Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.05.2015 13:51 - НОВИТЕ ВИТЕЦИ
Автор: balar Категория: Забавление   
Прочетен: 777 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                                                           ПРОЛОГ: 


 Петимата се взираха в кървавочервения изгрев над  езерото,  а зад гърбовете им вятърът виеше сред останките на най-големия град на Майя - Офир. Бяха положили всички усилия да не позволят да се разпали война и все пак ги бяха нападнали. Врагът им показа,  че не се шегува и мирните решения на конфликтите не са по вкуса му.  
 - Противна работа. - каза умислен Химир. - Колкото повече се опитваме да сме мирни толкова повече ни атакуват,  а това и при животните го няма. 
- Не искам война! - обяви Ерик. - Не искам никой да умира,  неискам да ставам масов убиец по принуда, аз съм тергалан,  а не стия. 
- Ти го каза - принуда. - сви рамене Елемаг. 
- Нямате ми доверие ли ? - изгледа ги обидена Зенда. - Целия свят обиколихме със стията ми Храдах. Подземните народи получиха силите на могусите,  а теранците сила равна на тази на стражите за да не се наруши баланса. Балиш и Тербел донесоха доспехи и оръжия  пренадлежали някога много одавна на самите дракони. Тоест те са си на теранците по право. Не мисля че има място за притеснение,  нашите хора ще оцелеят.
Врищух се почеса по тила и ги огледа внимателно. 
- Теранци и подземни народи; подземни народи и теранци! - каза сурово. - Но не чух нито веднъж да кажете "мутанти". Те чии са? Тардурите дума необелват за тях,  алките също,  за балите все едно несъществуват,  върховните стражи подобно на вас не ги броят. За стиите също се отнася. 
Четиримата тергалани впиха очи в посредника между стражите,  а после се спогледаха пребледнели. Дори не се бяха сещали за тях,  те живееха из дивотиите далече от хората,  които ги срещаха много рядко. Обикновенно оставяха витечката Оркна да се занимава с тях,  понеже я смятаха за своя господарка. Тя беше отраснала сред ореадите в планината Заджа,  въпреки че беше дъщеря на Тейхар,  и познаваше получовеците по-добре от всички. 
- Мутантите ли? - сви рамене Ерик. - Те май бяха почнали да нападат тансати,  а после ...кой каза,  че апофийците се пробвали да ги натопят? 
- Ха! - изсмя се невесело Врищух. 
- Упуфуп не е такъв. - поклати глава Химир. - Не би натопил онези,  към които има дълг.  Те имат причина да го мразят и да ненавиждат апофийците,  сигурно им е било гадно,  като са разбрали,  че техния страж-патрон е спасил само приятелите си. 
- И кой е избивал тансати? - запита Елемаг. 
 Вятърът нададе вой и ги блъсна в лицата,  носейки миризма на дъжд .  Небето притъмня и от  към езерото дойде глух грохот на далечна светкавица.  


Откъдето и да минеха беше едно и също: разруха и крещяща тишина. Невидим враг ги атакуваше отвсякъде успявайки,  някак си,  да засегне цялата планета.  Бунта на стражи и стии и отказа на теранските царе да воюват бе вбесил господарите на хаоса и един от тях бе дал идеята да постъпят като митичните борути и по този начин да накарат теранците на сила да се бият. 
 Вириат спря коня си и Аран и  Сурумир го последваха. Пред тях беше падината Асина,  отвъд която беше Хиву. Можеха да се пренесат до Треашум,  но искаха да видят с очите си пораженията из Тариаш. 
- Почвам да се чуствам като скитник в пустиня. - отбеляза ледено Сурумир. - Няма селища,  няма страноприемници,  а крепостите и градовете са сринати. Няма жива душа никъде! 
- Ужас! - възкликна Вириат и се навъси гневно. Целия план  бе отишъл на вятъра. Разплитайки пророчествата,  оказали се път към унищожението,  бяха измислили как да опазят тарийците живи и здрави. Шпионите на Стенел обаче му бяха докладвали какво кроят царете на Тариаш. И малко по малко идеята приеха всички владетели на Теран. И успяха с хитрост да победят враговете без да  се бият.  Бяха отказали да нападат когото и да било предпочитайки дипломацията пред открития бой. Сега обаче побеснелия истински враг  ги нападаше най вероятно решил,  че неискат война защото ги е страх.  Този враг забравяше армиите,  които трябваше да нахлуят в Зин и Балиш бе заповядал да се прибират по родните си места. Армии,  които благодарение на Зенда вече небяха просто уязвими теранци,  които лесно можеха да умрат. Воини,  които вече неносеха железарии и нестискаха в ръце обикновенни оръжия които нямаше да им свършат работа. Този враг явно незабелязваше,  че тези бойци все още ги имаше и само чакаха сигнал за да тръгнат напред без страх  и май не виждаше,  че през очите на тези воини гледаше духа им пробуден от стражите,  които сили могъщи им бяха влели в телата,  равни да им бъдат и в битките да оцелеят. 
- Длъжен съм да се защитя. - каза загледан към хоризонта Аран. 
- Това се подразбира. - отговори Вириат. - В края на краищата ние трябваше да нападнем Зин,  без да се замисляме,  че агресорите ще сме ние. Чак когато разбрахме,  че  апофийците се готвят и децата да въоръжат си дадохме сметка,  че лошите ще сме ние. Балришарите ни предупредиха,  че няма да се справим с могусите и ги победихме с хитрост,  подлъгвайки ги да изтребят адхара до крак нарушавайки вселенски закон. И възмутени стражите ги наказаха както са заслужили. С подземните народи и апофийците се разбрахме бързо защото всички сме хора,  а и нито те могат да оцелеят тук горе,  нито ние долу при тях. Войната по между ни е абсолютно безмислена.  Но сега вбесен от тези ни дела врагът атакува и ние трябва да се защитим. Трябва да издържим докато  крепостта-град бъде готова. 
- Враговете са невидими. -  сви рамене Сурумир. - Взривяват и бягат. 
- Не ми се вярва. - поклати глава Аран. - Те са сред нас,  но не ги забелязваме защото не искаме да видим истината,  която ни е пред очите. Както балришарите казаха това е пирамида с плосък връх,  на който стоят господарите на хаоса и за да стигнем до тях трябва да изкачим пирамидата. Време е да започваме с катеренето . 
Сурумир огледа каменистата околност. 
- Върти ми се една мисъл,  но немога да си повярвам. - каза тихо. - Може и да бъркам,  затова първо ще питаме балришарите като стигнем Треашум. 


- Това не може да продължава по този начин! - заяви тардура Тедан  и разпери ръце показвайки руините наоколо. - И къде изчезват хората? 
- Не знам. - сви рамене тергалана Тербел. - Знам кой стои зад разрушенията другото е ваша работа. 
- И животни и растения няма. - отбеляза студено алка Намтар. 
 Тримата се умълчаха гледайки се въпросително един друг. Стоейки на сред изравнения със земята Дур-Гебур усещаха как последните капки на търпението препълват чашите на толерантноста и течноста на възмездието заплашваше да прелее. 
- Стига толкова! - заяви Тербел. - Когато трябваше да нападнем  ние предпочетохме мира,   но когато нас ни нападат...ще се защитим.  Враговете се оляха и сега ще си го получат с лихвите. - огледа двамата стражи до себе си и добави. -  С дипломацията бяхме до тук,   от тук почва да говори дървото. И изобщо не ме интересува врагът. Важно за мен е,  че моите хора няма да пострадат. 
- По-точно моите. - поправи го Тедан. - Но съм съгласен да ги вкарам в бой щом няма да им навреди. 
- Значи да вадя камшика и да се захващам със задълженията си. - усмихна се зловещо Намтар и в очите му блесна нетърпение. 


Малкам остави ножа за хранене загледан в раната на дланта си. Болеше и щипеше,  а кръвта бе изцапала покривката и ръкава му,  но не им обърна внимание. Болката се смени с кошмарен сърбеж и едва се одържа да не я раздере стискайки зъби. Раната спря да кърви и бавно взе да зараства пред очите му. 
 Момчето озадачено вдигна глава и погледна ухиления до ушите Лаиш. 
- Разбра ли? - запита със смях тергалана. 
- И сега мога да бия и други неща освен гарвани? - попита Малкам с блеснали очи. 
- О,  да! - кимна Лаиш,  гледайки брат си с умиление и радост.







 







Тагове:   магия,   война,   мир,   хаос,   мит,   Свят,   хора,   зло,   добро,   стражи,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: balar
Категория: Забавление
Прочетен: 295785
Постинги: 212
Коментари: 112
Гласове: 435
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031