Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.05.2015 17:16 - БАЛРИШАРИТЕ
Автор: balar Категория: Забавление   
Прочетен: 638 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 23.05.2015 17:29


                                                            11. 
                                                  ТРЕВОГИ


 
 Хериан и Ариана изслушаха разказа на треперещия от ужас Атиг,  който ги бе разбудил с викове, че е открил господарите на хаоса.  Струваше им се като несвързано съчинение на дете видяло атлански жреци в действие. 
- Какви глупости говориш! - отряза го Хериан. - Какви човекоядци и какви борути?! Последните борути сме ги избили при река Магар преди седем хиляди години. 
- Знам. - кимна Атиг - Но...мъжа с маската...каза,  че утре ще се завърнат. 
- От Хатанала?! Като зомбита или като скелети?!  
- Не му се подигравай. - рече възмутена Ариана. - Виж го как се тресе като лист.
 Хериан изпуфтя уморено. 
- Ако му повярвам излиза,  че Урнун-Наунет  е направила добър ход на дъската. 
- Истина е ! - обяви Атиг. - Утре ще дойдат и ще ни опекат на шиш като в приказките. 
- Държиш се като дете. 
- Ами видях нещо,  с което мама ме плашеше едно време. 
- Нека изчакаме до сутринта. 
- Добре. - съгласи се Атиг. Огледа се е и отиде при дивана край камината. Легна на него и се зави с покриващия тапицерията губер. - Утре ще видиш. - прошепна и се опита да затвори очи,  но неуспя. 
- Ако е прав? - запита тихо Ариана. 
- Би трябвало да не е,  но...ако е прав ние ще сме изправени пред  най-страшния враг. Хора като самите нас. Въпросът е откъде господарите на хаоса са ги изкопали тези борути.- отговори умислен Хериан и хвърли поглед към дивана откъдето се чуваше ритмично дишане. Атиг ги подслушваше. 
- Бардеригар. - предположи уж спящия шпионин. 
- Не мисля,  че им трябват бардеригарците. - поклати глава Ариана и Атиг се надигна и седна. - Достатъчна е капка кръв за да направят каквото им трябва. Но за целта би трябвало да са тук от стотици години. Ти спомена атланци. Какви атланци? 
 - Тулмек и двама чувмаини,  но мисля,  че в изоставената къща си хапнаха тулмека. 
-  Мога да допусна,  че господарите на хаоса стоят зад това. -  каза Ариана и се навъси. - Но за да преценя опасността трябва да видим враговете. 
- Пазителката на Светия Извор не знае ли предварително? 
- Знам когато ми каже Турвати,   Атиг.  
 - Добре! - обяви Хериан и се изправи. - Нека за всеки случай приемем,  че е истина. Отивам да ви докажа,  че Атиг си фантазира,   вярвайки на някакви си митове. 
 Ариана го дръпна обратно за ръкава на пижамата. 
- Не ставай инат. Утре сутрин ще разберем,  а това е след два-три часа. До тогава нека решим какво ще правим,  ако е истина.  Може да са клонинги,  зомбита и скелети,  бардеригарците или някакви потомци  стоели скрити до сега из отраженията. Но ние не сме магарите,  замадрите и другите народи от преди седем хиляди години. Нямаме никаква причина да се страхуваме от тях. Освен това върховните стражи вече работят по въпроса със силите на теранците. 
- Този път няма да можем да използваме хитрост. - напомни й Хериан. - Изиграхме си всичките карти и ще сме сами. 
- Имаме силен коз : крепостта,  която витеците строят. - Ариана се усмихна леко - а и тия борути ще са от полза за стражите при пресяването.  Този път е техен ред да служат и да се подчиняват - гласът й беше пълен с отвращение. 
- Само дето няма да има никакви борути! - обяви Хериан. Нямаше съмнение,  че Атиг бе хванал не само вярна,  но и важна следа, обаче видяното неможеше да има нещо общо с борутите,  а  с господарите на хаоса,  а предложението сигурно беше на Наунет.   Теранците очевадно немислеха да се плашат от господарите на хаоса,  това ги бе засегнало и сега си бяха намерили мит,  с който да си послужат за да манипулират хората.  Бяха решили да съживят мита за жреците на тарийците и сометрийците а такива нямаше от седем хиляди години,  защото именно те бяха били ужасяващите борути,  пред които атланските жреци-магьосници бяха били като светци. Хиляда години народите на Майя живели в ужас под гнета на злите жреци-магове,  които издирвали и избивали всички оператори и талантливци извън тяхната каста. Те били и царете на Майя,  която по него време за атланци,  мотуи и басадонци била мрачна империя враждуваща с целия останал свят.  А после след триста години война народите успели да се освободят,  последната битка била при река Магар,  между Толан и Таргон,  където били избити последните жреци-магове,  а тарийци и сометрийци се отказали да ползват за напред жреци. Борутите останали в митовете и приказките. И никой никога не беше дръзвал да си прави шеги на тема "борути".   Това,  че някакъв носел маска не го правеше борут,  а  кукла на марионетка на някой от господарите на хаоса.  Но Атиг му подсказа как би реагирал човек зърнал митичен враг с очите си. Щеше да настъпи паника и параноичната мисъл " може да е всеки" щеше да обхване и уязвимите. И тогава щеше да стане страшно. За сега само стражите на цялото се гледаха подозрително,  обаче  щяха да ги последват и останалите. Ами ако маскирания е имал предвид борутите като е казал,  че ще срещнат враговете си? 
 Хериан се прозя и си легна. 
- Заспивайте и двамата. Утре ще видим. - измърмори сънливо.  
 Атиг въздъхна и погледна към тъмнината отвъд прозорците. Те бяха някъде там и на другия ден щяха да се покажат. 
 - Засрами се! - каза му сериозно Ариана. - Държиш се като бебе,  а до вчера приемаше най-трудните стажантски мисии на Севиш-Очан. Дори да е истина какво са борутите и какво ние? Изобщо неможем да ги сравним с адхара,  бентаон или могусите.  И те са биле обикновенни уязвими като другите теранци,  не разни чудовища със свръх сила или гигантски размери. 
- Аз съм севиш-очан! - заяви Атиг. - Имам си начини да разбера дали тоя дето го слушам лъже. 
- Но сигурно са излъгали него. 
- Пътят на отрицанието няма да промени факта. Ясно ми,  е че господарите на хаоса са бесни,  че стражите и балришарите ги прецакаха с хитрост,  затова ще атакуват по възможно най-мръсния начин. 
- Заспивай. - заповяда му Ариана и си легна като се зави през глава. Намек да не я  занимава повече. 
Атиг въздъхна и легна на дивана. Впери очи в тавана и изпуфтя. Ако продължаваше да ги държи будни щяха да го изгонят от стаята си,  а неискаше да е сам. Не и след видяното. От  цялата подслушана информация до днес му бе станало ясно,  че господарите на хаоса са нещо като свръхпакалиди можещи да променят формата си, което затрудняваше откриването им. Спомни си илюстрациите на борути в книгите и се навъси. Те носеха черни дрехи,  оръжия от черно злато и черни маски на лицата си  така че никой да не вижда как изглеждат наистина. Някога не му беше правило впечатление че носят оръжия от черно злато,  но сега след като знаеше,  че и апофийците го ползват се замисли. 
 Изправи се и безшумно излезе на терасата. Звездите и луната осветяваха парка и сградите отвъд него. Само щурците и нощните птици будуваха и нарушаваха тишината. Листата на дърветата шумоляха на хладния нощен вятър,  а сенките на дърветата изглеждаха по-тъмни от обикновенно. Като дупки,  от които ей сега ще изскочи нещо. 
- Защо не спиш?! 
 Атиг се извърна на дясно и срещна очудения поглед на сивоока девойка в сив гащеризон сплела черната си коса на плитка. 
- Сякаш незнаеш. - отвърна тихо той. 
Зенда го огледа внимателно. 
- Добре. Ти ще си изключение щом те е спипала безсъница. 
- Какво изключение? 
- За предаване на силата. Или ти си пропуснал тая част от разговора,  който трябваше да слушаш? 
- Чух ги. - потвърди Атиг и присви очи. - Значи...защо на сън? 
- Защото ми е по-лесно. - сви рамене Зенда. 
- А борутите? 
- Какви борути? 
- Човека когото следих се срещна с един маскиран, който му каза,  че утре борутите ще се завърнат. 
 Очите на Зенда светнаха в бяло и светлината,  която я обви,  обгърна и Атиг. Той усети безмерна лекота,  все едно бе излязал от тялото си,  Някаква могъща сила го обви и докосна много внимателно ума му  и май му казваше нещо,  но  без думи. В отговор нещо топло се появи в гърдите му и шпионина усети да го облива гореща вълна,  след която дойде и чувство,  което неможеше да сравни инъче освен с мравка внезапно получила силите,  знанията и уменията на кит... 
 Светлината се стопи обратно в Зенда и Атиг се  огледа внимателно около себе си. 
- Чувствам се...странно. - каза гледайки стражницата в  очите. 
 - Та какво казваше за борутите? - попита го Зенда с усмивка. 
 Атиг сви рамене. 
- Лъжа ли е? - запита сериозно. 
- Ще разберем. 
- Хайде де. Господарката на сънищата неможе да не знае. 
- Сънища! Атиг,   Балиш е прав,  на сън е най-лесно да набиеш в главата на човек всичко,  което искаш! 
- Не бягай от въпроса. 
Зенда му се усмихна загадъчно и изчезна обвита в бяла светлина.
 
 






Тагове:   магия,   война,   мир,   мит,   Свят,   хора,   зло,   добро,   стражи,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: balar
Категория: Забавление
Прочетен: 295725
Постинги: 212
Коментари: 112
Гласове: 435
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031