8.
                                              
                                             Очи   в  мрака



  Спря пред пещерата и се взря в непрогледния мрак. Дълъг път бе извърял докато намери това място,  скрито в тесен каньон насред пустоща  наричана Забранената Зона.
Ако им бе казал, че е забранена не заради бентаон щяха да му повярват колкото и за борутите, затова бе продължил сам. 
Пристъпи в тъмата без колебание и тръгна напред . Шлема се самонастрои позволявайки му да вижда все едно е ден. Стените бяха каменни , земята леко заледена. По нищо не личеше, че това не е пещера, а нещо като коридор между изхода и товарния отсег на огромен кораб, маскиран като скала.
Заети с явното дори стиите-стражи бяха пропуснали факта, че нашествениците от Па-Кала едва ли са изминали разстоянието с Пренасяне. А  щом идеха от друга галактика значи имаха и превоз. Това подобно на канара нещо ги бе докарало до Теран преди милиони години.
Атиг премина през плъзгащата се врата, която сама се отвори и премина в товарното отделение, представляващо огромен хангар. Бяла светлина от тавана осветяваше контейнери струпани в прави редици чак до другия край, а странни метални същества с колела вместо крака обикаляха наоколо. Дори не усетиха,  че е там, което олесни прекосяването на помещението. Беше невидим, а и вече неуязвим, нямаше от какво да се бои.
 Вървейки из коридорите на пакалския кораб се зачуди що за същества са в действителност пакалидите, ако парцалите мрак бяха само холограми. Засече живот не далече и побърза към мястото. Скоро щеше да получи отговор на въпросите си. И да съкрати работата на доста хора.
 Влезе предпазливо през отворена врата и се огледа. Намираще се в бяла зала с  екрани покрай стените и кръгла маса в средата. В удобни кресла около масата стояха седем същества в сиви гащеризони, които сякаш бяха от каучук. Не го усетиха, а и нямаше как, след като бяха от хаоса. Преближи се опитвайки се да открие разлика между тях и теранците. Защо бяха седем и защо приличаха на хора? Не трябваше ли да са змии? Навъси се и се сети, че балришарите никога небяха описвали самите Господари.
- От влечугите полза нямаше. - рече навъсен един от тях и Атиг реши да подслуша преди да се пренесе право при някой балришар. - И измамата със оня светещия камък се провали.
- Те ще се подчинят на Империята! - обяви сурово стоящият срещу него и шпионина съжали, че не е дилом-очан за да го елиминира. - Каквото и да правят бунтът им няма смисъл. Така наречените теранци дори неосъзнават, че помагат на бунтовници, които се местят от планета на планета,  вкарвайки мирното население в безмислени кръвопролития. Най-добре е да отидем лично и да обясним на диваците, че са ги измамили. Ако имат акъл за да разберат, естествено.
- Незнам как Нейно Всемогъщество още не е взела крайни мерки, но на мен ми омръзна тази игра равняваща се на милиони терански години, или дванадесет аритски.
 Атиг се позамисли. Излизаше, че Аритхин бе името на планетата им, а не на някаква господарка на хаоса. Затова Балиш беше казал, че пътят ще е дълъг и нестава с Пренасяне.
 - Да ходим лично е опасно. Това ще е намеса в развитието на съществата от този свят, а това е забранено.
- Не останаха пешки. - сви рамене предложилия да се покажат лично. - А и вече ми втръсна от чудовища, които да се представят за нас, само заради законите.
 Шпионина поклати глава. Беше опасно да ги подценяват,  наричайки ги диваци и недоразвити. 
Обърна им гръб и излезе в коридора. Време беше да съобщи видяното на някого. А колкото до разговора им, той бе поредното банално съвещание на поредния заслепен от силата си завоевател. Не си струваше да си губи времето. Бяла светлина го обви и се стопи заедно с него.
 Вътре в залата настъпи тишина. Седемте се гледаха един друг умислени. Ако скоро не заловяха бунтовниците Теран щеше да е поредната взривена планета. Императрицата на Арит бе приела твърде лично пресъединяването на дъщерите си към бунта на седмината. С какво ли ги бяха подлъгали?  Единственото, което искаше бе да си ги върне и да накаже престъпниците дръзнали да възстанат срещу властта й.
 - Ако искате можем да пратим един от нас да преговаря.
- И да нарушим закона?
- Имаме ли избор? Това ще е третата взривена планета, ако ненаправим нещо.  - погледна към екраните и изпуфтя. Изправи се и добави - Аз отивам. 
Шестимата му колеги се замислиха и кимнаха давайки съгласие.