8.  РЕШЕНИЯ


   Ерик остави камерата на четиримата бивакуващи,  за вслучай че решат да прегледат записа и се пренесе в Еаритай.  Без съгласието им неможеше да предприеме нищо, а онова сиво чудо вече бе убило цели трима от неговите хора и вече планираше четвърто покушение. 
   Влезе през една от вратите,  на най-горния етаж,  и кимна за поздрав на витеците събрали се във фоайето пред административните кабинети без да им обръща внимание. 
  Нахълта в своя бързо и в очите му се наби новото бюро от бял мрамор изпъстрен с  сини и жълти жилки.  Очите му проблеснаха докато сядаше и се настани тежко на стола си. Тълпата вън го подсети, че не си е поглеждал работата от пет денонощия, а хората колкото и да бяха обезпокоени от случаите нямаше да приемат оправдания. 
  Имаше един начин да прескочи върховните стражи, които и без това неизглеждаха особено заинтересовани от положението.  
  Повиканият не се забави много. 
-  Какво стана?! - попита го направо Хериан с надежда убиеца вече да си е получил заслуженото. 
 - Нищо! - разпери ръце Ерик. - Записът не бил сигурно доказателство, понеже съм бил сам и може да съм го фалшифицирал! Освен това трябвало и свидетели! - заяви възмутен. На свобода върлуваха две опасни същества, а шефовете му неискаха и да чуят.  - Диара също е ходила да им каже, доколкото разбрах, но май просто са се изсмели в лицето й. 
 - Безобразие! - навъси се Хериан и въздъхна. - За съжаление такива са правилата, за да бъде справедливо.  Бил си сам, освен това може и да незнаеш как се фалшифицира запис, но Тербел сигурно знае. 
 - Там е работата, че знам. - изръмжа Ерик. - Аз измислих номера с миксирането и фрагментирането на записи и  те знаят, че мога. Но този път не лъжа. 
 - Значи знаем кой е убиеца. Защо неможем да му влияем?  - запита Хериан и седна на стола пред рафтовете с документи. 
 Ерик изпуфтя и скръсти ръце като се облегна назад. 
 - Защото не е човек, както и жена му. - отвърна тихо. - Маскирания от мазето и убиеца са една и съща твар!  две хиляди години преди краят на Дасаар-кх-Фавал  в една пустиня падна нещо от звездите. Химир и Елемаг се случили  наблизо и отишли  да  проверят. Било някаква машинария,  от която изпълзели две същества малко преди да гръмне.
 - И ? - подкани го с любопитство балришара. 
 -  Събрахме се всички кхеанаини, сегашни тергалани, и се зачудихме какво да ги правим. Химир и Каран ги искаха за зоопарка си, Брук, Упуфуп и Тербел искаха да им правят дисекция, аз,  Роксана, Улан и Севар искахме да ги премахнем. Но Мехен - разбирай Урнун - Заповяда да се погрижим за тях и да не ги убиваме. Тоест тя подкрепи предложението на Кетил и Лаиш да им помогнем с каквото можем. - Ерик изпуфтя. - Ние сме войници, длъжни да си защитават планетата, не тансати! Та така...подчинихме се на Змията, грижихме се за Тхумбас и Лила докато се възстановиха напълно и понеже нямаше как да си тръгнат останаха на Теран. И после стана като в поговорката :  Подай пръст -  да ти отхапят ръката. Накрая него го изхвърлихме в отражението Писур и тя се кротна. Това е накратко. - завърши Ерик. Големи ядове бяха брали с двамата  "корабокрушенци". 
  Хериан  го изслуша замислен. Някакви чуждоземци бяха нахлули на Теран и на гостоприемството бяха отвърнали с неблагодарност. 
 - И избиват нашите хора за отмъщение? - запита навъсен. 
 - Не. В тях липсва жажда за мъст към нас. - отвърна Ерик. - Ние защо бием прасета? За да ги изядем. Е, хората за тях са прасета, храна, затова и убиват, но за да не се сетим, Тхумбас извършва и по-обикновенни убийства. Така както някои ходят на лов за удоволствие, убиват за трофеи глигани, лосове, лисици и други животни. По същият начин той убива хора в името на спорта. 
 - Брат ми е бил убит за забавление! - възкликна прежълтял от отвращение Хериан.  Чутото го бе накарало да изтръпне. -  Това е... - поклати глава останал без думи.  Бе готов да чуе какво ли не, само не и подобно обяснение. - Какво ще правим? - запита гледайки тергалана в очите.  Работата беше сериозна, дори могусите небяха гледали на теранците като на добитък.  
 - Има само един начин да прескоча върховните стражи. - отговори Ерик. - Затова и те повиках. Седемте държави вече ги има, както си бе ясно, че ще стане.  Всяка държава трябва да има национален патрон, който да й бъде покровител. Националния патрон като такъв се явява върховен във съответната страна, и над него е само Всевишният. Идеята е,  ако още не си избрал и не си решил,  нека аз да стана за да са ми развързани ръцете. 
 Хериан го огледа замислен.  На пръв поглед  някакъв нахалник най-нагло предлагаше себе си за толкова важна работа.  Но балришара добре знаеше каква е силата на стража заместил Лик. 
 - Хилядолетия наред Лик е бил патрон на Хуран, сега ти си вместо него, кой друг да избера, когато знам, че си по-могъщ,  а си му наследник. - отговори спокойно.  Изправи се и добави с тържествен глас. - Избирам тергалан Ерик за патрон на града Еаритай и нашата държава Еаритай! 
  Ерик се изправи и кимна. 
 - Приемам и ще пазя и закрилям народа на Еаритай на всяка цена и със всички средства! - даде дума стражът със сериозен глас. Почеса се по тила и добави. - Няма да те разочаровам балришар Хериан. - бяла светлина бликна от очите му и го обви, а после изчезна заедно с него. 
 - Никакво Забвение. - подвикна Хериан докато Ерик се пренасяше.


Тергалана се пренесе в  изкрящобяла лаборатория, подредена и чиста, дори липсваше каквато и да било миризма. Облечени в бяло и с маски на лицата трима души се занимаваха с наблюдението на един екран на стената, показващ диаграми, от които Ерик неразбираше нищо.  
 - Здравейте. - поздрави ги ведро и те го погледнаха с изненада и любопитство. 
 - Привет Ерик,  - отвърна му един от тях  с мил женски глас. - Какво те накара да дойдеш насам? - запита учтиво.
 - Трябват ми два Затвора. - отвърна направо. 
 - Тумдрак ги пребра всичките.  - каза стоящият в дясно, който беше Упуфуп. -  Двамата с Балиш решили Вечното Забвение вече да е в буквален смисъл, за по-сигурно. Да не намери убиеца? - изсмя се накрая. 
 - Естествено. - кимна Ерик и им махна за довиждане. Нямаше да ги разпитва какво правят. 
  Затвора отпадаше. Може би затова върховните стражи  държаха толкова на доказателствата и свидетелите, защото обвиняемия нямаше да иде в затвора, а направо на "дръвника". Пращането в изгнание не бе дало ефект, рано или късно експулсираният намираше начин да се върне и да продължи делата си. Затова мерките бяха крайни, но и изискванията към обвинителя много по-големи. 
 Пренесе се в добре познатият му вече парк съвсем спокойно. Нахлузи разсеяна маска и пое към къщата с бодра крачка. Двете същества едва ли подозираха, че ги е разскрил.  
  Влезе и се огледа  разпращайки лъчи Въздух във всички посоки. Нетърсеше никого, искаше просто да съобщи за присъствието си.  И нечака дълго. 
 По позлатените стълби се зададе жена в сижо с разпусната черна коса и студени сиви очи.  Поспря се за миг и отиде при него намръщена. 
 - Казах, че нежелая да ме безпокоят! - заяви с леден глас. - Оправяйте се сами! 
 Стражът я огледа внимателно. 
 - Все още си тергалан Зенда, зачудих се какво правиш. Не си посещавала никого от нас и решихме да разберем как си. - отвърна със спокойна усмивка. 
 - Не е ваша работа! 
 - А коя ми е работата? - попита очуден Ерик се усмихна широко.
   Лила отстъпи назад докато тергалана се променяше. Пред нея се извиси същество от бяла светлина с очи като сини слънца.  Стражът вдигна ръка с длан напред и кълбо бял огън излетя и порази демоницата. Тя нададе писък и изгоря с вой, който разтърси въздуха. 
 Ерик разрита купчинката пепел и се огледа. Сияйното същество полетя наготе към тавана и се появи в стаята на Тхумбас откъм пода. Сивият  изтърва чашата, която държеше  като зяпна с почуда дематериализирания тергалан. Но за повече нямаше и време. Кълбото бял огън го порази в мига,  в който чашата се строши на пода и стъкло и алкохол се разхвърчаха по килима. 
 Ерик прие вида си на бледорус млад мъж и се огледа внимателно. 
 - Това ли беше?! - възкликна  леко разочарован. - Тя тръпката при търсенето бе по-голяма от тръпката при елиминирането. - изсмя се и изчезна обвит в светлина. Случаят бе приключен. Сега трябваше да помогне на Ардиш за доклада, а на върховните стражи недължеше обяснение, понеже също бе върховен, като патрон в своята земя.