Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.06.2015 00:21 - НОВИТЕ ВИТЕЦИ
Автор: balar Категория: Забавление   
Прочетен: 835 Коментари: 0 Гласове:
1



                                                               12. 
                                                 СЛЕД    ПОБЕДАТА


 С настъпването на месец  Чакал започна и зимата,  която на юг бе топла и сняг нямаше да има,  но населението в стана се увеличи твърде много. Разширяваха го на няколко пъти и накрая се оказа,  че источната стена достига до руините на Бур-Басан,  воините пръснати до скоро по света се бяха завърнали при своите близки очакващи ги с нетърпение. Не всички бяха щасливи,  битките със зомбитата  отнеха доста витешки животи.  За облекчение на всички живи тази част от войната бе приключила,  а битката бе спечелена.  Но малцина се чувстваха щасливи:  светът бе опустошен,  градовете и селата сринати,  държавите вече не съществуваха,  а някъде далече на исток един изоставен континент се тресеше в агония и предстоеше да му се случи нещо нечувано,  което щеше да се отрази на цялата планета.  
  Тергаланите и стиите им изчезнаха на някъде,  за да се приготвят за битката с Па-Кала,  а това увеличи работата на тардурите и техните стии.  Поне алките бяха доволни от реколтата,  която изкараха далече от бойните полета и становете  така,  че храна щеше да има  в излишък. 
  Нагай спря да се взира в небето,  по което се гонеха облаци и огледа шатрите наоколо. 
 Заедно щяха да се справят със оставащите господари на хаоса,  стига да благоволяха да се появят наоколо. Боя със Урнун беше кървав,  но лесен,  знаеха предварително какво да очакват. 
- Тук май ще си остане топло. - отбеляза някой зад него. 
 Нагай се извърна и изгледа изпод вежди  Аран. 
- Определено сме си избрали добро място. - каза тихо. 
- Нещо притеснява ли те? - попита го Аран,  очуден на физиономията на пазителя на Магниригур. 
 Нагай сви рамене и се изсмя на сила. 
- Трябва ли да съм притеснен?! Много съм си добре даже! Табарн го бива за кмет и се е вживял в ролята си,  Тербел ме отърва от Магниригур отнасяйки го нанякъде,  малките ми братя се пребраха живи и здрави. - изхрачи се и сви рамене. - За какво да му мисля,  нали? 
-  Разбирам. - кимна Аран и го тупна по рамото. Огледа хората минаващи покрай тях и добави. -  Но ти би трябвало да знаеш по-добре.  
Нагай кимна навъсен. Можеше само да предполага,  не и да знае със сигурност. Последните инструкции,  които бе получил бяха дори да непомисля по някои въпроси.  
- Оползотвори времето си. - погледна го в очите Аран. -  Наслади се на света,  защото след три години няма да го има такъв като сега. - вдигна ръка за довиждане и отмина. 
 Нагай се загледа умислен след него.   


 Шатрата-хан беше пълна с народ и  музиката едва се чуваше от глъчта на насядалите по трикраките столчета витеци.  Три сервитьорки се движеха пъргаво около кръглите ниски маси,  а ханджията неизпускаше нищо от поглед бършейки чаши зад бара. Имаше и други ханове,  но този бе най-новия и сякаш целият стан бе решил да пробва бирата и храната. По масите имаше всякакви хора: от бивши царе до бивши просяци,  и от тансати и бардеригарци до най-пропаднали престъпници.  
- Само бира ли има? - попита навъсен мъж с бръсната глава и  облечен в кафеви кожени дрехи. 
 Бармана го погледна с досада. 
- Намери си място,  има кой да те обслужи. - изръмжа тихо и напълни една халба от бурето на тезгяха. -  Ето! - трясна я пред непознатия. 
- Благодаря...тоест...нищо. - бръснатия си взе пиенето и се отправи към една от масите. 
 - Голям хан. - изсмя се сервитьорката,  която спря до бара оставяйки няколко мръсни чаши. 
- Без пари - толкова. - сви рамене ханджията и се зае да мие донесените чаши.  Очите и ушите му останаха наострени за витеците и разговорите им. 
- Нещо ни липсва. - подхвърли сервитьорката. - Доста оригинално,  а и безплатно,  обаче не е достатъчно долнопробен. 
- Моля? - изтърва чашата,  която държеше бармана и тя се счупи в краката му.   Той  измърмори нещо и насмете бързо парчетата стъкло,  изсипа ги в кошчето за боклук и погледна ухилената жена пред себе си. 
- Това не е кръчма,  а нещо като зимна кухня за бездомници. Няма момичета и танцьорки,  няма контрабандисти,  крадци и наемни убийци. - каза му сериозно тя. - всички идват заради безплатното,  както и в другите ханове.  Трябва да си спечелим слава на зловещо място. - изшептя навряла лице в неговото. 
- Слава...- ханджията се дръпна назад - ...на зловещо място? Защо? 
- Защото се опитваме да ловим акули с бонбони! - отговори тихо жената и му намигна.
- На Табарн няма да му хареса. - отбеляза ханджията. 
-  Ще внимаваме да не разбере. - сервитьорката си взе подноса и замина към масите усмихната до ушите. 
 Ханджията присви очи замислен и продължи да забърсва чаши.  Стана вече приличаше на град от шатри,  обитаван от милиони различни хора,  а единствените стражи бяха Селена и стията й Омфрит.  Балришарите ги нямаше никакви,  но заръките им се знаеха от всички,  ако нарушаха някое правило щяха да ги накажат като се появят. 
- За какво си се замислил? 
Бармана се навъси на бръснатия,  който бе дошъл лично да си остави празната халба. 
- Взимаш работата на хората! 
- Да не би да им плащаш? - бръснатия се изсмя. - Неотговори на въпроса ми,  а ханджиите са винаги усмихнати. 
 Бармана впи очи в тези на досадника.  Черни ледени очи срещнаха присмиващи се сини. Идеше му да го цапардоса с парцала за бърсане на чаши. 
- Моя си работа за какво мисля! И няма за какво да се усмихвам на когото и да било! - заяви той студено. 
- Това е подозрително,  не мислиш ли? 
- Не! Аз съм морут, ако не забелязваш. Името ми е Сурумир и...това е единственото,  което ми се стори лесно за правене. -  бармана сви рамене и се изсмя леко изчервен. 
- Аха.  А аз съм севиш-очан без работа. - въздъхна другия. 
- Незнам...времето вече е друго и на никого не му трябват шпиони. Но ако искаш можеш да ми помагаш. - предложи му бармана зачуден какво може да свърши един шпионин. 
- Съгласен. - усмихна се непознатия весело. 
- Как каза,  че ти е името? 
- Брикс. 
- Добре дошъл тогава Брикс. - подаде му ръка Сурумир. 
 Мъжът я стисна здраво и се усмихна широко. 
- Какво трябва да правя? - попита после.  
- Отзад е кухнята. Иди и виж там. - посочи с палец зад гърба си ханджията.  
 Непознатият,  нарекъл себе си Брикс,  кимна и се запъти нататък веднага.  
 Сурумир се загледа след него . Имаше някакво особено чуство,  че го познава.   
 Вниманието му привлякоха двама току що влезли,  на които намахна и те се насочиха към него. 
- Интересно място. - отбеляза Вириат като се огледа. - Но липсва нещо. 
- И ти ли почваш?- навъси се Сурумир,  а  Кудур се изсмя. 
- Много е..войнишко. - сви рамене Вириат и взе халбата бира подадена му от Сурумир.
- Както и да е- сви рамене Кудур и отпи от бирата си. - Всички се пребрахме без двама и всеки иска да знае къде са. За последно са ги видели в долината на стражите,  след това са изчезнали някъде. Ако съдим по липсата на каквито и да било врагове са успели да победят. 
- И  седмината липсват- каза сухо Сурумир. - Сигурно си имат някаква своя работа за вършене. 
- Без нас? - обиди се Вириат. - Дори не дойдоха за да им кажем ние какво сме решили да правим.  - огледа хората в шатрата-хан и въздъхна. - Май ще трябва да се оправяме сами. 
- Щом трябва. - сви рамене Сурумир и се сети за новият си работник.  Дали наистина бяха сами или само така си мислеха? - За победата! - вдигна наздравица решил да запази подозренията си за себе си.  
- И за следващата. - добави Вириат.







www.youtube.com/watch
  
www.youtube.com/watch






 


 





Тагове:   война,   мир,   светлина,   мрак,   хаос,   враг,   зло,   ред,   приятел,   добро,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: balar
Категория: Забавление
Прочетен: 295632
Постинги: 212
Коментари: 112
Гласове: 435
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031