ГЛАВА   ШЕСТА
                                                     ТАЛИСМАНИ-ОРЪЖИЯ


Колко общо бяха талисманите по света знаеха единствено тези,  които ги правеха. Осмината бали с радост бяха съставили списък на всички и дори се включиха в събирането. Някои от витеците и старите стражи също изявиха желание да помогнат.  Време беше странните предмети и каменни сечива да влязат в употреба, да бъдат ползвани за това,  за което бяха създадени.  
Ерик изкара листа от джоба на туниката си и очите му забягаха по редовете. Повечето бяха зачеркнати. Оставаха му малко. 
Вдигна глава и погледна огряния от обедното слънце дворец с високи кули, насред голям обществен парк, какъвто бе стила из цяла Майя. Повечето владетели и благородници предаваха лично претижаваните талисмани. Севар им бе обещал да им ги върне после. Но имаше и магарета,  които не се интересуваха от идеята. Откъде на къде ще си дават нещата? 
Пребра листа и тръгна бавно напред.  Щеше да му се наложи да извърши нещо като пладнешки обир, но царят на Панарда сам си беше виновен. Мина покрай стражите на входа и спря в преддверието. Дебели колони поддържаха тавана. Стълбище отсреща водеше на горе,  а два коридора водеха към стаи и зали на първият етаж. На всеки десет метра стоеше на пост страж в сиво и зелено, въоръжен с копие и брадва. 
Очите му светнаха и Въздух на Багад го обви,  правейки го невидим за пазачите. Зад стълбището имаше други стълби. Те водеха надолу, към подземията. Там трябваше да е и съкровищницата. 
Размина се с две намръщени слугини в бели престилки над зелени рокли и слезе от стълбите. Лъчи от Въздух полетяха из подземната част на двореца. Последва десния лъч, подмина няколко врати и спря пред ниска невзрачна вратичка,  която никой не охраняваше. Не беше и заключена. Кой би й обърнал внимание? Само петгодишно дете лесно би влязло през нея. 
Прибави Вода и Огън към плаща от Въздух. Затвори очи и тръгна към стената. Бавно тялото му потъна в нея, като дъждовна вода в зажадняла за влага почва. У сещането беше по-лошо от това дланта ти да се вреже в дъска или да разбиеш тухла с умрук, а и материала трябваше да си остане цял. 
Когато премина отвъд стената от него се лееше студена пот и тялото му трепереше от студ. Намираше се в съкровищницата на Драгун от Панарда. Сандъци пълни със злато и скъпоценни камъни,  статуи от благородни метали и лъскави доспехи и щитове. Оръжия-трофеи окачени по стените. 
Лъча Въздух се бе спрял пред  ръкавица от кървавочервен рубин. Ерик се пребижи и огледа талисмана с любопитство. Тежеста я правеше неизползваема,  освен в подходящи ръце. Взе я и я нахлузи. Тя светна и тергалана я свали веднага. Беше му ясно как действа. Стискаш юмрук и от ръкавицата политаха лъчи Огън. 
Изкара листа и писалка и зачеркна ръкавицата с усмивка. Следващото беше статуя на бик призоваваща същество от отраженията да се бие редом с теб. 

Ботушите жвакаха в лепкавата кал и едва си проправяха път през папратите на башанските тресавища. Птиците пееха по сключените над него клони,  а животните го заглеждаха с любопитство. Химир слушаше разговорите на горските обитатели и си мислеше,  колко приличаха на хората по свадливот и клюкарство. И разбира се най-важно беше  Господарят на Живота бе при тях.  Няколко птици прихвърчаха над него и непрекъснато коментираха всяка негова стъпка,  две лисици го следяха от разстояние,  а  дива котка се изживяваше като водач,  вървейки точно пред краката му. Но неможеше да им се сърди. Беше Чи-Балиан,  господарят на живота. Но колкото пъти се опиташе да ги разпита за талисмана-брадва толкова пъти  почваха да му говорят за яда на Данис,  и че брадвата нетрябва да напуска тресавището. 
Гората свърши и  "свитата" му изчезна. Пред него бе неголямо село от дървени къщи  издигнати на платформи високо над земята. Покрай реката се виждаха лодки и съхнещи рибарски мрежи. Мъже,  жени и деца в шорти и фланелки с къс ръкав се движеха наоколо заети с делата си.  Това бяха така наречените диваци от башанските тресавища. 
 Забелязаха го но не реагираха. Явно не им беше интересен. Само децата с любопитство тръгнаха след него,  докато вървеше към колибата в средата на селото. 
Изкачи стълбата до платформата и влезе в голямо помещение разделено на части,  от паравани. Миришеше на пържена риба и портокалов сок. 
Мъжете,  събрани около ниска кръгла масичка,  го погледнаха любопитно. Тук рядко идваха външни хора. 
- Добре дошъл страннико. - рече един от тях. - Аз съм Карер,  вожд на хрупийците. 
- А аз съм Химир- представи се тергалана. Патрон на хрупийците трябваше да е кисалк Дурвид, затова едва ли ги интересуваше,  че е тергалан. 
- Какво те води насам? - попита го Карер. 
- Идвам за сапфирената брадва-талисман. - отговори Химир. 
Карер се навъси. 
- Навярно знаеш легендата?! Как петдесет години башанци и толанци,  хурити и таргонци се избивали заради нея. Накрая се намесил аур Данис. Взел я и я поверил на дедите ми да я пазят,  за да не всява повече раздори.- почеса се по тила и добави - Но бих ти я дал при едно условие. Да убедиш Хериан да ни вземе към Зин. Той смята,  че сме голи и беззащитни и неспособни да се бием. Ако успееш брадвата е твоя. 
Химир го изгледа и изпуфтя. И след цяла вечност нямаше да успее да го убеди да поведе някого на война. 
- Ти сам ще го убедиш!- заяви тергалана и очите му проблеснаха в бяло. 
Край мъжете около масата се появиха сандъци и чували. Карер  отвори един от сандъците и се изсмя. Вътре имаше лъкове и стрели. В следващия бе пълно с леки ботуши... 
- Харесват ли ви?- запита с усмивка Химир. Екипировката беше от склада на севиш-очаните,  но едва ли някой щеше да обърне внимание,  че липсват няколко сандъка и чувала. 
Карер се позамисли и кимна. 
 - Не е  зле. Леки и удобни, с добър камуфлажен цвят. Ще свършат работа. 
- А брадвата?- попита го Химир. 
Хрупиеца изчезна зад паравана,  зад него,  и се върна с голяма двойна брадва от сапфир.  
- И без това нестава за нищо.- сви рамене връчвайки я на тергалана. 
- Не я ли искаш обратно после? 
- Добър съм с лъка и ножовете,  не ми трябва брадва. 
Химир му кимна с усмивка и си тръгна доволен. Този път се бе оказало доста лесно.