Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.08.2014 17:01 - КРАЯТ НА ВРЕМЕТО
Автор: balar Категория: Забавление   
Прочетен: 1096 Коментари: 3 Гласове:
3

Последна промяна: 29.09.2014 19:39

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                                                              Пролог:

  Лъчите на утринното слънце обляха в златнорозово върховете обграждащи отвсякъде немного голяма долина. Горещ извор бълбукаше в единият й край, пресичаше я  и изчезваше в неголяма пещера в скалите.
 Вятърът подухваше леко разнасяйки аромата на планински цветя и борове. Въпреки ранната пролет тук нямаше сняг,  заради извора, чийто пари сгряваха долината.
 Очите спряха да оглеждат напрегнато околността и се насочиха към фигурата,  стояща на другия бряг на потока. Тя беше бяла на цвят,  огромна по размери,  змия със яркосини очи. 
- Дойдох , след като научих, че си искала спешно да ме видиш,  Мехен - Рече дошлият с изгрева. Очите му изучаваха змията опитвайки се да отгатне мислите й. Но срещаше само безизразна муцуна и студени като лед очи без зеници.
 Змията го огледа от тъмните кални ботуши до бялата коса стигаща до раменете.
 - Време е,  Гурум - просъска със съвсем човешки глас - Време е. Кометата идва и когато небето се обагри в кърваво ние трябва да сме готови.  Ако се забавим още всичко ще бъде загубено и всичко сторено до сега ще е било напразно.
  Гурум й кимна в знак на съгласие. Тя беше Мехен, техният съветник,  знаещ минало,  настояще и бъдеще. Пророчицата при Белият Извор знаеше всичко. За тази комета се знаеше от близо триста години. Отначало беше само хипотеза на най-добрият Вроас-Забездар,  но след построяването на супертелескопа на остров Клон и други я забелязаха. Оттогава я следяха непрекъснато. Не че беше с нещо по-различна от всички останали комети. Просто времето на появата й щеше да съвпадне с едни от най-лошите пророчества в древните книги.
- Ще се погрижа за всичко Мехен.- каза тихо Гурум и се зачуди как ще стане. Неставаше въпрос за нещо лесно. Тя искаше от него да направи живота на цял куп хора на пух и прах. Един ден те нямаше да се сърдят на нея,  а на него и останалите Стражи и Стии.
 Обърна й гръб и тръгна през долината към отсрещния край ,  където лъщеше огромен като скала диамант със кръгла форма. Животните,  които срещаше по пътя си,  бързаха да изчезнат усетили мрачната енергия струяща от него. Знаеше,  че този ден все някога ще дойде, но мисълта че след време ще потърсят сметка от него го караше да се ядосва. Най-покорно щяха да си изпълнят задачите и после щяха да потърсят сметка от тези,  които са им ги дали.
Край камъка го очакваха  Савах и Афир. Щом видяха физиономията му се спогледаха.
- Какво каза Тя,  Гурум?- запита Савах.Не се и надяваше да е нещо весело.
- Няма измъкване. - отвърна Гурум - Време е да подхванем последната част от плана. От нашият успех зависи бъдещето на всичко живо на този свят.
 Афир се прокашля.:
 - Не изглеждаш много навит приятелю - отбеляза той. 
- Като знам,  че всичките хлапетии после ще си заровят носовете и ще питат"защо?"  как да съм щаслив? 
 - А ти необичаш да обясняваш. - Усмихна се накриво Савах.
Гурум изсумтя презрително
- Какво има за обяснение. Казано е - правиш го! Не в това е проблема. Работата е там, че имам лошо предчуствие. Мехен не ни казва всичко. Има още нещо- изшептя Гурум- но немога да си представя,  че и тя незнае.
Савах се навъси озадачен. Нещо, което и пророчицата да незнае? Нима имаше такова?
- А ти как го знаеш ? - попита Афир. Знаенето на Гурум идеше от Мехен.  Двамата бяха свързани в пророчествата.
- Казах,  че имам предчуствие, а не че знам нещо. Имам чуството,  че предстои нещо много повече от онова,  което очакваме.
 Афир и Савах се спогледаха озадачени,  а Гурум се взря в кръглия като сфера камък сякаш се опитваше в него да прочете идното. Че нещата щяха да се объркат някъде по пътя си знаеше и беше нормално да не мине точно по плана. Но отвъд това имаше нещо друго. Нещо,  което най-вероятно никой не подозираше.
- Каквото Птицата е рекла.- сви рамене Савах.
- Хмм- изгледа го изпод вежди Гурум и капчици студена пот избиха по лицето му.  


Върховният Жрец влезе в залата с бавни,  тежки,  стъпки. Пое напред по червената пътека взирайки се в мъжете на трите трона. Присъстващите в залата благородници го гледаха със страхопочитание и тревога. Жрецът обикновенно ненапускаше своята обител в планините. Обикновенно те ходеха при него. Но сега бе тук, а това не беше на добро.
Спря пред стъпалата и тримата на троновете се спогледаха. Изправиха се едновременно и слязоха бавно при него. Поклониха му се и той вдигна ръка за да ги благослови.
- Какво те води при нас Твое Светейшество?- запита Хунан. Като най-възрастен от тримата имаше повече право да задава въпроси.
- Кървавата комета е почти тук.- отвърна спокойно жрецът - Опасявам се обаче от некомпетентността на  западните ни приятели да опазят Принцесата. Затова изкам да пратите хора, които да я доведат тук.
Младежа в ляво от Хунан се прокашля.
 - Прощавай Свети Старче- рече хладно Мардар- а нас кой ще предпази от нея?! Не съм съгласен да водя смъртта в дома си.  -  Врътна се и се върна на своя трон с навъсено лице.
 Тоба,  стоящ в дясно от Хунан,  се загледа замислен в жреца.
 - Добре -  рече тихо - ще тръгна лично със трима от най-добрите ми хора. Не че вярвам,  че ще се оправим по-добре от тях. Имам си лична причина.
Хунан въздъхна. Искаше му се да постъпи като Мардар, но един хаутун неможеше да е съгласен с четанар. Поне публично.
 - Добре! -  Обяви той. -  Ще я докараме жива или мъртва.
Върховният Жрец го изгледа изпод вежди.
 - Гледай да е жива. -  Процеди през зъби.- Ако хората ти не я опазят ще държа теб отговорен!
- Защо?- подвикна от трона си Мардар.- Не е ли по-добре да се отървем докато не е станало късно?
- Защото,  ако не е тя ще е някоя друга. Друга,  непозната и опасна. Според сарийският оракул има още една. От някакво място Бувнур. По-добре тази, по-добре враг,  чийто привички знаем.- отвърна жрецът. Не му харесваше идеята да отвличат някаква принцеса само защото пророчествата я сочат като враг,  но заради доброто на всички трябваше да го сторят.
 Жрецът се обърна и погледна към благородниците в залата. Погледа му спря на  двама стоящи до самите стъпала към троновете. За разлика от останалите неносеха копринени халати в червено, черно или жълто, а обикновенни памучни дрехи в бяло.
 - Вие двамата - рече хладно и те пристъпиха напред с поклон. - Вие също ще тръгнете.
 - Но... -понечи да протестира единият
- Не ме интересуват причините ти да неискаш!- отряза го жрецът- Длъжен си да идеш.
-Но Твоя Светост- намеси се Хунан - Аз ще избера наистина най-добрите.  Джураг е нужен тук. Той е длъжен да е като сянка на брат си. По закон нетрябва да напуска острова без него.
- Ами и аз тръгвам!- напред пристъпи младеж в жълт халат. 
 Хунан го изгледа свирепо. Той се чудеше как да отърве единия си син,  а то другият сам бе готов да тръгне.
- Знаете ли къде искате да отидете?
- Може би.- усмихна му се Зайдун. Нямаше да остави брат си сам да скита по непознати пътища в чужди страни.
- Добре- въздъхна примирен Хунан. 
Върховният Жрец му кимна доволен от решението. Нямаше да им е лесно. Имаше голяма вероятност нещо да се обърка и мисията да се провали. Разбира се не им каза всичко чуто от сарийския оракул. Все още бе рано да научават цялата истина.

 Наоколо бе пълен мрак.И абсолютна тишина.Сякаш се намираше в празнотата на Хаоса. Но небеше там. Намираше се в голяма зала,  дълбоко-дълбоко под повърхността. Седнал на земята в студения мрак, затворил очи и вглъбен в себе си. Усети нещо да се надига в него. Безспокойство незнайно от какво. Време ли беше вече? Чустваше се готов да скочи и поеме напред,  но някакво странно чувство,  че нещо не е наред,  взе да го завладява. Отвори очи и щракна с пръсти. Пред него лумна огън,  от дупка в пода,  и освети залата. Червените очи се взряха в пламъците замислени. Нещо не беше наред! Обмисли за пореден път съвпаденията и вероятностите да са случайни отново излязоха нулеви.
 - Неможе да бъде . - процеди през зъби потресен - Няма начин! Птицата да е на помощ на всинца ни,  ако това което си мисля е истина!
Надяваше се да греши. 











 


Тагове:   война,   мир,   Свят,   зло,   добро,


Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kipramatsa - Обещаващо начало. :)
27.08.2014 18:42
Ще се радвам да прочета останалите части.
цитирай
2. balar - захващам се
27.08.2014 19:16
пък докъдето стигна:)
цитирай
3. freeoldmen - Хареса ми!
27.08.2014 23:06
...нашепна ми Птицата...:-)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: balar
Категория: Забавление
Прочетен: 295714
Постинги: 212
Коментари: 112
Гласове: 435
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031