7.
                                                СВЪРТАЛИЩЕТО 


  Входовете бяха два. Единият се намираше в далечния югоисток на Басадония,  а другият в планината Банаук в земите на пасамийките,  затова избраха втория. На входа на пещерата ги очакваха група бакаки,  от които получиха карта на подземните тунели,  за да не се изгубят и светещи апофийски шлемове за да виждат по-добре без да използват енергия. Сбогуваха се с бакаките и навлязоха на вътре. 
 Отначало в тунелите беше студено и влажно,  но с навлизането навътре  балришарите усетиха топлина. Около тях нямаше нищо живо и единствените шумове идеха от стъпките им и капеща някъде в далечината вода. Светещите в бяло шлемове осветяваха добре пътя им през тунелите,  които според картата бяха истински лабиринт. 
 Тесният подземен коридор ги отведе до голяма зала разделена през средата от пропаст в която клокочеше лава.  Отсреща в стената бе изсечен образът на  озъбено същество приличащо на кръстоска между горила и хиена,  което сякаш пазеше зеещата под него дупка. 
 Прескочиха пропастта и застанаха на входа към място,  за което карти нямаше и само бяха чували че го има.  Пещерата на Бентаон,  наричана от подземните народи свърталището на ужаса. Сега маймуняците ги нямаше,  бяха пратени в едно от отраженията на Ин,   където се чустваха далеч по-добре от в подземния си затвор.  Балришарите се спогледаха и продължиха напред. Кой да предположи,  че на тяхно място ще се заселят маскираните кукли на господарите на хаоса.  
- Поне ще разберем как са живели бентаон. - подхвърли Стенел. 
- Ако е останало нещо напомнящо за тях. - каза хладно Янтар. Ако съдеше по разрухата на повърхността маскиранете и робите им непонасяха  реда и предпочитаха около тях да цари разруха и безредие. 
 Спряха в края на тунела и очите им се загледаха в огромната  подземна кухина. Намираха се в края на  необятна пещера,  чийто таван поддържаха сталактони,  имаше тераси,  пещери,   причудливи каменни гъби и дори река.  Разнообразието от цветове и форми ги накара да изпитат възхищение. Затворът на бентаон  не беше черна и студена пещера,  а един красив подземен свят,  простиращ се от северен Вадоокдон до южна Басадония. На хиляди километри под земята. 
- Нищо чудно,  че за хиляди години не им е хрумвало да излязат! - възкликна Тултек. - Това не отговаря на името си.  
- Задължително ли е да е някаква тъмна и студена дупка? - попита го Хериан. - Ако беше така нямаше да оцелеят и година под земята. 
- Няма значение. - сви рамене Лейджа. - Бентаон ги няма наоколо,  вместо тях тук са маскираните. 
 - Къде ще ги търсим? - запита Джураг като се оглеждаше внимателно на всички страни. Шума идеше от реката,  инъче не се виждаше каквото и да било движение наоколо. 
 Скрити с плащове от Въздух на Багад или Еа продължиха напред покрай подземната река. Разпратиха лъчи въздух във всички посоки и затърсиха маскираните.  Лъчите Въздух нахлуваха в пещерите и им разкриваха бита,  ритуалите,  изкуството на бентаон или онова,  което беше останало след заселването на маскираните. Не беше останала и чиния несчупена. 
- Яко! - въздъхна Тултек. - Всичко е било от камък и различни минерали. Почитали са Гисала,  която напрактика ги е създала от биджа. 
- Отглеждали са   картофи и гъби. - добави Нинурат навъсен. - Не са били месоядни. 
- Добре,  че очистиха Урнун. - кимна Янтар. Змията още след битката с бентаон бе пророкувала,  че пак ще нападнат хората в далечно бъдеще. Всичко,  което лъчите Въздух разкриваха говореше за съвсем мирно общество . Бяха били създадени с цел да унищожат зверохората и да не посягат на други същества. И теранците го бяха отнесли покрай кампирите,   затова маймуняците бяха затворени тук . 
- Да...хубаво място с грозни обитатели. - процеди през зъби Хериан и се навъси. - Открих ги. 
 Седемте се издигнаха във въздуха и полетяха напред забравили за бентаон и за предотвратената война с тях.    


 Златото бе навсякъде. Цялата зала бе облицована в златни плочи,  а колони от лъскави камъни поддържаха тавана от който висаха кристални полюлеи.  Музика се разнасяше извъздуха свирена от петима музиканти,  а осем полуголи танцьорки извивиха тела като змии.  Около дълга ниска маса отрупана с храна и напитки се бяха излегнали десет човека в пищни одежди и откичени с накити до гротескност. Смеха им се смесваше с музиката и кънтеше из цялата зала,  а около тях се движеха незабележимо слуги в черни роби и гледаха да не им липсва нищо. 
- А онези мизерници мръзнат и мрът от глад. - изсмя се един от тях и тикна в гигантската си уста цяло кюфте. 
- Идва зима. - рече с полуусмивка жената стояща срещу него. -  Предлагам да поискаме примирие. - в очите й блеснаха пламъци. Отпи от чашата си и добави. - Горкичките ще ни бъдат признателни . Можем и хуманитарна помощ да им пратим дори. 
 Останалите се разсмяха  с цяло гърло. 
- Няма да забравя оня така наречен стан,  който нападнахме.- каза през смях друг - Опънали някакви кожени палатки и така живеят. Диваци!  
- Да плачат си за малко очовечаване. - отвърна същата жена. - Живеят в ужасни условия.
 - Виновни са властниците им. - каза друга от жените. - Изоставили са народите си и мислят само за своето добруване. Аз не видях ни един да иде и да ги види тези хора в становете! Наистина трябва да се помогне на клетите хорица. 
 Нов смях проехтя из бляскавата зала за пиршества.  
- Ами стражите? - запита сериозно мрачният мъж стоящ на чело на масата  и смеховете секнаха. - Добре се забавлявате,  но забравяте че един от тях ви видя! Това не трябваше да става. И второ зомбираните теранци умират като мухи независимо от дадените им сили. Ако техните армии подължават да жънат успехи накрая ще се окажем сами срещу ... светещите истукани. 
- Ние сме по-силни. - изсмя се един от пируващите. - Ние имаме милиарди бойци,  а те само някакви си групички скитници. Ние имаме всичко което искаме,  а те дори храна нямат. Ние сме всемогъщи като самия бог-създател,  а те са нищожества,  прах в краката ни! Те са гладни и голи,  а гладът е лош съветник. Обречения на гладна смърт е готов на всичко за да спаси мизерния си живот!  Със зимата ще дойде и смъртта им. 
 Една от танцьорките спря да се кълчи и заби леден поглед в пируващите. 
- Чуйте внимателно! - изрече женски глас със ледена жестокост и пируващите я зяпнаха изненадани. Зомбито бе проговорило с глас,  който ги стресна и накара да изтъпнат от страх. - Яжте и пийте по-бързо защото от тук пътят ви е само един: при Аритхин,  на която служите! Ни светлина,  ни мрак ще пожелаят душите ви,  ако имате такива,  ще изгорите с писъци отивайки право в Па-Кала. - обяви гласът и очите на зомбито-танцьорка пак станаха като две дупки мрак и тя продължи да си танцува все едно нищо не е станало. 
 Десетте се спогледаха смутени от чутото. 
- Заплашват! - изсмя се подобния на морж мъж и налапа поредното кюфте. 
- Друго не им остава. - разсмя се стоящия до него. - Аритхин,  светлина,  мрак...дрън-дрън! Пълни щуротии измислени от онези така наречени стражи. Не са нищо повече от атлански магьосници,  но в бяло. Заблуждават простите хора с триковете си и за какво?! Къде са златото,  властта,  силата...каква е цената? Къде е уловката?  Що за идиоти трябва да са щом не използват силитe си за себе си,  а за някакви мизерници изпаднали в беда? 
- И балришарите им. - добави  жената стояща до него. - Така и не разбрах царе ли са,  жреци ли  са , стражи ли са , какво са. Но са най-ужасните от всички витеци! - обяви възмутена. - Правят всичко без никаква логика,  точно онова което най-малко се очаква. 
- Опасни са. - съгласи се стоящият на чело на масата. - Наблюдавал съм ги от далече и...те не са обикновенни витеци. В тях има нещо плашещо. - прошепна и потръпна. 
- Няма ли начин да ги неутрализираме? Те са хора,  а хората са твърде емоционални. 
- След случилото се с нагите и адхара не бих ги нарекъл емоционални. - изсмя се моржа. - Но съм съгласен,  че срещу тях не можем да се изправим в открит бой. Трябва да използваме други средства.  Нека да вкусят и те от собствената си хитрост. 
- Лесна работа. - изсмя се стоящата срещу него. - Всеки си има слабо място. 
- И кои са техните? - запита я този до нея. - според съгледвачите  те са необвързани с нищо и никого. Желанията им са единствено да се бият и да спят,  мечтите им са да докопат  Великите  по-скоро.  
- Ще опитаме да обърнем хората им срещу тях. - отговори тя. - Съмнявам се,  че хитреци като седемте са разкрили истинските си лица. Предупредиха ни да не се занимаваме с тях,  ако искаме да запазим благинките си. Най-добре да атакуваме хората им. 
-  Няма да ме уплашат някакви дрипави лекета! - възмутен обяви мъжа. - Биле царе! Айде стига глупости! Кой ги знае царете на теранците къде са се заврели сега и подобно на нас хапват,  пийват и обсъждат войната. Кой ще тръгне да бърка в контакта с голи ръце като има фазомер?! 
 Нова порция смях огласи златната зала.   


 Летяха напред без да обръщат внимание на красотите из подземната кухина. Лъчите Въздух им сочеха местопложението на противника и разкриваха всяко негово действие,  донасяха до ушите им всяка негова дума. 
- Лейджа - подвикна  Янтар - забравили сме още един порок : глупоста. 
- Това не е наш проблем. - сви рамене Лейджа и се разсмя с останалите.