Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.05.2015 17:49 - БАЛРИШАРИТЕ
Автор: balar Категория: Забавление   
Прочетен: 741 Коментари: 0 Гласове:
0



                                                                   9.
                                                СКРИТИ   ВРАГОВЕ 


Да спечелиш две войни,  за около месец,  без нито една битка беше  отлично постижение,  с каквото малцина можеха да се похвалят,  но когато врагът беше лесен като апофийците или глупав като могусите. В първият случай късмета,   че са на прага на нова чакрабалаера изигра важна роля. Упуфуп беше страж на цялото,  а съюзниците му - демони длъжни следват стиите-стражи,  за тях великото съвпадение се бе оказало по-важно от отмъщението или традиционната битка. Във вторият случай им помогна  злобата и глупостта на Аварга-Могус,  на когото изобщо не му бе минало през ум,  че е паднал в хитър капан заложен от върховните стражи и балришарите. 
 До тук бе лесната част от войната с Па-Кала. Сега идваше ред на трудното и противника можеше да е всеки един,  и да е навсякъде.  
 Загледан в чашата портокалов сок Балиш мислено се изсмя на параноичната идея,  да подозираш всеки не беше добре и трябваше да си измислят критерии за разпознаване на враговете.  Имаше и друг по-лесен начин, който щеше да е от полза и при отсяването.  В края на краищата след ноща на дивите стихии щяха да са им необходими много години за да възстановят реда и потенциални вътрешни противоречия щяха да навредят. 
 Погледна към отварящата се врата на стаята и кимна с усмивка на намръщения Тумдрак. 
 Гостът се самопокани,  наливайки си сок от каната на ниската масичка,  и седна тежко край прозореца,  отвъд който грееше слънце. 
- Време е да пуснем специалната армия. - каза след като преполови течността в чашата си. 
- Аз си мислех просто да затегнем законите. - отбеляза Балиш. 
- Закони! - изсмя се насила бувнуреца. - Закони има в Атлан и Басадония. Тук на Майя и в Мадугард има препоръки,  а  са препоръки понеже няма смъртно наказание,  освен ако съответния владетел не прецени,  че се налага. Само,  че в повечето случаи най-големите престъпници са най-преближените на владетелите,  ако не и самите царе. 
- И да пратя хора да убиват хора?! - изгледа го недоволен Балиш. - Нали се сещаш какво беше до скоро положението? Това би била чудесна възможност за разчистване на лични сметки,  независимо колко е специална армията ни.-  отпи от сока и добави - Едва ли това,  че са специални ги прави по-добри. По-скоро ще са по-дръзки и самонадеяни. 
- Всеки е добре дошъл при нас. - сви рамене Тумдрак. - Но после,  а не сега. Демоните продължават с лова на страхливи душички,   това им е част от задълженията по начало,  но има и такива които не се страхуват,  защото претижават достатъчно материална сила,  на която да се облегнат . И от тази своя позиция на материално силни те в даден момент ще се окажат предатели за да придобият още материална сила. За тези хора аз и ти сме просто никои! Със златото,  което имат те могат да купят моят Бувнур или твоята Басадония и да им останат милиарди жълтици! - заяви Тумдрак без да крие яда си. 
 - Материална сила?- изсумтя Балиш. - В нищото?! 
- За тях няма хаос,  защото няма и ред.  Те са безбожници в буквалния смисъл. Онези от подземния свят отказали да почетат новите стражи,  преди 48 хиляди години,  и се оттеглили,  а Савах,  Гурум и Афир ги обявили за безбожници,  понеже продължили да почитат предишните стражи или тия,  които са и сега. Затягане на законите няма да ни помогне,  защото тези истински безбожници са над тях! 
- Атеисти! 
- Не ти говоря за атеисти в смисъл на хора невярващи в богове. Срещал съм атеисти,  чиито принципи са като на тансати или дзаанци. Тоест това не ги прави задължително зли и безчестни. 
 Балиш се навъси. 
- Да не искаш да кажеш,  че те се имат за равни на Всевишния?! В това няма смисъл. 
- Но Те не го знаят,  защото не ги интересува. За тях всевишно е тяхното злато. Нищо друго,  понеже то им позволява да получат онова,  което никой бог не би допуснал да попадне в ръце като техните. 
- Тогава...ни чака доста работа. - въздъхна Балиш и доизпи сока си. Май  щеше да се наложи да направят още по-трудно за преминаване сито. Да твърдиш,  че не вярваш  не беше престъпление,  понеже всеки беше свободен да вярва в каквото си иска.  И да лъже себе си колкото си ще. Съвсем друго беше някой смятащ златото за средство,  чрез което може да постигне абсолютно всичко. В ума му изникна представата как хиляди хора напират да влязат в строящата се от витеците крепост и някои от тях мъкнат торби злато за да си купят място вътре. Разсмя се неволно  и поклати глава отрицателно.  
- Тия,  за които си седнал да се безпокоиш са много лесни Тумдрак.  - рече ухилен.- Ако не си забравил имаме приятели като Ерик,  Тербел и Хериан,  Стенел,  Лизандир и Намтар,  които ще им вземат златото със сладки думички,  а после ще ги осъдят за подкуп,  най-малкото. Това,  че те сами себе си смятат за силни  говори твърде красноречиво за слабостта им. - усмивката му изчезна и добави сурово. - Не това търсим. За това ти споменах за затягане на законите. Нашето търсене ще започне от най-ниското ниво,  тоест хора които си мислят и вярват,  че работят за добра кауза. Такива на които им е втълпено,  че правят добро. Нищо не е такова каквото изглежда. Това не е традиционната битка където две групи се надпреварват да трупат точки и накрая водят церемониален дуел,  в който никой не умира.  Нищо не е такова,  каквото изглежда!- заяви накрая. 
Тумдрак се почеса по тила. 
- Ахаа. Знаех си аз! - изсмя се подигравателно. - Мнозина от тези добротворци биха ми биле от полза при други обстоятелства, но сега не ми трябват лицемери,  а войници.  
 Балиш се замисли и бавно кимна. 
- Добре пращаме войниците си на мисия. - каза тихо. -  Ти ще ловиш  псевдосветци,  а аз псевдопрестъпници. 
Двамата се засмяха и си стиснаха ръцете.  


 Стенел стоеше пред портата на сградата на Ордена на Арктук и наблюдаваше внимателно движещите се по площада хора. Отсреща беше двореца,  а жаркото пустинно слънце явно непречеше с нищо на минувачите. Но да намери врагове като просто се взира във всички едновременно беше нелепо. Зачуди се какво биха направили стражите в случая и как биха разпознали някой работещ за господарите на хаоса. Може би продавача на сладолед или жената теглеща дете насила на някъде? Просяка седнал на сянка или джебчиите? 
 Не! Неможеше да е толкова очевадно лошо поведение като на забелязаните да се държат грубо или престъпно. Тук ставаше въпрос за тайни,  а не явни нарушения. 
Очите му светнаха и огнена светлина го обви. 
Пренесе се в собствения си кабинет и седна зад махагоновото бюро срещу вратата. Знаеше от къде точно да започне търсенето. А ако се окажеше че греши...браво на служителите му. Всичко хиванско щеше да им е станало чуждо. 
 Повика стража пазещ пред вратата и му поръча да намери първия министър.  Корупцията бе един от пътищата водещи към Па-Кала. А в Хиву с пари можеше да се купи всичко и всеки. 

 Седемте порока изброени от Лейджа го бяха накарали да се замисли здраво. Нямаше обяснение как нехайството попадаше в графа пороци,  но ако трябваше да бъде честен точно това бе най-лошата черта на тарийците. 
 Доказателството беше пред него от плът и кръв и пиеше бира с пържени картофи,  седнал на маса с приятели и дори не му обръщаше внимание. 
- Голямо меле ейии - изсмя се доволен наместника му  Табарн. - За пореден път ми върви в залозите на борба. 
- Имаш нюх - тупна го по рамото стоящия в ляво Атиг,  който трябваше да е в Офир. 
Четирмата пиха наздравица за печалбата на Табарн. 
- Какво правите тук? - попита ги Хериан. 
- Почиваме си. - отвърна Табарн. Придърпа стол от съседната маса и подкани Хериан да седне. 
Той изсумтя,  седна и ги огледа внимателно. 
- Ей,  глупаци - изшептя ядно. - според другите балришари нехайството е порок,  който Аритхин ще използва. Започвайте да се отнасяте сериозно към всичко защото,  ако ви набележат няма да мога да ви защитя. 
Четиримата се спогледаха и оставиха халбите с бира. Изглеждаха  така сякаш им бе казал,  че ще ги прати на заточение в Чадар. 
- Какво ни интересува? - сви рамене стоящият срещу Табарн  Хилманд.- Те са балришари на други. 
 Хериан присви очи и кимна. 
- Имаш право. - съгласи се и срита леко Табарн и Атиг по краката. - Нетрябва да ни се месят. 
- Така е. - изсмя се Драйнил,  стоящ срещу  Атиг. - Те са някакви чуждоземни врагове. 
 - Аз отивам на работа. - скочи веднага Атиг и избяга от хана подтичвайки.  
Табарн отпи от бирата си замислен. 
- Нехайството не е порок,  а недостатък Хериан. - каза спокойно. - По-опасно е непокорството. Но за кого? Ако ще живея в деспотия предпочитам да си отида с чакрабалаерата. Незнам как точно сте определили кое е порок и кое не,  но не мисля,  че е справедливо да съдим другите за неща,  които се отнасят и за  нас самите. 
- Без съмнение има уловка. - каза Хилманд. - Може да сте заедно,  но всеки играе за своите, инъче нямаше да сте седем,  а само един. 
- Бъркаш понятията. - изгледа го мрачно Хериан. Кмета на Балшир-Артан имаше предвид гурите,  но тях вече ги нямаше. - Не знам къде летиш,  но внимавай да не се окаже,  че летейки пропадаш. - доизпи бирата на Атиг на един дъх и се изправи - Ела да обсъдим някои неща Табарн. 
 Наместника скочи веднага и го последва на вън. 
- Сигурен ли си ? - запита докато тръгваха по улицата.  
- Напълно. - кимна Хериан. - Плановете са коренно различни,  защото без тях сме с вързани ръце.  
- Там незнам - разпери длани Табарн. - Но веднага ще се заема с проблема. 
- Разчитам на нехайството ти.  
- Обичам работата си! - възкликна Табарн и се засмя. 
- Бъди предпазлив. - сряза го Хериан.  - Те може да са всеки един от хората наоколо. А както казах сам няма да мога да ви защитя. Те не са кирливи пакалиди или могуси. 
- Атиг снощи спомена нещо за разговор между Галдор и Енлил. Мисля,  че се панирате прекалено много. Ако това,  което е чул е вярно ти ще имаш  зад гърба си не просто воини,  а нещо много повече. 
- Вие и сега сте много повече. - увери го Хериан.  Сети се отново за изброените от Лейджа пороци и пирамидата с плосък връх. И разбра,  че не са пороци,  а начини да се направят хората уязвими на  атаките на Па-Кала,  посредством стимулиране на съответното чуство. - Вие сте златни съкровища анархисти мои. - добави тихо и се усмихна.






Тагове:   магия,   война,   мир,   мит,   Свят,   хора,   зло,   змии,   добро,   стражи,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: balar
Категория: Забавление
Прочетен: 295708
Постинги: 212
Коментари: 112
Гласове: 435
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031