ГЛАВА ДЕВЕТА
                                                 ВЪПРОСИ  И  ОТГОВОРИ


Преди почти месец те бяха принудени да напуснат домовете, които през шестнадесетте си години живот бяха  смятали за свои.  Следвайки сънищата си,  упътвани от  Зенда,  дванадесетте се бяха събрали в Бал-Хуран за да разберат защо аешмади бяха избили невинни хора и защо тези хора бяха витеци и шактивири. Отговорите бяха в аурите, но за сега единственият разговарящ с тях бе бил Лик. Другите ги избягваха ловко.
До днес. Оставаха три дни до появата на кометата,  вълнуваща цял Теран. Този ден бяха получили съобщение от Гурум да се явят в Долината. 
Или тук. Насред  Источен Артамаг,  по-известен като  Алкан. В непристъпната Долина,  до която можеше да се стигне само с Пренасяне. В единият край ромолеше горещият извор Виршигард,  в другият сияеше свещенният кристал Шан-Тваздриш-Субум, а точно в средата се издигаше древно дърво със седем клона.
Дванадесетте спряха да се оглеждат и се насочиха към извора. Там свита на кълбо дремеше голяма бяла змия,  край която бяха насядали аурите. Всички бяха там и се изправиха на крака щом младежите наближиха.
Застанаха едни срещу други,  от двете страни на извора оглеждайки се едни други.
- Рано или късно щеше да се стигне до този момент. - рече аур Гурум. - ние започнахме с гаф,  те започнаха спасявайки хора.
- Но защо толкова рано? - попита Алтил.
- Говорих с Лаур . - обади се Агнир - Наистина някакъв черен парцал мрак ги е заплашвал. Искали са имената на Елемаг, Ерик,  Химир и  Зенда. И на Вестителя!
- Но Вестителите са непрекосновени. Те не участват в Дуела на Противоположностите!- заяви студено Мантир. - Само носят съобщения между воюващите.
- Децата са тук за отговори!- сряза ги Бендра. - Не да слушат глупости. - погледна младежите и им се усмихна топло. - Добре дошли в Долината. Някои  я наричат на нас,  но тя е на всички стражи на реда общо и всеки един можете да срещнете тук. Но за да получите отговор трябва да се представите.
Мехен се раздвижи и погледна младежите. Очите й светнаха и те усетиха някаква сила да нахлува в умовете им.
- Не се противете , отпуснете се- рече Бендра.
- Няма пък! - отказа Тербел и се навъси. - Знам,  че в Долината живее Мехен и това е тя,  но имам уста,  с която да се представя.
Останалите закимаха в негова подкрепа.
- Това е ритуал. - каза Тара озадачена и очите й се забиха в Лик като кинжали. - Какво си им казал? Само ти говори с тях.
 - Братя и сестри по дух.  - каза спокойно Лик -  Обикновенно тяхната смяна няма нищо общо с нас,  те са били само наши духовни деца. Но този път Птицата е решила те да са наши деца и по плът! Не само по дух. Нямам идея защо,  но неискам  някаква змия да е медиатор между мен и сина ми! Каквото имам да му казвам,  ще му го кажа сам.
Лик прескочи извора и застана до младежите. Агнир и Данис го последваха веднага. След тях преминаха Лун , Аталан и Тейхар.
- Браво на теб Лик. - обади се Мехен когато до нея неостана нито един. - Но нима човешката реч е способна да предаде всичко? Има толкова неща,  за които хората нямат думи. 
- Щом те нямат думи и на нас не ни трябват. - каза Тербел.  - А ако потрябват,  заедно с тях ще си измислим. 
Мехен огледа внимателно младежите.
- Това ли е решението ви?
- Да! - потвърди Тербел от името на всички.
- Тогава вървете  и нека Твореца и Птицата са с вас.
- До после Мехен. - усмихна й се Тербел и тръгна към отсрещният край на долината.
Другите го последваха.
 - Това мирише! - възкликна Гурум. - Лик,  полвината ритуали току що бяха пратени по йорегите.
- Ритуали измислени от нас преди 48 хиляди години, когато застъпихме на смяна. - сви рамене Лик. - Те не са ни подлагали на ритуали.
- Небиха посмели! - заяви Тейхар. - Но Лик е прав.
- Хайде, че стигнаха без нас. - подкани всички Аталан.
- Явно незабелязват.
- Давате ли си сметка, че в мига,  в който оная сфера отсреща  светне ние ще сме свободни?- запита всички Данис. - Вече ще правим каквото си искаме.
- И ще сме уязвими. - добави  Лун.
Лик я изгледа и се разсмя весело. Трагичната й физиономия разкриваше за какво си мисли.
- Спокойно,  Севар ще те навести в съня ти. Няма да се плашиш.

Дванадесетте спряха пред диаманта,  наречен Шан-Тваздриш-Субум и се наредиха в кръг около него. Зад тях застанаха аурите. Въздуха завибрира и зад всеки от младежите се появи друг, който застана допрял гръб в неговия. Все едно му беше сянка. Зад всеки аур се случи същото. 
Двата кръга засияха в бяла светлина, завъртяха се и светлината взе да примига. Ту бяло, ту черно. Тогава сферата светна. Светлината й нарасна и погълна двата кръга. И взе да се променя. Завъртя се около оста си и заприлича на планета, на която се сменяха ден и нощ в безкраен кръговрат. И денем имаше обраци и сенки, а нощем звезди и луна. Мрак в светлината и  Светлина в тъмнината.
И всеки в кръговете чу една дума. Само една,  но достатъчна.
- Тер-гал-еан.
Или Тергалан,  Страж на Земята и Небето. И всеки получи име според своите дарби и онова,  което умееше най-добре. 
Когато всичко приключи  те останаха за дълго загледани в сферата с благаговение и обич в очите. И малко тъга,  че отново са отделно. 
А после се огледаха по между си. Аури и стии-аури. Тергалани и стии-тергалани.
 - Това ли беше ?- попита Ерик. Оглеждаше се за един определен и скоро го забеляза.
- Ердук! - подвикна на мъжа говорещ с Лик.
Бившата стия го погледна с досада.
- Вече съм в почивка.- отбеляза.
- Чух за жреците ти. - каза му Ерик като спря при двамата. - Не са хора нали?
Ердук се навъси.
- Иди и виж сам! Аз приключих.
- Лъжеш се!-  До Ерик застана младеж с гарвановочерна коса и мрачно лице. - Ние не сме вас. Затова отговори на въпроса витеко!- каза му ледено.
- Какво сте направили? - възкликна Лик. - Защо?!
- Как се е съгласил?- Ердук беше озадачен. Сега трябваше да са уязвими и да си изживеят живота като хора. 
 -Внимание! - извика Лик - Витеци сме!
Бившите стражи се спогледаха. Това беше извън правилата. Как Творецът и Птицата се бяха съгласили да ги оставят като витеци и защо?
- Какви ги вършите вие?! - попита сурово Гурум.
- Идва Чакрабалаера - отговори Тербел - Рожденният ден на Твореца. Това е много повече от някаква си битка между стражи и стии, в която никой не умира и всички заживяват щасливо като в приказка. Доброто побеждава злото, денят- ноща. Затова сме Тергалани. Затова другите са Тардури или стражи на хората и Алки или сили на природата! Той ни го каза.  - посочи с глава камъка -  Каза да се приготвим,  за нещо което не е било от милиони години. А защитата е много важна за победата.  Разбира се по някое време ще разиграем фарса, наричан от вас Дуел. Това ще е необходимо. Тук и сега на смяна застъпваме ние,  тергалани и стии-тергалани. След нас идват Балите,  или стражите на посоките.  А след тях...- усмихна се накрая загадъчно Тербел. - Този,  за когото вие твърдите, че е изчезнал.
 - Откъде знаеш това?- запита го Гурум. - Това и Мехен незнае.
- Моето знаене неидва от нея. - Тербел се изсмя. - За какво ми е пророчицата при извора, когато онова,  което знам идва направо от Нея! - посочи с пръст към небето.
 - А ние за какво сме ви? - попита Агнир.
- Вие сте живели и видели много . - отвърна Каран - Знаете много повече от нас. Затова решихме, че като витеци ще свършите много повече работа,  отколкото като уязвими.
- И това е само началото. - добави Кетил - Всеки човек,  от най-великият цар до най-бедният просяк, от най-светият добротворец до най-пропадналият престъпник,  ще бъде  защитен от нас,  ако по някакъв начин ни е подкрепил. Никого не ще подминем. Както е било.
- Както беше преди вас.- уточни Севар. Огледа всички и добави. - Сега стига приказки. Да се залавяме за работа,  че няма време.
Тергаланите и стиите им изчезнаха облени в бяла светлина. Край сферата бившите стражи дълго мълчаха незнаейки какво да мислят или правят. Бяха витеци без работа.
- Забравиха да ни дадът задачи. - отбеляза Дра-Самен.
- Не са забравили. - въздъхна Гурум. - Оставиха ни да довършим това,  което правим.
- Доста великодушно. - изсмя се Ердук. - Или хитро.
- Бъдете предпазливи от тук нататък.  - каза Лун.
- Вие сте банда покварени от времето неблагодарници! - заяви Агнир гневно. - Току що ви се каза, че това да сме витеци е единственият начин да ни опазят живи,  а вие продължавате да търсите под волове телета! - обърна им гръб и се отдалечи с бързи крачки,  а Лик и Данис го последваха.

Не далече от  тях,  край огромното дърво в Долината,  се появиха седем сияещи стълба. Постепенно се заформиха и уплътнявайки се приеха чертите на седем човека.  Те бяха Хериан и Янтар,  Стенел и Нинурат,  Джураг,  Лейджа и Тултек.
Седемте  се огледаха и погледите им спряха на бившите стражи.
- Имаме си компания. - отбеляза Янтар.
- Витешка! - изсумтя Нинурат.
- Нетрябва ли да са уязвими ? - попита Стенел.
- Кой го е грижа? - сви рамене Тултек и седна под дървото.
Останалите го последваха. В образувания от тях кръг пламна огън  запален с  Багад. 
 - Призовани от Птицата седем сме в кръга! - обяви Хериан и изпуфтя. - Сериозно ли трябва да се правим на това,  което не сме? - запита с досада.
- Не, въпреки,  че мерената реч се смята за възвишена. - отвърна Лейджа.
- И седнали сме ние,  четвъртвековни,  да говорим като сто годишни.  Нам не ни приляга. - каза с усмивка  Джураг. - Речта е според възрастта.
- Тогава по човешки- кимна Хериан. - Чака ни война с неизвестен враг. Но има проблем и той е,  че  неможем да победим докато неспрем войните и враждите между хората.
- Не е неизвестен!- каза Джураг. - Това е Наш враг от преди милиони години. Просто сме го забравили и трябва да си го спомним. А общият враг ще ни обедини.
- Лесно ти е да го кажеш. - въздъхна Хериан. - Иди и кажи  на тарийците,  че трябва да воюват рамо до рамо с тамерзанци,  и на атланците,  че трябва да са с вас. 
- Ти за Ярнвидур не бери грижа. Работата е свършена. - каза Нинурат. - Следващият месец всички ще видят чудо! 
- Аз пък пуснах демона да си ходи. Нагай на всеослушание казал,  какво е подслушал Атиг,  и нямаше как...добре де ! Олекна ми. А в Атлан какво стана?- обърна се към Тултек.
- Почти приключих. - отвърна той. - Нармер скоро ще се превърне в история. Но жреците... Те дори не са чували за балришари. Подчиняват се,  а после ме обвиняват в магьосничество. 
Останалите се спогледаха.
- Обясни им по втория начин. - предложи Янтар. Балришарите,  според митовете,  бяха древни мъдреци и водачи на хората. Само,  че небяха мит.  Те бяха същества,  които в дни на превелика нужда се появяваха,  за да защитят човечеството от смъртна заплаха. И сега  седемте бяха тук. Като хора. Но хора знаещи кои са и защо са дошли. Балришари не се бяха появявали от 36 хиляди години, от времето на войната с бентаон или маймуняците.  Останали бяха само митове за седем витека със огромни сили,  повели последните оцелели  хора срещу страшните бесове.  Тези седем имаха статут на стражи,  само че предният път срещу бентаон,  бяха водили само двадесеттина хиляди човека в неравна битка. Сега по света имаше милиарди. Как да обясниш на всички, че за да оцелеят трябва да са като един? 
- С колко време разполагаме?- попита Тултек.
- Три месеца. - отвърна Лейджа.
 Седемте се загледаха в огъня. За три месеца трябваше да са научили и генетичния код на враговете, армиите готови и приличащи на една единствена,  и всеки човек на Теран да е научил кой е врагът.