Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.07.2015 18:18 - СЛЕДИ В МРАКА
Автор: balar Категория: Забавление   
Прочетен: 428 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 06.07.2015 18:21


                                                                      6.
                                                   ЛОВЦИ   И   ЖЕРТВИ 



 Облаците се носеха на запад гонени от хладния вятър миришещ на дъжд,  сякаш времето откликваше на настроението на витеците из стана край руините на Нашан.  Митран и Джарвар  се опитваха да следят Елор без да привличат внимание,  но за сега киера нямаше странни посетители. Вършеше си съвестно работата,   като помощник на Лумаш,  и по нищо не личише,  че е предател.  Явно заповеди получаваше по мисловен път, а не лично и за да хванат господаря му трябваше да засекат мисловния разговор. А това беше невъзможно,  защото неможеха дори да усетят антиенергията на Па-Кала, използвана от враговете. 
Невидими за околните стояха край шатрата на Лумаш взрени към тази на Елор и просто отчитаха кой влиза и излиза и за какво се говори вътре.  Вниманието им привлече загърната в голям плащ  фигура превита на две,  която мина покрай тях и влезе в шатрата на кмета. Джарвар потри носа си с показалец и се усмихна кисело. Еа винаги можеха да усетят. 
- Защо се крие?- измърмори с укор. 
Митран го погледна ужасен. 
- Защото така е прието. - отвърна и побърза да влезе в шатрата следван от приятеля си.
 Вътре,  както и очакваха,   новодошлият свали гуглата на плаща си и откликна на веселите поздрави на Кирейна и Елва.  Освен клюки едва ли щяха да чуят нещо друго от три жени  събрани заедно. Спогледаха се и отново излязола отвън където ги посрещна силен вятър виещ около шатрите. С помоща на Въздух можеха да подслушат и научат дребни истории от всички станове и катакомби,  но невиждаха смисъл. 
Забелязаха двама витеци влизащи в шатрата на Елор и побързаха след тях. Скрити от Въздух бяха прозрачни като самия въздух и почти никой неможеше да ги усети,  освен ако сами не се издадът. 
Елор стоеше край огъня и пиеше без да обръща внимание на праха и мръсотията из шатрата си. Тъмните му очи се впиха ледени в двамата витеци,  които се поклониха за изненада на невидимите наблюдатели. Тоя да не би да имаше слуги? Витеците бяха равни по между си и никой на никого не беше длъжен да се кланя. 
- Готови сме господарю. - рече с равен глас единия и двамата невидими се спогледаха навъсени. За съжаление Елор им трябваше и неможеха да направят нищо срещу витека-предател нарушил едно от правилата на балришарите. 
Елор се усмихна,  но лицето му остана безизразно,  а очите два черни камъка. 
- Много добре. - каза с равен глас и отпи от чашата в ръката си. - Значи следва да занесете нещо в стана при  Калафун. - щракна с пръсти и в ръката му се появи книга,  която предаде на Шамат. - Искам това да попадне в ръцете на Тоба.
 С помоща на Въздух и Огън Джарвар разгледа книгата и се навъси. Явно Елор смяташе мутурунгите за глупави щом се надяваше Тоба да се върже на подобни глупости. Хора използвани като арбитри и посредници хиляди години имаха опит с такива неща. 
" Тия няма да стигнат далече" - каза на ум към него Митран.
" Знам!" - съгласи се Джарвар и насочи мисъл към двамата слуги на Елор. 
Пред очите на предателя двамата пламнаха и изгоряха на пепел само за миг,  а с тях и книгата стискана в ръце от Шамат. Елор скочи на крака изтървайки чашата и се огледа пребледнял. Краката му се тресяха,  а по лицето му бе избила студена пот. 
 Край входа до двамата невидими се появи светеща мъгла,  която все да се заформя и уплътнява и Елор се стегна,  а наблюдаващите го се усмихнаха лекичко. Десет дни бяха достатъчни като период на издирване и залавяне на някой,  който се крие и неиска да бъде безпокоен,  поне на пръв поглед.  
 Мъглата се уплътни и след миг като вечност там стояха Брикс,  Метарн и Ивин,  а с тях овързан със сребърни въжета беше и балришар Лейджа,  а лицето му бе съвсем спокойно. 
 Елор бързо прикри изненадата си и се изсмя студено оглеждайки балришара. 
- Браво на вас! - каза с равен глас. - Но как да съм сигурен че това наистина е един от балришарите. Може да е всеки. Има само един начин да разберем,  някой от трима ви трябва да пробва да го убие. 
 Тримата се спогледаха. 
- Ти ли си идиота поискал да хване балришар?- запита го хладно Лейджа и се навъси,  а въжетата се разхлабиха и се свлякоха на земята. - Пращаш хората на самоубийствена мисия, а после искаш от тях да се убият сами като ме нападнат! Омръзна ми от теб Елор! Ще си хванем господаря на хаоса и без теб!- обяви Лейджа и пристъпи към предателя. Той отстъпи назад пребледнял и треперещ като лист брулен от ураган,  но двамата невидими го хванаха под мищниците да не избяха. Очите на Лейджа светнаха в бяло и два лъча излязоха от тях и се забиха в челото на Елор. Ивин побърза да му запуши устата със Земя за да не вика,  а Метарн и Брикс хванаха главата му за да не я мърда. Очите на предателя се оцъклиха,  а лицето му се зачерви от болката,  която предизвикваше извличането на мисли и спомени от мозъка му. 
Лейджа се дръпна назад кимвайки и останалите пуснаха Елор,  който се срина на колене и от него взе да се вдига дим. Предателя избухна в пламъци и след миг от него бе останала само купчинка пепел,  която Метарн разрита и се изхрачи с отвращение. 
- И сега? - запита навъсен Ивин или Морин. - Какво ще обясним на Ниншара?! 
- Кажете й каквото видяхте. - сви рамене Лейджа. - Извлякох доста неща от мозъка на предателя. Този когото търсим се нарича  Амаот,  един от тримата,  които останаха. Свързва се мисловно с подчинения си прикривайки местонахождението си. Елор се е пробвал да го намери и в отговор оня го е наказал вземайки му страха и ума. Не си поплюва тварта,  по-гадна е и от Хух,  който ядеше деца до скоро. 
- Сега ще си потърсят друг слуга. - отбеляза Шавшатар. 
- Определено. - кимна Лейджа докато отново се преобразяваше на Атарау. - Трябва да внимаваме за да разберем бързо кой ще е. - добави и огледа новия си вид за да се увери,  че не е пропуснал нещо. 
- Най-добре да е някой от нас. - обади се Митран. 
- Как ще стане? - попита го умислен Джарвар. - В мига,  в който врагът реши лично да ни бръкне в мозъците ще сме го разкрили. Може и да се одързостят,  ако загубят търпение. 
- Щом са започнали да се безпокоят от факта,  че балришарите ги няма значи търпението им е на привършване. - каза Брикс - Най-добре е да останем тук в шатрата на Елор. Смъртта на предателя ще привлече вниманието на господаря му,  който сигурно знае каква дивотия е поискал от обикновен витек и какви могат да бъдат последствията. Появи ли се тук ...прекалено лесно звучи. - изпуфтя и се изсмя на себе си. 
Митран го изгледа като килна глава настрана и очите му светнаха в бяло. Лицето и дрехите му взеха да се променят и след миг пред петимата стоеше Елор и ги гледаше ухилен.
- Как е? - попита преобразения витек. 
- Умът на човека е свързан с духа,  а не с тялото. - отбеляза Ивин. - В това няма смисъл,  понеже ти си си Ти,  независимо как изглеждаш. 
- Може да ми се усмихне късмета. - сви рамене Митран. 
- Да пробваме. - сви рамене Атарау и добави. - Овържете ме пак все едно  сте успели да хванете балришар. 
- Не можеш да хванеш балришар против волята му. - каза сурово Метарн или Шавшатар. - Това навярно е по-скоро уловка...неможе враговете да са чак толкова невежи! 
- Те са за пръв път тук. - рече му Брикс - Подобно на нас незнаят нищо за противника и действат възможно най-предпазливо. Нека се възползваме. 
Атарау му кимна с гневна усмивка и отново се преобрази на Лейджа. Ивин и Метарн вързаха ръцете му със сребърното въже,  а останалите,  без лъжеелор или  Митран,  се прикриха с помоща на Въздух на Багад или Еа. 
 Митран се отпусна и остави ума си отворен,  като подтисна естесвената бариера,  усети силата бликаща от невидимите му приятели и потръпна. Нещо или някой се опита да възстанови  стената около съзнанието му и той му изшътка на ум да кротува.  Това,  което правеше бе опасно,  но нямаше друг начин. 


Отвъд прозореза вятърът виеше и вдигаше прах сред руини на голям и до скоро велик град бил гордост за своите жители,  които вече несъществуваха. Червените очи без зеници примигнаха и съществото обърна гръб на жалката гледка. Имаше големи рога извити назад и остри уши,  косматите му ръце завършваха с ноктести пръсти. 
Червените очи огледаха внимателно стаята и двете същества заели креслата край студената камина. Познаваше ги толкова колкото и противниците,  тоест николко. Великата Господарка ги бе събрала заедно от съвсем различни места и въпреки,  че им се налагаше да работят заедно незнаеха нищо един за друг. Единият имаше тъмнозелен цвят на люспестата кожа,  очи на лешояд и приличаше на  птица без перушина.  Другият  със тясно лице имаше вид на змия с немигащи очи и отровни зъби стърчащи от устата. Трите змии се бяха провалили и те трябваше да им свършат работата,  но  лакомията бе изиграла лоша шега на Хух. Трябваше да унищожат балришарите, а вместо това привличаха вниманието на някакви чудати свръхсили по-страшни от всичко,  с което се бяха сблъсквали досега. 
- Почвам да си мисля,  че сами няма да се справим. - каза хладно рогатия.- Тия теранци неискат да се поддадът на никакви внушения! 
- Не бъди песимист  Аутхух. - каза му змията,  която се наричаше Нивут. - Според мен са дори прекалено лесни за управление. 
 Лешояда или Амаот кимна. 
- Скоро ще получим каквото ни трябва. -каза тихо. - Елиминираме ли воеводите армията сама ще се предаде. 
- Твърде много доверие имаш на играчките си. -каза му с укор Аутхух. - А ако питаш мен те само си търсят начини да те преметнат. Нали щеше да всяваш вражди? Какво стана?! 
Амаот се намръщи и очите му станаха като две дупки мрак. Подобната на човка паст се озъби в опит да се усмихне. 
- Сега ще видиш какво стана. - рече иронично и мрак по-черен от всичко го обви изцяло. 
 Насред стаята въздуха завибрира и там бавно,  като мираж на обратно,  изплуваха и се уплътниха двама витека,  които се огледаха очудени.  Мрака изчезна и тримата впиха любопитни погледи във витеците,  които ги изучаваха с интерес. 
- Браво Елор. - рече студено Амаот когато взаимния оглед приключи. 
- Хм. - отвърна Митран в отговор. Пред него стояха три твари излезли като от кошмар свързан с мутирали демони. Вида им бе като на караконджулите на Упуфуп,  но за разлика от онези тези бяха господари на хаоса. 
- Как да съм сигурен,  че тоя с него е воевода? - запита подозрително Нивут загледан в Лейджа. 
Амаот сви рамене и отново го обви мрак. 
 Лейджа и Митран се спогледаха и отстъпиха назад,  а очите им светнаха в бяло. Стаята се разтресе когато едни срещу други застанаха две същества от ярка светлина и три от мрак като зеещо нищо. Очи като слънца срещнаха  три чифта дупки абсолютен мрак. 
- И двамата са воеводи! - изръмжа Нивут и потръпна когато към светлините се пресъединиха още пет. 
- Няма къде да се скриете вече! - проеча гласът на Джарвар и разтърси стаята. 
 Трите парцала мрак се спогледаха и изчезнаха стопявайки се във въздуха. 
Витеците приеха обикновенния си вид и се огледаха ядосани. Враговете бяха избягали веднага без дори да опитат да се бият. 
- Що за ...страхливци! - възкликна възмутен Хилтил. - Много ги бива да разиграват хората като кукли,  обаче опре ли до директен сблъсък веднага бягат. Това е тъпо! 
- Не е тъпо. - поклати глава Шавшатар. - Ние сме седем,  а те са трима. Както и да изглеждат на външен вид са ни равни или по-слаби,  защото са на наша територия. 
- Сега пак отначало. - въздъхна Митран разочарован. 
- Остава ни Ниншара. - отбеляза Хилтил.  
- Но след случилото се ще си направят някои изводи  - поклати глава Брикс. - Не мисля,  че тя може да ни е от полза оттук нататък. Ако  остане жива разбира се. Даже мога да им помогна в случая. - добави навъсен. 
- Няма да се хванат втори път на същия номер. - рече тихо Морин. 
- Тогава?- запита всички Джарвар и те се спогледаха пребледнели. 
- Тогава ще я втасаме яко! - изръмжа Шавшатар. - Слабоста и страха ще ги направят агресивни и ще ги накарат да пропаднат на нивото на побеснели животни.  И ще се върнат дните на мелето с подивелите мутанти. 
- В такъв случай има ли смисъл да се крием повече? - попита замислен Митран. Бяха се прикрили за да открият господарите на хаоса и току що го бяха направили. Вече знаеха как изглеждат и какво представляват. 
- Поне докато неразберем какво ще измислят. - потвърди Шавшатар. - Оттук насетне можем да ги следим спокойно. Вече ги видяхме,  това стига за да ги наблюдаваме. 
- Само? - изгледа го очуден Лейджа. Все пак ги търсеха за да ги елиминират,  а не просто да ги гледат.  
- Мислиш ли,  че ще ни е лесно като знаят,  че ние знаем? Страхът ще ги накара да проявят нездрав разум,  видяхте ли ги какви образи са си избрали: влечуго,  птица и нещо като коза.  Те действат по начина,  по който са го правили в частине на Бариерата,  от които идват.  
- Тогава агресията им ще бъще също прикрита. - изпуфтя Брикс с досада. 
- Прикрита? - изгледа ги навъсен Митран. - Те излязоха по-големи хиванци и от мен! Не е разумно да ги гоним. Нека се успокоят и свалят гарда. - присви и добави. - или нещо по-добро...- очите му леко проблеснаха в бяло. 
 Край прозореца се появиха три облачета сива мъгла които бързо се заформиха и след миг там стояха Сатуам,  Шитала и Темот. Трима от демоните,  които непрекъснато  следваха балришарите от края на странната среща в Свърталището.  
- Знаех си,  че рано или късно ще опрете до нас. - отбеляза Темот с усмивка. 
- Понеже постоянно сте около нас,  а ние не ви се сърдим,  сега ще изпълните една задача точно по ваш вкус. - каза им Митран. 
Демоните се спогледаха и му кимнаха подканващо. Витека заговори тихо,  а на лицата им изгряха широки иронични усмивки.  


Тримата се материализираха и огледаха залата била до скоро скривалище на Хух.  На лицата им бяха изписани смут и страх. Воеводите ги бяха измамили и заварили съвсем неподготвени. 
- Това неможе да продължава така! - обяви Нивут. - Каквото и да правим това си е техният свят  пълен с техните хора! Провалим ли се ще завидим на съдбата на  тримата си колеги действали тук преди нас. В сравнение с Господарката те са милостиви. 
- Какво можем да направим повече? - сви  рамене Амаот. - Пратени сме в свят потънал в разруха,  където последните оцелели се опитват да издържат както могат. Предизвикахме воеводите и те се появиха,  но ние избягахме защото сме трима на седем. 
- Ти се опита да обсебиш техните войници. - каза му с упрек  Аутхух.- Още в началото ти казах,  че те си остават верни на тях каквото и да правим. Онези тримата са имали някаква войска на разположение за разлика от нас. 
 Нивут и Амаот се спогледаха.  
- Мога да прехвърля  моята. - рече замислен змиеподобния Нивут. - Но ще отнеме време за да се подготвя. 
- Защо пък твоята? - изгледа го подозрително Амаот. 
- Защото с нейна помощ ще ни е най-лесно. - отговори гледайки го в очите Нивут. 
- Добре. Нека тогава и тримата прехвърлим войски тук за да не се изпокараме. - каза сурово Аутхух гледайки подозрително змиеподобния.  Беше се надявал плана на Амаот да успее и да не им се налага да ползват армиите си,  но замисъла се бе провалил. Теранците излязоха по-хитри отколкото си мислеха. 
 Някой се прокашля и тримата се извърнаха на пети стиснали дръжките на оръжията си. Пред тях стоеше висок мъж в черно и червено  и ги гледаше с открито презрение. 
 Тримата господари на хаоса пуснаха оръжията,  а на лицата им бе изписан ужас.  Като покосени паднаха на колене и забиха чела в прахта на пода. 
- Страхливци! - изсмя се ледено новопоявилия се и ги зарита  без притеснение. 
 Паяците стоящи на носа на счупената статуя се спогледаха озадачени.  


Ниншара влезе в шатрата си и остави коша с изсъхналото пране,  което носеше пред скрина до леглото си. Огледа се с пуфтене и се захвана да сгъва и прибира дрехите. Чу че някой влезе но не се обърна.  С помоща на Въздух и Вода разбра кой е. 
- Нося зелен чесън. - рече весел глас зад гърба й. 
- Благодаря. - отвърна Ниншара и се усмихна. Заряза праните дрехи и се обърна на пети. Огледа чернокосата витечка и попита. - Искаш ли чай? 
- Не. - поклати глава Лиар гледайки я усмихната. - Трябва да занеса и на Зиртия. - потупа кошницата, която носеше.. Огледа се и попита разсеяно. - Твоят Брикс къде се губи? Все клинчи от събранията при Табарн. 
- Нали е севиш-очан по принцип. - сви рамене Ниншара. 
 Лиар присви очи и кимна като на себе си. Пожела приятен ден и излезе бързо от шатрата. 
Ниншара погледна зеления чесън на ниската масичка и потръпна. Витеците от околните шатри бяха почнали да стават прекалено любопитни. Задачата й за разлика от тази на Елор беше много по-опасна, ако някой само заподозреше нещо нямаше да има спасение никъде. Но тук всички бяха прекалено разсеяни. 
Ниншара изсумтя и се върна при коша с дрехи,  които продължи да сгъва и подрежда в скрина.






 













 


Тагове:   магия,   война,   Мир,   светлина,   мрак,   хаос,   враг,   зло,   ред,   приятел,   добро,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: balar
Категория: Забавление
Прочетен: 167542
Постинги: 199
Коментари: 104
Гласове: 358
Архив
Календар
«  Април, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930