6.
                                                 СЪВЕЩАНИЕ  


 Извора ромолеше тихо и от водата се издигаше пара към безоблачното синьо небе. Сред дърветата пееха птици,  а животните бяха питомни и спокойно се разхождаха из долината на стражите без да пречат на строителите,  които напредваха бавно с работата си. Върховете надвиснали над долината си бяха наметнали зимните плащове,  но тук,  може би заради Виршигард,  все още бе топло и зеленината бе навсякъде. 
 Балришарите насядаха под огромния дъб Чибат-Тир наслаждавайки се на природата около себе си. Отвъд долината всичко бе гола безжизнена пустош,   в която единствените живи същества бяха те и враговете.  Повод да се съберат беше откритието на тергалан Ерик,  което им помогна да видят по-бърз начин за приключване на битките с мутантите и зомбитата.  Благодарение на него вече знаеха къде е седалището на маскираните и нямаше  нужда да обикалят и търсят. 
 Край седемте се появи светеща бяла мъгла,  която се уплътни и след миг там стояха Хирам,  Олент и Калте,  Зайдун,   Мардар и Тоба,  Тоант и Лумаш,  Джаран,  Едомонас и  Алмаш,  избран на мястото на Чан.  
- От четири месеца бродим като скитници в празна пустош. - каза към всички Стенел - С цел да отклоняваме вниманието,  от това което става тук в долината на стражите. Обаче смятаните за мъртви теранци се оказаха отвлечени и зомбирани от враговете ни. Сблъскахме се с враг,  който знае как да убие витек,  враг  който нападна становете и взе много животи. Не можем да си позволим да оставим противника да бие цивилни,  защото погледнато реално те са последните теранци. Изчезнат ли те все едно ни няма.  Научихме къде е главното седалище на маскираните  и предлагаме да се насочим на там а част от армиите да се пребере към становете в защита. 
- Идва зима. - кимна Лумаш. - За армиите наистина ще е по-добре да имат истински покрив над главите.  Но това ще даде възможност на мутантите да се прегрупират.  Хората ще са концентрирани на дванадесет места и ще бъдат много по-лесна мишена.
- Мисля,  че е крайно време да поговорим сериозно за армиите. - каза хладно Тултек. - Предния път,  в Офир,  никой не каза какъв брой е готов да прати към Зин. Предполагам,  че е било заради съмнения относно самият поход,  а не взаимно недоверие.  
- Похода към Зин беше безмислен - потвърди Хериан. -  и цялата подготовка не дотам сериозна. Вече не сме царе никъде,  на никого не сме водачи,  освен на групите паднали се по жребий. Общия брой на армиите ще ни трябва за да ги разпределим по равно,  но смятам че войниците трябва сами да си изберат към кой стан да тръгнат. 
-  Така едни станове ще имат повече подкрепа от други. - отбеляза Едомонас. 
- Кой е с най-малка? - попита Зайдун. - Поради бедствията и това,  което предстои да се случи нашата е най-голяма...не спорете - намръщи се на  Лумаш и Тоант .  - шестдесет и шест милиона и петстотин седемдесет и една хиляди мадугардци,  между двадесет и петдесет години,  бяха мобилизирани за да се олесни евакуацията. 
  - Хубаво. - сви рамене Лумаш. - Ние със Зин така и така си бяхме във война   затова  всичко живо между 14 и 60 години си ходеше въоръжено. Брой  още четирдесет  и един милиона деветстотин двадесет и три хиляди.  
- Леле. - възкликна Нинурат. - прибави и още   21 375 549 души. 
-  Добре,  че Ярнвидур се разлисти. - изсмя се Хериан - инъче стената  щеше да падне на вътре. Прибави още  46  618 741 бойци. 
- Не бих мерил сили с мадугардците. - въздъхна Стенел. - моите хора бяха само  тридесет и девет милиона  седем хиляди четиристотин петдесет и пет човека. 
- Сега разбирам защо се замисли като ти поисках коридор към Ермарик- изсмя се Тоант. -  Моята армия е най-голяма от всички,  а не мотуйската.  67 036 049 души. 
- Оливате се. - изсумтя Джаран но и ние уж нямаме врагове а приготвихме  47 137 000 човека.  
-  Ние сме най-малко. - каза Олент - Само 20 567 000. 
 Настъпи мълчание и всички се гледаха един друг малко гузно.  А строителите които ги бяха чули стояха и ги гледаха стаписани. 
- Какви сте ги свършили вие! - възкликна гневно Гурум. - къде ще ги съберем всичките тези хора?! - очите му се забиха като кинжали в Хериан и Янтар. - Обещахте,  че ще мълчите за пророчествата,  които ви бяха дадени да разплетете,  а не да ги разгласявате из цял Теран. Какви са тия цифри?! Това е...измама. 
- Кого пак измамихме. - възмути се Нинурат. - И откъде на къде ще чакам някой друг да ми казва нещо което знам. И не съм казал на всички,  а само на Лейджа и Джураг. 
- И ние само на Стенел и Тултек. - добави Хериан. - От там нататък всичко е самоинициатива. Сами са си преценили колко хора ще им трябват. Освен това Урнун-Наунет вече е унищожена  и нейните пророчества отиват в кошчето за боклук. Валидни са пророчествата на Балиш и Алина,  Турвати и Тумдрак,  а там Гурум няма пълно изтребление,  а просто война като всички нормални войни. А когато ноща настъпи и стихиите подивеят хората ще намерят убежище тук. Когато балите укротят стихиите животът ще си продължи напред.  
- Със стотици милиони витеци. - изръмжа навъсен Гурум. - Не е редно. Върховните стражи знаят ли броя на армиите ви? 
- Те са върховни стражи Гурум- сви рамене Джураг. - Ще е странно,  ако не знаят. 
- Не само знаят,  но и помогнаха да метнем Урнун. - изсмя се Стенел.-  Сега нея я няма,  a нашите теранци са тук!  Общо жителите на повърхността бяха седем милиарда,  а на подземния свят пет милиарда.  
- Сега извади нашата теранска армия и   двеста милиона подземна и ще видиш,  че няма нищо нечестно,  понеже врагът ни надвишава по брой. - добави Лейджа. - Единствената причина да побеждаваме е,  че всички наши хора са витеци. А всички останали уж унищожени са зомбита на маскираните!  Това са милиарди Гурум!- заяви навъсен балришара. - Затова не ми говори за измама. Те нас измамиха,  откраднаха хората ни,  превърнаха ги в бездушни зомбита и ги пратиха срещу нас.  Единствения начин сега е да атакуваме маскираните. Вече се бихме с такива и не са толкова трудни. 
- Маскираните...да. - кимна Гурум и огледа изподвежди водачите насядали под гигантското дърво. - Те не са просто хора с маски,  а  дирахтами или тумаши. Пили са от водата на Гинунгагап за да станат това което са. Внимавайте! Те не са демони,  нито стии или аешмади. Те са зло по-страшно от злото,  което сте виждали някога. Идея си нямате какво представляват,  а ми говорите за открит бой. Дирахтамите,  които сте убили не са ви очаквали затова са ви се видели лесни.  Що за сила имат щом контролират умовете на други хора?! Кой от вас балришари го може?!
- Аз. - вдигна ръка Нинурат и го изгледа на криво. - И останалите,  но смятаме че човек е свободен сам да си решава,  затова не го правим. 
- Не се притеснявай Гурум. - каза му с усмивка Хериан. - Предвидили сме всичко. Ако си се уплашил за групата витеци с нас,  то те няма да дойдат. Те ще си съберат армиите и ще ги разпределят за да защитават дванадесетте стана.  Тергаланите имат работа,  за която трябва да се подготвят,  а тардурите трябва да дойдат да помагат тук за да стане по.бързо. 
Витека ги огледа и въздъхна. 
- И все пак неразбирам как ще се събере толкова народ в крепоста,  която строим? - попита ги той гледайки балришарите навъсен. 
- Становете. - сви рамене Тултек. 
- Вие да не взимате уроци от Гуралд и компания?! - възкликна поразен витека.  Седемте продължаваха да го изненадват с ходовете,  които правеха. 
- Точно обратното. - изгледа го обиден Янтар.  - Опитваме се да правим всичко точно обратното на тях,  затова и не правим гафове.  
- Още един въпрос. Какво ще правим без гури?  Ако знаех ,че магьосниците ще унищожат Ехиднон щях ... трябваше да ги  приберем тук. - изшептя със  съжаление. 
- Вие старите стражи... - навъси се Стенел. Гурум ги бе атакувал със сол в дълбока рана. - Маскираните ще го отнесат и без да ни палиш допълнително. 
- Никога не казвай,  че е достатъчно! - заяви сурово витека. - Винаги може и още. - махна им за довиждане и замина,  а останалите неканени слушатели се пръснаха. 
- Чакайте малко. - каза замислен Тоант. - Ако Гурум е прав за маскираните то те няма да чакат да ги нападнем,   а и след като разбраха,  че не сме лесни ще вложат цялата си сила в атаки срещу становете.  Най добре е да се действа бързо и чисто. Ние ще пазим становете,  но всичко зависи от вас. Искам да кажа без излишно лигавене. Щом сте равни на господарите на хаоса маскираните би трябвало да са прах в краката ви.  
- Зависи от броя им . - отвърна Джураг . - И от това колко от тях ще са там. Ако си прав не всички ще са налице,   ще има и за вас,  но ако следвате пътя на Итан или Стенел ще ги избиете без капка кръв да се пролее. 
- Освен това Гурум намекна,  че ще опитат някоя подлост. -  каза Хериан. - Внимавайте по въпроса. Предупредете хората си да внимават.  Ако трябва във всеки стан да се вдигнат табели със осемте порока за да знаят и да се пазят от тях.. Пороците ще са подлото оръжие на хаоса както и досега,  но сега ще пробват да обърнат витеци.
- Кои бяха те...завист,  нехайство,  лакомия,  себелюбие,  надменност,  невежество, властолюбие,  алчност и  страхливост - изброи ги Джаран. 
- Страхливостта е болест,  приятел,  не порок. - изгледа го Зайдун.
- Това как го измисли? - запита го Олент с усмивка. - Страхът е илюзия,   която човек сам си внушава. 
- Е да де! Болест е! 
- Каквото и да е си е на място казано. - прекъсна назряващия спор  Едомонас. 
- И какво точно е страх?! - запита Лумаш  зачуден и се почеса по тила,  а останалите се разсмяха. 
- Нещо,  което е сърце и душа на всеки порок. - отговори сериозно Янтар. - Пороците живеят заради страха,  той е храната им. 
- Значи на табелите да пишем : " храненето на пороците строго забранено! " - изсмя се  Олент. 
- Правете каквото решите. - сви рамене Тултек. -  Важно е да опазите хората,  как ще го правите зависи от вас. А ние от тук ще се пренесем направо при маскираните без да губим време. 
 Витеците се изправиха на крака. 
- Отиваме да съберем армиите и да ги разпределим. - каза сурово Лумаш. - Ще гледаме да е горе-долу по равно. 
 Пожелаха на балришарите успех и изчезнаха облени в бяла светлина. 
 -Е,  - въздъхна Джураг. - чака ни яка битка с маскираните...дирахтами. 
- Те също умират от песни. - отбеляза Стенел. -  Петата енергия е смъртоносна за тях,  също както за господарите на хаоса. 
- И предлагаш да действаме като тансати? - погледна го навъсен Джураг. - Да не се бием,  а да си пеем? 
-  Защо не? - сви рамене Хериан. - Щом можем да минем без да хабим енергия  защо да не го направим. 
- Но...ние сме...
- Балришари,   Джураг. - прекъсна го Лейджа. - Не е редно да се бием като обикновенни войници,  от нас се очаква да се справяме по друг начин. До преди четири месеца защо ходехме без оръжия? Защото всеки помислил да ни убива би изгорял на мига. Мисълта е суперсила и ние използваме именно нея  и не ни трябва никакво оръжие. 
- Ще се бием с мисъл и думи! - изсумтя Янтар. -  Вие чувате ли се?! Къде е епичността,  напрежението,  емоцията в боя с думи?! 
- Добре,  нека всеки се бие както реши. - предложи Нинурат. - Аз смятам,  че оръжието не е  излишно,  но и това за думите звучи добре. 
- Тогава ще правим и двете. - сви рамене Тултек. Изправи се и добави. - Може би ще открием нов начин на воюване. 
- С думи. - изсмя се Янтар и поклати глава.
- С мисъл. - поправи го Хериан.