10.
                                                Мъглата     изчезва




Озадачени старите витеци и стражи приеха призива на балришарите и се явиха на мястото почти веднага, а балите и стиите им ги последваха. Разглобяването на чуждоземия кораб им отне само няколко часа, до залез. Всичко щеше да свърши някаква работа някъде по Крепостта.  Когато приключиха пещерата открита от Атиг вече беше просто огромна кухина в скалата.
 - Хитро, да се скрият в Забранената Зона. - изпуфтя Гурум и огледа каньона подозрително. 
- Направиха ни за посмешище. - изръмжа Савах и се изхрачи. Едно хлапе на 16-ет бе свършило само повече работа от всички тях взети заедно. - Как се е сетил?
- Кой? - погледна го Гурум. 
- Атиг. Той дори не е истински севиш-очан, а стажант.
- Сетил! - изсумтя Афир.  - По-скоро кого е подслушвал. 
 От пещерата излезе Галдор и ги изгледа с усмивка. 
- Какво сте се омърлушили? Войната току що свърши. - попита ги весело. Не, че не се сещаше.
- Неможе Атиг да е свършил всичко сам. - отвърна Гурум сериозно. 
 - Разбира се. - съгласи се Галдор. - Нали не сте си помислили, че ние осемте само ще си клатим краката четири години?- въздъхна и усмивката му изчезна. - Гурум, одавна да сме ги пратили в Нищото, но спазвахме примирието, което Урнун наруши,  нападайки  Врищух и Гирсив. От онзи миг ние работехме за тяхното изличаване от лицето на планетата ни.  Ние знаехме какво ще стане и затова се оттеглихме за три хиляди години.  За съжаление неможем да предотвратяваме войни, можем само да ги обръщаме както решим. Не беше само Атиг, а много други, които неможеха да влязат в армиите поради възраст или някакъв недъг. Тези хора помагаха на нас, балите, и ще продължат и за напред. Ние знаехме къде са, но чакахме определен момент съобразявайки се със четворката на върха, които искаха да отстранят потенциална вътрешна опасност преди да влезете в Крепостта. Колкото и жестоко да звучи това е положението, има елементи, които са ненужни за бъдещото развитие на света и следва да отпаднат. 
 Тримата го изслушаха и се спогледаха щом приключи и изчезна стопявайки се като мъгла във въздуха. Като напомняне кой е и какво е.
- Разбира се. - въздъхна Гурум. Трябваше и сам да се сети кой стои зад това. Може и да изглеждаха като младежи, но небяха такива. Балите бяха най-древните същества на планетата и нейни крепители и пазители. 
- Не се ядосвай. - тупна го по рамото Афир - Нали приключихме? Остава само последната битка и всичко свършва, за винаги. 
- Можехме да предотвратим много смърт и унищожение. - измърмори Гурум и погледна към небето. Някъде там, отвъд звездите, беше Па-Кала, някъде там бяха и тергаланите и всичко сега зависеше само от тях. Сега бе време да започнат да мислят за тях и победата им, понеже мислите влияят на събитията и ако витеците бяха убедени в победата мислите им щяха да  я улеснят. - Време е да насочим мислите си другаде. - рече и се усмихна. 


Сурумир остави пълните халби бира на тезгяха пред себе си и замръзна, подобно на всички останали в хана. Мълвата е бърза като мисълта, а хубавите вести летяха със шеметна скорост. Но никой не очакваше да дойдат точно в тази шатра-хан. 
- За клинчене от работа режа заплати. - изтърси първото, което се сети и се разсмя със всички останали.
- И аз се радвам да те видя. - отвърна Хериан и го прегърна здраво. - Благодаря, че ме изтърпя. - пусна го и огледа останалите витеци. - Войната за нас свърши! - обяви тържествено.
- И победихме! - добави Янтар,  който се опитваше да се отърве от сервитьорката виснала на вратъ му. 
- Сигурни ли сте? - запита подозрително Батрак. - Да не са поредните кукли на конци.
Двамата балришари се спогледаха. Битеците се омълчаха очаквайки обяснения. Лошата слава на старите витеци и стражи ги караше да се съмняват, че ще чуят нещо, но кой знае? Надежда винаги има.
- Сигурни сме. - каза строго Янтар. -  Господарите на Хаоса са мъртви. Нали за това ги издирвахме, за да ги очистим. Вие знаете, че те ни копират Изкараха срещу всеки най-големия му страх, когато номерата неминаха започнаха да плетът паяжини, но вие не се хванахте, а се опитахте тях да подлъжете. Накрая балите са посочили къде е щаба им и ние отидохме и си оредихме сметките с тях Един от тях е дошъл в стана и ни е обявил за бунтовници срещу някаква Империя. - Янтар огледа всички изпод вежди. - Артанци вие знаете истината. Одавна знаете, че свободата е свещенно право на всяко същество и не веднъж сте воювали за нея. Единственото вярно нещо е, че Аритхин унищожи света ни и трябваше да бягаме. Преди това бе взривила и друга планета. Искате ли да знаете коя е Деца на Небето? Това нищо ни има зъб от началото на началата! Знаете ли защо? Защото имаме нещо, което тя няма. Нарича се Дух и е най-могъщата сила във вселената. Тя иска да унищожи именно Духа, който сме. Да унищожи Духа значи да унищожи самите вас, защото това сте вие. И затова е по петите ни от незапомнени времена, дори Ворум сигурно непомни. Знае само един - Всевишният. Времето да се опълчим е сега! И това правим. Това не ни прави бунтовници, а защитници. 
- Спокойно, - отвърна Арбаг, щом балришара свърши,  и отпи от сока в чашата си  -  още щом ви нарече бунтовници каузата му отиде в канала. Лош късмет да се натресе точно в нашия стан, следвайки Атиг. Няма витек, който още да не е разбрал истината.
Янтар му кимна и се усмихна весело.
- Тогава празникът ще е истински.
- А после тръгваме към Долината - добави Хериан. - Оказа се, че има начин да построим и издълбаем цял град. В скривалището на онези открихме полезни машинарии. - огледа всички с доволна усмивка и седна на една от масите. Време беше  за почивка. 
- Това ли беше? - попита го стоящият в ляво Кудур. 
- Да. - кимна Хериан - оттук нататък всичко зависи от тергаланите и балите. Повече заплахи в нашата категория няма. - можеха да си гледат живота спокойно и да мислят за бъдещето без разни змии да им диктуват правила и закони.  Светът, какъвто го знаеха, скоро щеше да изчезне, заменен от съвсем нов и непознат и на тях се падаше честа да поставят основите на едно ново начало. А дали щеше да е по-добро зависеше само от тези, които щяха да дойдат след тях.

МОЛЯ... (това е Задължително... )
Т'ва Твое ли е или Цитат...??? АакоЛъкЗащо го Споделяш?
За Да...Квото и да е!