Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.05.2018 22:16 - СВЕТЛИ И ТЪМНИ
Автор: balar Категория: Забавление   
Прочетен: 935 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 06.05.2018 22:24

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                                    10.  ПАЗИТЕЛИТЕ   НА  РАВНОВЕСИЕТО



  За десет дни хангара пригоден за склад бе преустроен така, че да задоволява потребностите на  дружината събрана от четиримата витеци.  Сградата бе разделена на три етажа като бе обзаведена така че да не им липсва нищо. От зала за тренировка до стаи за почивка и всичко останало, от което биха се нуждаели хората.  Докато траеше преустройването Ерик отскочи до  Елиун, от където взе екипировката, която бе поръчал специално за витеците-стражи, направена в ковачницата на Тоант.  Беше от диамантин, но ръкавиците, ботушите, шлемовете и нагръдниците бяха в черно.  В това време  Табарн приготви оръжията за блюстителите, съвсем нови талисмани-оръжия,  нямащи нищо общо с предметите правени от предишните бали просто за забавление. 
  На единадесетият ден бяха готови за откриването на новата сграда, оставаше само да изберат име, с което да ги знаят хората. А нямаше по-трудно от това, понеже нямаше нищо още неизмислено. Всичките 30-ет витека,  плюс Ерик,  стояха пред сградата си готови да посрещнат гостите от Еаритай, и заедно се мъчеха да измислят някакво поне временно име за пред хората. 
 - Градски пъдари. - предложи  Даран.
 - Или надзиратели на реда.  - сви рамене Атал. 
 - Стражарите! - обяви  Мелиса. 
  Ерик се прокашля и всички замълчаха и го погледнаха въпросително. 
 - Нека всеки напише на лист и ще теглим жребий. - каза той. Скоро щяха да се изпокарат чия идея да бъде приета. 
 - А, не! - отстъпи назад Галвир като вдигна ръце. - Вече видяхме колко са достоверни жребиите тип томбола. По добре да хванем едно дете от улицата и да го питаме според него какво е витек.  
 - Нямаме токова време. - отвърна Ардиш като погледна към небето. Беше почти осем сутринта и гостите им щяха да пристигнат всеки момент. 
 - Какво е витек ли?  - чуха спокоен глас и се обърнаха на дясно, недалече стоеше висок русобрад мъж в обикновенни дрехи в кафяво и синьо.  - Витекът е воин на стражите на реда. - рече им Лик с усмивка - Всеки  страж си има свои витеци, а вие сте воините на тергалан Ерик, пазителят на мира, онзи, който идва с утрото и изчезва със здрача, може да бъде светъл, а може и мрачен.  Като ви гледам облеклата се сещам за нещо - баланс между двата полюса,  така че защо не оставите названия като  "стражари" и  "надзиратели"  за някои други и не бъдете пазители на равновесието. Все пак сте витеци, а не обикновенни теранци, мислете и за после, защото витеците са дългоживотни, сами избират кога да напуснат света на живите. След вас ще дойдат поколения уязвими, а щом сте избрали да следвате Ерик  сте избрали да бъдете защитници на хората.  Пазители на равновесието не звучи зле за витеци. - махна им за "довиждане" и отмина по пътя си. 
  - Да пиша ли? - изпровикна се стоящият във въздуха над входа  Мард,  стискащ кофа с боя и четка. 
 - Давай. - кимна Ерик. Нямаха никакво време за умуване.  
  Витеците се загледаха в художника изписващ името на дружината им, играеше си със всяка буква  все едно рисуваше картина, а не просто надпис над врата. Когато приключи над входа с красиво изографисани букви грейна името на сдружението им : "  Седалище на Братството на Пазителите на равновесието" . А над името художникът бе изрисувал и герба, който всеки носеше на гърба на бронята си.  
 - Братство? - въздъхна озадачен Суртар. 
 - Нали се сещаш, общият химн на Теран - сви рамене Мард. -  "...По Дух сме братя..." и тъй нататък. - спусна се на земята при другите и остави кофата и четката зад храст в ляво от вратата. 
  Край витеците се появи бяли кълбо светлина, което се стопи бавно и на негово място видяха гостите си  Хериан, Бурсин, Сурумир, Вириат, Кудур и Муршил.  Не, че небяха идвали да помагат по време на строежа, но все някакво официално откриване трябваше да има. 
 Витеците се строиха от двете страни на входа, пред който бе застанал Ерик. 
 - Добре дошли! - поздрави тергалана с ведра усмивка. -  Моля, заповядайте в сградата на нашето Братство и се чуствайте като у дома си. - дръпна се от входа и ги подкани с жест да влязат. 
 - Е, га ти името. - измърмори Бурсин докато влизаше. 
 Ерик ги изчака да влязат и ги последва, а хората му останаха от вън. Не че незнаеха кое къде е, но според правилата трябваше да ги разведе обяснявайки всичко с подробности. 
 Обиколката мина гладко, през трите часа не се слуи нищо, което да ги изложи.   Ерик ги ипрати с весела усмивка и последва хората си вътре. 
  Преддверието бе нещо между приемна и хан, където да се събират на съвет или да хапват, но и да приемат сигнали и поръчки от еаритайците имащи нужда от помощ. 
  Инлет зае мястото зад барплота и огледа всички. 
 - Трябва да се полее! - извика бодро и със смях занарежда чаши по плота. 
 - Само ще пием ли? - запита  Атал. 
 - Кухнята е ей там - посочи с палец зад себе си Инлет. 
  Ерик мина покрай плота, взе си халба бира и седна на най-близката маса. Днес беше ден за празник, но от следващият започваше работата им. Отпи и се замисли над думите на Лик.  През трите години,  след войната,  бе научил от него неща,  за които и неподозираше, че са възможни. Огромни знания трупани десетки хилядолетия, тайни одавна забравени заради времето. Бе получил отговор на всичките въпроси, които преди не бе имал време да зададе и сега бе наясно с неща, които, ако бе знаел на тръгване от Латан щеше да предотврати войната. Но тогава нямаха време, а сега бе късно да гледа назад. Вече нямаше смисъл.  По-важно бе бъдещето, миналото неможеха да променят, а само да го ползват за пример. 
 - Риба? - сложи пред него чиния Ардиш и седна на съседния стол. 
 - Благодаря. - отвърна Ерик и въздъхна.  
 - Не ми изглеждаш много щаслив. - отбеляза Ардиш. 
 - Началниците по принцип изглеждат така. - сви рамене и се разсмя като видя озадачената физиономия на витечката.  
  Таймир се прокашля и седна при двамата. 
 - Утре за пръв път ще патрулираме из града. Имаме ли килии за арести? Аз невидях никъде. 
 - Не. - отвърна Ерик - За какво са ни. Да ги храним и поим и като ги пуснем пак същото.
 - Тогава? - изгледа го очуден Таймир. - Ще ги гоним ли? 
 - Не. 
 - Спорен ден братя! - долетя откъм входа глас изпълнен с обич, който познаваха отлично.
  Глъчта секна като пресечена с меч и всички погледи се насочиха към вратата, където стоеше облечен в бяла роба Итан. 
 Ерик се изправи и отиде да го посрещне. 
 - Нека ви представя нашият Възпитател! - каза с усмивка и прегърна Итан през рамо - Който неслуша ще си има работа с него! 
 - Бива. - кимна Таймир и вдигна чаша за поздрав към тансата. 
  - Научи ме на твоя номер братко Итан. - усмихна се сладко Инлет и му връчи халба  бира докато двамата с Ерик сядаха при Ардиш и Таймир. 
 - Ти си имаш свой. - изсмя се Итан в отговор. 
 - За Итан! - извика Атал и всички пиха наздравица за тансата пресъединил се към тях. Никой не се бе и надявал един от бившите царе, сред витеците, да се пресъедини към тях.  И не кой да е,  а водача на тансатите, този който можеше да самоубива с думи. 
 - Има ли още изненади? - попита Галвир .
 - Зависи от много работи. - сви рамене Ерик. Имаха екипировка за петдесет, а бяха тридесет. 
 - Да пием за зависимостите! - предложи  Даран. 
 Останалите през смях приеха предложението му. 
 Весела музика откъм бара се смеси със шегите и закачките на витеците, едни наскачаха и затанцуваха, а други запяха.   Денят се очертаваше дълъг и изпълнен със смях. 

 







Гласувай:
2
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: balar
Категория: Забавление
Прочетен: 153885
Постинги: 194
Коментари: 104
Гласове: 339
Архив
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031