Постинг
22.05.2015 17:49 -
БАЛРИШАРИТЕ
9.
СКРИТИ ВРАГОВЕ
Да спечелиш две войни, за около месец, без нито една битка беше отлично постижение, с каквото малцина можеха да се похвалят, но когато врагът беше лесен като апофийците или глупав като могусите. В първият случай късмета, че са на прага на нова чакрабалаера изигра важна роля. Упуфуп беше страж на цялото, а съюзниците му - демони длъжни следват стиите-стражи, за тях великото съвпадение се бе оказало по-важно от отмъщението или традиционната битка. Във вторият случай им помогна злобата и глупостта на Аварга-Могус, на когото изобщо не му бе минало през ум, че е паднал в хитър капан заложен от върховните стражи и балришарите.
До тук бе лесната част от войната с Па-Кала. Сега идваше ред на трудното и противника можеше да е всеки един, и да е навсякъде.
Загледан в чашата портокалов сок Балиш мислено се изсмя на параноичната идея, да подозираш всеки не беше добре и трябваше да си измислят критерии за разпознаване на враговете. Имаше и друг по-лесен начин, който щеше да е от полза и при отсяването. В края на краищата след ноща на дивите стихии щяха да са им необходими много години за да възстановят реда и потенциални вътрешни противоречия щяха да навредят.
Погледна към отварящата се врата на стаята и кимна с усмивка на намръщения Тумдрак.
Гостът се самопокани, наливайки си сок от каната на ниската масичка, и седна тежко край прозореца, отвъд който грееше слънце.
- Време е да пуснем специалната армия. - каза след като преполови течността в чашата си.
- Аз си мислех просто да затегнем законите. - отбеляза Балиш.
- Закони! - изсмя се насила бувнуреца. - Закони има в Атлан и Басадония. Тук на Майя и в Мадугард има препоръки, а са препоръки понеже няма смъртно наказание, освен ако съответния владетел не прецени, че се налага. Само, че в повечето случаи най-големите престъпници са най-преближените на владетелите, ако не и самите царе.
- И да пратя хора да убиват хора?! - изгледа го недоволен Балиш. - Нали се сещаш какво беше до скоро положението? Това би била чудесна възможност за разчистване на лични сметки, независимо колко е специална армията ни.- отпи от сока и добави - Едва ли това, че са специални ги прави по-добри. По-скоро ще са по-дръзки и самонадеяни.
- Всеки е добре дошъл при нас. - сви рамене Тумдрак. - Но после, а не сега. Демоните продължават с лова на страхливи душички, това им е част от задълженията по начало, но има и такива които не се страхуват, защото претижават достатъчно материална сила, на която да се облегнат . И от тази своя позиция на материално силни те в даден момент ще се окажат предатели за да придобият още материална сила. За тези хора аз и ти сме просто никои! Със златото, което имат те могат да купят моят Бувнур или твоята Басадония и да им останат милиарди жълтици! - заяви Тумдрак без да крие яда си.
- Материална сила?- изсумтя Балиш. - В нищото?!
- За тях няма хаос, защото няма и ред. Те са безбожници в буквалния смисъл. Онези от подземния свят отказали да почетат новите стражи, преди 48 хиляди години, и се оттеглили, а Савах, Гурум и Афир ги обявили за безбожници, понеже продължили да почитат предишните стражи или тия, които са и сега. Затягане на законите няма да ни помогне, защото тези истински безбожници са над тях!
- Атеисти!
- Не ти говоря за атеисти в смисъл на хора невярващи в богове. Срещал съм атеисти, чиито принципи са като на тансати или дзаанци. Тоест това не ги прави задължително зли и безчестни.
Балиш се навъси.
- Да не искаш да кажеш, че те се имат за равни на Всевишния?! В това няма смисъл.
- Но Те не го знаят, защото не ги интересува. За тях всевишно е тяхното злато. Нищо друго, понеже то им позволява да получат онова, което никой бог не би допуснал да попадне в ръце като техните.
- Тогава...ни чака доста работа. - въздъхна Балиш и доизпи сока си. Май щеше да се наложи да направят още по-трудно за преминаване сито. Да твърдиш, че не вярваш не беше престъпление, понеже всеки беше свободен да вярва в каквото си иска. И да лъже себе си колкото си ще. Съвсем друго беше някой смятащ златото за средство, чрез което може да постигне абсолютно всичко. В ума му изникна представата как хиляди хора напират да влязат в строящата се от витеците крепост и някои от тях мъкнат торби злато за да си купят място вътре. Разсмя се неволно и поклати глава отрицателно.
- Тия, за които си седнал да се безпокоиш са много лесни Тумдрак. - рече ухилен.- Ако не си забравил имаме приятели като Ерик, Тербел и Хериан, Стенел, Лизандир и Намтар, които ще им вземат златото със сладки думички, а после ще ги осъдят за подкуп, най-малкото. Това, че те сами себе си смятат за силни говори твърде красноречиво за слабостта им. - усмивката му изчезна и добави сурово. - Не това търсим. За това ти споменах за затягане на законите. Нашето търсене ще започне от най-ниското ниво, тоест хора които си мислят и вярват, че работят за добра кауза. Такива на които им е втълпено, че правят добро. Нищо не е такова каквото изглежда. Това не е традиционната битка където две групи се надпреварват да трупат точки и накрая водят церемониален дуел, в който никой не умира. Нищо не е такова, каквото изглежда!- заяви накрая.
Тумдрак се почеса по тила.
- Ахаа. Знаех си аз! - изсмя се подигравателно. - Мнозина от тези добротворци биха ми биле от полза при други обстоятелства, но сега не ми трябват лицемери, а войници.
Балиш се замисли и бавно кимна.
- Добре пращаме войниците си на мисия. - каза тихо. - Ти ще ловиш псевдосветци, а аз псевдопрестъпници.
Двамата се засмяха и си стиснаха ръцете.
Стенел стоеше пред портата на сградата на Ордена на Арктук и наблюдаваше внимателно движещите се по площада хора. Отсреща беше двореца, а жаркото пустинно слънце явно непречеше с нищо на минувачите. Но да намери врагове като просто се взира във всички едновременно беше нелепо. Зачуди се какво биха направили стражите в случая и как биха разпознали някой работещ за господарите на хаоса. Може би продавача на сладолед или жената теглеща дете насила на някъде? Просяка седнал на сянка или джебчиите?
Не! Неможеше да е толкова очевадно лошо поведение като на забелязаните да се държат грубо или престъпно. Тук ставаше въпрос за тайни, а не явни нарушения.
Очите му светнаха и огнена светлина го обви.
Пренесе се в собствения си кабинет и седна зад махагоновото бюро срещу вратата. Знаеше от къде точно да започне търсенето. А ако се окажеше че греши...браво на служителите му. Всичко хиванско щеше да им е станало чуждо.
Повика стража пазещ пред вратата и му поръча да намери първия министър. Корупцията бе един от пътищата водещи към Па-Кала. А в Хиву с пари можеше да се купи всичко и всеки.
Седемте порока изброени от Лейджа го бяха накарали да се замисли здраво. Нямаше обяснение как нехайството попадаше в графа пороци, но ако трябваше да бъде честен точно това бе най-лошата черта на тарийците.
Доказателството беше пред него от плът и кръв и пиеше бира с пържени картофи, седнал на маса с приятели и дори не му обръщаше внимание.
- Голямо меле ейии - изсмя се доволен наместника му Табарн. - За пореден път ми върви в залозите на борба.
- Имаш нюх - тупна го по рамото стоящия в ляво Атиг, който трябваше да е в Офир.
Четирмата пиха наздравица за печалбата на Табарн.
- Какво правите тук? - попита ги Хериан.
- Почиваме си. - отвърна Табарн. Придърпа стол от съседната маса и подкани Хериан да седне.
Той изсумтя, седна и ги огледа внимателно.
- Ей, глупаци - изшептя ядно. - според другите балришари нехайството е порок, който Аритхин ще използва. Започвайте да се отнасяте сериозно към всичко защото, ако ви набележат няма да мога да ви защитя.
Четиримата се спогледаха и оставиха халбите с бира. Изглеждаха така сякаш им бе казал, че ще ги прати на заточение в Чадар.
- Какво ни интересува? - сви рамене стоящият срещу Табарн Хилманд.- Те са балришари на други.
Хериан присви очи и кимна.
- Имаш право. - съгласи се и срита леко Табарн и Атиг по краката. - Нетрябва да ни се месят.
- Така е. - изсмя се Драйнил, стоящ срещу Атиг. - Те са някакви чуждоземни врагове.
- Аз отивам на работа. - скочи веднага Атиг и избяга от хана подтичвайки.
Табарн отпи от бирата си замислен.
- Нехайството не е порок, а недостатък Хериан. - каза спокойно. - По-опасно е непокорството. Но за кого? Ако ще живея в деспотия предпочитам да си отида с чакрабалаерата. Незнам как точно сте определили кое е порок и кое не, но не мисля, че е справедливо да съдим другите за неща, които се отнасят и за нас самите.
- Без съмнение има уловка. - каза Хилманд. - Може да сте заедно, но всеки играе за своите, инъче нямаше да сте седем, а само един.
- Бъркаш понятията. - изгледа го мрачно Хериан. Кмета на Балшир-Артан имаше предвид гурите, но тях вече ги нямаше. - Не знам къде летиш, но внимавай да не се окаже, че летейки пропадаш. - доизпи бирата на Атиг на един дъх и се изправи - Ела да обсъдим някои неща Табарн.
Наместника скочи веднага и го последва на вън.
- Сигурен ли си ? - запита докато тръгваха по улицата.
- Напълно. - кимна Хериан. - Плановете са коренно различни, защото без тях сме с вързани ръце.
- Там незнам - разпери длани Табарн. - Но веднага ще се заема с проблема.
- Разчитам на нехайството ти.
- Обичам работата си! - възкликна Табарн и се засмя.
- Бъди предпазлив. - сряза го Хериан. - Те може да са всеки един от хората наоколо. А както казах сам няма да мога да ви защитя. Те не са кирливи пакалиди или могуси.
- Атиг снощи спомена нещо за разговор между Галдор и Енлил. Мисля, че се панирате прекалено много. Ако това, което е чул е вярно ти ще имаш зад гърба си не просто воини, а нещо много повече.
- Вие и сега сте много повече. - увери го Хериан. Сети се отново за изброените от Лейджа пороци и пирамидата с плосък връх. И разбра, че не са пороци, а начини да се направят хората уязвими на атаките на Па-Кала, посредством стимулиране на съответното чуство. - Вие сте златни съкровища анархисти мои. - добави тихо и се усмихна.
СКРИТИ ВРАГОВЕ
Да спечелиш две войни, за около месец, без нито една битка беше отлично постижение, с каквото малцина можеха да се похвалят, но когато врагът беше лесен като апофийците или глупав като могусите. В първият случай късмета, че са на прага на нова чакрабалаера изигра важна роля. Упуфуп беше страж на цялото, а съюзниците му - демони длъжни следват стиите-стражи, за тях великото съвпадение се бе оказало по-важно от отмъщението или традиционната битка. Във вторият случай им помогна злобата и глупостта на Аварга-Могус, на когото изобщо не му бе минало през ум, че е паднал в хитър капан заложен от върховните стражи и балришарите.
До тук бе лесната част от войната с Па-Кала. Сега идваше ред на трудното и противника можеше да е всеки един, и да е навсякъде.
Загледан в чашата портокалов сок Балиш мислено се изсмя на параноичната идея, да подозираш всеки не беше добре и трябваше да си измислят критерии за разпознаване на враговете. Имаше и друг по-лесен начин, който щеше да е от полза и при отсяването. В края на краищата след ноща на дивите стихии щяха да са им необходими много години за да възстановят реда и потенциални вътрешни противоречия щяха да навредят.
Погледна към отварящата се врата на стаята и кимна с усмивка на намръщения Тумдрак.
Гостът се самопокани, наливайки си сок от каната на ниската масичка, и седна тежко край прозореца, отвъд който грееше слънце.
- Време е да пуснем специалната армия. - каза след като преполови течността в чашата си.
- Аз си мислех просто да затегнем законите. - отбеляза Балиш.
- Закони! - изсмя се насила бувнуреца. - Закони има в Атлан и Басадония. Тук на Майя и в Мадугард има препоръки, а са препоръки понеже няма смъртно наказание, освен ако съответния владетел не прецени, че се налага. Само, че в повечето случаи най-големите престъпници са най-преближените на владетелите, ако не и самите царе.
- И да пратя хора да убиват хора?! - изгледа го недоволен Балиш. - Нали се сещаш какво беше до скоро положението? Това би била чудесна възможност за разчистване на лични сметки, независимо колко е специална армията ни.- отпи от сока и добави - Едва ли това, че са специални ги прави по-добри. По-скоро ще са по-дръзки и самонадеяни.
- Всеки е добре дошъл при нас. - сви рамене Тумдрак. - Но после, а не сега. Демоните продължават с лова на страхливи душички, това им е част от задълженията по начало, но има и такива които не се страхуват, защото претижават достатъчно материална сила, на която да се облегнат . И от тази своя позиция на материално силни те в даден момент ще се окажат предатели за да придобият още материална сила. За тези хора аз и ти сме просто никои! Със златото, което имат те могат да купят моят Бувнур или твоята Басадония и да им останат милиарди жълтици! - заяви Тумдрак без да крие яда си.
- Материална сила?- изсумтя Балиш. - В нищото?!
- За тях няма хаос, защото няма и ред. Те са безбожници в буквалния смисъл. Онези от подземния свят отказали да почетат новите стражи, преди 48 хиляди години, и се оттеглили, а Савах, Гурум и Афир ги обявили за безбожници, понеже продължили да почитат предишните стражи или тия, които са и сега. Затягане на законите няма да ни помогне, защото тези истински безбожници са над тях!
- Атеисти!
- Не ти говоря за атеисти в смисъл на хора невярващи в богове. Срещал съм атеисти, чиито принципи са като на тансати или дзаанци. Тоест това не ги прави задължително зли и безчестни.
Балиш се навъси.
- Да не искаш да кажеш, че те се имат за равни на Всевишния?! В това няма смисъл.
- Но Те не го знаят, защото не ги интересува. За тях всевишно е тяхното злато. Нищо друго, понеже то им позволява да получат онова, което никой бог не би допуснал да попадне в ръце като техните.
- Тогава...ни чака доста работа. - въздъхна Балиш и доизпи сока си. Май щеше да се наложи да направят още по-трудно за преминаване сито. Да твърдиш, че не вярваш не беше престъпление, понеже всеки беше свободен да вярва в каквото си иска. И да лъже себе си колкото си ще. Съвсем друго беше някой смятащ златото за средство, чрез което може да постигне абсолютно всичко. В ума му изникна представата как хиляди хора напират да влязат в строящата се от витеците крепост и някои от тях мъкнат торби злато за да си купят място вътре. Разсмя се неволно и поклати глава отрицателно.
- Тия, за които си седнал да се безпокоиш са много лесни Тумдрак. - рече ухилен.- Ако не си забравил имаме приятели като Ерик, Тербел и Хериан, Стенел, Лизандир и Намтар, които ще им вземат златото със сладки думички, а после ще ги осъдят за подкуп, най-малкото. Това, че те сами себе си смятат за силни говори твърде красноречиво за слабостта им. - усмивката му изчезна и добави сурово. - Не това търсим. За това ти споменах за затягане на законите. Нашето търсене ще започне от най-ниското ниво, тоест хора които си мислят и вярват, че работят за добра кауза. Такива на които им е втълпено, че правят добро. Нищо не е такова каквото изглежда. Това не е традиционната битка където две групи се надпреварват да трупат точки и накрая водят церемониален дуел, в който никой не умира. Нищо не е такова, каквото изглежда!- заяви накрая.
Тумдрак се почеса по тила.
- Ахаа. Знаех си аз! - изсмя се подигравателно. - Мнозина от тези добротворци биха ми биле от полза при други обстоятелства, но сега не ми трябват лицемери, а войници.
Балиш се замисли и бавно кимна.
- Добре пращаме войниците си на мисия. - каза тихо. - Ти ще ловиш псевдосветци, а аз псевдопрестъпници.
Двамата се засмяха и си стиснаха ръцете.
Стенел стоеше пред портата на сградата на Ордена на Арктук и наблюдаваше внимателно движещите се по площада хора. Отсреща беше двореца, а жаркото пустинно слънце явно непречеше с нищо на минувачите. Но да намери врагове като просто се взира във всички едновременно беше нелепо. Зачуди се какво биха направили стражите в случая и как биха разпознали някой работещ за господарите на хаоса. Може би продавача на сладолед или жената теглеща дете насила на някъде? Просяка седнал на сянка или джебчиите?
Не! Неможеше да е толкова очевадно лошо поведение като на забелязаните да се държат грубо или престъпно. Тук ставаше въпрос за тайни, а не явни нарушения.
Очите му светнаха и огнена светлина го обви.
Пренесе се в собствения си кабинет и седна зад махагоновото бюро срещу вратата. Знаеше от къде точно да започне търсенето. А ако се окажеше че греши...браво на служителите му. Всичко хиванско щеше да им е станало чуждо.
Повика стража пазещ пред вратата и му поръча да намери първия министър. Корупцията бе един от пътищата водещи към Па-Кала. А в Хиву с пари можеше да се купи всичко и всеки.
Седемте порока изброени от Лейджа го бяха накарали да се замисли здраво. Нямаше обяснение как нехайството попадаше в графа пороци, но ако трябваше да бъде честен точно това бе най-лошата черта на тарийците.
Доказателството беше пред него от плът и кръв и пиеше бира с пържени картофи, седнал на маса с приятели и дори не му обръщаше внимание.
- Голямо меле ейии - изсмя се доволен наместника му Табарн. - За пореден път ми върви в залозите на борба.
- Имаш нюх - тупна го по рамото стоящия в ляво Атиг, който трябваше да е в Офир.
Четирмата пиха наздравица за печалбата на Табарн.
- Какво правите тук? - попита ги Хериан.
- Почиваме си. - отвърна Табарн. Придърпа стол от съседната маса и подкани Хериан да седне.
Той изсумтя, седна и ги огледа внимателно.
- Ей, глупаци - изшептя ядно. - според другите балришари нехайството е порок, който Аритхин ще използва. Започвайте да се отнасяте сериозно към всичко защото, ако ви набележат няма да мога да ви защитя.
Четиримата се спогледаха и оставиха халбите с бира. Изглеждаха така сякаш им бе казал, че ще ги прати на заточение в Чадар.
- Какво ни интересува? - сви рамене стоящият срещу Табарн Хилманд.- Те са балришари на други.
Хериан присви очи и кимна.
- Имаш право. - съгласи се и срита леко Табарн и Атиг по краката. - Нетрябва да ни се месят.
- Така е. - изсмя се Драйнил, стоящ срещу Атиг. - Те са някакви чуждоземни врагове.
- Аз отивам на работа. - скочи веднага Атиг и избяга от хана подтичвайки.
Табарн отпи от бирата си замислен.
- Нехайството не е порок, а недостатък Хериан. - каза спокойно. - По-опасно е непокорството. Но за кого? Ако ще живея в деспотия предпочитам да си отида с чакрабалаерата. Незнам как точно сте определили кое е порок и кое не, но не мисля, че е справедливо да съдим другите за неща, които се отнасят и за нас самите.
- Без съмнение има уловка. - каза Хилманд. - Може да сте заедно, но всеки играе за своите, инъче нямаше да сте седем, а само един.
- Бъркаш понятията. - изгледа го мрачно Хериан. Кмета на Балшир-Артан имаше предвид гурите, но тях вече ги нямаше. - Не знам къде летиш, но внимавай да не се окаже, че летейки пропадаш. - доизпи бирата на Атиг на един дъх и се изправи - Ела да обсъдим някои неща Табарн.
Наместника скочи веднага и го последва на вън.
- Сигурен ли си ? - запита докато тръгваха по улицата.
- Напълно. - кимна Хериан. - Плановете са коренно различни, защото без тях сме с вързани ръце.
- Там незнам - разпери длани Табарн. - Но веднага ще се заема с проблема.
- Разчитам на нехайството ти.
- Обичам работата си! - възкликна Табарн и се засмя.
- Бъди предпазлив. - сряза го Хериан. - Те може да са всеки един от хората наоколо. А както казах сам няма да мога да ви защитя. Те не са кирливи пакалиди или могуси.
- Атиг снощи спомена нещо за разговор между Галдор и Енлил. Мисля, че се панирате прекалено много. Ако това, което е чул е вярно ти ще имаш зад гърба си не просто воини, а нещо много повече.
- Вие и сега сте много повече. - увери го Хериан. Сети се отново за изброените от Лейджа пороци и пирамидата с плосък връх. И разбра, че не са пороци, а начини да се направят хората уязвими на атаките на Па-Кала, посредством стимулиране на съответното чуство. - Вие сте златни съкровища анархисти мои. - добави тихо и се усмихна.
Няма коментари