ГЛАВА  ДВАНАДЕСЕТА
                                                           ПЛАНОВЕ


Колко хубаво беше да си велик цар?
Ако питаха него-николко. Вече две седмици и полвина се опитваше да убеди всички,  че не става за работата,  но никой не щеше и да чуе. Сега седнал зад бюрото в кабинета си се чудеше какво още да измисли. Вече беше болен три дни,  пиян още два, след това обиколи всички бардаци в Баршир-Артан и прати на заточение в  Карида Атланска двама нелегални магьосници,  вместо да ги прати на кладата. Обяви,  че ще подпише мир с Тамерзан, а тя гората взела че се разлистила...Нямаше спасение,  освен ако не измислеше нещо,  което да накара царете на Тариаш да вдигнат ръце. 
Очите му проблеснаха в жълто за момент и Хериан се усмихна самодоволно. Нямаше нищо по-отмъстително от  владетел със засегната чест. 
Нечака дълго. В отговор на мисловният повик в кабинета влезе светлокос мъж в алена туника над сиви гащи и с бяла риза под нея. 
- Твое всевеличество. - кимна Вириат и седна на стола в ляво от бюрото. 
- Не ме наричай така! - изгледа го неловко Хериан и нахлузи сериозна маска. - Знаеш ли какво си мисля? Да обявя конкурс за велика царица. А? Все пак трябва и такава,  нали?
Вириат го изгледа подозрително. Абсолютно всички , които бяха наясно с характера на хуритите- цял Тариаш- знаеха,  че  всичко сторено до сега е за да избяга от отговорност.
- Хериан щом в пророчествата го пише значи,  че Птицата е решила! - заяви Вириат. - И каквото и да правиш няма смисъл. 
- Мен не ме е питала....Та какво ще кажеш за конкурса? - върна се на въпроса. 
- Добре. - сви рамене царят на Лахор. - Ще го организирам и ще поканя всички подходящи принцеси. 
- Покани и неподходящите. 
- Не може. - поклати глава Вириат. - Трябва да се съобраз...Добре де,  не се съобразявай, но ако това е поредната идея за измъкване нека ти напомня,  че  Балришар да ни води означава много. Това значи да вярваш във водача не само защото ти е цар, а и защото неговата сила ще те закриля. Кетил и Каран ни обясниха всичко за вас седемте. Ако не на вас,  на кого да се опрът теранците? 
Хериан го изгледа хладно. 
- Имаш право. - рече умислен. - Затова и не искам на мен да тежи смъртта на всички,  които ще паднат. Не искам да имам нищо общо със така наречената война. 
- Добрият воин мрази насилието - усмихна се Вириат. Изправи се и добави. - Да направим конкурса след две седмици,  при мен във Бур-Лахор, по-лесно ще ми е да го организирам в къщи. Обаче трябва да уточним критериите. 
Хериан изсумтя. Правеше го нарочно, разни подробности нямаха значение. 
- Ти решавай. - сви рамене. 
Вириат го изгледа подозрително. Не се и съмняваше,  че това е номер, но този път приятелят му си играеше с много опасен огън. Огън,  в който щеше да гори цял живот,  ако нещо в сметките му излезеше криво. 

Светлобрадият мъж в лилава роба се изсмя гледайки момичето пред себе си иронично. 
- Що за глупости ми говориш? - каза с присмех. - Каква по-голяма работа от това да се грижиш за  цяла империя?! 
Шейла стана от креслото, в което стоеше и огледа хиванеца от покритата с качулка глава до тъмните ботуши. 
- Такива са ни обичаите в Сагун! - заяви тя. - Ето,  аз мога са рисувам, велият ми везир има за хоби алхимия ,  а началникът на стражите ми е и ковач. Така, че иди и кажи на Стенел като си намери хоби пак да заповяда. 
Аритнес въздъхна и се огледа объркан. За пръв път чуваше подобен обичай. В никоя книга не пишеше сагунците,  и които и да било други да имат подобен. 
- Измисли си го. 
- Но има смисъл,  нали? - усмихна се хитро Шейла. 
Аритнес кимна колебливо. Ако Чар беше прав щеше да има смисъл да научи нещо отгоре на това,  което вече можеше. 

Войника на входа  влезе в шатрата и обядващият Тумдрак го изгледа очудено,  а после се премести на червеноокия. Остави вилицата и ножа с въздишка на досада. 
- Всичко е подготвено. - рече той. 
- Подготвено?!- вдигна вежди царят на Бувнур. Като един от царене на Майя знаеше за разплетените пророчества и новите стражи на реда. - Защо не ми каза тогава,  че според пророците Водачът на стражите ще води и теранците?! - навъси се и се изправи,  а войникът стисна дръжката на меча си. 
Червеноокият се изсмя. 
- Но бъдещето винаги може да се промени. Дори и да има някъде някакъв водач, никой нито го знае, нито го е чувал. - навъси се и погледна бувнуреца в очите. - Неможеш да се откажеш. 
- Защо? - изсумтя Тумдрак. - След като се настанихме тук,  Раул от Дану ни обърна внимание и стана посредник между Тоант и Стенел. Това,  което искам го постигнах и без бой. Сега вече Бувнур е в Сометрам. 
- Отмяташ се!- изръмжа гневно червеноокият. 
- Да. - потвърди бувнуреца. - Така и не видях себе си в пророчествата, а единственият страж на реда,  който ме посети беше еаналка Лизандир, който дойде да ме оведоми,  че вече ни е страж-патрон вместо Талион. 
- Ние ти предложихме света... 
- За какво ми е ? На мен ми стига Бувнур. Просто бях в безизходица и ти предложи да помогнеш. - Тумдрак се разсмя гледайки стаписания негодник. - Сбогом! - махна с ръка и седна обратно на трикракото столче пред ниската масичка. 
Очите на мъжа в сива роба потъмняха ставайки като две дупки. От него заструи мрак струден като гробище. 
Войникът извади меча си и острието се вряза във врата на червеноокия. 
- Палатката ми!- извика възмутен Тумдрак. 
- Нали се прибираме. - сви рамене алка Лизандир и пребра меча си. 
- Да се прибираме ли? - изсмя се Тумдрак. - Пътят ни е на север. Тоя със сигурност беше от Зин. Опитват се да ни изпокарат и сега аз ще им върна жеста. Сега ще видят те един господар на Теран,  такъв дето не са си и мечтали. 
- Не го мислиш това. - отбеляза Лизандир. 
- Напротив, съвсем сериозен съм.  

- Хайде направо да се Пренесем - изпъшка Врищух и избърса потта си с кърпата,  която извади от раницата закачена за садлото. 
Яздеха през пустинята Аратор от четири дни и му се струваше,  че са се изгубили сред пясъците. Басадонците твърдо бяха решили да си направят разходка,  но  вътрешността на Югоистока нямаше нищо общо с крайбрежието, където бяха повечето държави. Безкрайна пустиня,  в която нямаше нищо за гледане. 
- Добре. - сви рамене Балиш. 
- Ъ? - изгледа го с неверие Врищух.  
- Казах,  че съм съгласен. Мъчим горките коне. 
- Заради конете си съгласен? 
- А заради кого? - погледна го в очите Балиш.  
Гирсив се разсмя. 
 - Извинявай Врищух - рече ухилен - Сигурно имаш работа,  а ние така и не те попитахме каква ти е работата. 
Шаранеца ги изгледа озадачен.  
- Това ми е работата. - каза и се цапна по устата. 
- Браво! - усмивката на Гирсив угасна. - Аз стискам зъби,  а той ... 
Балиш ги погледна изпод вежди. 
- Да има нещо,  което незнам ? 
- Има ли? - попита го Гирсив и пак се разсмя.