Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.08.2017 18:14 - ПА - КАЛА
Автор: balar Категория: Забавление   
Прочетен: 860 Коментари: 2 Гласове:
1

Последна промяна: 07.08.2017 07:56

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                                                          1.
                                                    Атала



Млечнобяла мъгла скриваше света около тях, а миризмата на метан им подсказа, че са навлезли в първото Отражение по пътя си към Па-Кала. Наричаха го Атала, но по-известно беше като  Прокълнатите Тресавища. Свят- блато, от което нямаше измъкване. Всяка стъпка можеще да е последна, а миризмата бе задушаваща. В мъглата се движеха сенки и тергаланите чуваха жвакащи стъпки, които ги следваха, но  нямаше как да видят кой или какво ги следва. Да нагазиш в това блато бе все едно сам да си изпросиш смъртта, поне според стиите им, които им бяха описали пътя, който трябва да изминат през Отраженията на Ин.
 Естествено нямаше защо да се боят за живота си, но липсата на видимост дразнеше, а шумовете ги караха да се оглеждат с ръце на оръжията. Подбираха пътя си внимателно за да незатънат в калта.  
 - Не мога да видя нищо! - обяви Алина навъсена, опитвайки се да разбере какво са сенките движещи се успоредно на тях през папрати, камъш и корени на странно изкивени дървета. 
- За какво ти е? - попита я  вървящата до нея Брук. - Следваме си пътя и толкова.
- Кой път? - попита я Балиш и спря. Пред тях се издигаше огромна скала, чиито краища се губеха в  мъглата.
Тергаланите се спогледаха. Май се бяха изгубили, а имаше точно определени места, през които можеха да преминат в следващото Отражение. Трябваше ли да заобиколят или да се изкатерят и продължат?  Сенките ги наблюдаваха средоточено. 
 Химир се огледа и очите му светнаха в бяло. Затърси някакви животни, които да ги упътят към  център, където се пресичаха  четири енергии.  Сенките взеха да се преближават и от непроглената мъгла изплуваха пет гигантски видри. Носовете им задушиха странните същества в лъщащи бели гащеризони и черните им очи се впиха с любопитство в Химир.
  - Здравей Чи-Балиан - рече едната с човешки глас. - Очаквахме ви. Но едва сега,  като  ни повика, разбрахме, че вие сте тези, които чакаме.  Господарят на това място, Албастий, ни каза да ви посрещнем и да ви отведем в  крепостта му. Там е това, което ви трябва, за да продължите напред. 
 - Благодаря. - кимна  с усмивка Химир, а Алина си отдъхна с облекчение. 
 Последваха видрите през мъглата, внимавайки къде стъпват.  Вървяха бавно опитвайи се да видят нещо от света, но бяха като слепци. Не, че неможеха да използват енергия, но се губеше чара на ситуацията. 
 - Какво ли правят в къщи. - зачуди се Ерик.  Бяха ги оставили в началото на истинското сражение с враговете,  гласувайки доверие на тардурите, че ще опазят хората живи. 
 - Бият се, или вече са приключили. - сви рамене  вървящият зад него Севар. Малко съжаляваше, че не е там за да се включи в боевете, но само малко. 
- А после - обади се Каран. - Нека незабравяме какви са някои от така наречените витеци. 
- И аз това имах предвид - въздъхна Ерик и се очуди, че Каран е на същото мнение. На някои неща трябваше да се гледа реално. - Ситуацията е взривоопасна, а във вратовете им диша сериозна заплаха. 
- И какво? - изсмя се  Алина. - Като сме по-малки да не сме без мозък, бре батко ми! - изгледа го обидена.   - Добре, признавам - добави сериозно - Изправени сме пред възможността да го отнесем, но  няма да е толкова страшно като това.  
- Прменихте много . - каза студено Зенда - и оценявам факта, че повярвахте на бъдещото ми аз. Предотвратихме гибел в бъдещето, но... всяко действие си има и еднакво по сила противодействие, както е казал...някакъв... незнам кой, ама добре го е казал! Речено по нашему е : Всичко се връща. И след като ще ни се върне ние ще сме подготвени.  Имам вяра в балришарите, така както те във нас.
- Спокойно приятели! -  махна с ръка и прекрати спора Балиш- има осем за осем, които  са там, сред тях и ще противодействат. Врагът сигурно ще се опита да ги намерии унищожи, понеже изчезнат ли те и планетата си отива, но те са там и за тях другия враг е като  мравка под крака на слон. 
 Тербел сви рамене. Слушайки разсеяно се опитваше да разбере смисъла да вървят през непроницаема мъгла, следвайки местни същества. Това ли бе пътя им? Като на слепец доверил се на първият срещнат да го преведе през пълноводна река. Дали несбъркаха като се довериха на видрите? Но какъв избор имаха? Да изкатерят скалата, която вероятно неводеше никъде или да тръгнат без път, обърквайки се още повече. Да намериш път в мъглата беше най-трудно, а бяха само в началото на пътя си. 
 - Имаш ли им доверие? - Посочи с нос водачите на Химир. 
- Да! -кимна той. - Ако ние се провалим и те ще изчезнат. Не е в техен интерес да ни лъжат. 
 Видрите се спогледаха и рязко смениха посоката, поемайки на ляво. Явно чутото току що бе променило собствените им планове. 
 След дълъг път  стигнаха до дървена порта. От мъглата до ушите им достигнаха викове и тя бавно се разтвори. Видрите си заминаха, а тергаланитепристъпиха в голям двор. Тук мъгла нямаше , а от дърдената постройка, която трябваше да е крепостта, излезе  грамаден тип с рогат шлем. 
- Очаквах ви!  - обяви той и се поклони на Балиш и Алина.- Радвам се да ви видя, аз съм Албастий, господар на Атала. 
 Балиш и Алина му се поклониха в отговор някак си усетили, че това е равносилно на здрависване . Видрите не ги бяха излъгали. Тук на двора бе центъра на Атала и от тук можеха да преминат в следващото отражение.
- За нас е чест, че ни помагаш. - отвърна с усмивка  Алина.
 Албастий се изсмя и сви рамене. 
- Имаме обща цел. Ако вие загубите, губим всички, така че по-добре отивайте и спечелете! 
 Воините с рогати шлемове,  които ги бяха наобиколили нададоха победоносни ревове. 
 Светлина заструи от тергаланите и ги обви като ярка светеща мъгла , а после се стопи заедно с тях. С помоща на енергиите срещащи се на това място преминаха към следващото Отражение.



Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. zaw12929 - Имате магията за писане...
06.08.2017 21:37
Имате магията за писане...
цитирай
2. balar - Благодаря,
07.08.2017 08:30
радвам се, че ви е харесало.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: balar
Категория: Забавление
Прочетен: 295595
Постинги: 212
Коментари: 112
Гласове: 435
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031