Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.05.2015 21:25 - НОВИТЕ ВИТЕЦИ
Автор: balar Категория: Забавление   
Прочетен: 374 Коментари: 0 Гласове:
0



                                                              3.
                                            ОРЪЖИЯТА   НА   ХАОСА 


 Звездите потрепваха на студеното тъмно небе,  а в стана бе съвсем тихо. Умората от празника си казваше думата.  Но охранителите не спяха,  а обикаляха с безшумни стъпки или застанали по кулите се взираха в мрака отвъд стените.  
 Замислена за утрешния почивен ден Ардиш не обърна внимание на сянката прокрадваща се покрай шатрите в дясно. Сигурно беше крадец,  а нейната работа не беше да се меси в делата на трудещите се...
Извърна се рязко с ръка на сабята, а очите й затърсиха сянката. В стана нямаше крадци,  защото нямаше нищо за крадене.  Какъв беше тогава? Или какво? 
 Очите й светнаха в бяло и тя побърза  да застигне силуета. Носеше черна роба с качулка и енергията,  която  струеше от него бе отвратителна. 
- Стой! - извика му Ардиш и сянката замръзна на място. Обърна се бавно и тя отстъпи назад . Приличаше на теранец,  но вместо очи имаше две черни дупки. 
- Миришеш сладко. - рече със задгробен равен глас човекоподобния. 
- А ти вониш! - изрече гневен глас зад гърба  му и чук от Земя на багад се стовари връз него.  Закачуления се срина на земята . - Какъв е тоя? - запита Зиртия опитвайки се да разгледа жертвата си в тъмното. 
- Очите му бяха като дупки. - отвърна Ардиш. Ако враговете нападнеха стана единствената причина да  победят щеше да е,  че са витеци.  
 От някъде до ушите им стигна звука на боен рог и те се спогледаха. От шатрата до която стояха излезе кръглолик мъж с мазна брада и се огледа навъсен. 
- Човек неможе да заспи от целия тоя шум! - изръмжа възмутен Мотрас. А после щтракна с пръсти и в ръката му се появи сърповиден меч. 
Тримата заедно се затичаха в посока на сигнала за тревога. Около тях от шатрите взеха да излизат хора готови за бой. 
 Каквото и да ги беше нападнало неизглеждаше като диви мутанти. Приличаха на теранци,  но от тях се носеше миризма на гробища,  вместо очи имаха две зеещи дупки мрак и освен оръжия от черно злато ползваха същата черна енергия каквато претижаваха и адхара.  А когато хвръкнаха няколко глави витеците съвсем се смутиха. Тези врагове знаеха слабото им място.  
- Горете ги ! - изкрещя Елемаг и запрати кълбо бял огън срещу нападащите го черни роби.  Енергията ги превърна на купчинки пепел за по-малко от секунда. 
- Какви са тия? - запита Табарн и блесналия в синя светлина меч разряза противника му през кръста. 
- Зомбита. - отвърна Садиат и сабята му отби атаката на друт. Извърна се и попречи на един от закачулените да удари в гръб Тайран, но нападащият го от ляво се възползва . Черния меч се вряза във врата на витека. 
- Нееее! 
С изкривено от гняв и мъка лице Зиртия се хвърли срещу закачуления с голи ръце. Врага убил Садиат усети  витешките сила и гняв,  а останалите отстъпиха назад потресени. Пред очите им изразът  " ще те разкъсам с голи ръце " оживя и стана реалност.   
- Леле...- възкликна Ерик и погледна нагоре към звездите опитвайки си да си представи реакцията на Ариана като научи. Но мислите се изпариха от ума му веднага. Там горе във въздуха висяха три фигури и наблюдаваха боя,  а от тях лъхаше такова зло,  че  тергалана изтръпна. 
Издигна се нагоре към тях със светнали в бяло очи. 
- Кои сте вие? - запита ги свирепо готов за бой.  
В отговор получи мъртвешки смехове,  които се стопиха като мъгла заедно с наблюдателите.  
Тергалана прати лъч Въздух след тях и проследи енергията,  която бяха оставили след себе си. 
- Бягайте страхливци! - извика ядно и се спусна долу в стана,  където битката продължаваше.  Слизайки се стовари върху враг замахващ към  Ирсин и миг след това кракът му изрита друг закачулен към  сабята на Елемаг. 
- Стегнете се! - извика към всички Химир. - Това,  че ви знаят слабото място незначи,  че са по-силни! 
Покрай ухото на тергалана изсвистя стрела,  прониза противника му в окото и излезе през тила. Химир се извърна и забеляза стрелеца,  а с него имаше и много други накачени по покривите на шатрите. 
-Бийте гарванитееее!- нададе вик Малкам и в отговор дъжд от стрели заваля към враговете. 
 Малките витеци се бяла събудили от шума и се бяха включили в боя. Появата им обърна битката. Витеците се стегнаха при появата на децата,  които трябваше да защитават. С нова сила се спуснаха срещу враговете  като лъвове защитаващи малките си от хиени ,  яростни викове накараха въздуха да проечи  и противниците отстъпиха назад в смут.
 

След кратко съвещание,  проведено с езика на пръстите,  групата пое надолу по тясното стълбище. Въздух на Багад ги обвиваше скривайки присъствието им.  
 Сред странните постройки  се движеха същества приличащи на теранци,  но очите им бяха изцяло черни и приличаха на дупки,  до един бяха оператори с някаква зла енергия подобна на тази на адхара и изглеждаха като зомбирани. Дванадесетте воини се взираха потресени в лицата им и неможеха да повярват на очите си.  Ето къде са изчезвали милиони хора при разрушаването на градовете и селата. Отвлечени и зомбирани,   превърнати в бездушни покорни кукли.  Те бяха били теранци,  но вече не. Само празни обвивки без собствена воля. 
Влязоха бавно в една от пирамидоподобните постройки и поеха по тъмните коридори,  следвайки странна песен от която им настръхнаха косите.  Гласовете бяха мъртвешки и макар,  че неразбираха думите нещо отвътре им подсказа за какво се пее. 
Залата в която влязоха беше черна и съвсем тъмна,  единствената причина да виждат беше,  че вече бяха витеци. Но им се дощя да са слепи. В непрогледния мрак облечени в черно фигури  пееха и правеха нещо,  от което на групата воини им се повдигна. А отсреща на каменен трон стоеше този,  за когото бе жертвоприношението,  което служителите му правеха.  Ужасът бе вкаменил витеците и неможеха да мръднат,  а сърцата им се качиха в гърлата от потрес. 
 " Аз не лъжа!" - спомни си обиденото заявление на брат си Хериан и очите му светнаха в бяло 
 Канибалите се втренчиха в светлините появили се в мрака,  но нямаха време за нищо. Енергийните мечове светнаха в ръцете на витеците и с викове от отвращение и гняв те се хвърлиха срещу злобарите без да им оставят време да се опомнят. Изпосякоха ги  и застанаха срещу  трона откъдето в тях се взираха две очи като дупки мрак,  от които струеше страховита злоба. Претижателя на очите най-невъзмутимо продължаваше да дъвче все едно нищо не е станало. 
 Вириат изби кървавото парче плът от ръцете му с алебардата си. В отговор се чу ръмжене като на звяр. 
В следващият миг всичко се разтресе и те се дръпнаха назад Покрива се продъни и заедно с камъните в залата нахлуха група витеци. 
- Бий тварта! - прогърмя вика на Янтар и пръв се хвърли срещу канибала на трона,  който само махна с ръка и балришара отхвръкна към невидимите витеци. 
Аран и Муршил го подкрепиха да не падне и свалиха наметалата от Въздух. Останалите ги последваха. 
- Какво правите тук? - запита изненадан Дейран новопоявилите се. 
- Дълга история. - отвърна Калбрик. 
Закачуленият се изправи и с въздишка огледа витеците като мръвки сами влезли в чинията му. 
- Стойте назад. - каза Хериан и излезе пред всички заедно с Янтар.  
Бяла светлина ги обви и двамата се превърнаха в сияещи стълбове. Отсреща мрак обви  противника им.  Светла и тъмна енергия се устремиха една към друга и при зблъсъка всичко се разтресе и стените рухнаха. Закачулените веднага нападнаха витеците които единодушно решиха да ги горят от растояние . Пещерата затрепери от взривове и експлозии на енергии. 
Двамата балришари устояха на напора на черната енергия и обединиха силите си. Бялото сияние постепенно надделя и стигна до закачуления,  откъм който дойде чуство на паника,  което бе заместено от болка. Канибала нададе ужасяващ рев когато енергията го достигна, опита се да контрира,  но    двата стълба светлина нарастнаха до тавана,  а светлината обля цялата пещера. Рева секна,  а в краката на балришарите  тупна купчинка пепел.  В същия миг закачулените пламнаха и изгоряха като факли пред очите на витеците. 
 Светлината се стопи в бойците и те се спогледаха смутени от случилото се. 
- Какво правите тук? - повтори Дейран въроса си. 
- Видяхме крепост с мутанти и влязохме. - отвърна Калбрик. 
- Е да де.  Защо ни следвате,  когато трябва да сте някъде в Гибил? 
- Не вие трябваше да сте в Башан. 
- Ние сме си в Башан. 
- Спрете. - прекъсна ги Янтар и огледа сурово всички. - Влязохме под земята преди месец и  от тогава бродим,  биейки зомбита. Нищо чудно да сме стигнали и до Башан на юг. Въпросът е кой и защо е отвлякъл теранците,   зомбирал ги е и ги  направил оператори с черна енергия. Случва се същото като с адхара  преди чакрабалаера. 
Хериан разрови купчинката пепел в краката си и изпуфтя. 
- Това,  което убихме заедно им беше като господар. Щом изчезна и те се самозапалиха все едно бяха свързани. 
- Значи открихме второто ниво на пирамидата. - отбеляза Аран. - но за съжаление не сме толкова силни. 
- Глупости! - изгледа го навъсен Янтар. - Нали го пробвахме. По-силен е от зомбитата,  но...всеки витек би могъл да го надвие.  
- Аз имам един въпрос. - обади се Вириат. - Откъде се пръкнаха и как? 
Хериан и Янтар се спогледаха. Имаше само един начин да бъдат превърнати хората в зловещи зомбита и дори по-лоши неща. 
- Някой е ходил в глъбините. - отговори тихо Хериан. - Някой е бил там и е взел от мъртвата вода. Зомбитата са теранци  докоснали мъртвата вода,  а това - срита пепелта в краката си - направо е пило от там!  Това не ги прави по-силни...по-скоро ги превръща в...дирахтами. - прошепна съвсем тихо и се почуства като Атиг опитващ се да убеди всички в къщи,  че борутите ще дойдат за тях. 
Витеците се спогледаха с ръце на оръжията.  
- Пътят до господарите на хаоса е тежък. - отбеляза Батрак. - Мутанти,  зомбита-оператори и дирахтами. ..Какво ли още ни очаква? 
- Каквото и да е- отговори Янтар. -Важни са само господарите на хаоса. Всички останали са само техни пионки поставени на пътя ни. Но това не ни е спирало и няма да ни спре. Те залагат на неопитността ви,  на слабостите ви,  на страховете ви.  Поставете се на мястото на старите витеци,  помислете как биха постъпили те  и ще ви е по-лесно. - огледа пещерата и добави. - Сега предлагам прикрити да изчакаме и да видим дали няма да дойде някой.  Щом сме се засекли значи с мутантите е почти свършено,  което ще рече,  че и останалите вече са започнали да се натъкват на скални крепости.  Кръгът почва да се затваря.  
 Останалите се съгласиха.  Скрити от Въздух на Багад те насядаха в мрака и зачакаха. Все някой рано или късно щеше да се появи,  а те нямаха важна работа. 
Батрак побутна Аран и той го погледна въпросително. 
- Ябълката. - връчи му последното останало парченце с усмивка. 
Останалите от групата стиснаха зъби за да не се разсмеят.


 






Тагове:   магия,   война,   мир,   хаос,   мит,   Свят,   хора,   зло,   добро,   стражи,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: balar
Категория: Забавление
Прочетен: 153890
Постинги: 194
Коментари: 104
Гласове: 339
Архив
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031