Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.09.2014 14:34 - ПЪТЯТ НА ЖЕРАВА
Автор: balar Категория: Забавление   
Прочетен: 739 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 29.09.2014 16:52


                                                       ГЛАВА  ПЪРВА
                                             ПОСЛАННИЦИ  И  ПОСЛАНИЯ


 Слънцето  изгря оранжево като огън обагряйки дребните утринни облачета,  свежия ветрец носеше мирис на лято и галеше лицата на двамата атланци вървящи по широката алея към  голям дворец с кръгла форма,  по чийто кули се развяваха  бяло-черни знамена със сив стълб на тях. Единият беше много висок, с пепелявочерна кожа и облечен в обикновенна зелена роба,  а другият бе нисък на ръст с голяма издължена глава  и доста едър на глед. Носеше туника с дълъг  ръкав,  прави панталони с ресни по краищата и леки мокасини в бяло. На главата си бе сложил шапка наподобяваща глава на орел украсена със шарени пера. Стражите и по-ранобудните граждани,  излезли да поспортуват в общия парк,  ги заглеждаха с любопитство.  
Тринадесетте стъпала ги отведоха до широк портал пазен от шест воини в сребърни брони и наметки подобни на знамената по кулите. Отвъд него имаше колонно преддверие,  обграждаше вътрешна градина,  в чиято среда се издигаше същинската част на палата. 
Двамата бяха посрещнати от рижавобрад нисък мъж в сиви дрехи,   много подобни на тия на дребния атланец. 
- Аз съм  Атал - представи се той. - Последвайте ме. 
Сангвореца ги поведе напред през градината. 
Отведе ги направо в кухнята на двореца,  където царят закусваше седнал край кръглата маса в средата,  ползвата за плот от готвачките. 
Алтиан се изправи и остави палачинката,  която държеше,  щом влязоха. Широка усмивка цъфна на лицето му. Живееше втори живот благодарение на южняците и бе решил вече всичко да приема с усмивка и оптимизъм. Дори атлански магьосник и някой приличащ на тлешит. 
- Добре дошли в скромното гнездо на Сапак!- рече им ведро. 
- Нетрябваше да идваме толкова рано,  но не преценихме правилно разликата в часовете. - отвърна Тултек хладно. Червенокосия пред него беше едновременно цар и жрец на Птицата. И колкото и ухилен да беше неможеше да скрие омразата прозираща през очите му. 
- О,  не се притеснявай- изсмя се пресилено Алтиан- Аз ставам по тъмно,  а и едва ли бихте дръзнали да стъпите в Сапан за нещо дребно! - зелените му очи срещнаха  кафевите на тулмека и Техут неволно отстъпи назад,  усетил вибрираща около двамата злоба. 
- Дошли сме да уговорим мястото,  на което ще ни пренесат. - напомни той. - А не да започвате битка. 
- Няма да има битка!- успокои го ледено Тултек и  погледа му се върна на сангвореца. - Нека забравим миналото,  за което никой от нас няма вина,  и да погледнем към близкото бъдеще. Искаме място за пренасяне,  което да е до тарийците, така че едновременно да достигнем определена точка. 
- Ако позволи врага. - обади се стоящият зад двамата Атал. 
- Да позволи ли?!- балришара изгледа началника на дворцовата стража из под вежди. - Ти да не мислиш,  че ще ги питам?  
Алтиан се прокашля.  
- Началото е в Уатлил. - рече сурово.- Тарийците ще сме в Накунатал. Но както каза Атал ще се засечем навреме,  ако врага позволи. 
- Хм. Колко сте?- запита го Тултек и въздъхна. Предполагаше,  че ще са колкото да не е без нищо. 
- Как мислиш?- сви рамене Алтиан. - Или си забравил,  че когато хурит ти каже "добро утро",  разбирай "лека нощ"?!   
Тултек го изгледа и кимна. Промяната в миролюбивия им велик цар сигурно ги бе стаписала до един. Алтиан нямаше как да знае повече от необходимото,  нито друг извън кръга на балришарите. 
- Да..говорят ли ти за мир мисли за война. - рече с лека усмивка. Сангвореца избегна отговора на въпроса колко са. Или още не се бяха събрали всички или с броя нещо не беше както трябва.  А може би му бе казал току що? 
- Не вярвам артанците да ни разочароват. - обади се спокойно Техут,  използвайки име употребявано рядко като  синоним на тарийците. - Във войните с нас никога не са се представяли зле,  дори когато губят. 
Алтиан се изсмя искрено развеселен. 
- Надявам се и вие да сте наточили рогата старче.  

Тримата внимателно проследиха с очи излизащият от стаята Върховен Жрец на Мадугард. Денят бе специален за всички мотуи,  за пръв път от триста години бе извършен ритуала на сливането,  след който трите отделни народа ставаха един-единствен в името на оцеляването и победата. Сега имаше една армия и един водач.  По правило това беше върховният жрец на Мадугард,  който току що бе отказал честта. 
-Какво правим?- запита умислен Зайдун. 
- Имаме си двама балришари. - отвърна Тоба - Да теглят чоп. 
- Става. - съгласи се веднага Мардар. Нямаха много време за умуване. 
- И аз приемам. - кимна хаутуна. Не му беше времето да спорят за глупости. 
Вратата се плъзна на страни и тримата погледнаха стража в черно,  след който влезе висок младеж в  жълт халат и черни торбести гащи. Носеше червена шапка   в тон с плаща и ботушите. Черната му коса избръсната на темето,  отзад бе сплетена на плитка. 
Зайдун и Мардар се изправиха на крака. Облеклото сякаш бе провокация към двамата. 
- Джаран! - възкликна Зайдун 
- Какво те довя насам братко?- добави Мардар. 
Гостът стаписан се остави на прегръдките им. Явно бе пропуснал един хубав ритуал,  след който двамата царе ставаха просто дзаанци,  загърбвайки противоречията и правилата важащи само в мирно време. След този ритуал нямаше нужда от преструвни.  А след като за седем хиляди години вражда още не се бяха изпобили си беше точно преструвка.
- Чух,  че се готвите за война и бедствия. - рече Джаран оглеждайки ги доволно и с радост. - Не бих оставил братята си сами в бедите. 
Мотуите се спогледаха. По договор басадонците трябваше да ги подкрепят в случай на война с Атлан, сега врагът беше съвсем друг. 
- Атлан ни е съюзник. - обади се Тоба загледан в тримата,  чиито народи бяха смъртни врагове. 
- Знам кои са враговете. - каза му Джаран - Дори по-добре от вас и затова дойдох да ви съобщя решението ни да се пресъединим. Каквото и да има между нас ще си го решаваме друг път. Сега враговете са общи и не са теранци. Не е време за глупости. 
- Забелязвам - посочи с нос дрехите му Зайдун. Как бе стигнал жив до тях беше загадка. По принцип басадонците носеха съвсем различни дрехи. А тия бяха като взети на заем от някой музей в Нирбатор.  

Янтар излезе от хана и огледа намръщен улицата по която забързани хора се движеха и в двете посоки.  Подобно на повечето тарийски владетели бе предпочел да си плати стая в някой хан,  отколкото да спи под зоркия поглед на десетките севиш-очани в Сградата на Оракула. Там беше като тяхно сборище. 
Тръгна спокойно на дясно,  а очите му неизпускаха нищо от околността. Зави по друга улица запътвайки се към сградата на съвета и усети,  че някой го следва. Нечии очи се бяха забили в гърба му като нокти на падащ в пропаст в скала. Спря рязко и някой се блъсна в него. 
- Ти да не си някой новак! 
 Обърна се и заби гневен поглед в човека блъснал се в гърба му. Не приличаше на севиш-очан,  а в Алхон крадци нямаше. Носеше обикновенни кожени дрехи в кафяво и двуръчен меч на гърба закрепен за широк ремък. Косата му бе кафява и свободно падаща до раменете,  а очите имаха цвета на небето по здрач. 
- Защо ме следиш? - попита го балришара възмутен.
 - Не те следя,  а следвам. - поправи го странника.-  Прецених,  че ти би могъл да си ми от помощ. 
- Тии...- Янтар стисна дръжката на сабята си. - Подиграваш ли се? Оправдаваш собствената си некадърност на севиш-очан! - погледна събиращата се около двамата тълпа и се отпусна. - И за какво ти трябвам?- попита опитвайки се да звучи спокойно. 
- Да разреша една загадка. - отвърна странника. - Името ми е Чан и идвам от Басадония. 
- От Басадония!? - Янтар го изгледа подозрително. Лесно можеше да се провери дали казва истината. - Ела с мен!- подкани го и тръгна сменяйки посоката,  а тълпата разочарована му направи път. 
Повървяха доста из града преди да стигнат до парка обграждащ сградата на оракула. Янтар се надяваше достатъчно от шпионите из града да са ги видели. Ако това беше номер на враговете когато пристигнеха на мястото щеше да е пълно с видима и не видима охрана. 
Стражите на входа дори не ги погледнаха,  но стойката им издаваше готовност за незабавна реакция,  ако се наложи. Коридорите привидно бяха почти празни,  но тишината подсказваше за обратното. 
Чан следваше барсилеца спокойно и се правеше,  че незабелязва скритите навсякъде шпиони и войници. Държанието им му подсказа,  че са във военно положение и вече е имало опити за подли атаки. 
Влязоха в слънчева стая с южен изглед,  едновременно уютна и стилна,  типично по хонски. 
- Здрасти Балиш. - поздрави Янтар стоящото във кресло до прозореца момче. - Тоя тук твърди,  че е от Басадония. - побутна Чан напред.  Сега щеше да се разбере поредната измама.  
 Балиш остави книгата на шкафа в ляво и погледна влезлите спокойно. Янтар вече прекаляваше със подозренията си към всеки непознат.  Твърдяшият,  че е басадонец бе облечен точно като такъв и изглеждаше като баланец. А меча на гърба му...Балиш се изправи бавно гледайки другия баланец в очите. 
- Виждал съм този меч!- заяви той. 
- Ъ?- изгледа го Янтар. Да разпознаеш някого по оръжието беше странно.
- Това е меча-талисман на нашият истински цар Нин-Гари-Маган. - кимна Чан и Янтар го погледна озадачен. Меча на Йездигерд не беше ли сега в Лумаш? 
- Тогава ти си Убар-Шамаш! - обяви Балиш и Чан му се усмихна неловко. 
 Двамата баланци със смях си стиснаха ръцете,  щастливи от срещата си, а балришара ги гледаше очуден. 
- Ще ми обясните ли и на мен?- запита ги намръщен. 
- Това е Чан - рече с усмивка Балиш - Триумвира на баланците. А меча е един от великите царски мечове-талисмани. 
- Но меча на Йездигерд е в Лумаш. - кой лъжеше? 
- Кой е Лумаш и какво ще прави този меч в него?! - засегна се Чан. - След като Нин-Гари-Маган е пръв цар на баланците и владетел на всички вирбали и потомците им?! 
- Добре- вдигна умирително ръце Янтар. - и без това не ме интересува. И все пак...излиза,  че той пък е баш самозванец. 
- Какво...? - сви рамене Чан 
- После ще ти обясня. - каза му Балиш и попита сериозно. - Какво те накара да дойдеш до Офир? 
- Преди горе-долу два месеца едно село в планината Табар беше нападнато от караконджули- отвърна Чан. - Разследващите я окъсаха здраво понеже някой е изтрепал тварите,  но следите му изчезват безследно на пристанището в Бур-Лахор. Тогава потърсихме следа изчезваща заедно с другата и така стигнахме до Кулаб в Югоистока. А от там тук в Офир. Втората причина да съм е тук е войната  която цял свят се готви да започне. И третата,  според пророчествата кометата ще докара нашият цар и триумвирата ще приключи. 
Балиш го изслуша с гузна физиономия. 
- Съжалявам...реших сам да разследвам случая и  като приключа щях да се обадя...- измърмори той тихо. - В края на краищата като свидетел знам повече. А да бия път до Нирбатор си беше загуба на време. 
- Поне едно писмо да беше драснал. - възмути се Чан. - Докъде стигна? 
- До дъното на историята.- отвърна Балиш и се навъси. - Има връзка със войната. 
- Тия зинити...- процеди през зъби Чан. Свали меча от гърба си и усети здрава хватка да стиска рамото му. Без да поглежда балришара остави оръжието на ниската маса  в ляво от себе си. 
- Почини си малко и се разходи на въздух. - каза му в очите Янтар със студен глас. 
Чан му кимна. 
- Хубаво е човек да поговори с нови хора.- рече с безизразен глас. 
- Айде и него го вкараха в играта. - възкликна възмутен Балиш. - Все едно аз тук си паса трева. 
- Не пасеш,  но се налага да си държим устите затворени още малко. - каза му Янтар. Имаше едно неписано правило,  явно го бяха решили твореца и птицата заедно защото никога неможеше да се прескочи. Оператор,  талантливец,  витек...всеки получаваше уж рожденната си сила едва след шестнадесетата си година. Никога по рано! Вероятно защото силите не бяха за деца и не ставаха за игра.  Колкото и да мърмореше Балиш го знаеше не по-зле от тях.  
- После ще поговорим . - рече Янтар на Чан и излезе от стаята. 
- Е га ти свирепия тип!- въздъхна с облекчение Чан и седна на близката табуретка.  
- Балришар Янтар. - сви рамене Балиш и седна обратно в клеслото.
- Балришар!- зяпна го Чан и тръпки го побиха. Какво ставаше всъщност щом се бяха появили и балришари? 
- Библиотеката е на долния етаж. - упъти го Балиш и си взе книгата. - Там най-лесно ще разбереш всичко. 
Чан го погледна и се изправи. 
- А кой е най-главният в тая земя? 
- Ами след появата ти...
- Не инъче.- прекъсна го Чан и си пребра меча. 
- Балришар Хериан. 
Чан се навъси озадачен. 
- Ще се видим. - рече с усмивка на Балиш и побърза да излезе. Трябваше да поговори сериозно с някого за зинитите и да съобщи каквото сам знае. Ако братовчедите им артанци и киери си мислеха,  че ще им е лесно много се лъжеха.








Тагове:   магия,   война,   мир,   Свят,   зло,   добро,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: balar
Категория: Забавление
Прочетен: 295664
Постинги: 212
Коментари: 112
Гласове: 435
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031