4.
                                                     ГРАДЪТ НА ВЕЧНАТА НОЩ


Преминаха бавно през портата и попаднаха в град от светлини и глъч. Очакваха кръв, агония и вой, а пред тях се разкри чуден град от злато и лъскави минерали, улиците бяха прави и широки, пълни с народ и всички изглеждаха щасливи. 
 - Защо още никой не е избягал от ада? - изсмя се Кетил - Защото не е ад! 
- Внимавай! - перна го зад врата Каран.
 - Действайте! - подкани всички Алина - И не се бавете, не искам да ви търся из свърталището на Ирлик. Имате три тукашни дни . И незабравяйте, че знам всичко. Смъртта е врата към тайните.
  Тергаланите й кимнаха и се разделиха. Всеки си избра посока обмисляйки действията си. Хатанала бе домът на йорегите, същите онези сродници на адхара, които Урнун искала теранците да избият до крак, а стражите спасили въпреки волята й. И тя ги наказала пращайки кампир-пуруша. Градът на ноща бе изграден от злато и скъпоценни камъни, тук човек можеше да открие всички начини за забавление: от най-безобидните до най-извратените. Вичко бе позволено, нямаше правила, нямаше закони. Абсолютна свобода, истински рай.  Йорегите пускаха всеки дошъл, но веднъж влязъл неможеше да се върне обратно. А и надали някой от хората,  попаднали в Хатанала,  би си тръгнал по своя воля. Тук имаше всичко, което човек би желал.
  Ерик крачеше по избраната улица наслаждавайки се на блясъка на цветните минерали, бяха подредени внимателно, така че  цветовете да преливат един в друг и тергалана се чустваше като във вълшебна пещера. Спря насред голям площад и се загледа във фонтана : Дракон от  червен гранат и очи от нефрит бълваше вода като от злато. 
 - Красиво е, нали?  - въздъхна някой в ляво и той изви глава. Едно момиче с маслиненозелена кожа и жълти очи го гледаше втренчено. Погледа й беше направо зловещ. 
 - Да! - кимна Ерик и се зачуди дали този йорег е противника му. 
 - Странен си. - рече момичето като го огледа. 
 - Ирлик е стията ми! - ухили се гордо Ерик. 
 - Знам. - кимна тя. - Затова ме последвай. 
 Той кимна и тръгна след нея. Йорега вървеше бавно, като често спираше и му обясняваше с големи подробности  каква е съответната сграда, кога и как е строена и защо. Накрая отегчен Ерик отвори уста да й напомни, че няма време и...се спря стиснал зъби. Пътя бе изпитанието му, досаден, на моменти скучен, а тя се влачеше като костенурка и дори Химир можеше да й завиди за дребнавостта.  А хората около тях се веселяха както намерят за добре без дори да го погледнат, все едно несъществуваше. 
 - Сред мрак вървя, към светлина вървя. Пътя ми е тъмен, но сам ще си го осветя, като утринна звезда. - прошепна тергалана и водачката му се усмихна скришом. 
 - Значи разбра. - отбеляза сериозно момичето-йорег.
 - Да! - кимна  Ерик. Не му беше трудно, въпреки уловките. Надяваше се и другите бързо да се сетят, че трябва да мислят като Роксана и Каран за да победят : твърдо стъпили на краката си. Светлината тук бе лъжовна, веселието и безгрижието фасада. Попадналите в Хатанала порочни теранци неможеха да избягат не защото йорегите не ги пускаха, а  защото оковите на собствените им пороци и злодеяния ги държаха. Не от ада, от себе си неможеха да избягат. Понеже адът бе в самите тях. Йорегите небяха армията на мрака, а очите на съвестта и колкото по-черна беше тя, толкова по зловещ бе техния поглед, като отражение в огледало , което показва не каквото ни се иска да бъде, а това което е. Отражение, което неможеш да излъжеш, сянка от която неможеш да избягаш. 
 Ерик забеляза познати места и разбра, че са обиколили целия град. Усмихна се като забеляза край портата Алина и Балиш и им намахна за поздрав. Пътя му свърши там където и започна: пред портата, в началото на града, който сега бе край. 
 Момичето-йорег се сбогува с него и изчезна, сливайки се с тълпите. 
 - Победих ли? - запита сериозно. 
 Алина му се усмихна загадъчно. 
 - Себе си - да! - изсмя му се в лицето. 
 - Дуела не е съревнование, а е важен за самите извори. - напомни му Балиш сериозно.- Заради стихиите двата ще се изчерпят, балите ще вложат всичко, което имат и...най вероятно повече няма да ги видим. Ще изчезнат с чакрабалаерата. За да бъдат презаредени е необходим Дуел на  Антиподите.  И понеже мисълта е по-силна от меча го водим с ум, а не оръжие.  Вечната битка този път не е формалност, от нея зависи много повече. 
 Ерик му кимна и погледна към преближаващия Елемаг,  който си пееше нещо весело. 
 - Ан е рожба на Ин, а Ин на Ан. - каза щом спря при тях. - Заедно са Ки! 
- Интересна констатация. - изсмя се Балиш. 
 - Два плюса до тук. - отбеляза Алина и в ръката й се появи черен тефтер, в който Ерик разпозна  тетрадката за заеми на Ластир.  Явно Лаиш го бе пъхнал в раницата й, преценявайки, че може да им потрябва. 
 Следващият престигнал беше Химир., а след него вървеше Зенда.. 
  - Четворката от средата готови! - обяви доволен Балиш. 
 - Ние обединяваме другите две четворки. - сви рамене Зенда. - Вода и Огън са в сърцето, Въздух и Земя са в ума.  
 - Ъ? - изгледа я озадачен Елемаг, а останалите се разсмяха весело. Тя пак се правеше на най-знаещата от всички. 
 - Един ден тук на колко терански е равен? - попита Химир сериозно, като се насмяха. 
 - На година. - отвърна Ерик и се навъси. Щеше да им се наложи да се пренесат, а това значеше да се разкрият при пристигането си. Искаха да я изненадат, но планът се променяше. - По-добре! - заяви навъсен. - Тоя Ин е отвратителен и мястото ни поначало не е тук. 
  - Ще се оправим. - каза  Елемаг. - Елемента на изненада ще липсва, но основния план няма да го променяме. 
 - Разбира се. - съгласи се Балиш.  - плана остава същият. - Огледа се нетърпеливо за останалите и въздъхна. Аритхин щеше да усети, че са там  мига в който се пренесяха, но едва ли бе подготвена за онова, което й бяха сготвили.