Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.05.2018 19:05 - СВЕТЛИ И ТЪМНИ
Автор: balar Категория: Забавление   
Прочетен: 505 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 03.05.2018 19:06

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                                         5.  СТЪПКИ   НАПРЕД


Слънцето обливаше с топли лъчи земя, която до преди три лета бе била северна страна на сняг и студ. Сега обаче се падаше на юг от екватора и то на място  даряващо вечна пролет. Млади дръвчета зеленееха насред парк от ярки цветя и грижливо подрязани храсти, и всички алеи водеха към не голямо изкуствено езеро, около което живееха различни водолюбиви птици.  
  Двете витечки спряха край езерото и с наслада  се взряха в пейзажа и вдъхнаха аромата на пролетните цветя. Почти забравиха защо са там. 
 - Трябва да поговорим много сериозно, преди да е станало късно. - каза тихо Ариана докато оглеждаше Диара внимателно. Господарката на Гинунгагап беше облякла зелена риза и бричове в същия  цвят, ботушите й бяха черни. Над ризата бе наметнала черна пелерина с качулка, която висеше свободно на гърба й.  Русата си коса бе сплела на плитка, преметната през рамо. 
 - Вече знам от Олгвира! - кимна Диара,  докато оглеждаше облеклото на пазителката на Виршигард. Носеше кафява туника без ръкави над бяла риза, тъмносини бричиве и кафеви ботуши високи до под колената.  Кафявата си коса бе пребрала небрежно, а очите й,  с цвета на небето по здрач,  бяха дълбоки като бездни. 
  Двете спряха да се оглеждат взаимно и се усмихнаха една на друга. 
 - Естествено. - измя се Ариана. Предполагаше, че Хериан е отишъл при Ерик, тергалана е отказал да се меси за да неразсърди другите, че закача хората им без разрешение, което го е пренасочило към някой от другите балришари.  А имаше много по-бърз начин да се разбере. 
 - Та така де, - въздъхна Диара - викаш да се раздвижим. - Загледа се в малка група розови пеликани плуващи не далече от брега и добави. - Веднага след като разбрах отидох до ямата за да пресрещна навреме мръсотията и посредством нея да разбера кой е извършителят.  Отдава ни се прекрасна възможност да съчетаем справедливост с инвестиция в бъдещето ни. Ако играем добре ни очаква път само нагоре. Но трябва да вървъм тихо, като лисица и вълк тръгнали задно на лов в безлунна нощ, в пълен мрак без капка зрак, интуиция ги води напред, а там е плячката, решила :"хищник ще съм аз", и в тъмата облизва се горката, без да вижда. Две сенки преближават изотзад и на совата пречупват врат. 
 - Разбирам - кимна сериозно Ариана. - Няма да е толкова трудно да оредим някои и друг проблем. Някои си почиват, други още се учат, а ние вече знаем нещата как стават. Нека сложим дъската и да отговорим с шах на играта. Какво без нас са стии, стражи? Извора енергия им дава, а изхабената трапа пък поема. Спре ли крана всичко свършва. Време е да се намесим и да почистим старите паяжини. Паяци одавна няма, но буклука им стои и трови с миризмата. А когато почистим и всичко светне ще седнем и насладим на резултата. 
 - Идеално! - възкликна Диара поразена от намека на Ариана. Още не го бяха опитвали този номер, сигурно щеше да е интересно да се види. - Сега ли почваме? 
- О, веднага! Няма смисъл да се мотаем, току виж още някой пострадал. Колкото  по-скоро се заемем толкова по-добре. Тихичко.  - имаше неща, за които не се говореше и никой не споменаваше на глас, но със Силата идваше и знанието за това нещо. Едно предупреждение към стражи, стии, витеци и аешмади. Никога,  при никакви обстоятелства,  да не предизвикват пазителите на двата извора. Затова се бяха и отнасяли с такова внимание и страхопочитание към Мехен допреди началото на  войната.  В ръцете на пазителите бе поверен  контрола над енергиите на багад и еа. 
 Но освен това двете бяха и нещо друго, или можеха да бъдат, ако не се бяха случили нещата, които станаха. Сега обаче живота продължаваше. Много правила бяха отхвърлени, други се запазиха, но щом Балиш можеше да си ги заобикаля и тълкува както му е изгодно защо да не опитаха и те. Щом стражи можеха да са кметове значи имаше начин да се заобиколят правилата и всеки да си получи това, което си е негово и без това. Нямаше ги вече Артания и Тамрабар, но владетелките на двете царства все още ги имаше и бяха намерили начин да си върнат империите.  
  Разделиха се с топла прегръдка готови за действие. Нямаше време за губене  инъче щяха да загубят всичко. 
   Ариана се пренесе обратно в Еаритай и седна на дивана пред работещия екран, от който Химир и Ирлик разказваха за трудностите при развъждането на  мамутите.  Заслушана в гласовете им и фоновата мелодия си спомни за миналото. От върха се бяха сгомолясали на дъното на пропаст и сега трябваше да намери начин да се измъкнат от там. 
 Очите й леко проблеснаха и една светлинка се появи до дивана. Уплътни се бавно и след секунди там стоеше сина й, а целите му дрехи бяха в кал, както и лицето. 
 - Я ела след пет минути. - каза му Ариана - и няма да ти е карам, ако ме слушаш какво ти говоря. 
 - Добре. - съгласи се малкия витек и изчезна по-бързо отколкото се бе появил. 
  Началото изглеждаше невъзможно, но не съвсем. Врагът бе направил първата копка, за нея оставаше само да посее нещо. Някога в Елдор, столицата на Гибил, бе имало цяла академия, където най-силните и влиятелни владетели от цяла Майя бяха пращали престолонаследниците си да учат. Смяташе се, че академията е свързана с дилом-очан, а след чутото от Кудур вече й бе ясно, че школата на контрашпионите е била просто клуб в академията.   И под ръка й беше един от тях, от онези, за които не се говореше открито и колкото и да се преструваше на доволен си мечтаеше за  преди. 
  Очаквания незакъсня. Тоно след четири минути се появи навъсен и се отправи към хладилника в кухненския отсег. Все си бира я отвори с пръсти, което й подсказа, че ако беше мечка щеше да се държи като стръвница. 
 - Толкова ли е зле? - погледна го Ариана докато отпиваше от шишето. 
 - Много. - кимна Хериан. - Точно седнахме с Тултек да си довършим обяда и цъфна Селена. Едно момиче от нейните кариданци е било убито. Стават трима. 
 - Не е от Таокан, така ли? 
 - Замазка. - отвърна той и седна на кухненската маса. - Оня много избърза, да беше изчакал поне до утре.
 Край дивана отново се появи дребната светлинка и след миг там стоеше човече като от кал. 
 - Какви си ги вършил! - възкликна Ариана и скочи. 
 - Ами нали сме фермери, отидох да видя как са теленцата. - отвърна той. 
 Ариана го грабна и понесе с бързи крачки към банята. 
  - Телета!? - загледа се навъсен след тях Хериан. " прасенца бяха." чу в ума си познато гласче, изсумтя и отвърна по същия начин "все тая!".  Това вече беше прекалено.   Като балришар му бе ясно какво става, по-начало плана беше рано или късно да направят подялба, но небързаха. А единствената причина Ариана да се разбърза можеше да е само една : някой й бе казал за Атиг. И му бе ясно кой е този някой. 
- Сега-сега! - сви рамене балришара и отпи от бирата в шишето си. Остави го и се изправи. Бяло сияние го обви и се стопи заедно с него.


 Съмнението му се затвърди когато под  гигантския дъб на партерния етаж забеляза Янтар и Стенел, Нинурат се бе появил заедно с него, а Тултек, Лейджа и Джураг закъсняха само със секунди. 
 - Лелийии! - възкликна Стенел като огледа всички. - Туй жените са опасна работа. 
 - Да, - съгласи се Янтар. - трябваше тях да пратим срещу господарите на хаоса. - беше си ясно какво е накарало всеки да дойде тук мислейки си, че е първият кипнал от негодувание. 
 - Готови ли сме за действие? - запита Нинурат всички, но погледна за миг към Хериан.
 - Няма какво да се направи. - отвърна Хериан и сви рамене. Общата им работа одавна беше приключила и колкото и да отлагаха знаеха, че денят на подялбата рано или късно ще настъпи.  В тази подялба стражите неиграеха роля и патронажа им нямаше никакво значение.  - Седемте крепости маркират седемте центрове на владенията ни, а те са по равно, за да няма сърдити. Почваме в мир по между си и се надявам да продължи за вечно. Тръгнете ли сега от тук, зад вас затварям!  
 Останалите шестима кимнаха без да казват нищо. Знаеха, че все някога щеше да се случи. Заминаха облени в светлина, а Хериан седна под дървото и въздъхна. От тук нататък Майя ставаше нещо повече от един остров на картата.  А с него още три близо до този. Време беше да си извика хората обратно в крепостта.

 
 
 
 








Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: balar
Категория: Забавление
Прочетен: 295733
Постинги: 212
Коментари: 112
Гласове: 435
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031