Постинг
04.08.2017 14:19 -
СЛЕДИ В МРАКА
Автор: balar
Категория: Забавление
Прочетен: 594 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 05.08.2017 09:34
Прочетен: 594 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 05.08.2017 09:34
9.
РАЗКРИТИЯ
Атиг се телепортира пред шатрата-хан на Сурумир и се огледа, след което влезе с бързи крачки, без да се оглежда.
- Трябва ми Брикс! Веднага!
Сурумир го изгледа леко притеснен от втренчения властен поглед пълен с нетърпение.
- Избърши си носа. - рече му хладно и се зае да забърсва плота пред себе си.
- Не исках да те обидя. - припряно заяви Атиг - но работата е спешна.
- Вече помага на Табарн.
- Благодаря.
Атиг изхвърча от шатрата и хукна към другия край на огромния стан. Беше от малцината, броящи се на пръсти, които добре знаеха къде и кои са балришарите. Гледаше да внимава да не се блъска в хората, които се изпречваха на пътя му, а те се заглеждаха след него с почуда. Нямаше представа, че го смятат за мъртъв, след като бе изчезнал безследно преди месеци.
Влезе в шатрата спокойно и хората около огъня скочиха изненадани.
- Атиг? - Възкликна Табарн - Нали си мъртъв?
- Намерих Господарите на Па-кала. - каза шпионина без да му обръща внимание. - Седемте са в Забранената Зона и приличат на хора.
- О, естествено. - измърмори Брикс.
- Даже единия искаше да идва. - добави Атиг и се навъси. - Аз съм глупак! - възкликна ядосан на себе си. Да влезеш на вражеска територия и спокойно да стигнеш до целта не беше добре. Те знаеха, че е там в мига, в който стъпи в пещерата, и направо се бяха подиграли с него. - Казаха, че балришарите са бунтовници и заради тях императрицата им вече взривила две планети. - добави Атиг и забеляза прикрито възмущение в окото на Брикс.
- Бунтовници! - възкликна предрешения балришар. Това вече беше прекалено. - Ще се опитат да ни убедят, че лошите са балришарите?!
- Дано тергаланите скоро приключат с нея. - изръмжа през зъби Ивин и напусна шатрата следван от Брикс.
- Какво им стана. - зачуди се Арбаг.
- Отиват да скъсат няколко глави предполагам. - сви рамене Атиг.
Край кожената стена на шатрата, срещу вратата се появи бяло сияние, което се уплътни и след миг там стоеше един от мъжете в сиви гащеризони, които Атиг бе видял в кораба. Той огледа всички с широка усмивка.
- Привет теранци! - рече с весел глас - Аз съм Муктеклан-Нехококлан от Арит. Наблюдаваме ви вече 12 наши години, или 12 милиона ваши, и нетрябва да съм тук, но ако не се вслушате в думите ми планетата ви ще бъде взривена. При вас се крият група бунтовници, които трябва да ни предадете.
Петимата витеци се спогледаха. Тоя нямаше никаква енергия, а ги заплашваше, на тяхна територия.
- Значи вие сте господарите на хаоса? - запита го навъсен Аран.
- Хаос? - нашественика изглеждаше объркан. - Ние носим ред и закон, ние сме ръцете на Императрицата. Хаос носят бунтовниците. Те са виновни за всичките ви беди. Ако се отвърнете от тях и ни ги предадете ще си тръгнем.
- Ред а? Ми да взема да те разходя малко из планетата да видиш какъв ред ни донесохте. - каза студено Муршил гледайки го в очите. - Въобще кой си ти и кой ти е дал позволение да се натрисаш в земята ми. И смееш да идваш и да ми се хилиш като малоумен след всичко, което направихте?
Отвън се чуха викове и в шатрата влязоха Селена и Омфрит. Очите им се впиха в непознатия с леден гняв. Той отстъпи назад и се огледа, но палатката имаше само един изход - зад тях.
- Я да те видим цивилизования! - подвикна му Омфрит докато бяла светлина го обвиваше.
В отговор пакалида вдигна ръка и стията се срина в краката на витеците.
- Не си ми в категорията малкия. - изсмя се подигравателно докато Селена и Арбаг се опитваха да го свестят. Огледа се и добави. - Като размислите знаете къде сме. - махна с ръка за сбогом и изчезна.
Шестимата похапваха пред мониторите, докато чакаха пратеника да се върне. Надяваха се теранците да проявят поне малко здрав разум. Все пак укриваха и следваха съвсем чужди същества.
Прокашляне ги накара да се обърнат и застинат като статуи. Оставиха бавно храната и се изправиха много бавно.
От другата страна на кръглата маса стояха седмина с насочени към тях талисмани-оръжия.
- Твърде много време трая отсрочката. - каза ледено Янтар - дванадест годишното примирие свърши!
- Все се надявахме да ви омръзне и да се махнете! - добави Нинурат.
- Но вие ни принуждавате да си изцапаме ръцете! - заяви Хериан. - А и това да ни наречете бунтовници е прекалено узурпатори такива! Време е да приключим с вас веднъж за вечно. Предполагам Аритхин сън не я лови като знае, че легитимните Властелини все още са живи, затова сте още тук, не смеете да мръднете за да не ви избие като предатели. Добре играхте, но е време да приклюваме.
- Опитахме с добро. - измърмори единия.
- Кога? - запита го сурово Тултек. - Дай пример. Аз не се сещам и за един случай, който да не е довел до изтребление или унищожение.
- Не ни убивайте - падна на колене друг, впил очи в Лейджа. - Ще кажем, че сте оказали съпротива и сме ви убили.
Балришарите се разсмяха.
- На мушка сте вие в момента. Не ни е жал, между другото. - каза Джураг - Намерихме си друго царство, нека Аритхин задържи онова, докато все още може. Но Силите, които е ядосала едва ли ще я търпят още дълго. Няк"ви предсмъртни думи? - запита накрая.
- Нямате представа какво правите!
- Напротив.
От оръжията-талисмани излетяха седем лъча бяла енергия и се забиха в шестимата пакалиди. Те пламнаха и залата огласи страховит вой.
- Нееее!
Вика зад гърбовете им ги накара да се обърнат.
- Що за дивотии вършите! - възкликна потресен последният оцелял.
- Вашите по-малки дивотии ли бяха? - изгледа го възмутен Хериан.
- Какво толкова сте писнали за някакви калпави извънземни?
- Тези така наречени калпави извънземни са хора като нас, и през цялото това време вие подлагахте на геноцид хора като вас и нас! Така и не си направихте труда да видите истината пред очите ви. Играхте срещу собствения си вид и е време да платите цената. - вдигна пъка с длан напед и кълбо бял огън излетя от нея. Пакалида го пое без да гъкне. В очите му се четеше ужас.
Балришарите се спогледаха. Най-после бяха открили и унищожили господарите на хаоса. Оставаше само Аритхин.
- Готово! - обяви доволен Лейджа и разрита купчинката прах до вратата.
- Слабаци! - изсмя се с презрение Нинурат.
- Ако бяха силни нямаше да се крият - сви рамене Хериан.
- Сега какво ще правим? - попита Янтар.
- Разфасоваме кораба и носим всичко в Долината. - отговори Тултек. Имаше доста неща, които щяха да са им от полза. Поогледа се замислен и добави - Атиг е свършил отлична работа, риска е бил наистина голям. Има риск и да се усъмни в нас, след чутото от тях.
- Не ми се вярва. - поклати глава Хериан. - Да им повярва означава да се осъмни във факта, че е това, което е. Все пак, след като враговете ги няма, можем спокойно да разкажем цялата история.
- Тоест войната свърши. - рече с полуусмивка Янтар. Най-после бяха открили и елиминирали врага ползвал като марионетки всичко живо, което докопа. А колкото до историята теранците вече я знаеха. Нашественици се бяха натресли на планетата им и я бяха взривили. Малцината оцелели бяха дошли тук, на Теран, и заочнали отначало заедно с местните, които наричали себе си драгкхаан или дракони, а това, че кръвта на драконите можеше да се смеси с духа на седемте означаваше само едно - че бяха хора.
- Все още не. - каза сухо Джураг. - Спечелихме в защитата, но истински важната битка предстои. А сега...- огледа се с усмивка и потри ръце - Дайте да викаме старите витеци и стражи и разглобяването да започва преди централния компютър да е задействал системата за излитане. Ще ни избяга подаръка от враговете.
Останалите се засмяха и очите им проблеснаха в бяло. Време беше да помислят и за обзавеждането на Крепостта. Идеята да демонстрират толкова явно технологиите, които теранците имаха, прибирайки чуждите не им харесваше, но нямаха избор.
РАЗКРИТИЯ
Атиг се телепортира пред шатрата-хан на Сурумир и се огледа, след което влезе с бързи крачки, без да се оглежда.
- Трябва ми Брикс! Веднага!
Сурумир го изгледа леко притеснен от втренчения властен поглед пълен с нетърпение.
- Избърши си носа. - рече му хладно и се зае да забърсва плота пред себе си.
- Не исках да те обидя. - припряно заяви Атиг - но работата е спешна.
- Вече помага на Табарн.
- Благодаря.
Атиг изхвърча от шатрата и хукна към другия край на огромния стан. Беше от малцината, броящи се на пръсти, които добре знаеха къде и кои са балришарите. Гледаше да внимава да не се блъска в хората, които се изпречваха на пътя му, а те се заглеждаха след него с почуда. Нямаше представа, че го смятат за мъртъв, след като бе изчезнал безследно преди месеци.
Влезе в шатрата спокойно и хората около огъня скочиха изненадани.
- Атиг? - Възкликна Табарн - Нали си мъртъв?
- Намерих Господарите на Па-кала. - каза шпионина без да му обръща внимание. - Седемте са в Забранената Зона и приличат на хора.
- О, естествено. - измърмори Брикс.
- Даже единия искаше да идва. - добави Атиг и се навъси. - Аз съм глупак! - възкликна ядосан на себе си. Да влезеш на вражеска територия и спокойно да стигнеш до целта не беше добре. Те знаеха, че е там в мига, в който стъпи в пещерата, и направо се бяха подиграли с него. - Казаха, че балришарите са бунтовници и заради тях императрицата им вече взривила две планети. - добави Атиг и забеляза прикрито възмущение в окото на Брикс.
- Бунтовници! - възкликна предрешения балришар. Това вече беше прекалено. - Ще се опитат да ни убедят, че лошите са балришарите?!
- Дано тергаланите скоро приключат с нея. - изръмжа през зъби Ивин и напусна шатрата следван от Брикс.
- Какво им стана. - зачуди се Арбаг.
- Отиват да скъсат няколко глави предполагам. - сви рамене Атиг.
Край кожената стена на шатрата, срещу вратата се появи бяло сияние, което се уплътни и след миг там стоеше един от мъжете в сиви гащеризони, които Атиг бе видял в кораба. Той огледа всички с широка усмивка.
- Привет теранци! - рече с весел глас - Аз съм Муктеклан-Нехококлан от Арит. Наблюдаваме ви вече 12 наши години, или 12 милиона ваши, и нетрябва да съм тук, но ако не се вслушате в думите ми планетата ви ще бъде взривена. При вас се крият група бунтовници, които трябва да ни предадете.
Петимата витеци се спогледаха. Тоя нямаше никаква енергия, а ги заплашваше, на тяхна територия.
- Значи вие сте господарите на хаоса? - запита го навъсен Аран.
- Хаос? - нашественика изглеждаше объркан. - Ние носим ред и закон, ние сме ръцете на Императрицата. Хаос носят бунтовниците. Те са виновни за всичките ви беди. Ако се отвърнете от тях и ни ги предадете ще си тръгнем.
- Ред а? Ми да взема да те разходя малко из планетата да видиш какъв ред ни донесохте. - каза студено Муршил гледайки го в очите. - Въобще кой си ти и кой ти е дал позволение да се натрисаш в земята ми. И смееш да идваш и да ми се хилиш като малоумен след всичко, което направихте?
Отвън се чуха викове и в шатрата влязоха Селена и Омфрит. Очите им се впиха в непознатия с леден гняв. Той отстъпи назад и се огледа, но палатката имаше само един изход - зад тях.
- Я да те видим цивилизования! - подвикна му Омфрит докато бяла светлина го обвиваше.
В отговор пакалида вдигна ръка и стията се срина в краката на витеците.
- Не си ми в категорията малкия. - изсмя се подигравателно докато Селена и Арбаг се опитваха да го свестят. Огледа се и добави. - Като размислите знаете къде сме. - махна с ръка за сбогом и изчезна.
Шестимата похапваха пред мониторите, докато чакаха пратеника да се върне. Надяваха се теранците да проявят поне малко здрав разум. Все пак укриваха и следваха съвсем чужди същества.
Прокашляне ги накара да се обърнат и застинат като статуи. Оставиха бавно храната и се изправиха много бавно.
От другата страна на кръглата маса стояха седмина с насочени към тях талисмани-оръжия.
- Твърде много време трая отсрочката. - каза ледено Янтар - дванадест годишното примирие свърши!
- Все се надявахме да ви омръзне и да се махнете! - добави Нинурат.
- Но вие ни принуждавате да си изцапаме ръцете! - заяви Хериан. - А и това да ни наречете бунтовници е прекалено узурпатори такива! Време е да приключим с вас веднъж за вечно. Предполагам Аритхин сън не я лови като знае, че легитимните Властелини все още са живи, затова сте още тук, не смеете да мръднете за да не ви избие като предатели. Добре играхте, но е време да приклюваме.
- Опитахме с добро. - измърмори единия.
- Кога? - запита го сурово Тултек. - Дай пример. Аз не се сещам и за един случай, който да не е довел до изтребление или унищожение.
- Не ни убивайте - падна на колене друг, впил очи в Лейджа. - Ще кажем, че сте оказали съпротива и сме ви убили.
Балришарите се разсмяха.
- На мушка сте вие в момента. Не ни е жал, между другото. - каза Джураг - Намерихме си друго царство, нека Аритхин задържи онова, докато все още може. Но Силите, които е ядосала едва ли ще я търпят още дълго. Няк"ви предсмъртни думи? - запита накрая.
- Нямате представа какво правите!
- Напротив.
От оръжията-талисмани излетяха седем лъча бяла енергия и се забиха в шестимата пакалиди. Те пламнаха и залата огласи страховит вой.
- Нееее!
Вика зад гърбовете им ги накара да се обърнат.
- Що за дивотии вършите! - възкликна потресен последният оцелял.
- Вашите по-малки дивотии ли бяха? - изгледа го възмутен Хериан.
- Какво толкова сте писнали за някакви калпави извънземни?
- Тези така наречени калпави извънземни са хора като нас, и през цялото това време вие подлагахте на геноцид хора като вас и нас! Така и не си направихте труда да видите истината пред очите ви. Играхте срещу собствения си вид и е време да платите цената. - вдигна пъка с длан напед и кълбо бял огън излетя от нея. Пакалида го пое без да гъкне. В очите му се четеше ужас.
Балришарите се спогледаха. Най-после бяха открили и унищожили господарите на хаоса. Оставаше само Аритхин.
- Готово! - обяви доволен Лейджа и разрита купчинката прах до вратата.
- Слабаци! - изсмя се с презрение Нинурат.
- Ако бяха силни нямаше да се крият - сви рамене Хериан.
- Сега какво ще правим? - попита Янтар.
- Разфасоваме кораба и носим всичко в Долината. - отговори Тултек. Имаше доста неща, които щяха да са им от полза. Поогледа се замислен и добави - Атиг е свършил отлична работа, риска е бил наистина голям. Има риск и да се усъмни в нас, след чутото от тях.
- Не ми се вярва. - поклати глава Хериан. - Да им повярва означава да се осъмни във факта, че е това, което е. Все пак, след като враговете ги няма, можем спокойно да разкажем цялата история.
- Тоест войната свърши. - рече с полуусмивка Янтар. Най-после бяха открили и елиминирали врага ползвал като марионетки всичко живо, което докопа. А колкото до историята теранците вече я знаеха. Нашественици се бяха натресли на планетата им и я бяха взривили. Малцината оцелели бяха дошли тук, на Теран, и заочнали отначало заедно с местните, които наричали себе си драгкхаан или дракони, а това, че кръвта на драконите можеше да се смеси с духа на седемте означаваше само едно - че бяха хора.
- Все още не. - каза сухо Джураг. - Спечелихме в защитата, но истински важната битка предстои. А сега...- огледа се с усмивка и потри ръце - Дайте да викаме старите витеци и стражи и разглобяването да започва преди централния компютър да е задействал системата за излитане. Ще ни избяга подаръка от враговете.
Останалите се засмяха и очите им проблеснаха в бяло. Време беше да помислят и за обзавеждането на Крепостта. Идеята да демонстрират толкова явно технологиите, които теранците имаха, прибирайки чуждите не им харесваше, но нямаха избор.
Няма коментари