-                                                                 ГЛАВА ТРЕТА
                                                                     ТИДОР


Слънчевите лъчи се опитваха да пронижат облаците,  които вятърът носеше откъм северните планини със заснежени върхове.
 Двамата младежи се спогледаха и продължиха да цепят дърва пред голям плевник. Бързината и силата,  с която брадвите се врязваха в дървесината говореше,  че се състезават, а изпотените им лица и мокри коси,  че го правят одавна. Край тях едно тъмнокосо момиче пренасяше дървата  в плевника.  Тримата живееха във чифлик високо в планините, където училища и тренировъчни игрища нямаше,  и ако искаха да постигнат нещо,  трябваше да го направят сами. 
 Химир разсече поредното дърво и спря. Избърса потта си с ръкав и огледа небето.
- Май пак ще вали сняг. - отбеляза той.
 - Да . - съгласи се Каран. - По-нищо неличи,  че идва пролет. Лошо за реколтата.
 - По-лошо е за животните.- не се съгласи Химир- Храната им почти свърши.
Момичето спря и ги изгледа.
- Пак ли почвате?- сряза ги хладно. - Най-лошо е за хората.
- Права си, Роксана,  но хората могат да се погрижат за себе си за разлика от животните.- каза й Химир.
 - И те могат. Нали имат крака. - рече Каран и остави брадвата до дънера пред себе си. - Мисля,  че ни стига толкова за сега. - добави той. - Стига сме се палили! Почивка.
Химир и Роксана му се усмихнаха уморено.
Запътиха се бавно към голямата къща , отвъд заснежените лехи, където чесънът вече трябваше да е поникнал. От както се помнеха се грижеха за чифлика заедно с родителите си, Мардон и Садра. Те им бяха и учителите по всичко. Тук в планините хора се срещаха рядко,  а през зимата никой не напускаше чифлика си. Планината Нидафял беше коварна и смъртоносна.
 Така,  че когато стигнаха до вратата към кухнята звука на непознат глас ги накара да спрат като заковани. Бяха целият ден на вън и невидяха да идва никой. Не се виждаше нито катър,  нито муле,  единствения превоз в тези земи. Пеш ли бе дошъл госта им? Или беше маг и се беше Пренесъл? Но,  ако беше така щеше да се пренесе отвън, а не като крадец.
Пръстите на Химир се раздвижиха.  На Ръчния Език каза на двамата,  че нещо не е наред вътре.
- Трябва да се уплаша ли?- изсъска Роксана.
 - Не . - прошепна Химир- Предлагам да почакаме.- брадвата все още беше в ръката му.
- Няма да стане- не се съгласи Каран. - Някой е дошъл в дома ни. Няма смисъл да подслушваме чужд на своя територия.
Ръката му стисна бравата. 
- Недей! - поклати глава Химир. - Не се прави на глупак!
- Откъде тая предпазливост? - запита го шепнейки Роксана.
- Имам уши за разлика от вас. И знаете, че съм Чи-Бал. Мишките в кухнята ми казват да не влизаме.
Каран и Роксана се спогледаха. Брат им наистина имаше Дарбата да разговаря с животните. Не веднъж тази дарба им бе помагала. 
Тримата се прилепиха до вратата,  опитвайки се да чуят нещо и да разберат чий е непознатият глас.
 - Хайде Мардон! - рече непознатият отегчено -  Небъди упорит като говедо. Ти си от Обдор, а не от Кишар. Кажи ми кои са тримата,  които пазиш? Нали разбираш,  че мога да го прочета направо от ума ти?
- Ако можеше да си го направил до сега!- изръмжа през зъби гласът на Мардон.
- И ако исках да им навредя,  също да съм го сторил - добави непознатият. - Не мислиш ли?
 - Да рачем,  че това което търсиш не е тук!
- Аз знам,  че не е тук Мардон - изсмя се ледено непознатият - Но тук може би е някой който знае! И точно той ми трябва!
- Няма такива тука. Съвсем обикновенни хора сме. Объркал си се нещо. Това което търсиш едва ли е тук,  в дън планините.
Непознатият се разсмя.
- Няма как да разбера,  докато нечуя пълните имена на хлапетата,  които наричаш свои деца.
- Накарай ме.- процеди през зъби Мардон.
- Опитвам ,  вече се чудя какво да режа! Остана ти само главата...витеко! А тя е най-важна нали?! Падне ли- край! Затова не ти пука! Ще регенерираш за месец-два и ще си като нов! Но без глава умираш,  дълговечни! Всичко свършва!
- Добре- изръмжа Мардон. - сечи! Да ти е хрумвало, че двеста и деветдесет години ми стигат? Видял съм всичко, което си струва,  така че няма да ме стреснеш. 
- Ясно. Неподкупен и непреклонен...Ти не си обдориец,  а башанец !- възкликна непознатия възмутен,  че се е хванал на хитрата уловка.  Да се скрие на вражеска територия. Гениално. 
Мардон се изсмя презрително.
 - Но реши , че съм някакво агне за заколение!? Нали се сещаш,  че този,  който ме е назначил не е глупав. 
- Гуралд?! Но ти си от хората на Алдимир. Значи не е той...напълно ме обърка...Сбогом витеко и почивай мирно в Ауртан-Етумен!
 Тримата подслушващи нахлуха в мига, в който меча на непознатия се вряза във вратъ на Мардон. 
Цялата кухня беше в кръв. До огнището лежеше овъглен труп, а край масата разчленения витек. Пред тримата стоеше висок мъж в черна роба с качулка,  скриваща лицето му.
- А,  ето ви и вас!- възкликна доволен. - Идвате точно навреме.
Тримата го погледнаха с нескрит ужас. Това беше аешмад. Студените му очи ги пронизваха като отровни кинжали.
- Как се казвате?- запита с любезност, от която им се догади.- Питах майка ви и тя реши да ме опече, но стана обратното. Питах баща ви,  той реши да се бием и това е резултата!- разпери ръце.-  Затова говорете. Нужен ми е само един от вас. Другите спокойно могат да си стоят в тия дивотии колкото искат.
Химир се изхрачи и излезе пред Каран и Роксана. Само той имаше оръжие. Зад привидно спокойното му лице се надигаше буря.
- Да речем,  че съм аз- вдигна брадвата пред гърдите си- Какво ще стане?
Аешмада го огледа от глава до пети и се разсмя.
- Ти сериозно ли смяташ да се биеш с мен? Мардон беше силен витек и го победих. А ти колко битки си водил, хлапако?
Химир,  усети че нещо му пари на ръката и изтърва брадвата. Дръжката беше нажежена до червено.
- Дори неможеш да се защитиш. Ти си едно нищо! И тримата сте някакви пеленачета,  с които изобщо не искам да се занимавам. Но един от вас знае нещо, което ме интересува.
Каран и Роксана пристъпиха до Химир.
- Каквото знае единият го знаем и тримата. - рече сурово Каран. - Кажи ни какво искаш да знаеш открито.
- Сериознооо?- изгледа го озадачен аешмада. - Позволи на стария проклетник да се осъмни в твърдението,  че това е ваша обща тайна. Кажете ми имената си и аз ще ви кажа кой е и защо не би споделил с никой!
-НЕ!- гръмна гласът на Химир и той пристъпи към аешмада. Бяла светлина бликна от очите му и го обви като сияйна мъгла. Каран и Роксана отстъпиха назад и се спогледаха. Аешмада зяпна стаписан и се огледа  сякаш търсейки подкрепа отнякъде. На лицето му бе изписан ужас.
- Искаш да знаеш!- гласът на Химир беше като лавина от свличащи се камъни. Гръмък и твърд. - - това ще е последното,  което ще научиш!  Защото нищото тук си ти Препорочни и аз съм този, който не си струва да се занимава с теб!
- Каквоо...зза...Ттворрр...ецаа?- изпелтечи аешмада.- Кка...аквоо...сси ттии...?
 - Този, който търсиш.- Химир пристъпи напред и аешмада отстъпи назад,  втренчен в съществото от бяла светлина.
 - Неможе да бъде! Казаха ми,  че ще си имам работа с витеци и оператори,  а не със...Стражи!
- Кой ти го каза?- попита Химир.- Нали знаеш,  че мога да го прочета направо от ума ти,  но това май ще боли и има опасност да ти опържа мозъка, ако не се лъжа.
Аешмада падна на колене 
- Незнам. Кълна се в Твореца, приличаше на парцал от мрак,  беше по-черно от най-черното и от него лъхаше празнота. Това нещо ме заплаши и натири да издиря някакви си канини,  които знаели къде е  врагът му. Предположих,  че има предвид  витеците.  Даде ни списък с хора,  които трябвало да издирим и разберем с цената на всичко къде са Го скрили.
- Кое?- попита го с мъртвешки глас Роксана.
-Незнам. Каза само,  че му трябват няколко имена. Неразбирам защо витеците ги пазят с цената на живота си. Така или инъче тия имена ще станат известни рано или късно. Какъв е смисълът да умират?-- аешмада се изправи - Но не! 
- А да ти е хрумвало,  че е защото сте аешмади,  антиподите им. - каза мрачно Каран.- А какво имаше предвид под стражи?
Аешмада се огледа пребледнял. Сива мъгла го обви и той изчезна.
- Избяга.- отбеляза Химир и светлината се стопи в него. Очите му придобиха обикновенния си , зелен, цвят.
- Странно- рече тихо Каран загледан в кръвта и останките на Мардон. - Това е странно и невъзможно. И аз ей сега ще се събудя,  защото това е поредния тъп сън,  пратен ми от Лун!- обърна се и излезе на вън , където вятърът  и снегът се бяха смесили в буря.Току що целият му свят се бе сринал и обърнал с главата надолу.
Химир и Роксана излязоха при него и погледнаха снежната буря.
- Не е сън - рече тихо Роксана и въздъхна. Какво щяха да правят сега?
Химир ги изгледа
- Незнам за вас,  но на мен ми се ще да знам как може да съм едновременно Чи-Бал и Оператор и защо аешмада се уплаши от мен.- каза кротко.-  Има две места където да науча. В Елдор,  толкова далече,  че ще ми отнеме много време да стигна до там. И В Хуран. На около месец път от тук.
- И ще зарежем всичко ей така?- попита го тъжно Роксана.
 - Налага се.- въздъхна Химир. И на него не му се ходеше никъде. Особено в бурята. Но зад тях имаше едно зачеркнато с кръв минало. Какво щяха да правят тук? Сами насред планината? Как щяха да обяснят случилото се на планинците? Кой щеше да им повярва,  че ги е нападнал аешмад? Обдорийците невярваха на нищо, което не виждаха с очите си. За тях аешмади и витеци бяха просто глупости.Детски  приказки. 
-Да!- кимна Каран. - Ще трябва да изчезнем от тук по най-бързия начин.- той погледна двамата в очите - Защото тази нощ аешмада ще се върне и няма да е сам!
 - Нали невярваш?- изгледа го Роксана. Точно си бе помислила,  че Каран ще я подкрепи срещу Химир и безумното му предложение да прекосят планините чак до Хуран.
- Не съм казал,  че невярвам,  а че е странно! И понеже някой ми вгорчи живота без нищо да съм му направил , сега ще ми плати скъпо заради това!- заяви с тих,  но свиреп глас и заприлича на бик,  риещ прахта,  миг преди да се втурне в яростна атака.