изгледа го иронично Тейан. 
- Ясно- кимна му тергалана и светлината избликна от очите му и го обви изцяло. 
 Следващото място беше един от коридорите на двореца в Балшир-Артан. Все си мислеше,  че израза "да гониш вятъра" се отнасяше за някой като него,  но явно имаше и други в групата. Лъчи от Въздух полетяха във всички посоки,  един се огъна и заобиколи нещо. Точно този лъч последва Ерик. 
Намери двамата в библиотеката. Седнали в меки кресла край прозореца пийваха бира и разговаряха тихо. Ерик спря пред тях и се прокашля. 
 - Е,  да де,  знам,  че ме търсиш. - рече му Хериан.- Усетих те. Това е Чан от Басадония. 
 - Добре. Идвам от Дашмер-Тхаум!- обяви сериозно Ерик. - Не наричат държавата си Зин,  а Дашмер-Тхаум.  Простира се под земята от Ледения океан до планината Банаук във  Югоистока. Унищожих оръжията им,  но това непроменя факта,  че армията им брои двеста милиона! 
- Колкооо....?!- скочи на крака Хериан,  а Чан се задави. - Нещо си се объркал! 
Като от нищото изникнаха няколко човека в черно и се втренчиха с неверие в тергалана. Чутото бе накарало севиш-очаните да забравят,  че подслушват и се крият. 
- Аз не се бъркам!- заяви обиден Ерик.- Там има един цял подземен свят,  с който вече сме във война. 
- Това е някаква ненормална бройка! Как може някой да събере двеста милиона!? Ти знаеш ли колко е двеста милиона войници на куп?! 
- Не са на куп. Това са всички мъже-апофийци. 
Хериан и Чан се спогледаха. 
- Чакай сега- обади се един от шпионите - Оператори с енергии до един,  подкрепени от демони и пакалиди в плът и отгоре на това брой,  от който свят да ти се завие. Ако ще се самоубиваме да го направим още сега. Или да сменим стратегията. Само в Гелаун ли има вход към царството им? 
Ерик го погледна и сви рамене. 
- Най-вероятно не. - отвърна замислен. 
- Значи Чан е прав,  че ако излязат на повърхността с нас е свършено. 
- Така изглежда.  
Хериан се навъси. 
 - Я се стегнете! - изгледа всички изпод вежди. - Нищо не е свършено. Ако ще и двеста милиарда да са пак сме по-силни от тях,  защото имаме нещо,  което те нямат! Всеки теранец колкото и слаб да изглежда носи в себе си сила равна на тази на стражите. Просто сме прекалено заети за да усетим тази сила,  която е в нас. Тя е там вътре и трябва само да я пробудим. Тази сила ни е възраждала от собствената ни пепел толкова пъти,  че първият път вече никой непомни. Но и този път ще го направим. Не се предавайте. Врагът точно това иска,  да ни обезвери и отчая. Да се уплашим. А знаете,  че на страхливеца врагове не му трябват. Вие страхливци ли сте? Какво са двеста милиона заека заврени като къртици под земята?! Чуствайте се поласкани от броя на враговете и вида им,  защото това означава само едно : тях ги е страх от нас! А сега изчезвайте и си вършете работата - подкани шпионите. 
Те изчезнаха както се бяха и появили,  но не за да продължат подслушването, а за да съобщят вече чутото. 
- Мисля,  че ако този Упуфуп беше толкова навит да ни изтреби в легендите за бентаон нямаше да помага на стражите и балришарите. - каза умислен Чан. 
- Той е приготвил всичко специално за нас. - кимна Ерик. - Но съюзниците му са друго нещо. Шитала е прадревен  демон,  а Сатуам първоначално препорочен уязвим. Нейната цел е да завладее света и изтреби всичко живо на планетата,  а неговата да пороби теранците. 
- Те знаят ли че идва нова чакрабалаера?- запита го Чан. 
- Упуфуп на сто процента знае,  все пак е бивш страж.- отвърна Ерик. - Сега е същото като демоните,  които Шитала е пуснала от Забвение. А по въпроса за тях има едно "но".  Всяко нещо хвърля сянка, тоест има стия. Тези демони подобно на всички същества от Ин са нечии стии. И ако всичко изчезне ще изчезнат и самите те. И рано или късно ще се сетят,  че страната на Аритхин им носи гибел.- въздъхна и добави- Ваш противник е Шитала,  Упуфуп го оставете на нас, като реши,  че си е отмъстил достатъчно ще спре и ще се оттегли. 
- Дано да е скоро. - изръмжа Хериан. Такава армия нямаше да могат да съберат и след сто години. - Въпреки,  че щом е приготвил армия значи чака да срещне противника  в честа битка.  Бедствията изглежда ги предизвиква именно демоницата. А ролята на Сатуам каква е ? 
Ерик се замисли и сви рамене. Списъка беше много-много дълъг. 
- Нищо зло не му е чуждо! - заяви тергалана навъсен. - И като спомена....Трябва да говоря с другите... 
Бяла светлина бликна от очите му и го обви. 
Поредното място,  където се пренесе,  беше насред град от дървени казарми,  складове и конюшни разположен между Накунатал и Ярнвидур. Тук трябваше да се съберат всички тарийци,  но повечето все още ги нямаше. Само морутите на Сурумир,  сангворците и виранците се бяха пренесли в сборището. 
В средата се издигаше висока кула,  или главният щаб,  и към нея се насочи Ерик. 
В стаята на върха четирма от тергаланите местеха пешки от шах по картата на Зин и симулираха различни ситуации. 
- Трябва сериозно да поговорим за Сатуам. - рече им Ерик докато влизаше. 
- Той наш проблем ли е ?- запита го сухо Каран. 
- Оправи ли оръжията?- попита го Тербел игнорирайки въпроса за демона. 
- Да,  и като награда искам отговор. - изпуфтя Ерик. 
- Какво има да го обсъждаме?!- обади се Севар. 
- Отново го пренебрегвате за сметка на по-лесния враг!- ядоса се Ерик.  
- Не е вярно. - погледна го обиден Кетил. - Не ни е в категорията. Как да обсъждам нещо което не разбирам? Ела при картата и ме замести и аз с удоволствие ще свърша твоята работа. Но и двата резултата тогава ще бъдат плачевни,  защото никой от двама ни неразбира от работата на другия.  
Ерик се преближи и погледна картата и пешките. 
- А тук в Ширтам-Нава защо няма? 
- Защото ей тая пешка от Ритал отива там,  а тази тук се пресъединява към нея. - отвърна Кетил и го погледна в очите.- Обаче в случай на объркване ето  тази ще е на близо...Разбра ли? 
- А защо просто непратим севиш-очани преди това. 
- Нали това правим!- изсмя се Тербел - и в момента един от тях ни губи времето вместо да си гледа задълженията. 
- Ако те безпокои тръгни по следите му и действай. - рече кротко Каран. - Не го пренебрегваме,  Ерик,  просто на нас би ни се изплъзнал. 
- Добре де!- въздъхна Ерик и излезе затръшвайки вратата след себе си. 
- Тоава какво беше ?- попита Севар. 
- Негов си начин да си поиска нова задача. - отвърна Тербел.