1.
                                                   СКРИТИ В МЪГЛАТА



 Слънцето обливаше с топли лъчи шатрите и хората из стана голям като град напомняйки им,  че е пролет,  макар да не си личеше след миналогодишните опустошения.  Хората из стана изглеждаха спокойни и всеки зает със свои си дела,  по "улиците" между шатрите играеха деца и вдигаха шум до небето .  Истински град,  но от палатки. 
  Лъчите на слънцето се опитаха да влязат в една от шатрите,  но поредния клиент на хана побърза да пусне платнището след себе си. 
 Огледа се внимателно,  а очите му пронизаха малцината витеци по ниските кръгли масички.  Преближи се до бара и впи очи в ханджията,  който сякаш ползваше бърсането на чаши като медитация. 
- Вино! - каза тихо с равен глас. 
Ханджията остави чашата и парцала и го погледна в очите. 
- Не предлагам вино! Има само бира,  вода  и  чай. - каза студено. - Но имаме други екстри. - озъби се опитвайки се да се усмихне. Изкара изпод тезгяха малка черна кисийка и изшептя. - Само две монети,  без значение какви. 
Непознатия го изгледа подозрително,  пребра кисийката и сложи на плота две медни монети.  Отправи се към най-отдалечената маса и седна,  а една от  сервитьорките отиде да вземе поръчката му. 
 Зад бара където беше кухнята  тримата готвачи симулираха дейност. Дори необърнаха внимание на жената когато застана при  тях. 
- Хубави вицове. - изръмжа тя. - Но имаме поръчка. Чай и  полусурово месо. 
- Ей там е. - посочи към маса отрупана с кошници единият от готвачите. Надигна се бавно и попита. - Какъв чай? 
- Горчив. - отговори тя и седна при другите двама. 
- Полусурово месо и горчив чай. - каза тихо готвача стоящ срещу нея. - Искам аз да ги занеса. 
Тя го погледна с равнодушие и кимна. 
 Понесъл таблата Брикс излезе в залата и Сурумир му посочи с очи човека за когото бе странната поръчка.  Изглеждаше съвсем обикновен витек,  ако се пропуснеше факта,  че бе първият взел предложената му черна кисийка с опиат. 
 Брикс остави на ниската масичка поръчаното и се вгледа в лицето на витека. 
- Май не си тукашен. - отбеляза. 
- И какво го интересува един слуга? - изръмжа ледено непознатият като се втренчи в сините като небе очи на готвача. 
- Имам приятели из другите станове. - сви рамене витека. - Може да имаме общи познати. 
- Не ми се вярва. 
Витека го изгледа ухилен и се запъти обратно към кухнята. 
- Тоя не е тукашен. - прошепна на чакащите го вътре и връчи празната табла на сервитьорката. -  За днес приключих. - добави докато сваляше престилката си.  
 Вън го посрещнаха топлите лъчи на слънцето срещу което примигна,  а после внимателно огледа хората минаващи наоколо. Притича до съседната шатра,  в която работещите в хана живееха и влезе бързо. Поогледа се и очите му светнаха в бяло,  сиянието го обви и когато се стопи на мястото на предишния стоеше червенокос мъж с едно око и превръзка на другото. Дрехите му бяха от черна кожа,  а от колана му висеше кама. Целият му вид напомняше на опасен контрабандист или пират. 
  Излезе предпазливо от шатрата заобиколи я и направи дъга преди да застане пред входа на хана, в който работеше. 
 Влезе спокойно и сбърчи нос. Огледа помещението изподвежди и се насочи към чернокосия мъж  седнал в левия край и пийващ чай от  олеандър,  беладона и татул,  без да подозира. Трябваше вече да се е развикал на Сурумир,   а не да го пие. 
-  Бира! - изпровикна се промененият Брикс и се стовари тежко на столчето до непознатия. Вирна крака на съседната маса като се облегна назад и добави. -  И една ябълка. 
  Поръчката бе доставена веднага. Брикс отпи от бирата,  извади камата и взе да бели ябълката гледайки скрито непознатия. 
-  Добър ли е чаят? - попита разсеяно. 
- Да. - кимна непознатият и се захвана с месото,  което си бе поръчал. 
-  Животът е трудно нещо,  а?
- Досаждаш.  
- Не думай. - изсмя се невесело витека. - По каква работа си тук? Не съм те виждал,  а не искам непознати да създават проблеми на моя територия. 
 Сини очи срещнаха кафеви и между двамата сякаш минаха невидими мълнии.  Непознатият стисна здраво ножа за хранене и разряза кървавото месо с яд,  а Брикс демонстративно си отряза парче от ябълката и го лапна цялото като задъвка така,  че тракането на зъби да се чуе и в другия край на шатрата-хан. Другите клиенти се загледаха в двамата с любопитство. Дъвчеха и се гледаха стръвно в очите все едно всеки момент ще скочат и ще се сбият. 
 Накрая преглътнаха и се отпуснаха. 
- Бива си те. - каза с лека усмивка непознатият. 
- И теб. - усмихна се Брикс и отпи от бирата си голяма глътка. - Между другото чаят беше само майтап,  който тук си правят с непознати. 
- Разбрах по мириса. - изсумтя непознатият. - Но нали сме витеци,  няма да ми подейства.  
 Вниманието им привлякоха двама витеци,  които влязоха бързо като вятъра и се насочиха към Сурумир. Лицата им бяха пребледнели. 
- Да не сте паднали пак в торището? - запита ги Сурумир хладно. 
- Ще ми се! - изръмжа Вириат,  а Аран кимна мрачно навъсен. - Табарн свиква събрание на централния площад. - добави. 
- За какво?- сви рамене Сурумир. Сигурно пак щяха да измислят някакъв безмислен празник за убиване на времето. 
- Не е казал,  но звучеше притеснено. - отговори Аран и подвикна към всички в хана. - И за вас се отнася!  
 Всички се изнесоха бързо от хана,  а  Брикс и събеседника му се спогледаха.  
- Същото - процеди през зъби непознатият. 
- Да не би да знаеш нещо? - попита го Брикс. 
- Идвам от стана край  Накунатал - отвърна непознатият. - Ако не вярваш да идем и да видим какво ще каже този Табарн. Но аз знам какво е станало. Снощи са изчезнали деца!  Предположих , че тук ще е следващият удар и излязох прав. 
- Предположил си?  Ян...- Брикс прехапа устни и се огледа подозрително. Бяха сами или поне така изглеждаше. Сигурно някой ги шпионираше в момента,  понеже само те не бяха тръгнали да чуят какво ще каже кмета на стана-град. 
- Леко. - изгледа го с укор витека до него. - Виждаме се за пръв път и май щяхме да се изпобием. - напомни му той. Отпи от халбата на Брикс и добави тихо. - Да приемем това за знак. Омръзна ми да копирам Лаур! 
Брикс се разсмя. 
- Добре. - съгласи се  с усмивка.
 Двамата се изправиха и облени в бяла светлина изчезнаха от хана,  без да зебележат,  че наистина са наблюдавани през дупка в отсрещната кожена стена на шатрата.  


 Вятърът носеше бели облачета по небето и  развяваше знамената със знака на цялато по кулите на стената ограждаща стана намиращ се  в  равнината на южна Метилена. Слънцето опитващо се да надделее над облаците устреми лъчите си към забързан воин в бели диамантинени доспехи,  който нахлу бързо в една от шатрите . 
  Вътре бе обзаведено като къща без стени,  а четиримата обитатели обядваха край масата и си говореха весело,  но смеха секна щом видяха влезлия. 
- Лоши новини. - каза хладно войника  гледайки мрачно  Тоант,  Дейл,   Итан и Малваа.
Четиримата се спогледаха. Одавна бяха очаквали да се случи нещо някъде. След съвещанието в долината на стражите бе ясно,  че  врагът  няма да се спре и дирахтамите са само пионки на Урнун,  Мухехет и Папауа. 
- Време беше. - намръщи се гневно Тоант.  
- Почнали са да изчезват деца. - каза тихо войника.  
Четиримата около масата пребледняха. Децата бяха по-скъпи от всичко на света и загубата дори на едно беше абсолютна трагедия за витеците. 
- Трябва да пазим тия тук. - изправи се Дейл и излезе бързо от шатрата.
- Защо деца? - запита Малваа. 
- Чувал съм за една секта,  - рече тихо Итан-  която принася деца в жертва на някакъв демон. Предполагам,  че от скука сектантите са подновили практиките си. 
- Глупости. - сряза го Тоант. - Това да ги подновят сега значи след едно поколение да нямат последователи. Освен,  ако тоя демон не е решил,  че ще са по-добре в собственото му отражение,  но те не са чак толкова невежи.
 - Демон или господар на хаоса. - каза тихо войника и тримата забиха очи в него,  но шлема пречеше да видят лицето му.  


 Табарн влезе в шатрата си навъсен следван от Нагай,  Муршил и  Урвар. Случилото се предната нощ бе хвърлило целият стан в ужас,  а нямаше никакви следи,  които да последват. Съобщението от стана при Накунатал не беше грешка. 
- То е ясно кой е! - обяви Нагай. - Не е ясно как и защо.  
В шатрата влезе момче на около осем облечено в обикновенни памучни дрехи и те го погледнаха изненадани. 
- Случайно,  на път за централния площад,  минах покрай хана на Сурумир. - каза направо Малкам,  твърдо решил да взима пример от големите си братя - Уж всички излязоха но чух разговор от вътре и надникнах.  Мисля,  че видях виновниците. 
 Тримата витеци се навъсиха.  
- Сигурно са оставили някаква следа. - каза Нагай и излезе бързо следван от Урвар. 
- Какво точно чу? - попита го Муршил спокойно. 
Малкам сви рамене. 
- Не много. Преструваха се,  че не се познават. Единия спомена,  че идва от Накунатал. - отвърна тихо. 
 Муршил и Табарн се спогледаха. Двамата подслушани от момчето сигурно имаха нещо общо с изчезналите деца.  


 Залезът обагряше небето в огнено преливащо в лилаво на исток. Вятърът  виеше сред изоставената земя и разнасяше дима на вулкан издигащ се недалече от скалата на която се пренесе Брикс заедно с непознатият. 
 Край двамата се появиха пет светещи стълба които приеха форма и се материализираха приемайки лика на други пет. 
- Време е. - каза единият от тях приличащ на белобрад старец в бяла роба. 
- Да се разкрием или да действаме? - попита воинът в диамантин. 
- Ако се разкрием ще ги уплашим. - отговори Брикс. - Както си и мислех някой ни шпионираше,   докато говорехме с Янтар,  незнам какво е чул,  но ако витеците тръгнат след нас това ще накара враговете да ни обърнат внимание. 
- Уха. - изсмя се червенокосият мъж до белобрадия.- Ще го играем препорочни. 
- Щом трябва. - сви рамене Брикс. - Ние ще сме пороците срещу,  които се борим.  Вече знаем за един от балите,  дали е същият не се знае. Важно е да разберем кой краде деца . 
- Ще разберем. - изръмжа през зъби  воинът.